С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 8 апр 2011, 15:16, 5186 прочитания

Обратен ефект

Увеличаването на минималните доходи и социалните плащания ще навреди на икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

"Любимият ми министър в това правителство е социалният Тотю Младенов. Питате защо? По моя оценка е най-слабият в кабинета. И това е най-хубавото - ако гласът му се чуваше повече, щяхме отново да се превърнем в социалистическа република."

Това са думи на наш читател, казани в спор кои са най-интересните фигури в правителството. Скоро той може да промени класацията си.


Поредният дебат за увеличението на минималната работна заплата и на пенсиите от средата на годината този път се случва няколко месеца преди предстоящите избори. Аргументите на двете страни в спора не са се променили. Шансът поне част от исканията на социалния министър и синдикатите да се изпълнят обаче сега нараства. Минималните доходи в България са най-ниските в ЕС, стандартът на живот – също. Темата е сред най-чувствителните за българското общество и е предпочитана в предизборните речи на всички политици.

Икономическата ситуация обаче е такава, че увеличението на доходите и социалните плащания в момента ще има обратен на търсения ефект: сивият сектор ще се увеличи, както и безработицата, а непредвидените над 400 млн. лв. нови разходи в бюджета (виж графиката) за 2011 г. може да поставят под съмнение изпълнението му за трета поредна година.

Този път



Исканията на синдикатите са от есента на 2009 г. Те са за индексиране на всички пенсии с 5.6%, увеличение на минималния гарантиран доход и обвързаните с него социални плащания, ръст на детските добавки. Социалният министър, който е бивш синдикалист, ги подкрепя по принцип. По най-горещата тема - повишение на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 юли, Тотю Младенов и синдикалните лидери излязоха с различни предложения. Министърът предлага заплатата да нарасне с 30 лв. до 270 лв., докато синдикатите настояват за увеличение от почти 21% до 290 лв.

През седмицата от социалното министерство представиха и подробни изчисления за необходимите средства. Важен детайл е, че увеличението на всички тези административно регулирани прагове води до ръст на разходите за куп други социални плащания. Така общата сума, нужна, за да се изпълнят исканията на синдикатите, набъбва до над 400 млн. лв. Толкова голям извънреден разход може да постави под въпрос изпълнението на държавния бюджет през тази година. Още повече че това не е единствената заявка за повече пари – такава вече даде земеделският министър за субсидиите на тютюнопроизводителите, премиерът заговори за строителство на нов стадион в София... В същото време голяма част от икономиката все още не е излязла от кризата, проблемите на страните от еврозоната се увеличават, конфликтите в Близкия изток не утихват, така че всеки рискован ход в публичните финанси може да доведе до нови спадове в реалния сектор.

Въпросът не се изчерпва дотук. "През 2012 г. вече ще са нужни допълнително над 800 млн. лв. Те също не са планирани в тригодишната бюджетна рамка, а са сериозен разход. Това правителство ще повтори грешката на кабинета "Станишев" - да увеличи социалните плащания предизборно, а след това... и потоп. Този ход обаче не помогна на тройната коалиция да спечели изборите", коментира Георги Ангелов от "Отворено общество".

Финансовият министър Симеон Дянков също за пореден път повтори, че в бюджета не са предвидени средства за повишаването на минималното възнаграждение и пенсиите и призова министъра на труда да намери нужните пари. Отговорът на социалния министър не закъсня. На 1 април не на шега по време на проверки на инспекцията на труда Младенов обяви, че минималната работна заплата се вдига и че е "намерил" парите - от глобите на работодатели. "Изпълних ангажимента си, като съм осигурил 7.5 млн. лв., останалите 5.5 млн. лв. да ги събере Дянков", каза министърът. Малка подробност е, че тези пари имат друго предназначение по закон - 60% от тях са за инспекцията по труда и 40% - за фонд "Условия на труд". А и на фона на търсени над 400 млн. лв. те изглеждат незначително малко.
 
Старите нови аргументи

Дебатът между синдикати и работодатели през седмицата отново бе фокусиран изцяло върху минималното работно възнаграждение. Ефектът само от неговото увеличение до 290 лв. няма да е фатален за бюджета – нужни са 26.55 млн. лв. (виж графиката). Които с малко повече усилия наистина могат да се осигурят само от оптимизации във ведомството на министър Младенов.

Негативите, които може да донесе решението за покачване на МРЗ за реалната икономика обаче, трудно могат да се измерят само с директния ефект от увеличените разходи на работодателите. Те ще са най-пробемни основно за компаниите, които зависят от вътрешния пазар и в момента най-силно усещат кризата. Техният избор не е голям – да съкращават хора или да минат в сивата икономика, като фиктивно изпратят работниците си на трудовата борса и продължат да им плащат под масата. Това ще има обратен на търсения от социалния министър и синдикатите ефект – да се свие сивата икономика и да се увеличи броят на заетите. Всъщност предлаганата мярка ще засегне именно тези, в името на които е замислена. Статистиката показва, че всеки месец бюрата по труда се пълнят с нискоквалифицирани работници, които получават минимална работна заплата.

Има и друг аргумент – много от официално работещите за 240 лв. получават пари под масата. Така че изваждането на тези доходи на светло на практика няма да увеличи покупателната способност на населението, както твърдят профсъюзите.

В повечето компании за минимална работна заплата служат минималните осигурителни прагове, твърдят от работодателските организации. Те за разлика от МРЗ растат през последните години с по около 5-6% въпреки кризата.

Защо тогава по-голямата част от бизнеса е против повишението на МРЗ?

"Страхът на работодателите е, че увеличаването на минималната работна заплата е политически сигнал за повишаване на средните заплати, които така или иначе изпреварват производителността на труда", обясни пред БНТ Марияна Кукушева от БТТП.

Георги Ангелов допълва, че в момента в някои сектори има ръст на производителността на труда, но това е по-скоро механичен ефект: фирмите освобождават хора, за да я увеличат с цел да удържат на кризата. Според него икономиката в момента се движи разнопосочно – фирмите, които разчитат на вътрешното потребление, все още не са достигнали дъното на кризата. В същото време компаниите, които работят основно за износ, започват да излизат от рецесията и могат да си позволят увеличение на трудовите възнаграждения.

И няколко идеи
 
Целият спор около минималното трудово възнаграждение е малко измислен. Заплатата зависи от търсенето и предлагането на пазара на труда. И размерът й не би трябвало да се определя административно.

Ако все пак е нужна регулация, много по-гъвкав вариант е въвеждането на минимални почасови ставки по браншове. Идеята лансира председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова и срещна подкрепа от работодатели, Тотю Младенов и профсъюзите. Все още не е ясно как тя ще бъде реализирана на практика, но със сигурност че облекчи процедурата за наемане на временни работници. А по-голямата свобода на пазара на труда със сигурност ще доведе до неговото съживяване.

По темата работи и Екатерина Попова

Вторият фронт

Социалното министерство отвори и втори фронт за увеличение на доходите. Според сметките на неговите експерти заплатите в реалния сектор през тази година трябва да се увеличат с 11.07%. Те се позовават на формула от 2007 г., по която се изчислява национален препоръчителен индекс за повишаване на възнагражденията. Тя се базира на показатели за предходната година и включва 75% от ръста на производителността, средногодишната инфлация, общата оценка за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и облекченията в данъчно-осигурителните задължения.

Полученият индекс обаче не отчита увеличението на осигурителната тежест с 1.8 пункта от началото на тази година, както и промените в изчисляването на местните данъци, които увеличиха задълженията на бизнеса към общините няколко пъти. Ето защо идеята беше посрещната остро от работодателите. Евентуалното увеличаване на заплатите трябва да се договаря не на национално, а на браншово равнище, защото ефектите от кризата са различни в различните сектори на икономиката, настояват те.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 4197 прочитания

Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия 1 Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

25 фев 2020, 1925 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ядрен полуразпад в кабинета

Вицепремиерът Симеон Дянков поема цялата отговорност за АЕЦ "Белене"

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10