Финансовият министър Симеон Дянков: Спорна е частта за данъчната политика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финансовият министър Симеон Дянков: Спорна е частта за данъчната политика

Финансовият министър Симеон Дянков: Спорна е частта за данъчната политика

Вицепремиерът и министър на финансите пред "Капитал"

5077 прочитания

© Надежда Чипева


Преди България да подкрепи пакта "Евро плюс", заемахте позицията, че той не е добър за страната. Сега все още ли отстоявате това мнение?

Имаше доста дълъг дебат в Министерския съвет да се присъединим или да не се присъединяваме на този етап към пакта "Евро плюс". Обсъдиха се икoномическите и финансовите аргументи, от една страна, и политическите аргументи, от друга.

Моята основна теза, а и на екипа ми от министерството беше, че в пакта има една част за хармонизиране на данъчните политики, която е в ущърб на България и на повечето източноевропейски държави. И от тази гледна точка продължавам да смятам, че в този си вид пактът е в интерес на по-старите членки на ЕС и е в ущърб на държавите с по-благоприятна за бизнеса данъчна политика, каквато е България. В Министерския съвет преобладаващото мнение обаче беше, че ако в момента стоим извън пакта, това ще е лош знак за Европа. Един вид, че ние сме си променили мнението за еврозоната. А позицията ни е, че приемането на България в еврозоната продължава да е основна цел на страната. Другото опасение беше, че ако сме вън, няма да ни се чуе думата. А ако участваме в разговорите за архитектурата на европакта, можем да повлияем в насока независима данъчната политика на страните в ЕС. Заради тези две мнения в крайна сметка решихме да сме вътре. Разписа се текст, който беше представен от премиера на срещата на Европейския съвет в Брюксел. В него се посочва, че България влиза, при условие че ще защитава независимата данъчна политика на всички държави в ЕС и че смята за грешна политиката на хармонизиране на данъчни основи, данъчни ставки и т.н. И това е записано в протоколите от срещата. Това е и позицията, която ще отстояваме.

Тук има една теория, че след като е подкрепила пакта на този етап, България поема някакви допълнителни финансови тежести от 2013 г., когато той ще влезе в сила. Това не е така. Финансовите задължения влизат в сила от момента, в който влезем в еврозоната. В самия пакт имаше доста объркан текст по този въпрос, но се разбра, че за държави като България, Румъния, Латвия, Литва, Дания пактът ще важи само когато влязат в еврозоната. Така че единствената спорна тема остава данъчната политика.

Имаше спор доколко справедливо се определят вноските, с които държавите ще участват в Европейския стабилизационен механизъм...

Този спор се водеше доста активно през последните няколко седмици. Първоначалната позиция на няколко източноевропейски държави, сред които и България, беше, че вноската трябва да е основно според БВП на глава от населението на съответната държава. Първоначалното предложение на старите страни членки пък беше вноската да се определя единствено на база брой на населението. Като компромисен вариант се обмисляше да се приложи механизмът, който съществува в ЕЦБ – 50% БВП и 50% тежест на населението. В крайна сметка стигнахме до тежест на дохода на глава от населението 75% и 25% механизма на ЕЦБ, който пък е 50% БВП на 50% население. Накрая България и Румъния бяхме останали като държавите, които държат фронта в преговорите за това вноската да се изчислява на база доходи. На нашето мнение първоначално бяха осем държави, но след проведени разговори една по една те започнаха да се съгласяват с варианта на старите членки.

Каква ще е сумата, с която България ще трябва да участва в ЕСМ, след като влезе в еврозоната?

Имаме предварителни анализи, но те донякъде зависят до каква степен този механизъм ще се използва.  Другата неизвестна е кои държави кога ще влязат в еврозоната.

На базата на сегашния вариант на ЕСМ и ако всички държави са в еврозоната, сумата за България би била около 3 млрд. евро – внесен капитал от 350 млн. евро и около 2.6 млрд. евро при поискване, но това e предмет на допълнителни изчисления. За страните, чийто БВП е под 75% от средния за ЕС, се предвижда преходен период до 12 години.

С какви други аргументи България реши да подкрепи пакта?

Останалите идеи в пакта ги възприемам като положителни. В него има цяла глава за стабилна, бих казал, консервативна фискална политика. Нещо, което ние приветстваме. А и с приемането на нашия Пакт за финансова стабилност ще сме в отбора на страните, които имат стриктна, заложена в националното законодателство фискална политика. А в сегашния си вариант пактът предвижда точно това – промени в конституциите на всички страни от еврозоната. Другата тема, с която ние също сме съгласни, е нуждата от пенсионна реформа и обвързването на доходите на възрастните хора с някаква разумна социална и фискална политика в зависимост от продължителността на живот. Този тип мерки се обсъждат повече от една година между финансовите министри на ЕС.

С други думи, в пакта има много хубави неща и едно, което не ни харесва и ние ще отстояваме – това е частта за данъчната политика. По темата вече съм имал двустранни разговори и с ресорните еврокомисари.

Според вас като експерт какъв е рискът ЕСМ да не успее да проработи? Механизмът получи много критики за това, че точно когато трябва да се ползва от страни в нужда, техните гаранции ще станат безполезни и доверието в механизма ще падне.

Стратегическа грешка е, че механизмът се създава и развива в период, в който вече е нужен такъв механизъм. За да се създаде добър механизъм, той се конструира във времена, когато не ти трябва, но предполагаме, че в бъдеще ще ни трябва. Така има достатъчно време за анализ и за тестване на различни сценарии. В САЩ правителството на Обама по стечение на обстоятелствата веднага след изборите трябваше да наложи някакъв тип подобен механизъм, макар че е много по-лесно той да се създаде за една държава. Но правителството бързо създаде TARP и успя да обуздае процеса, преди заразата да се е пренесла от финансовия сектор към останалите. Според мен Европа се забави с взимането на това решение. Първо Гърция, а след това Ирландия породиха нуждата от такъв механизъм. Но той се създаде в крачка. Винаги когато създаваш нещо в крачка, е много по-трудно то да е добре изработено.

Но в сегашния си вариант и при тези обстоятелства за мен механизмът е добре разработен. Въпросът е, че се пропиля доста време и някои от държавите влязоха в етап, в който се нуждаеха от Европа, а тя не беше подготвена за това. Едва ли щеше да сме на прага на спасяването на трета държава, ако този механизъм беше готов преди година.

Такъв механизъм в някаква форма се е прилагал в Латинска Америка, в Източна Азия по време на кризата през 1998 г. С други думи, миналата година политическият процес в ЕС се разви твърде тромаво и ние сега наваксваме.

Намаляването на рейтингите на Португалия и Гърция се отдава изцяло на въвеждането на механизма, защото пазарите се притесняват, че задълженията към него ще са по-първостепенни…

Тук проблемът не е в детайлите на механизма, а това, че докато той се създаде, обстановката се промени. И тези кредитори, които вече са отпуснали средства на Гърция и Ирландия, могат да кажат: "Ние сме първите, които сме им дали пари, за да помогнем да излязат от кризата, а сега търпим загуби. Вие идвате след нас, но вече имате първенство за активите." Но ако аз създавах подобен механизъм преди година, също щях да го създам с предимство за механизма като първи кредитор. Така се прави и при структурирането на корпоративните задължения.

Ще има ли санкции за държавите, които не изпълняват задълженията си към механизма – например не си правят вноските?

Имаше активна дискусия. Но позициите са твърде разностранни и все още не се е стигнало до смислено решение. От една страна, някои държави, като Словакия например, обясняват, че по този начин те подпомагат държави, които дълго време са водели недалновидна фискална политика. И давайки им помощ, отново ги насърчават да водят същата политика. Финландия е на тази позиция, Германия, както и няколко държави извън еврозоната, включително България и Швеция, също.

Има друга тема, която е по-важна и проблематична за ЕС като цяло. Тя се повдигна официално от Великобритания – защо сега нашите данъкоплатци трябва да дават пари и да спасяват държави, които преди това са получавали милиарди от еврофондовете и са се държали безотговорно. Това вече е въпрос за начина, по който работи цялостната система на контрол в ЕС.

Различните идеи за решение са радикални и варират от тези държави да нямат право на глас до да не получават еврофондове и да бъдат санкционирани. От една страна, звучи справедливо. От друга, ако една страна вече е изпаднала във финансови затруднения, откъде ще вземе пари да си плати глобата.

Хипотетично България вече е в еврозоната и участва в ЕСМ. Оказва се, че някоя страна има проблеми и за спасението й трябва да се задействат и гаранциите. Как ще се набавят тези средства?

От бюджета. Страните членки ще влизат в дефицити, ще взимат заеми и може да нарушат маастрихтските критерии. Затова всички в ЕС се надяват, че няма да се стигне дотам да се спасяват много държави. Затова и в Словакия това беше голямата изборна тема. Сегашните управляващи там спечелиха изборите с обещанието, че няма да позволят на страната да дава повече пари за ЕСМ, ако се наложи.

Нужна ли е промяна на Лисабонския договор, за да влезе в сила пактът?

Към днешна дата тезата е, че е нужна такава промяна. Но тя търпи развитие. Всички надежди са, че извън Гърция и Ирландия от помощ евентуално ще се нуждае и Португалия и ще се спре дотам. И аз мисля, че тези надежди са основателни.

Профил

Само преди няколко седмици финансовият министър  заяви пред "Капитал" заяви: "България поддържа позицията, че макар като цяло Европейският стабилизационен механизъм да е добра идея, в него има няколко необмислени момента." Седмица по-късно обаче премиерът Бойко Борисов даде своята подкрепа за европакта и свързания с него спасителен фонд. И обясни, че решението е взето въпреки възраженията на БНБ и финансовия министър. За това каква е причината правителството да промени своята официална позиция, както и какви ще са финансовите ангажименти на България, отново потърсихме мнението на Симеон Дянков.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    4erenmetar avatar :-(
    4erenmetar

    Звучи твърде оптимистично точно Бг да повлияе на решението за данъчната хармонизация, та нали у тях е и ножа и хлЕба - с малко могат да ни купят подкрепата по който и да е въпрос.
    А пък тази част:
    " Ще има ли санкции за държавите, които не изпълняват задълженията си към механизма – например не си правят вноските?

    Имаше активна дискусия. Но позициите са твърде разностранни и все още не се е стигнало до смислено решение..."

    вече сме я гледали. Кандидатите за еврозоната се гледат под лупа и за 0,1% непокриване на маастрихтските критерии не влизаш, а тези вътре с години ги нарушават и - нищо! В резултат се стига до авариен план, в който вече всички са добре дошли.
    Смърди!

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Еееееее! Пак ли е загубено място с недомислията на този крайно некомпетентен човек - Дянков?! Стига бе, хора! Намалете малко заниманията с едни и същи видимо неспособни хора, ами дайте нещо, от което бихме могли да извлечен полза!

  • 3
    johnnie1160 avatar :-P
    Johnnie

    Симеон Дянков е живото доказателство как един изключително некомпетентен човек може да допълзи до някакъв пост дори и в САЩ и след това години наред да заблуждава с някаква псевдо еродиция... То не че е особено трудно да заблудиш един пожарникар... пък бил той и настояща мутра :)

  • 4
    112 avatar :-|
    Milen Krumov

    Вече е почти сигурно, че тоя ще ни докара до фалита и ще си хване самолетчето за щатите, а българите кучета ги яли...

  • 5
    t avatar :-|
    т

    Както по всяка друга тема, и по тази българските медии, с цялата си некомпетентност изприказваха един тон глупости, от които всички се объркахме.

    Отговорът на първия въпрос от това интервю е най-краткото и смислено обяснение на пакта, което съм чел.

    Дянков го казва ясно: хубаво е да участваме, ако искаме да ни приемат в еврозоната, но не трябва да позволяваме на Германия, Франция и сие да ползват случая, за да диктуват данъчната ни политика, просто защото тях ги мързи да оправят собствените си проблеми.

  • 6
    majormajormajor avatar :-|
    Hans

    Ако се хармонизират данъчните ставки, да се хармонизират и данъните основи върху които се начисляват данъци. Примерно за 1000 евро на месец - бедност и социални помощи и нулеви данъци, както е във Франция и Германия. Какви са тези неща - хармонизация на акцизите, цените - но всичко това за сметка на доходите на нормалните хора. Ебем ти и европейския съюз? Единствената полза досега е, че няма нужда от туристическа виза за Европа - което и преди не беше особен проблем.

  • 7
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    До коментар [#1] от "4erenmetar":

    Спокойно, това няма как да стане. За да се постигне хармонизация на данъчните ставки, трябва да има някакъв консенсус между страните в Европа. А това няма как да стане. Не могат да ни принудят. А хубавото е че не сме сами: Полша, Словакия, Прибалтийските държави, Румъния а и Австрия и Холандия с конкурентните им данъчни системи никога няма да го допуснат. Има прекалено много държави които са твърдо против. Така че мисля че на тази тема малко се преиграва... Важното е да си отстояваме интересите на идващите преговори. В този смисъл е хубаво че участваме сега при изработването на пакта, вместо той да ни бъде натресен наготово когато един ден вземем да ставаме член на Еврозоната...

  • 8
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Аз не мога да разбера защо се очаква от нас ние да плащаме сметката на чужди пирове. Едни държави взели пари на кредит и ги изпапкали - хайде ние да им платим сметката? Ами другите, дето са им дали кредитите - защо очакват от нас да им върнем парите? Да не са ги давали като не са искали да ги загубят.
    Аз не бих помагал нито на кредиторите нито на длъжниците - да са мислили като са сключвали сделките, а сега да си носят последствията от техните решения.

  • 9
    dggm avatar :-|
    dggm

    Освен общи интереси с другите бивши соц. страни, ми се струва, че можем да привлечем и Турция към дискусията.

    1. Не е необходимо да им правим отстъпки, защото за тях самия факт, че ще са част от дискусията, ще е позитив.
    2. Имаме общи интереси. Така и така имаме интерес да подкрепим тяхното членство, можем да го "изтъргуваме" за нещо ценно.
    3. Предвид тяхното население, да имаме тяхната подкрепа един ден в далечното бъдеще, когато те са членове, ще е полезно.
    4. За сега коалицията на соц. държавите не успява да се пребори ефективно със старите членове. Едно подобно "размесване на картите" може да ни е от полза, понеже нямаме интерес от статус куо.
    5. Отново - това, че все още не са членове на ЕС, не означава, че нямат влияние върху процесите и решенията. 1+1=3

    Какво мислите?

  • 10
    bratdomingo avatar :-|
    bratdomingo

    До коментар [#9] от "dggm": Мисля, че заиграване с Турция по вътрешни проблеми за ЕС не ни е от полза. От това би имало смисъл когато (и ако) някога въобще влязат в съюза.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK