С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
42 21 апр 2011, 14:48, 11168 прочитания

Моля, обадете се по-късно

Защо не приемат България и Румъния в Шенген и какво означава това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Клод Геан е от този тип непроницаеми технократи политици, които умеят много добре да предават неприятни вести в приемлива опаковка. България, каза френският вътрешен министър в София в понеделник, е призвана да се присъедини към Шенген. Че е призвана, България знае прекрасно още от присъединителния договор към ЕС, където е записано, че страната ще влезе и в Шенген. Припомняйки ни така една стара новина, Геан се опита да смекчи по-новата: Франция твърдо не възнамерява да позволи присъединяването на България и Румъния към общото шенгенско пространство, преди механизмът за мониторинг, който Европейската комисия налага над двете страни, да приключи.

Разбира се, в типичния си леко отегчителен стил сивият кардинал на Никола Саркози успя цели два пъти да обясни това, без да го каже в прав текст. Но нямаше и нужда.


Българското правителство вече знае, че колкото и брилянтен да е докладът на ЕК за техническата готовност и колкото и позитивна декларация да гласува Европейският парламент през май, пътят към Шенген е затворен с общо германско-френско вето и никакви двучасови посещения на министри няма да променят това. Знае го дори преди унгарският премиер и ротационен председател на ЕС Виктор Орбан да признае миналата седмица: "Блокирани сме на политическо ниво."

България и Румъния (на която Геан в неделя също обясни, че е призвана) са наясно със ситуацията още от миналата година, но използваха последните месеци преди изтичането на срока за техническа готовност, за да опитат да променят нещо. Румъния го направи с показност и гръмогласност, а България - със снишаване и надежда, че неизбежното някак ще се размине. След като на 19 април процедурата по техническата готовност де факто изтече, на двете "призвани" не им остава нищо друго, освен да сбутат темата "Шенген" засега в килера.

Това ще е особено болезнено за кабинета "Борисов", който почти фетишизира влизането в общото пространство и го обвърза със собствената си битка с корупцията и престъпността. Макар и част от причините зад решението да не са тяхна вина, премиерът и вътрешният министър Цветан Цветанов, които бяха най-явно ангажирани с темата, ще понесат политически негативи в особено чувствителната предизборна ситуация.



Има два вида причини, които мотивират отказа на Париж и Берлин, както и на няколко други държави в съюза, да подкрепят влизането на България и Румъния в Шенген. Първите дълго време бяха по-видими и са свързани с границите и имиграцията. Вторите, за които рядко се говори, са вътрешните проблеми на двете страни.

Дайте ни вашите граници

Шенген далеч не е само свободно движение без вътрешни бариери - той е процес, с който границите на ЕС се изтласкват навън и се втвърдяват. Членството в този ексклузивен клуб дава облаги, но изисква участие в една огромна операция, чиято цел е да държи вън желаещите да влязат. "Правителството мислеше за влизането в Шенген като за  процес, подобен на падането на визите", коментира пред "Капитал" политологът Владимир Шопов, който е и бивш представител на МВР в Брюксел. "Това е грешна аналогия. България става първа и последна преграда. Това е трансфер на правомощия и цената на провала тук е много по-висока", смята той.

С други думи, страни като Франция, Германия, Австрия трябва да отдадат много важна част от суверенитета си в ръцете на България и да вярват, че тя ще се справи с това да пази и техните граници. Същото важи и за Румъния, с която вървим в пакет, а там ще бъде втората по дължина сухопътна граница на ЕС от над 2 хил. км, като отвъд нея са Молдова, Русия, Кавказ и Централна Азия. Не бива да се забравя, че България и Румъния ще свържат сухопътния коридор между Гърция, която в момента е на прицела на мрежите за нелегални имигранти, и останалата част от Шенген. 

Само преди две години - в края на управлението на тройната коалиция, българските гранични служби не отговаряха на почти нито един от необходимите критерии. Имиграционните власти и Агенцията по бежанците продължават да имат нисък капацитет и проблеми дори с настоящите слаби потоци.
Доверието е процес, който се гради дълго време, особено ако трябва да убедиш собствените си граждани в качествата на българските и румънските граничари.

Тук малшансът също навреди. Арабските революции от последните месеци и скандалът между Италия и Франция за нелегалните имигранти, които Рим пусна да пътуват из ЕС, втвърдиха още решимостта на европейските правителства да не допуснат подобни кризи. "Няма механизъм, по който да накажеш членовете на Шенген за неспазване на правилата освен процедурата по самото влизане", коментира за "Капитал" Родерик Паркес - главен експерт на влиятелната германска фондация за международни отношения "Наука и политика". "Така например, тъй като не могат да накарат Гърция да създаде истинска система за бежанци, останалите използват влиянието си върху България и Румъния, смята Паркес. Според него сега се обсъжда как механизмът за оценка да стане по-наказателен и ако страни като Полша и Словения го одобрят, той ще бъде приложен и срещу новите членки. Тоест, докато тази дискусия не приключи, София и Букурещ няма да получат членство.

И вашите лични данни също

Оценката за техническите критерии, която България ще получи, най-вероятно ще докаже, че тя се е справила с част от притесненията. Големият залог на правителството обаче беше другаде - влизането в Шенген бе разглеждано от МВР и премиера Борисов като доказателство за успешната им борба с корупцията и организираната престъпност и за реформите в съдебната система и службите.

Причината е проста: с членството българската полиция и българските служби получават пълен и неограничен достъп до общата база данни на европейските си колеги. Шенгенската информационна система (ШИС) заедно с визовата система (ВИС) са най-големите подобни масиви и гръбнакът на Шенген. Те позволяват бързи и лесни проверки в базите на полицията и граничните служби на 28 държави на издирвани лица, заподозрени и поставени под наблюдение, до откраднати вещи и коли (виж инфографиката). Тази система вече работи в МВР и МВнР, макар и с някои ограничения.

В писмото на Париж и Берлин до ЕК през декември, достъпът до ШИС е определен като притеснителен за "вътрешната сигурност на ЕС и страните членки". Пред "Капитал" източник от управляващата в Германия партия CDU/CSU призна, че това произтича от липсата на доверие. "Това е основната, най-важната причина за позицията на Германия. България не показва никакъв реален напредък в най-слабите си звена. Първоначално новото правителство демонстрира желание да промени нещо, но на практика нищо не се случи. Германия си задава въпроса искаме ли да имаме партньор, който не отговаря на критериите за ефективна съдебна система и сигурност и който не показва желание да ги постигне. В същото време този детайл не се афишира, защото политици от този ранг не биха си позволили да си кажат, че си нямат доверие." Така процедурата по приемането на България и Румъния в Шенген остана последният механизъм, с който ЕС може да оказва натиск заради реформата в полицията и съдебната система, противодействието на организираната престъпност и борбата с корупцията.

Това е далеч по-тежък шамар за София от мотива за външните граници и затова тук многократно се опитаха да не забележат следите по бузата. България и Румъния все така продължават да твърдят, че връзка между механизма за наблюдение на ЕК и влизането в Шенген няма, докато вече е пределно ясно, че никой няма да позволи достъпа на държави, в които службите за сигурност и правосъдието изпадат ежедневно в тежки скандали. "Тезата на Германия и Франция  е така конструирана, че в момента не може да бъде оборена, казва Шопов. Може да имате идеална инфраструктура, но няма защитен механизъм срещу корупция. Тази конструкция всъщност връзва влизането с политическия механизъм. Но тази връзка вече съществува - в мониторинга има индикатор за корупция на границите."

Тъй като отпадането на мониторинга не изглежда да се задава на хоризонта, кабинетът "Борисов" не само губи една от най-важните заявени цели, но и претърпява истинско поражение. Четири години след членството си в ЕС България е все още под наблюдение и без доверие, а скоро - и без график за Шенген, защото никой няма да внесе искането в Европейския съвет, докато е ясно, че ще има вето.

Капанът на големите очаквания

Защо обаче правителството на ГЕРБ така упорито издигаше Шенген за кауза - дали защото не съзнаваше последствията, или защото се надяваше на различен резултат? Вероятно и двете. Това бе заложено като цел още в програмата на партията преди изборите, а едно от първите неща, които министър Цветан Цветанов направи след влизането си в МВР, бе да уволни шефа на Гранична полиция Красимир Петров за забавяне по проектите за Шенген. "То беше избрано като еманация на представата, че България е второ качество членка на ЕС. Трябваше да стане доказателство за обратното", казва български дипломатически източник.

Истината е, че кабинетът постигна много: усвои всички 128 млн. евро, отпуснати за подготовка, след като за две години бяха използвани едва около 30 млн., и купи необходимите катери, хеликоптери и оборудване по границите. От почти никаква готовност успя да преодолее техническите критерии за две години. След първите положителни оценки по проверките Цветанов и Борисов добиха увереност да изнесат темата на преден план. "Те успяха да преодолеят замразяването на еврофондовете, а влизането в еврозоната отиде в неясното бъдеще. Остана Шенген. Те го вързаха с борбата с корупцията и престъпността, като успехът там трябваше мултиплицира и техния успех", смята Шопов.

Проблемът е, че основни фигури в правителството отказаха да видят задаващата се бариера. "В момента 4-годишното управление на това правителство в международен план ще бъде запълнено с влизането ни в Шенген", каза Цветан Цветанов през октомври миналата година, само два месеца преди писмото на Франция и Германия до ЕК. По време на посещението на министър Геан тази седмица опитите явно са стигнали до отчаяние - кратката му визита е включвала изненадващо дори сградата на създавания специализиран съд, в който трябва да се водят "обществено значими дела". 
Ето защо ударът в бариерата, изглежда, ще боли повече за ГЕРБ, при това преди избори. А за България ще остане неприятният привкус от поредния неуспех да излезе от образа на второ качество страна в Европейския съюз.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца 2 ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 1941 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 947 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 5702 прочитания

23 авг 2019, 4480 прочитания

23 авг 2019, 3083 прочитания

23 авг 2019, 2610 прочитания

23 авг 2019, 2014 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какъв ще е отговорът?

Побоят над Свидетелите на Йехова в Бургас е ключово изпитание за способността на държавата да се противопостави на сериозната опасност от ескалация на омразата

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица