Двете страни на еврото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Двете страни на еврото

Reuters

Двете страни на еврото

Какво печели и какво губи България в преговорите за новия пакт на ЕС

Вера Денизова
18059 прочитания

Reuters

© Reuters


Дълго преди България да стане част от Европейския съюз, фразата "така иска Брюксел" беше използвана от политиците като обяснение за много спорни или непопулярни решения. Така с времето свикнахме да приемаме безпрекословно всичко, което идва от европейската столица. Забравихме, че отдавна страната ни е пълноправен член на съюза и освен задължения има и права, които могат да се отстояват. Така беше и около дебата дали България да влезе в пакта "Евро плюс". От политическа гледна точка дадената принципна подкрепа от премиера Бойко Борисов е добър ход. Икономическите и финансовите параметри, съпътстващи този ангажимент, засега изглеждат неизгодни за България. И ако управляващите бързо и ясно не поставят позицията си пред Брюксел, страната ни рискува да загуби ниските си данъчни ставки, да остане трайно на дъното по доходи в ЕС и да финансира дългове за милиарди евро на държави, които не са спазвали финансова дисциплина.

Всичко това се случва на фона на все по-засилващите се съмнения от страна на международните пазари, че готвеният нов спасителен механизъм за страните от еврозоната (заради който се предложи и европактът) няма да проработи. Във вътрешен план липсваше каквато и да било предварителна комуникация от страна на българското правителство, обяснения защо е решило за подкрепи предложенията на Брюксел и какви са плюсовете и негативите от този ход. И ако премиерът не беше изтървал репликата, че страната ни ще подкрепи европакта въпреки мнението на финансовия министър и БНБ, сигурно никой нямаше и да обърне внимание на темата.

Доброто момче на Европа

Накратко, всичко започна така: Страните от еврозоната решиха да създадат нов, постоянно действащ спасителен механизъм за изпадналите във финансови затруднения държави с цел да успокоят пазарите. Той ще заработи от 2013 г. и ще е с общ капитал от 700 млрд. евро (виж графиката за подробностите). Тъй като голяма част от парите се дават от Германия и Франция, двете държави поискаха в замяна да се създаде пакт за еврото. Най-общо казано, целта му е да засили координацията между икономиките на участващите в него страни и да им подобри конкурентността, за да не изпадат в положението на Гърция и Ирландия (виж карето). Всичко това е в работен вариант, така че преговорите между страните продължават.

Пактът е за държавите от еврозоната. Останалите могат да се присъединят към него и в по-късен етап. България обаче реши да бъде сред добрите момчета на Европа. И каза "да" на последното заседание на Европейския съвет заедно с още пет други страни без входен билет за еврозоната. Въпреки че директно не участва в първоначалните разговори за пакта.

"Ако не се присъединим, ще научаваме от медиите какво се случва в Европа и тогава няма на кого да се сърдим, че тя е на една или две скорости", аргументира се премиерът Борисов. Според източници от правителството върху решението на премиера е повлиял и известен натиск от Брюксел и някои страни от еврозоната. Техни представители са търсели широка политическа подкрепа за пакта от всички членове на ЕС, а не само тези в монетарния съюз.

Няколко "да"...

Най-силният изтъкван аргумент България да подкрепи пакта на толкова ранен етап са бъдещите политически дивиденти от този ход. Ако страната ни откаже да участва в новия политически формат, може да загуби определени позиции в ЕС и да си затвори вратите към еврозоната.

Според еврокомисаря Кристалина Георгиева положителните моменти за България от участието в пакта са три: залагат се реформи, които страната ни така или иначе трябва да направи, за да подобри собствената си конкурентоспособност. Освен това мерките са доброволни и ако за България ниските данъци са фактор, никой не може да ни наложи да го променим. А и е по-добре да сме на масата на преговорите, отколкото пред вратата. Така можем да кажем нашите съображения. Според нея участието в Европейския стабилизационен механизъм (ЕMS) пък е вид застраховка за страната, която може да се активира при нужда.

...и повече "не"

Както винаги дяволът е в детайлите. Репликата на премиера, че България ще се присъедини към пакта за еврото въпреки мнението на финансовия министър и БНБ (които би трябвало да определят насоката на финансовата политика), повдигна вълна от въпроси.

Като начало – доколко изискванията на пакта са съобразени със спецификите на икономиките, които са извън еврозоната. И дали, вместо да насърчат по-високия икономически растеж в тях, няма да го сложат под похлупак. Такъв пример е идеята за контрол на темповете, с които растат заплатите в публичния сектор. "Не че ние тук нямаме политика да ограничаваме растежа на единичната цена на труда, за да се пази конкурентоспособността. Нашите ограничения все пак позволяват по-висок ръст на заплатите, отколкото в Германия и Франция. Пактът обаче ще наложи нови по-тесни граници", предупреждава подуправителят на БНБ Калин Христов пред "Труд".

Другото опасение е свързано с дискутираната идея за хармонизиране на данъчните политики на страните от ЕС. Тя се прицелва в тези с ниски ставки, сред които е България. "Работният вариант на формулата, по която ще се изчислява каква част от печалбата на мултинационалните корпорации с бизнес в България ще се облага в страната, е такъв, че може да загубим част от постъпленията от корпоративен данък", твърди Менда Стоянова, която е председател на бюджетната парламентарна комисия. Реализирането на тази идея на практика може да доведе до увеличаване на ставката на данък печалба. А това е едно от конкурентните предимства на България в борбата за чужди инвестиции.

Най-големият негатив обаче са финансовите задължения на България към Европейския стабилизационен механизъм (EMS). Те се активират от момента, в който влезем в еврозоната. Парите, които ще трябва да внесем директно, не са много – предварителните изчисления са за около 350 млн. евро, дължими на равни вноски през първите пет години от членството (виж графиката). Общата сума, с която се задължава България обаче, е в пъти по-голяма – 3 млрд. евро (от тях 2.6 млрд. под формата на гаранции), които след достигане на определени икономически показатели ще нараснат двойно. Тези пари са на поискване, т.е. - трябва да се осигурят в момента, в който бъде взето решението да се спаси някоя по-голяма държава и внесеният капитал в механизма се окаже недостатъчен. В този случай България няма много полезни ходове - ще трябва да направи голям бюджетен дефицит или да излезе на дълговия пазар, за да осигури нужните милиарди. "В допълнение, според правилата, ако Гърция, Ирландия или някоя друга фалирала страна не си плаща дълговете, автоматично ще довнасяме още пари, за да платим и техните дългове", твърди икономистът Георги Ангелов. Така най-бедната страна в Европа с един от най-ниските показатели за задлъжнялост ще трябва да жертва своята макростабилност, за да покаже солидарност. Всичко това обаче ще намали стимулите на следващите правителства да вкарат България в еврозоната. А това обезсмисля прегръдката на "Евро плюс" с идеята да си осигурим по-бърз достъп до монетарния съюз.

"Като цяло формулата за квотите в спасителния фонд е в ущърб на бедните страни и облагодетелства богатите и задлъжнелите. Най-голяма е квотата на България като дял от БВП – почти 17% от БВП (6.1 милиарда евро), докато при Люксембург е едва 3%, а при Холандия, Финландия, Австрия – под 5% от БВП", изчислява Ангелов.

Кой е следващият ход

България е в благоприятна позиция, ако трябва да води преговори –  няма нужда от външна помощ, не бърза и с влизането в монетарния съюз. Така че при желание и добра дипломация може да си изиграе  картите в Брюксел добре. Още повече че същинските преговори и по пакта, и по механизма предстоят - за да заработи ESM, е нужна ратификация на Лисабонския договор от 27-те членки на ЕС. И вероятно много от страните ще успеят да "продадат" гласа си в замяна на по-добри условия. За България ще е важно да си договори по-поносими вноски за механизма, като настоява квотите на държавите в спасителния фонд да се определят при по-справедливи критерии - например БВП на глава от населението или съотношението публичен дълг спрямо брутен вътрешен продукт.

Впрочем часове преди да замине за срещата на върха на 24 и 25 март, премиерът Борисов заяви пред парламента, че времето, когато България е казвала безкритично "да" на всичко, което се поиска от нея, е отминало. И че страната ще отстоява своите национални интереси ясно и категорично. Ще е добре, ако това заявено намерение не остане само на думи. Понякога да бъдеш лошото момче също може да е полезно.

Какво е Пактът "Евро плюс"

Той е задължителен за страните в еврозоната, останалите от ЕС се присъединяват по желание. Извън него за момента останаха само Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия. Пактът има четири основни цели: увеличаване на конкурентоспособността; повишаване на заетостта; устойчивост на публичните финанси и засилване на финансовата стабилност. За постигането им ще бъде реформиран Пактът за стабилност и растеж на еврозоната и ще се наблюдават по-отблизо фискалните политики, за да се предотвратяват прекомерни макроикономически дисбаланси. Освен това ще се обсъждат социалните политики (включително пенсионните и определянето на заплатите в публичния сектор), данъчните реформи и тези на трудовия пазар. Всяка държава ще трябва да изготвя своя годишна програма в тези области, която отчита индивидуалните й особености. Изпълнението на националните планове ще се наблюдава политически от лидерите на страните членки, но няма предвидени контролни механизми и санкции за неизпълнението им.
Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies: За България решението да се присъедини към пакта е добро. То е сигнал, че страната е сериозна по фискалните въпроси. Но влизането беше лесната част, трудната ще започне, когато България трябва да изпълнява мерките по пакта.
Фотограф: Капитал
Бойко Борисов: Дебатът за Пакта за еврото е изключително важен и аз подкрепям това дасе проведе обсъждане и в парламента за него... България не бива да остава извън важните страни в ЕС и еврозоната.
Фотограф: Капитал
Автор: Капитал

Дълго преди България да стане част от Европейския съюз, фразата "така иска Брюксел" беше използвана от политиците като обяснение за много спорни или непопулярни решения. Така с времето свикнахме да приемаме безпрекословно всичко, което идва от европейската столица. Забравихме, че отдавна страната ни е пълноправен член на съюза и освен задължения има и права, които могат да се отстояват. Така беше и около дебата дали България да влезе в пакта "Евро плюс". От политическа гледна точка дадената принципна подкрепа от премиера Бойко Борисов е добър ход. Икономическите и финансовите параметри, съпътстващи този ангажимент, засега изглеждат неизгодни за България. И ако управляващите бързо и ясно не поставят позицията си пред Брюксел, страната ни рискува да загуби ниските си данъчни ставки, да остане трайно на дъното по доходи в ЕС и да финансира дългове за милиарди евро на държави, които не са спазвали финансова дисциплина.

Всичко това се случва на фона на все по-засилващите се съмнения от страна на международните пазари, че готвеният нов спасителен механизъм за страните от еврозоната (заради който се предложи и европактът) няма да проработи. Във вътрешен план липсваше каквато и да било предварителна комуникация от страна на българското правителство, обяснения защо е решило за подкрепи предложенията на Брюксел и какви са плюсовете и негативите от този ход. И ако премиерът не беше изтървал репликата, че страната ни ще подкрепи европакта въпреки мнението на финансовия министър и БНБ, сигурно никой нямаше и да обърне внимание на темата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

52 коментара
  • 1
    pag avatar :-|
    pag

    Надявам се на всички им е ясно, че България е малка, слаба, дълбоко провинциална държавица, която няма абсолютно никакъв шанс за самостоятелно оцеляване (камо ли просперитет) в дългосрочна перспектива.
    Колкото по-бързо и по-дълбоко се интегрираме към ЕС, толкова по-добре.
    Е, на някои привърженици на максимата "По-добре пръв на село, отколкото втори в града" няма да им хареса, но това си е техен проблем. Да вървят да си развяват комплексите другаде.

  • 3
    mihomen avatar :-|
    mihomen

    "Като цяло формулата за квотите в спасителния фонд е в ущърб на бедните страни и облагодетелства богатите и задлъжнелите. Най-голяма е квотата на България като дял от БВП – почти 17% от БВП (6.1 милиарда евро), докато при Люксембург е едва 3%, а при Холандия, Финландия, Австрия – под 5% от БВП", изчислява Ангелов.
    ================================================
    Ангелов от къде ги взе тези 17%???
    БВП на България приблизително 50 милиарда,население 7,5 милиона-17%вноска
    БВП на Словакия приблизително 90 милиарда,население 5,5 милиона-0.83%вноска
    Няма логика в това съотношение!
    Да не би Ангелов,умишлено да е допуснал грешка???

  • 4
    45iv avatar :-|
    45iv

    Няма добри вариянти от тава споразумение за Бг. Трябва да помагаме на богатите които десетилетия живеят на кредит, да се оправят , при криза трябва да наливаме милиарди, ако беше за добро нас ли щеше да канят. Да не говорим 4е там клауза , да си опрвим пенсиите , тоест да ги оправим НАГОРЕ, така 4е дъното е още далеко.

  • 4erenmetar

    До коментар [#1] от "pag":

    Винаги съм бил краен привърженик на евроинтеграцията, но резултатите до тук и, още повече - близките перспективи, ме карат коренно да променя мнението си. Политиката на старите и силни страни членки е всъщност дезинтеграцията. Например:
    - дълбоко несправедливото съотношение гаранционни вноски / БВП;
    - стремежа за отнемане и на малкото конкурентно предимство на самостоятелната данъчна политика;
    В резултат ЕС ще се превърне в просперираща западна част и източна периферия, захранваща с евтина работна сила и служеща за буфер срещу прииждащите имигранти.
    ТОВА НЕ Е НИКАКВА ИНТЕГРАЦИЯ!

  • 6
    zelena_livada avatar :-(
    zelena_livada

    Г-жо Денизова, бих желала да коментирам началото на Вашата статия. Искам да Ви уверя, че аз лично не съм забравила, че сме суверенна държава и не съм свикнала да приемам безпрекословно всичко, което казват от ЕС. Но мен никой не ме пита. И по-лошото е , че никой от управляващите ни, никога не ни е и питал (има едно понятие референдум, май му казват).
    Леко се почувствах засегната някак си, защото се надявам, че не сме чак такива идиоти цялата нация.
    Относно политическия дивидент от постъпката на Б.Б.- какво му е положителното? Потупване по рамото пред строя? Или лично негов някакъв дивидент?
    Нещо започва да ми писва. В началото на живота ми чакахме да построим развития социализъм, после развития капитализъм, сега чакаме да ни приемат в еврозоната....Ми то живота се изниза, а ние чакаме...Мислех, че българите след 45 години чакане ще сме станали по-внимателни като чуем тази дума.

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Отдавна се уморих да гледам и слушам размахваните като плашило от Бг политиците "евроценности". Евро-интеграция, евро-демокрация... цялата ни работа е еднин евро-та*ак. Имах надежда, че с приемането ни в ЕС, ще има повече ред и дисциплина, но не би. Европейците избързаха в еуфорията си от годините на растеж до 2007, приеха България и Румъния и сега най-вероятно съжаляват.

    Ако страната ни имаше мъдри политици, нямаше да имаме нужда от ЕС или НАТО, но явно незряла и крадлива нация няма как да излъчи подобни лидери.

  • 8
    tub avatar :-|
    tub

    Е, на някои привърженици на максимата "По-добре пръв на село, отколкото втори в града" няма да им хареса, но това си е техен проблем. Да вървят да си развяват комплексите друга

    То от това по-комплексарско изказжане...здраже му кажи...
    Комплекс за малоценност = pag е просто МЕКЕРЕ!

  • 9
    zhylaw avatar :-|
    zhylaw

    Колкото по-скоро излезем от Европейския Съюз и НАТО, толткова по-дълго ще съществува държавата на българите.

  • 10
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Борисов трябва да се разкара от властта възможно най-бързо!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK