Трайчо Трайков: Източноазиатските пазари са с потенциал

Профил Каква е политиката на държавата спрямо експортно ориентираните компании, какви са инструментите, с които могат да се насърчат производството и износът на стоки с висока добавена стойност. Отговор на тези въпроси потърсихме от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той е експерт в сферата на управлението, преструктурирането и оздравяването на компании. Работил е като консултант в Central Europe Trust и Roland Berger. През 2005 г. става част от мениджърския екип на "EVN - България". Като прокурист на компанията Трайков работи за въвеждането на съвременна система за корпоративно управление, повишаване на ефективността и намаляване на технологичните загуби на дружеството, увеличаване събираемостта на вземанията, успешното интегриране на "Топлофикация - Пловдив" след нейното придобиване.

Какъв тип експорт е нужен на България?

За мен като министър на икономиката са важни три неща. Първо, традиционните български производства и износи трябва да бъдат доразвити до достигане на максимално завършен продукт с най-голяма добавена стойност. Ако сме голям производител на мед, следва да сме голям производител и на медни кабели и машини, в които се използват тези медни проводници. Второ, производства, интегрирани в глобалните вериги за доставка. Трето, насърчаване на иновативни производства. Защото екстензивният подход ни ограничава – нямаме много хора, природните ни ресурси са ограничени. Можем да наваксваме изпреварващо единствено чрез производства с добавена стойност, чрез иновативните и високотехнологични производства. Няма да говоря за образованието, то е цяла отделна тема. Но това, което можем ние да подпомогнем като държава и като министерство, го правим в момента.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Изследвали ли сте каква част от износа е на такъв тип продукти и каква част - суровини и междинни продукти?

От 1995 г. насам средно износът е малко над 40% от БВП. Очевидно е, че българската икономика е отворена и разчита на експорт. От данните на БНБ може да се види, че през последните 10 години структурата на експорта е сравнително постоянна – суровините и материалите заемат средно малко над 43% от общия износ на България. Останалото е преработени продукти, като най-много от тях са потребителксите стоки. Това, което си заслужава да се отбележи, е, че постепенно нараства делът на инвестиционните стоки. Как си обяснявате този тренд? И дали част от него не се дължи на увеличени цени, а не на обеми?

Има и ценови фактор, но в случая той влияе по-скоро неблагоприятно. Защото стоковите групи с най-голям ръст миналата година са суровините (чийто цени се повишиха) и пшеницата. А инвестиционните стоки са основно машини и съоръжения. В свит пазар техните цени намаляват. Дори по време на криза износът на високотехнологичните стоки се увеличи – и като обем, и като дял от общия износ.



Този положителен тренд си обяснявам с инвестициите, които се правят в тези сектори. Искаме допълнително да подпомогнем такъв тип производства с оперативна програма "Конкурентоспособност". Това предизвика много критики от всички, които останаха извън приоритетите на оперативната програма. Но ако искаме да получаваме по-голяма възвращаемост на вложените средства, трябва да имаме приоритети. И трябва да се взимат решения, въпреки че недоволните ще са повече от доволните.

Тук влизаме в една по-обща тема, която често обсъждаме – за това каква е ролята на държавата в индустриалната политика.

Доколкото може да я има.

Точно така. Важно е да уточня, че под индустриална политика разбирам ролята на държавата във формиране на структурата на икономиката. Според мен България от доста време върви по правилен път – да не избира определени компании или сектори, които да подпомага, а да създава възможно най-благоприятни условия за всички - ниски данъци и ниска административна тежест. Но доколкото можем да провеждаме фокусирана индустриална политика, инструмент за нея могат да са средствата от оперативните програми. В Брюксел очакват да видят, че тези пари се използват за провеждане на политики. В противен случай просто можеха да раздадат на всеки българин по 170 евро и въпросът да приключи. Затова в Оперативна програма "Конкурентоспособност" сме фокусирали по-голяма част от мерките за технологично обновление на средно- и високотехнологични фирми. Такава е и логиката на промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които направихме преди година.

Отправната ни точка беше, че потенциалът за ръст е най-голям в секторите, които произвеждат продукти с висока добавена стойност. Винаги има обективно ограничение на това колко метал можете да изкопаете или рафинирате, но там, където се добавя интелектуален или технологичен труд, ефективността и ползите се мултиплицират. Друг начин за подпомагане на фирмите да станат по-конкурентоспособни е, като им се помогне да намалят разходите си за енергия. Не можем да субсидираме природния газ или електроенергията, но можем да осигурим ресурс да станат енергийно по-ефективни - чрез 200 млн. евро грантово финансиране по "Конкурентоспособност", съчетано с гарантирано кредитно съфинансиране от ЕБВР, с която структурирахме схемата.

По какъв друг начин освен чрез еврофондовете могат да се насърчат инвестициите в нови високотехнологични производства?

В правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите свалихме праговете за сертифициране на инвеститори. Така че сега могат да се класират повече проекти. Добавихме и една нова глава за приоритетни проекти, в която се предвижда дори финансова субсидия. В някои случаи тя достига до 50% от направената инвестиция, ако е за развойна дейност.

Въпреки това има малко компании, които са се възползвали от тези облекчения.

Ние сме длъжни да създадем условията, а останалото е въпрос на индивидуални бизнес решения. И тук стигаме до ролята на Българската агенция за инвестиции и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. И двете имат програми, които са свързани с инвестициите и насърчаването на експорта. В БАИ това е големият проект по "Конкурентоспособност" за промотирането на България като инвестиционна дестинация. На другата агенция проектът е свързан с насърчаване на експорта и субсидиране на компании за участие на експортни изложения. Това, което им поръчах и вече започна да се случва, е тези два проекта да се движат паралелно. Защото в единия случай имаме работа с лидери на мнение в определени страни, в другия – с изложения в тези страни.

Друг инструмент е Българската агенция за експортно застраховане, която за миналата година е застраховала износ или предекспортно финансиране за около 1.2 млрд. лева. Според мен потенциалът в ръцете на държавата тук е голям. Защото експортното застраховане в Турция например е много силно подпомогнато от държавата и работи безотказно. Производителите лесно сключват договори и забравят за събирането на вземанията след това.

Друг е въпросът доколко държавата трябва да се намесва на пазара по този начин.

Понякога действията ни трябва да се съобразяват с тези на конкуренцията. Например печатарските предприятия много се оплакват от конкуренцията от Турция и един от примерите, които ни посочват е точно този – свързан с експортното застраховане.Хората, които могат да направят нещо на място пък са търговските аташета. Според мен тяхното съществуване е изцяло оправдано и полезно за бизнеса, въпреки че годишната им издръжка е немалка част от бюджета на министерството – около 7.5 млн. лв.

Може ли да дадете пример с какво е помогнал някой търговски аташе?

Далеч съм от мисълта, че всички работят по най-ефективния начин, но има и много положителни примери. В Ташкент например е оказано съдействие за договор на българска козметична компания за доставка на суровини за производство на козметични продукти. В Москва – съдействие за договор на строителна компания. В Токио – съдействие за износ на български пчелен мед, пух и вълна. В Делхи – съдействие за износ на газови колонки и оборудване на бензиностанции и т.н.

Някои от потенциалните инвеститори, които идват в България, са тук, защото са били заинтригувани от търговския ни представител в съответната страна. Такъв пример е компанията, която разработва проект за производство на електромобили в Стара Загора.

От една година насам направихме много сериозна реформа в работата на тези хора. Въведохме мандатност и атестации. Досега около 90% от аташетата бяха назначавани с някакъв вид протекции, изкарваха определено време на тази длъжност и след това намираха друга реализация. Според мен дейността по външноикономическата политика трябва да интегрира дирекцията, която е в България с аташетата в чужбина, за да се запазва експертизата. Затова от миналата година има нови критерии към търговските представители и работата им се следи на базата на определени показатели.

Лесно е като цяло да критикуваш, трудно е да видиш доброто. Ако износът ни за определена страна е спаднал, тогава аргументирано мога да попитам търговския аташе какво се случва и къде не си е свършил работата. Но ако нараства, може би част от това се дължи и на неговата работа.

В каква посока не трябва да залита държавата, за да не вреди, вместо да помага?Пример за това би било, ако износът се субсидира. Това не е нито устойчива стратегия, нито добра практика.

Кои са външните пазари, към които трябва да се насочи България?

ЕС винаги ще остане номер едно. Тези, които са със сравнително голям потенциал, са източноазиатските пазари. В Корея например имаме 300% ръст миналата година. Близкият изток и Северна Африка няма как да не спомена, особено страните от Персийския залив.

Може ли да очакваме оттук нататък съживяване на инвестициите?

От структурата на инвестициите в момента се вижда, че тези в производствени сектори не са намалели през последните години. Инвестициите се свиха в четири сектора – търговия, финансово посредничество, строителство и недвижими имоти. Сега обръщаме голямо внимание на услугите и на аутсорсването на бизнес процеси. Вярно е, че този вид бизнес не изисква големи капиталовложения и лесно може да се премести, но пък изисква висококвалифицирана работна ръка и носи много висока добавена стойност. Такъв тип компании дават високи заплати, носят голямо производство и повече данъчни постъпления срещу ниски инвестиции. А и се създава пул от професионалисти, които са като бактерията на киселото мляко – след това могат да си заквасят нещо сами.

Интервюто взе Вера Денизова