С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 1 апр 2011, 16:35, 4907 прочитания

Финансовият министър Симеон Дянков: Спорна е частта за данъчната политика

Вицепремиерът и министър на финансите пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Фотограф: Надежда Чипева
Преди България да подкрепи пакта "Евро плюс", заемахте позицията,
че той не е добър за страната. Сега все още ли отстоявате това мнение?

Имаше доста дълъг дебат в Министерския съвет да се присъединим или да не се присъединяваме на този етап към пакта "Евро плюс". Обсъдиха се икoномическите и финансовите аргументи, от една страна, и политическите аргументи, от друга.
Моята основна теза, а и на екипа ми от министерството беше, че в пакта има една част за хармонизиране на данъчните политики, която е в ущърб на България и на повечето източноевропейски държави. И от тази гледна точка продължавам да смятам, че в този си вид пактът е в интерес на по-старите членки на ЕС и е в ущърб на държавите с по-благоприятна за бизнеса данъчна политика, каквато е България.
В Министерския съвет преобладаващото мнение обаче беше, че ако в момента стоим извън пакта, това ще е лош знак за Европа. Един вид, че ние сме си променили мнението за еврозоната. А позицията ни е, че приемането на България в еврозоната продължава да е основна цел на страната. Другото опасение беше, че ако сме вън, няма да ни се чуе думата. А ако участваме в разговорите за архитектурата на европакта, можем да повлияем в насока независима данъчната политика на страните в ЕС. Заради тези две мнения в крайна сметка решихме да сме вътре. Разписа се текст, който беше представен от премиера на срещата на Европейския съвет в Брюксел. В него се посочва, че България влиза, при условие че ще защитава независимата данъчна политика на всички държави в ЕС и че смята за грешна политиката на хармонизиране на данъчни основи, данъчни ставки и т.н. И това е записано в протоколите от срещата. Това е и позицията, която ще отстояваме.
Тук има една теория, че след като е подкрепила пакта на този етап, България поема някакви допълнителни финансови тежести от 2013 г., когато той ще влезе в сила. Това не е така. Финансовите задължения влизат в сила от момента, в който влезем в еврозоната. В самия пакт имаше доста объркан текст по този въпрос, но се разбра, че за държави като България, Румъния, Латвия, Литва, Дания пактът ще важи само когато влязат в еврозоната. Така че единствената спорна тема остава данъчната политика.


Имаше спор доколко справедливо се определят вноските, с които държавите ще участват в Европейския стабилизационен механизъм...

Този спор се водеше доста активно през последните няколко седмици. Първоначалната позиция на няколко източноевропейски държави, сред които и България, беше, че вноската трябва да е основно според БВП на глава от населението на съответната държава. Първоначалното предложение на старите страни членки пък беше вноската да се определя единствено на база брой на населението. Като компромисен вариант се обмисляше да се приложи механизмът, който съществува в ЕЦБ – 50% БВП и 50% тежест на населението. В крайна сметка стигнахме до тежест на дохода на глава от населението 75% и 25% механизма на ЕЦБ, който пък е 50% БВП на 50% население. Накрая България и Румъния бяхме останали като държавите, които държат фронта в преговорите за това вноската да се изчислява на база доходи. На нашето мнение първоначално бяха осем държави, но след проведени разговори една по една те започнаха да се съгласяват с варианта на старите членки.

Каква ще е сумата, с която България ще трябва да участва в ЕСМ, след като влезе в еврозоната?



Имаме предварителни анализи, но те донякъде зависят до каква степен този механизъм ще се използва.  Другата неизвестна е кои държави кога ще влязат в еврозоната.
На базата на сегашния вариант на ЕСМ и ако всички държави са в еврозоната, сумата за България би била около 3 млрд. евро – внесен капитал от 350 млн. евро и около 2.6 млрд. евро при поискване, но това e предмет на допълнителни изчисления. За страните, чийто БВП е под 75% от средния за ЕС, се предвижда преходен период до 12 години.

С какви други аргументи България реши да подкрепи пакта?

Останалите идеи в пакта ги възприемам като положителни. В него има цяла глава за стабилна, бих казал, консервативна фискална политика. Нещо, което ние приветстваме. А и с приемането на нашия Пакт за финансова стабилност ще сме в отбора на страните, които имат стриктна, заложена в националното законодателство фискална политика. А в сегашния си вариант пактът предвижда точно това – промени в конституциите на всички страни от еврозоната. Другата тема, с която ние също сме съгласни, е нуждата от пенсионна реформа и обвързването на доходите на възрастните хора с някаква разумна социална и фискална политика в зависимост от продължителността на живот. Този тип мерки се обсъждат повече от една година между финансовите министри на ЕС.
С други думи, в пакта има много хубави неща и едно, което не ни харесва и ние ще отстояваме – това е частта за данъчната политика. По темата вече съм имал двустранни разговори и с ресорните еврокомисари.

Според вас като експерт какъв е рискът ЕСМ да не успее да проработи? Механизмът получи много критики за това, че точно когато трябва да се ползва от страни в нужда, техните гаранции ще станат безполезни и доверието в механизма ще падне.

Стратегическа грешка е, че механизмът се създава и развива в период, в който вече е нужен такъв механизъм. За да се създаде добър механизъм, той се конструира във времена, когато не ти трябва, но предполагаме, че в бъдеще ще ни трябва. Така има достатъчно време за анализ и за тестване на различни сценарии. В САЩ правителството на Обама по стечение на обстоятелствата веднага след изборите трябваше да наложи някакъв тип подобен механизъм, макар че е много по-лесно той да се създаде за една държава. Но правителството бързо създаде TARP и успя да обуздае процеса, преди заразата да се е пренесла от финансовия сектор към останалите. Според мен Европа се забави с взимането на това решение. Първо Гърция, а след това Ирландия породиха нуждата от такъв механизъм. Но той се създаде в крачка. Винаги когато създаваш нещо в крачка, е много по-трудно то да е добре изработено.
Но в сегашния си вариант и при тези обстоятелства за мен механизмът е добре разработен. Въпросът е, че се пропиля доста време и някои от държавите влязоха в етап, в който се нуждаеха от Европа, а тя не беше подготвена за това. Едва ли щеше да сме на прага на спасяването на трета държава, ако този механизъм беше готов преди година.
Такъв механизъм в някаква форма се е прилагал в Латинска Америка, в Източна Азия по време на кризата през 1998 г. С други думи, миналата година политическият процес в ЕС се разви твърде тромаво и ние сега наваксваме.

Намаляването на рейтингите на Португалия и Гърция се отдава изцяло на въвеждането на механизма, защото пазарите се притесняват, че задълженията към него ще са по-първостепенни…

Тук проблемът не е в детайлите на механизма, а това, че докато той се създаде, обстановката се промени. И тези кредитори, които вече са отпуснали средства на Гърция и Ирландия, могат да кажат: "Ние сме първите, които сме им дали пари, за да помогнем да излязат от кризата, а сега търпим загуби. Вие идвате след нас, но вече имате първенство за активите." Но ако аз създавах подобен механизъм преди година, също щях да го създам с предимство за механизма като първи кредитор. Така се прави и при структурирането на корпоративните задължения.

Ще има ли санкции за държавите, които не изпълняват задълженията си към механизма – например не си правят вноските?

Имаше активна дискусия. Но позициите са твърде разностранни и все още не се е стигнало до смислено решение. От една страна, някои държави, като Словакия например, обясняват, че по този начин те подпомагат държави, които дълго време са водели недалновидна фискална политика. И давайки им помощ, отново ги насърчават да водят същата политика. Финландия е на тази позиция, Германия, както и няколко държави извън еврозоната, включително България и Швеция, също.
Има друга тема, която е по-важна и проблематична за ЕС като цяло. Тя се повдигна официално от Великобритания – защо сега нашите данъкоплатци трябва да дават пари и да спасяват държави, които преди това са получавали милиарди от еврофондовете и са се държали безотговорно. Това вече е въпрос за начина, по който работи цялостната система на контрол в ЕС.
Различните идеи за решение са радикални и варират от тези държави да нямат право на глас до да не получават еврофондове и да бъдат санкционирани. От една страна, звучи справедливо. От друга, ако една страна вече е изпаднала във финансови затруднения, откъде ще вземе пари да си плати глобата.

Хипотетично България вече е в еврозоната и участва в ЕСМ. Оказва се, че някоя страна има проблеми и за спасението й трябва да се задействат и гаранциите. Как ще се набавят тези средства?

От бюджета. Страните членки ще влизат в дефицити, ще взимат заеми и може да нарушат маастрихтските критерии. Затова всички в ЕС се надяват, че няма да се стигне дотам да се спасяват много държави. Затова и в Словакия това беше голямата изборна тема. Сегашните управляващи там спечелиха изборите с обещанието, че няма да позволят на страната да дава повече пари за ЕСМ, ако се наложи.

Нужна ли е промяна на Лисабонския договор, за да влезе в сила пактът?

Към днешна дата тезата е, че е нужна такава промяна. Но тя търпи развитие. Всички надежди са, че извън Гърция и Ирландия от помощ евентуално ще се нуждае и Португалия и ще се спре дотам. И аз мисля, че тези надежди са основателни.

Акцент
Профил

Само преди няколко седмици финансовият министър  заяви пред "Капитал" заяви: "България поддържа позицията, че макар като цяло Европейският стабилизационен механизъм да е добра идея, в него има няколко необмислени момента." Седмица по-късно обаче премиерът Бойко Борисов даде своята подкрепа за европакта и свързания с него спасителен фонд. И обясни, че решението е взето въпреки възраженията на БНБ и финансовия министър. За това каква е причината правителството да промени своята официална позиция, както и какви ще са финансовите ангажименти на България, отново потърсихме мнението на Симеон Дянков.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък

ЕС отказа на Борис Джонсън промяна в сделката за Brexit; САЩ обмислят мерки срещу рецесията; Още спекулации около мистериозния взрив край Северодвинск

20 авг 2019, 824 прочитания

София ще реставрира античния мавзолей край Южния парк с близо 1 млн. лв. 1 София ще реставрира античния мавзолей край Южния парк с близо 1 млн. лв.

Намерението на Столичната община е той да се превърне в туристическа атракция

20 авг 2019, 1665 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
RE:волюция в ДПС

Ахмед Доган губи битката с Касим Дал на терена на "Фейсбук"

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство