Повелителите на водите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Повелителите на водите

Хаосът в управлението на водите спира развитието на сектора

Повелителите на водите

Водният сектор върви към окрупняване. Не се знае кой ще е обединителят

Калина Горанова
5857 прочитания

Хаосът в управлението на водите спира развитието на сектора

© Красимир Юскеселиев


Освен клишето, че водата е извор на живот, в България тя от години е и извор на раздори между институциите. За нея отговарят пет министерства, които на всичкото отгоре към днешна дата все така не могат да достигнат до единодушие по въпроса кой да управлява този ключов сектор.

Той е в публични ръце (като изключим основно концесията в столицата) и е застинал в развитието си десетилетия назад във времето. Загубите на вода по мрежите и при водомерите са огромни. Ниското ниво на пречистване, както на питейните, така и на отпадните води, води до влошаване на качеството й. А тоталната каша в управлението спира развитието му и отблъсква частните капитали. Така водната картина се нуждае от кардинално изясняване.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се нагърби със задачата да разработи водна стратегия. За целта плати 800 хил. лв. на частна компания, която да направи анализ на текущото състояние (виж инфографиката) и да предложи алтернативи за управлението. Изборът на консултанта не премина гладко поради съмнения от страна на други компании, че е избран, защото, преди да стане министър на екологията, Нона Караджова е работила като експерт по проекти, изготвяни от фирми в обединението победител. (Името му е "Водна стратегия 2010" и в него участват пет субекта – сдружение "Клуб Икономика 2000", "Аквапартньор", "ЕкоПро консулт", "Евролекс" и Институт за икономически изследвания на БАН).

Месеци по късно прегледът от 300 страница на сектора е готов. Алтернативите са три: нещата да не се променят, да се засили ролята на държавата или да се засили тази на частния сектор. Към момента представители на отделните министерства обсъждат възможностите, като експерти в сектора коментираха, че най-вероятно се върви към избор на втория вариант и окрупняване. Не е ясно обаче кой ще играе ролята на обединителя на водите, тъй като паралелно с екоминистерството Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е градило стратегии и от два месеца е готово със собствената си визия.

На първо място, повечето експерти са единодушни, че известно окрупняване в сектора е необходимо. Частните инвеститори се интересуват от цели региони, коментираха консултанти на чужди компании с интереси във водния бизнес. Важно е обаче засилването на ролята на държавата да бъде направено така, че да не блокира тотално мотивираността на търговските дружества, както и възможностите за намиране на чужди капитали, които никак не са излишни. Изчисленията на консултанта на МОСВ показват, че ако искаме да достигнем европейските стандарти, трябва да инвестираме внушителните 43 млрд. лева. Ако пък искаме да закърпим най-спешните проблеми, нужните средства са също внушителните 12 млрд. Дори и числата да са леко завишени, нужните инвестиции със сигурност са огромни.

Дайте ги на нас   

На територията на страната има 66 ВиК дружества. Собствеността им е различна - държавна (14), общинска (26), смесена (16), като има и 8 частни компании (които обслужват конкретни предприятия) и две частно-общински - "Софийска вода" и ВиК компанията в с. Микрево. Предишното правителство промени Закона за водите, така че да започне окрупняване на дружествата. Трябваше да се сформират 28 асоциации, като този процес не тече гладко навсякъде и до момента те са 22. Едновременно с това редица фирми, които са изцяло общински, не желаят да влизат в обединенията и раздробеността все още е факт. 

Към днешна дата една от идеите на консултанта (тя е и най-подробно разработена в документа) е да започне още по-голямо обединяване, като се предостави водеща роля на екоминистерството в лицето на четирите му басейнови дирекции (речните басейни). Паралелно с това ще бъде създаден "Воден фонд", който ще акумулира средства от цената на водата и от бюджета, като впоследствие тези пари ще бъдат отпускани за инвестиции в мрежата, както и ежемесечно на ВиК дружествата за техните разходи. По своята същност идеята много напомня годините на плановата икономика. "Централизирането и създаването на една бюджетна структура ще ни върне години назад", коментира Явор Димитров, ВиК консултант, като допълва, че ще се получи нещо подобно на отношенията между държавата и общините. Това може и да изглежда добре за голяма част от гражданите, но би убило управленската мотивираност в дружествата. Ако се приеме тази идея, ВиК-тата на практика ще работят на принципа на делегираните бюджети на общините, като няма да получават дивиденти при по-добри резултати. Този метод на работа едва ли ще се стори атрактивен и за частните компании. От министерството отказаха да коментират анализите и стратегиите.

Идеята на МРРБ също предвижда окрупняване, но в по-мек вариант. Планира се създаването на "Национална водоснабдителна компания", която да обедини в себе си всички държавни активи като магистрални водопроводи, язовири и пречиствателни станции за питейна вода, обяснява зам.-министър Георги Прегьов. По аналогия с НЕК компанията ще продава водата на ВиК дружествата по места, като тази цена ще бъде единна за всички. Сега т.нар. такса водоползване отива в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ. Броят на ВиК компаниите пък трябва да бъда намален на 28 (без София), като надеждата на министерството е по-малките самостоятелни общински дружества доброволно да се включат към по-големите асоциации. Идеята на МРРБ обаче предвижда средствата, събрани от държавната компания, да отиват за инвестиции в собствената й мрежа, а вложенията по места да са за сметка на печалбите на ВиК-тата. Отделните дружества ще доказват пред ДКЕВР необходимостта от инвестиции и съответно повишаване на цената на продаваната от тях вода, като вариантът на МРРБ позволява за отделните мрежи по райони да се търсят концесионери. 

Покрай сухото

В aнализа на МОСВ обаче липсва един основен момент. А именно доказателства за това, че окрупняването ще направи системата по-ефективна. Като най-ефективни са посочени най-голямото дружество "Софийска вода" но и двете най-малки в Кресна и в с. Бързия. Освен че не подкрепя тезата, този резултат според експерти се дължи и на неправилния избор на показатели. "Това е изчислявано на база брой жители, персонал, фактурирана вода, но са пропуснати по-важните показатели като загуби на вода, събираемост и дневно потребление на жител", коментираха от бранша. Средното за страната ниво на загуби на вода е около 60%, а средната събираемост в сектора е около 80%, като отличници са дружествата в Русе и Бургас например.

Друг голям недостатък на анализа е и разглеждането на ВиК дружествата на едро в групи от големи, средни и малки. Така е пропуснато да се отговори на въпроса защо някои дружества се справят по-добре от други и да се посочат проблемните области, като защо например около 80% от инвестиционните планове не се изпълняват или защо част от ВиК дружествата не плащат таксите си на ПУДООС. 

До какво конкретно решение ще достигне работната група на министерствата е рано да се каже. Най-важното обаче е този път водната стратегия ясно да раздели отговорностите по тръбата. Да даде отговор кой за какво точно отговаря, на кого плаща и кой следи за това. В противен случай ще продължава да цари хаос, а той няма да бъде елиминиран, докато водите са все така трудни за разделяне.

Автор: Ася Колева

Освен клишето, че водата е извор на живот, в България тя от години е и извор на раздори между институциите. За нея отговарят пет министерства, които на всичкото отгоре към днешна дата все така не могат да достигнат до единодушие по въпроса кой да управлява този ключов сектор.

Той е в публични ръце (като изключим основно концесията в столицата) и е застинал в развитието си десетилетия назад във времето. Загубите на вода по мрежите и при водомерите са огромни. Ниското ниво на пречистване, както на питейните, така и на отпадните води, води до влошаване на качеството й. А тоталната каша в управлението спира развитието му и отблъсква частните капитали. Така водната картина се нуждае от кардинално изясняване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Има няколко правописни грешки в статията, моля оправете ги. "Цастните," например, а и по-специално в графиката ;)
    Иначе, доколкото виждам, този доклад е напълно непълен. Не са изследвани най-важните компоненти, а именно: загубите, събираемостта, инвестициите. Целият този микс от малки и огромни дружества е напълно грешен. Трябва разделяне на малките и големите, както и статията насочва. За мен е много грешно, също така, че не са изследвани преимуществата и недостатъците на различните видове дружества: държавните, частните, и публично-частните. Също така, изобщо дори не става дума за координиране на инвестиционните планове на дружествата с общините, а на всеки е ясно, че това е повече от нужно. Иначе, идеята за "Национална водоснабдителна компания" е интересна и може да се разработва.

  • 3
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Стига с това окрупняване. Искам ниски цени за мен, а не големи печалби за монополистите!
    В Хаваите, когато решили да оправят проблема с водата, наели две фирми. Защо две, когато можело да наемат една голяма?
    За да има КОНКУРЕНЦИЯ! Дали е проработила стратегията?
    Сигурно, щом всички си мечтаят за почивка на Хаваите. Туризъм с режим на водата не се прави, а там имат сериозен туризъм.....

  • ivanbuhov

    Отдавна говорим, по-точно настояваме за единно управление на водния сектор в държавата. Трябва да се създаде Национална агенция за водите /НАВ/, с ръководител избиран за не повече от 5 години от Народното събрание с квалифицирано мнозинство!!! Всичко живо работещо по водите, разпиляно по министерства, БАН и други, да се събере там! Да се ползва примера от бившите "Водни синдикати". Основните грижи да бъдат за опазване количеството и качеството на водните ресурси и тяхното най-рационално и комплексно използване. Макар, че "Чергата" е скъсана, всеки дърпа и крие своите оръфани парцали!!! Друг път повече!!

  • 5
    faleri11 avatar :-|
    faleri11

    До коментар [#3] от "gost22":

    каква конкуренция с 2фирми:))пък и за водата ако почнем да правим по 3 мрежи, за да има конкуренция, мобилните оператори ще изглеждат палавници спрямо новите калпазани, които ще си поканим...

    1. потребител няма как да избере воден оператор( но може отходен)
    2. загубите на вода не се покриват от дружествата, няма как да се мотивира реално развитие на инфраструктурата.
    3. който успее да приложи кокурентен модел за водопреноса, да му дават и въздуха, там "ползите" ще са внушителни

  • 6
    faleri11 avatar :-|
    faleri11

    До коментар [#4] от "ivanbuhov":

    доста по разумно, но все така наивно:))

  • 7
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#5] от "faleri11":
    Дори и две фирми да има, пак са си конкуренция.
    Помните ли мобифоните? Бяха единствени и месечната такса беше огромна, а цената на минута разгвор беше два хляба.
    Сегашните палавници (моб.оператори) и телефони подаряват и хиляди минути на месец само за една поносима месечна такса......
    Да има стандарт, и който намери изгода да копае и да прави мрежа без ограничения. Ако ще и по 3 дублиращи се мрежи (водопровода в случая) да има. Който иска моля — това е пазара.
    Стига с тази простотия — бил малък пазара, инвестициите били дрън-дрън, нека аз да съм единствен монополист. Монополите не подлежат на контрол. Много са големи и купуват всеки контролен орган.



  • 8
    astronavt avatar :-|
    astronavt

    До коментар [#7] от "gost22":

    не бъркай мобифоните с ВиК. При ВиК дори и да са 100 фирми няма да има конкуренция, защото те са "естествен монопол"-т.е. в едно населено място не могат да се прекарат тръбите на 2 ВиК. На следващо място, водите за ВиК системата се добиват по различен начин за всяко населено място което влияе на цената им, някой са сондажни с голяма дълбочина и струват по-скъпо. Единственото решение, както е по-цял свят да има много сериозен контрол и загубите по мрежата и от кражби по никакъв начин да не се прехвърлят на потребитерлите

  • 9
    panteleev avatar :-|
    Явор Пантелеев

    До коментар [#7] от "gost22":

    43 милиарда лева
    за една мрежа
    и то предполагам доста непретенциозно изведена цифра, има язовири за довършване, хиляди километри тръби за подмяна, десетки пречиствателни станции за изграждане...

    Това да не ти е интернет кабелче?
    хоп хоп със скобички по ъгълчето, под вратата и айде - жена смених интернета

  • 10
    ysc33375808 avatar :-|
    Deyan Todorov

    Така и не разбрахме какво ще прави държавата. Не че някоя от двете стратегии променя нещо по същество - просто едни пари от едно място ги влагаме на друго. Няма и отговор на въпроса как точно ще се наберат - от хората директно през потреблението (тоест с повишение на цените на водата, като знаем колко се губи и колко се краде) или от всички ни, включително децата, тоест от централния бюджет и данъците. Не видях и нищо за участието на еврофондовете. Има план Плевнелиев за пътища, има ли и план Караджова за ВиК? Следващия програмен период може да се вземат пари за инвестиции във водоснабдяване (този са само в канализация). И разбира се, частни капитали, тоест се инвестират сега и да се възвръщат чрез сметките ни. Това, че трябват цели региони за инвеститорите, не е съвсем вярно, ако те инвестират само в пречиствателните станции например - изграждане, рехабилитация и експлоатация на пречиствателни съоръжения. Някакви решения в тази посока в двете стратегии? Но най-вече трябва да си кажем, че понеже е недоинвестирано в мрежата в последните десетилетия, няма шанс цените да не излетят нагоре. Това е, ако искаме да инвестираме, разбира се.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK