Неправителствени организации

Илюстрация Увеличаване Автор: Инна Павлова Смаляване

"Вие не сте сами", "Спортът възпитава без граници и различия", "Утре започва от днес", "Да запазим тракийското културно и историческо минало за идните поколения". Това не са неясно формулирани теми за ученически есета, а проекти на неправителствени организации, финансирани от държавния бюджет през последните години. За данъкоплатеца са известни единствено имената им, но не и съдържанието на самите кампании. Сумите, които са получили, са скромни, както и информацията как и за какво са били изхарчени средствата по тях и какъв е бил ефектът от провеждането им.

И тук не говорим за шепа изключения, а за правилото, по което държавата отпуска средствата, предназначени за подкрепа на гражданския сектор. За тази година финансирането е 10.6 млн. лв., като само 7% процента от него ще се разпредели чрез конкурс между организациите. Останалите близо 10 млн. лв. средства се дават директно на национално представителни организации на и за хора с увреждания и на такива, създадени със закон (като Българския червен кръст например). Преди време Българският център за нестопанско право (БЦНП) представи доклад, в който анализира разпределянето на държавната субсидия за юридически лица с нестопанска цел от 1999 г. насам. Изводите от него са недвусмислени - изключително малък процент от бюджетните средства се разпределят чрез конкурс, няма ясни критерии за оценка на проектите на организациите и липсва контрол и мониторинг на дейностите и ефектите от тях (кои са конкретните проблеми четете в допълнителните текстове по-долу).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Всъщност проблемът е по-голям - държавата нито има конкретни цели и политики по отношение на гражданския сектор, нито има воля да промени механизма на подпомагането му. Това означава, че няма идея кои неправителствени организации са й важни и защо, кои области счита за приоритетни за финансиране и защо и какъв трябва да е ефектът от дейността на подпомаганите организации. Така, вместо да бъдат пълноценен партньор на държавата в изпълнението на конкретни и важни за нея нейни политики, те се превръщат в пасивни бенефициенти на средства.

"Няма никаква политика към гражданския сектор и никоя институция не е ангажирана с този проблем", категоричен е един от авторите на анализа на БЦНП и програмен директор на организацията, Любен Панов. "Ако държавата съзнава смисъла на неправителствения сектор въобще като фактор за обществено развитие и промяна, тогава тя трябва да има политика спрямо него, която да обезпечава финансово", допълва колегата му Георги Генчев, директор на фондация "Програмен и аналитичен център за европейско право" (ПАЦЕП).

Към момента ситуацията е следната - държавата разпределя малки суми пари между много на брой организации. Те не са поставени в условия на конкуренция помежду си, така че да защитават стойността и смисъла от проектите си. Правителството не е определило области, които да стимулира приоритетно. А ефектът за развитието на гражданския сектор е съмнителен, тъй като в общия случай държавните субсидии се превръщат в нещо като социални помощи за организациите.



А да има целенасочена и ясна държавна политика към гражданския сектор е важно, защото това би облекчило значително самите институции. Неправителствените организации могат да реализират проекти по ключови държавни стратегии в различни области и по този начин да разтоварват администрацията. Така например, ако всяка година държавата определя няколко приоритетни области, в които ще финансира проекти чрез конкурс, може с помощта на гражданския сектор да се опита да разреши проблеми, с които среща най-големи трудности. А данъкоплатците могат да бъдат една идея по-спокойни, че парите им се изразходват по проекти, които заздравят гражданското общество и защитават обществения интерес.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• Следваща страница » "1. Как се разпределят директните субсидии"