Пресъхване на общинските финанси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пресъхване на общинските финанси

С нарастването на дупките в общинските бюджети ще се увеличават и тези по улиците. 

Пресъхване на общинските финанси

Бюджетите на градовете се влошават, а с тях и броят на запорираните сметки за неплатени дългове

Вера Денизова
4688 прочитания

С нарастването на дупките в общинските бюджети ще се увеличават и тези по улиците. 

© Цветелина Белутова


Ако сте от Хасково и сте планирали сватба, вече можете да се ожените.

След като преди дни в знак на протест кметът Георги Иванов пусна в отпуск администрацията и на практика затвори кметството за една седмица, то вече работи. Макар и със запорирани сметки. Причина за последното станаха стари задължения на общината в размер на 3.5 млн. лв. към две строителни фирми. При най-лошия сценарий, ако администрацията продължава да няма достъп до своите средства, общината ще натрупа просрочия по своя кредит от 20 млн. лв., което допълнително ще влоши финансовото й състояние, детските градини ще останат без топлина и храна, а градът ще се зарине в боклуци заради липсата на пари за почистване. Строителните компании са в правото си да опитат всички позволени от закона варианти, за да получат парите си. Дори с риск да провалят нечия сватба. Обясняват, че са чакали повече от две години, преди да прибегнат до крайната мярка. Още повече че когато те са финансово обезкръвени, повличат по веригата и своите партньори и доставчици и така порочният кръг на растящата междуфирмена задлъжнялост се завърта.
Хасково е най-експлоатираният от медиите казус. Но далеч не е единственият. С блокирани сметки заради неплатени задължения към частния сектор към средата на март бяха общо 42 български общини (включително областни центрове). Причината да се стигне дотук е влошаващото се финансово състояние на местните власти заради намаляващи собствени приходи, орязани държавни трансфери, наложени финансови санкции по европроекти, както и недалновидни решения на местните управници. Всичко това води до постоянен ръст на просрочените задължения на общините. Към края на февруари те вече са над 230 млн. лв. по данни на финансовото министерство.

А с приближаването на местните избори дебатът губи разумна почва и все повече се измества в плоскостта на политическата полемика.

Финансов разрез

Перник е сред стоте общини в страната, които са приключили миналата година с бюджетен дефицит. "Имаме неизпълнение на собствените приходи от около 7-8 млн. лв. Основният ни източник преди кризата беше данък сделки, но постъпленията от него спаднаха заедно със стагнацията на пазара на недвижими имоти. В момента никой не проявява интерес и към покупка на общинската собственост", твърди кметът Росица Янакиева. Според нея общината е лишена от всички собствени източници на финансиране, а тази година не предполага по-добра ситуация. Още повече че през януари сметката на общината беше запорирана заради съдебно производство за 650 хил. лв. През март кметството успя да се споразумее с фирмата, на която е длъжник. Но има още задължения към други доставчици.
Общо за периода 2008 - 2010 г. приходите на местните власти са намалели с над 1 млрд. лв., твърдят от Националното сдружение на общините (НСОРБ). Логично се увеличава и броят на градовете с дупки в бюджетите. Експертите допълват, че това се дължи на два основни фактора. Първият е намалелите с близо 15% трансфери за делегирани от държавата дейности (като образование и здравеопазване) през миналата година спрямо 2009 г. Традиционно тези пари формират над половината от бюджетите на общините. Вторият е спадът на собствените приходи на общините. Подобно на Перник преди кризата почти всички разчитаха на значителни постъпления от данък върху придобиване на имущество (т. нар. данък сделки) и от продажби на имоти. "През 2008 г. тези приходи бяха 34% от всички общински постъпления. През 2010 г. вече са едва 17%", допълват от НСОРБ.

Общините се опитват да наваксат това забавяне чрез другите местни данъци и такси (виж графиката), както и чрез мерки за повишаване на събираемостта. Почти всички кметове обясняват, че прибягват до принудително изпълнение спрямо неизрядните си длъжници. Повечето от тях – фирми.

Европроблем

Много от градовете ангажират големи ресурси за изпълнение на проекти по структурните фондове и това също оказва влияние върху бюджетите им. "За да осигурят първоначалното финансиране, използват банкови кредити, заеми от фонд ФЛАГ или пък използват парите за текуща дейност. Така всяко забавяне на плащанията или финансови корекции по европейските проекти създава проблем за местните власти", обяснява Здравко Сечков, изп. директор на Фондация за реформа в местното самоуправление. И допълва, че вече има случаи, в които финансовата санкция, наложена на една община, е равна на целия й годишен бюджет. В такава ситуация тя на практика е изправена пред фалит.

Емил Савов, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ обяснява, че в последните години при договарянето на общински инвестиционни схеми с европари не се е взимало предвид дали общината разполага с необходимия финансов ресурс и умения да управлява такива проекти. Така за първи път в историята си някои малки кметства се оказват мениджъри на проекти за десетки милиони евро. Периодът от кандидатстването до изпълнението на дадена инвестиция с европари обаче обикновено е 3 години. През това време общината трябва сама да финансира изграждането, а след това да чака да й бъдат възстановени разходите.

Дилемата

Всички тези финансови проблеми водят до ръст на просрочените задължения на общините. "Пред дилемата да фалира твоята компания, защото са запорирали сметките ти, или да постъпиш по този начин с общината, която ти е длъжник, си принуден да прибегнеш до второто. Някои хора започнаха да търсят в това друг подтекст. За занимаващите се с бизнес обаче е все едно кой е кмет и каква е политическата му окраска", твърди Росен Колелиев, управител на варненската "Пътища и мостове". Компанията има несъбрани вземания от няколко общини, най-голямото е от Бяла и е за 300 хил. лв.

Логично строителният сектор е най-големият кредитор на местната власт. По оценки на двете му браншови камари просрочените задължения към тези компании са около 80 млн. лв. Голяма част от тях са по европроекти. "Извършени от общините и верифицирани от управляващите органи разходи се бавят с месеци, а при някои общини с повече от година", твърдят от НСОРБ. Другите потърпевши от финансовите проблеми на кметствата са доставчиците на ел. енергия, горива, вода.  "Само община, която не работи, няма задължения", заключава философски кметът на Каварна Цонко Цонев.

Нарастването на общите просрочени задължения на общините само за първите два месеца на годината с 30 млн. лв. до 230 млн. лв. обаче вещае лош старт тази финансова година. Донякъде влияние оказват и промените в Закона за местните данъци и такси, според които първият срок за внасяне на данък сгради и такса смет се измества от 31 март на 30 юни.

Съкращенията възможни?

Логично е при намаляващи приходи всяка община да се опита да оптимизира разходите си. Почти всички кметове твърдят, че са прибегнали до съкращения. От националното сдружение допълват, че кметствата изпълняват антикризисни програми още от 2008 г., "но вече всички резерви и възможности са изчерпани". От НСОРБ посочват, че през миналата година общинските разходи са намалели с 456 млн. лв., това обаче е едва 10% по-малко спрямо предходната година. Най-големи са съкращенията от парите за инвестиции, следвани от тези за администрация, за социални услуги и за култура.

Дали предприетите оптимизации са най-ефективните, е спорно. Подобно на държавата и общините се нуждаят от реформиране на своите публични услуги. Като например здравеопазване и градски транспорт, които гълтат милиони, а услугите им видимо не се подобряват.

Нов модел

Всички тези проблеми на общините отново повдигнаха стария въпрос  за модела, по който се финансират. Според икономисти той не е устойчив. "Преди кризата ситуацията беше благодатна за общините с висока инвестиционна дейност. Сега стана ясно, че е нужна цялостна данъчна реформа", твърди Здравко Сечков. Тя минава през преотстъпване на част от данъците, които сега се събират и преразпределят от правителството. Подобна реформа ще направи местните власти по-самостоятелни. Дебатът кой данък и в каква степен да се преотстъпи се води от няколко правителства, но нито едно досега не е имало смелостта да направи нещо в тази посока. Естествено винаги ще съществува и рискът от неуспех. Затова според Петър Ганев от Института за пазарна икономика трябва да бъдат създадени бюджетни правила за дефицит, задлъжнялост и ниво на разходите на общините. В момента кметствата, които са неразумни и харчат повече, отколкото могат да си позволят не търпят никакви санкции. А в годините преди кризата дори получаваха "поощрения" от централната власт под формата на еднократни плащания от бюджетните излишъци.

По-разумно е да се създадат още условия за данъчна конкуренция между общините. Първите стъпки в тази посока са факт: "Трябва да прецениш дали искаш да привлечеш бизнеса, като намалиш данъците и свиеш разходите в бюджета, или пък ще предпочетеш да извадиш данъчната секира. Но така не се създават работни места", казва кметът на Каварна. Думите му се потвърждават от наскоро проведено проучване на ИПИ, което показва, че има пряка връзка между преките чужди инвестиции, които успява да привлече една община и начина, по който тя се управлява.

Как се блокира сметка

През 2008 г. за първи път става възможно да се блокират общински сметки. Тогава се прие новия Граждански процесуален кодекс (ГПК), който дава право да се прилага принудително събиране на вземания спрямо недобросъвестните общини (ако не се засягат средства, постъпили от републиканския бюджет).През февруари 2010 г. обаче общините пак си върнаха привилегията. Тогава по предложение на депутати от ГЕРБ кодексът беше променен, като беше забранено парично вземане да бъде събрано от съдия-изпълнител чрез запор, възбрана и публична продан на общинско имущество или от общински банкови сметки. Така хората и фирмите трябваше да чакат плащането им да бъде предвидено в следващия бюджет на общината.В началото на тази година Конституционният съд излезе с решение, което отмени забраната за принудтелно изпълнение. Така фирми и граждани, на които общинската администрация дължи пари по договор, отново могат да блокират сметките й. Забраната за принудително изпълнение срещу държавата обаче остава.

 

Автор: Капитал

Ако сте от Хасково и сте планирали сватба, вече можете да се ожените.

След като преди дни в знак на протест кметът Георги Иванов пусна в отпуск администрацията и на практика затвори кметството за една седмица, то вече работи. Макар и със запорирани сметки. Причина за последното станаха стари задължения на общината в размер на 3.5 млн. лв. към две строителни фирми. При най-лошия сценарий, ако администрацията продължава да няма достъп до своите средства, общината ще натрупа просрочия по своя кредит от 20 млн. лв., което допълнително ще влоши финансовото й състояние, детските градини ще останат без топлина и храна, а градът ще се зарине в боклуци заради липсата на пари за почистване.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    "Така фирми и граждани, на които общинската администрация дължи пари по договор, отново могат да блокират сметките й."
    Това е пълна глупост. Как тогава общините ще се издължат? Общините не са институция, която да трябва да бъде подложена на това. Те не са фирми, за да може да се завежда изпълнение срещу тях. Това решение на Конституционния съд е лишено от всякаква логика. Така общините остават напълно блокирани. Дали можете да го предоставите решението, за да видим мотивите на съда, или поне да кажете номер на делото?

  • 2
    hermes avatar :-|
    HERMES

    Извинявай, но именно общините са местните органи на самоуправление. Винаги са искали независимост от централната власт и възможност сами да си определят местните данъци и такси. Е, имат известна независимост, но какво направиха с нея? Вместо да се грижат за гражданите на общината кметовете и безбройните общински съвети се самообслужват. Крайно време е броят на общините да се редуцира драстично. Кой от вас знае колко на брой са общините в Р. България? А знаете ли, че всяка си има общински съвет на държавна издръжка? Братя Даскалови, Две Могили, Чупрене, Ветово, Бойница и т.н. Трябва да има окрупняване на общините именно с цел по добро управление и избягване на купуване на гласове. Защото е много по лесно да купиш 500 гласа в една днешна община и да си осигуриш кметско място, защото общината например е с 2500 избирателя, отколкото да купиш 5000 при общински център от 20 0000 избирателя. Но за съжаление сегашната разпарчетосана ситуация е изгодна на всички.

  • 3
    hermes avatar :-|
    HERMES

    264. Това е броят на общините, като една от тях е Столична с 1 250 000 души население и съгласно новият ГЕРБерски избирателен кодекс отново поне по 100 000 души няма да имат право да избират районният си кмет, но за сметка на това община Бойница ще си има избран кмет и барабар с това общински съвет. Честито на всички в Бойница, а на всички 240 000 души в Люлин - чекайте кмета да ви го назначат. Ето това е ГЕРБЕРСКА демокрация.

  • 5
    t_55_am2 avatar :-|
    panzer

    @hermes, отдавна вече не вярвам, че броят на общините е най-същественото за доброто управление. Една Австрия при сходно нам близо 8 млн. население функционира като часовник при наличие на 2359 общини - ключовете да си загубиш си имат е-услуга да си ги потърсиш! Майката му е метла за всеки, който е навършил пенсионна възраст, персонална отговорност, продължаващо обучение и реални атестации за всички останали, плюс електронни услуги! Виж за избирателния кодекс сме на едно мнение отвсякъде - крива нива..

  • 6
    albertvenndicey avatar :-|
  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Наскоро четох за някаква община, май Велики Преслав беше, където от 1,2 милиона лева общински бюджет, 400 хиляди отиват за субсидиране на общинската болница. А такива болници ги има още поне 200 по иначе закъсалите за средства села и паланки. Така че за тях имам веднага една идея, как да си подобрят малко финансите. Катинар на допотопните болници, на тяхно място една поликлиника и една служба за спешна помощ с 2-3 нови линейки. И без това в една модерна линейка има повече оборудване, отколкото в 4-те етажа на тези съборетини

  • 8
    scribbler avatar :-|
    Scribbler

    В момента никой не проявява интерес и към покупка на общинската собственост", твърди кметът Росица Янакиева.

    Врели некипели. В България (като се включат земите по член 19) има 1 млн. декара земеделска земя, собственост на общините. Това са консервативни 300 млн. лева? Кой да им финансира раздутото имотно състояние. Какъв е смисъла общините да задлъжняват на подизпълнители, а да държат на баланса си не-профилни активи?

    Аналогично е и положението на държавата...

  • 9
    naidenov avatar :-|
    Людмил Найденов

    "Основният ни източник преди кризата беше данък сделки". В съответствие със Закона за местните данъци и такси такъв данък няма. Вероятно се има предвид данък при възмездно придобиване на имущество.
    Какво пречи на общинските служители да бъдат коректни? Непознаване на законодателството или липса на специализиран икономически речник?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK