Трайчо Трайков: Източноазиатските пазари са с потенциал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трайчо Трайков: Източноазиатските пазари са с потенциал

"Ако искаме по-голяма възвращаемост на вложените средства, трябва да имаме приоритети."

Трайчо Трайков: Източноазиатските пазари са с потенциал

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма пред "Капитал"

6739 прочитания

"Ако искаме по-голяма възвращаемост на вложените средства, трябва да имаме приоритети."

© Tsvetelina Beloutova


Профил

Каква е политиката на държавата спрямо експортно ориентираните компании, какви са инструментите, с които могат да се насърчат производството и износът на стоки с висока добавена стойност. Отговор на тези въпроси потърсихме от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той е експерт в сферата на управлението, преструктурирането и оздравяването на компании. Работил е като консултант в Central Europe Trust и Roland Berger. През 2005 г. става част от мениджърския екип на "EVN - България". Като прокурист на компанията Трайков работи за въвеждането на съвременна система за корпоративно управление, повишаване на ефективността и намаляване на технологичните загуби на дружеството, увеличаване събираемостта на вземанията, успешното интегриране на "Топлофикация - Пловдив" след нейното придобиване.

Какъв тип експорт е нужен на България?

За мен като министър на икономиката са важни три неща. Първо, традиционните български производства и износи трябва да бъдат доразвити до достигане на максимално завършен продукт с най-голяма добавена стойност. Ако сме голям производител на мед, следва да сме голям производител и на медни кабели и машини, в които се използват тези медни проводници. Второ, производства, интегрирани в глобалните вериги за доставка. Трето, насърчаване на иновативни производства. Защото екстензивният подход ни ограничава – нямаме много хора, природните ни ресурси са ограничени. Можем да наваксваме изпреварващо единствено чрез производства с добавена стойност, чрез иновативните и високотехнологични производства. Няма да говоря за образованието, то е цяла отделна тема. Но това, което можем ние да подпомогнем като държава и като министерство, го правим в момента.

Изследвали ли сте каква част от износа е на такъв тип продукти и каква част - суровини и междинни продукти?

От 1995 г. насам средно износът е малко над 40% от БВП. Очевидно е, че българската икономика е отворена и разчита на експорт. От данните на БНБ може да се види, че през последните 10 години структурата на експорта е сравнително постоянна – суровините и материалите заемат средно малко над 43% от общия износ на България. Останалото е преработени продукти, като най-много от тях са потребителксите стоки. Това, което си заслужава да се отбележи, е, че постепенно нараства делът на инвестиционните стоки. Как си обяснявате този тренд? И дали част от него не се дължи на увеличени цени, а не на обеми?

Има и ценови фактор, но в случая той влияе по-скоро неблагоприятно. Защото стоковите групи с най-голям ръст миналата година са суровините (чийто цени се повишиха) и пшеницата. А инвестиционните стоки са основно машини и съоръжения. В свит пазар техните цени намаляват. Дори по време на криза износът на високотехнологичните стоки се увеличи – и като обем, и като дял от общия износ.

Този положителен тренд си обяснявам с инвестициите, които се правят в тези сектори. Искаме допълнително да подпомогнем такъв тип производства с оперативна програма "Конкурентоспособност". Това предизвика много критики от всички, които останаха извън приоритетите на оперативната програма. Но ако искаме да получаваме по-голяма възвращаемост на вложените средства, трябва да имаме приоритети. И трябва да се взимат решения, въпреки че недоволните ще са повече от доволните.

Тук влизаме в една по-обща тема, която често обсъждаме – за това каква е ролята на държавата в индустриалната политика.

Доколкото може да я има.

Точно така. Важно е да уточня, че под индустриална политика разбирам ролята на държавата във формиране на структурата на икономиката. Според мен България от доста време върви по правилен път – да не избира определени компании или сектори, които да подпомага, а да създава възможно най-благоприятни условия за всички - ниски данъци и ниска административна тежест. Но доколкото можем да провеждаме фокусирана индустриална политика, инструмент за нея могат да са средствата от оперативните програми. В Брюксел очакват да видят, че тези пари се използват за провеждане на политики. В противен случай просто можеха да раздадат на всеки българин по 170 евро и въпросът да приключи. Затова в Оперативна програма "Конкурентоспособност" сме фокусирали по-голяма част от мерките за технологично обновление на средно- и високотехнологични фирми. Такава е и логиката на промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които направихме преди година.

Отправната ни точка беше, че потенциалът за ръст е най-голям в секторите, които произвеждат продукти с висока добавена стойност. Винаги има обективно ограничение на това колко метал можете да изкопаете или рафинирате, но там, където се добавя интелектуален или технологичен труд, ефективността и ползите се мултиплицират. Друг начин за подпомагане на фирмите да станат по-конкурентоспособни е, като им се помогне да намалят разходите си за енергия. Не можем да субсидираме природния газ или електроенергията, но можем да осигурим ресурс да станат енергийно по-ефективни - чрез 200 млн. евро грантово финансиране по "Конкурентоспособност", съчетано с гарантирано кредитно съфинансиране от ЕБВР, с която структурирахме схемата.

По какъв друг начин освен чрез еврофондовете могат да се насърчат инвестициите в нови високотехнологични производства?

В правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите свалихме праговете за сертифициране на инвеститори. Така че сега могат да се класират повече проекти. Добавихме и една нова глава за приоритетни проекти, в която се предвижда дори финансова субсидия. В някои случаи тя достига до 50% от направената инвестиция, ако е за развойна дейност.

Въпреки това има малко компании, които са се възползвали от тези облекчения.

Ние сме длъжни да създадем условията, а останалото е въпрос на индивидуални бизнес решения. И тук стигаме до ролята на Българската агенция за инвестиции и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. И двете имат програми, които са свързани с инвестициите и насърчаването на експорта. В БАИ това е големият проект по "Конкурентоспособност" за промотирането на България като инвестиционна дестинация. На другата агенция проектът е свързан с насърчаване на експорта и субсидиране на компании за участие на експортни изложения. Това, което им поръчах и вече започна да се случва, е тези два проекта да се движат паралелно. Защото в единия случай имаме работа с лидери на мнение в определени страни, в другия – с изложения в тези страни.

Друг инструмент е Българската агенция за експортно застраховане, която за миналата година е застраховала износ или предекспортно финансиране за около 1.2 млрд. лева. Според мен потенциалът в ръцете на държавата тук е голям. Защото експортното застраховане в Турция например е много силно подпомогнато от държавата и работи безотказно. Производителите лесно сключват договори и забравят за събирането на вземанията след това.

Друг е въпросът доколко държавата трябва да се намесва на пазара по този начин.

Понякога действията ни трябва да се съобразяват с тези на конкуренцията. Например печатарските предприятия много се оплакват от конкуренцията от Турция и един от примерите, които ни посочват е точно този – свързан с експортното застраховане.Хората, които могат да направят нещо на място пък са търговските аташета. Според мен тяхното съществуване е изцяло оправдано и полезно за бизнеса, въпреки че годишната им издръжка е немалка част от бюджета на министерството – около 7.5 млн. лв.

Може ли да дадете пример с какво е помогнал някой търговски аташе?

Далеч съм от мисълта, че всички работят по най-ефективния начин, но има и много положителни примери. В Ташкент например е оказано съдействие за договор на българска козметична компания за доставка на суровини за производство на козметични продукти. В Москва – съдействие за договор на строителна компания. В Токио – съдействие за износ на български пчелен мед, пух и вълна. В Делхи – съдействие за износ на газови колонки и оборудване на бензиностанции и т.н.

Някои от потенциалните инвеститори, които идват в България, са тук, защото са били заинтригувани от търговския ни представител в съответната страна. Такъв пример е компанията, която разработва проект за производство на електромобили в Стара Загора.

От една година насам направихме много сериозна реформа в работата на тези хора. Въведохме мандатност и атестации. Досега около 90% от аташетата бяха назначавани с някакъв вид протекции, изкарваха определено време на тази длъжност и след това намираха друга реализация. Според мен дейността по външноикономическата политика трябва да интегрира дирекцията, която е в България с аташетата в чужбина, за да се запазва експертизата. Затова от миналата година има нови критерии към търговските представители и работата им се следи на базата на определени показатели.

Лесно е като цяло да критикуваш, трудно е да видиш доброто. Ако износът ни за определена страна е спаднал, тогава аргументирано мога да попитам търговския аташе какво се случва и къде не си е свършил работата. Но ако нараства, може би част от това се дължи и на неговата работа.

В каква посока не трябва да залита държавата, за да не вреди, вместо да помага?Пример за това би било, ако износът се субсидира. Това не е нито устойчива стратегия, нито добра практика.

Кои са външните пазари, към които трябва да се насочи България?

ЕС винаги ще остане номер едно. Тези, които са със сравнително голям потенциал, са източноазиатските пазари. В Корея например имаме 300% ръст миналата година. Близкият изток и Северна Африка няма как да не спомена, особено страните от Персийския залив.

Може ли да очакваме оттук нататък съживяване на инвестициите?

От структурата на инвестициите в момента се вижда, че тези в производствени сектори не са намалели през последните години. Инвестициите се свиха в четири сектора – търговия, финансово посредничество, строителство и недвижими имоти. Сега обръщаме голямо внимание на услугите и на аутсорсването на бизнес процеси. Вярно е, че този вид бизнес не изисква големи капиталовложения и лесно може да се премести, но пък изисква висококвалифицирана работна ръка и носи много висока добавена стойност. Такъв тип компании дават високи заплати, носят голямо производство и повече данъчни постъпления срещу ниски инвестиции. А и се създава пул от професионалисти, които са като бактерията на киселото мляко – след това могат да си заквасят нещо сами.

Интервюто взе Вера Денизова

"Потенциалът за ръст е най-голям в секторите, които произвеждат продукти с висока добавена стойност.".
Фотограф: Цветелина Белутова
Профил

Каква е политиката на държавата спрямо експортно ориентираните компании, какви са инструментите, с които могат да се насърчат производството и износът на стоки с висока добавена стойност. Отговор на тези въпроси потърсихме от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той е експерт в сферата на управлението, преструктурирането и оздравяването на компании. Работил е като консултант в Central Europe Trust и Roland Berger. През 2005 г. става част от мениджърския екип на "EVN - България". Като прокурист на компанията Трайков работи за въвеждането на съвременна система за корпоративно управление, повишаване на ефективността и намаляване на технологичните загуби на дружеството, увеличаване събираемостта на вземанията, успешното интегриране на "Топлофикация - Пловдив" след нейното придобиване.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    gogich avatar :-|
    Гогич

    Трайчо е умен човек.

  • 2
    mikaela72 avatar :-P
    Другарката Михайловна

    Един от любимите ми министри - другарят Трайков. Харешвам....

  • 3
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    А какво стана с въпросите от Каузата в подкрепа на Трайков и от форумите на в-к "Дневник"?

    Докъде е работата?

  • 4
    kolcho_slepetza avatar :-|
    kolcho_slepetza

    Добри отговори, но ми липсва стратегията - има и някои привидно правилни, но нерелеватни отговори. Едно е да говориш принципно, другото е да реагираш на пазара. В редица области - експортното субсидирани - скрито и открито - е норма при пазарната конкуренция - и това да отказваш на собствените си фирми подкрепа - която трябва да е само при навлизане на нови пазари и нови продукти - е все едно да им кажеш - стойте си у дома. При анализа на цялата верига на добавена стойност на някои стоки и услуги - делът на държавните субсидии - достига до 50%, като се добави и държавно експортно финансиране, тогава обяснете на пишещия невежа как ще може една българска фирма да се конкурира? Популярно като за невежа. Моля.

  • 5
    mihomen avatar :-|
    mihomen

    Насърчаване на иновативни производства.Да това е посоката за устойчиво развитие на България!Лошото е че иновативни производства се правят с научна дейност която при нас почти липсва!Проблеми има и при издаване на патенти и лицензи,процедурите са много тромави и непрозрачни!

  • 6
    starez avatar :-|
    starez

    Добре звучи.

  • 7
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Добре звучи, ама дали се реализира на практика и по какъв начин това е друг въпрос. Също така се вижда че голяма част от инициативите идват от изисквания на ЕС. Като посочва потенциалните пазари не разбирам защо не споменава Русия, там има големи възможности.

  • 8
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    Аз бих го посъветвал да направи 100 % съкращения на поверените му чиновници и по малко да приказва именно той за инвестиции защото благодарение на неговите "инвестиции" потребителите ще плащат с години и години поскъпващ ток за да изплатят на няколко големи корпоративни играчи зелените инвестиции .
    Белене ,газта ,бензина лукойл все пак бойко му даде последно предупреждение и това с инвестициите може да прелее чашата :-)
    жал ми е знего просто е едно добро и послушно момченце но думичките
    Потенциал ,Инвестиции ,Пазари И трайчо Трайков са взаимно изключващи се понятия въпреки всичко му желая успех в най нереформираното от нереформираните министерства бастиона на комунизмът енергетика и икономика

  • 9
    bbs avatar :-P
    Lord

    До коментар [#8] от "Seola":

    Аз пък бих посъветвал 100% да съкратят такива като тебе от държавата и току-виж са се пооправили нещата.

  • 10
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Не мога да не се съглася с това, което казва Трайков. Дано да действа по същия начин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK