Още в древността, когато хората не са можели да си обяснят нещо, те го отдавали на боговете. Пада мълния, значи Зевс ще да я е метнал.

Колкото природните стихии са били неясни за древните гърци, толкова и за съвременните българи (а май и за гърците) икономиката на страната им е мистерия. И затова и те са я населили обилно с митология. Може би най-голяма част от епоса заемат легендите за износа. През 2010 г. той нарасна с внушителните 33%, а за първите два месеца на 2011 г. страната има положително търговско салдо. Всичко това създаде усещането, че се случило нещо революционно - изведнъж сме станали по-конкурентни, започнали да произвеждаме по-качествено и това може да изтегли българската икономика и да замести чуждите инвестиции и евтиния кредит отпреди кризата.

Всъщност българският износ си остава нискотехнологичен, с малка добавена стойност (виж графиката вляво). В най-добрия случай става дума за възстановяване, но не и за бум. Прекалено дълго държавата нямаше никаква визия кои са приоритетните й сектори, а доколкото имаше някакви идеи, те се базираха именно на подобни суеверия. И това пречеше да се идентифицират бизнеси с истински потенциал, където могат да се насочат усилия и политики, за да се привлекат инвестиции. Вместо това влязоха основно спекулативни капитали, които се разляха във финансовото посредничество и недвижимите имоти и надуха балони. Време е да се откажем от този и от всички други експортни митове. Нека започнем сега.

Мит #1: Износът е новият двигател на икономиката

Колкото и да ни се иска, това просто не е така. Вярно е, че износът е практически единственото, което тегли БВП нагоре през миналата година (с принос от 9.6%) и дори надмина предкризисните си нива. Вярно е и че в началото на 2011 г. тенденцията се запазва. "Очакванията темповете на растеж да се забавят през тази година не се оправдаха и за първите два месеца на 2011 г. нарастването на износа е 59% спрямо същия период на предходната година (до 3.1 млрд. евро), като само за януари то достига рекордните 73% на годишна база. Причината е в стабилното, макар и бавно, възстановяване на икономиката в еврозоната", твърдят от Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

Това създаде около българския износ аура на успешен бизнес, който гъвкаво се възстановява от кризата. И теоретично наистина би трябвало да е така - щом някой успява да продава при конкуренцията на международните пазари, значи наистина е по-жизнеспособен. Освен това малки икономики като българската трудно могат да разчитат само на вътрешното потребление и се специализират в експорт.

Действителността обаче е различна. На първо място, до голяма степен сега износът расте чисто математически: ако си отчел спад 50%, за да се върнеш на същото ниво ти трябва ръст от 100%. Така след срива от 23% през 2009 г. сега възстановяването в процентно изражение изглежда много по-внушително. На второ място, ръстът сега е в голяма степен резултат от комбинация от природни и политически трусове по цял свят. Те вдигнаха цените на редица храни, петрола и още много суровини. Близо половината от експорта на България е на точно такъв тип стоки и това е третият и най-важен в дългосрочен план фактор. Фактът, че износът все още е доминиран от стоки, които носят ниска добавена стойност за икономиката, го прави силно процикличен и зависим от настроенията на пазарите.

С тази си структура той не може да замени (или поне не устойчиво) празнината, която пресъхналите чужди инвестиции оставиха. След като компаниите натоварят мощностите си на нива отпреди кризата, ръстът ще се укроти. А създаването на нов производствен капацитет е процес, който, ако става, органично отнема много време. Той може да се ускори с чужди капитали или със заемни средства, но привличането им сега е много по-трудно, отколкото преди 2007 г. Така че още години ще изнасяме същия микс от стоки и услуги, освен ако не намерим начин бързо да привлечем инвестиции именно в производства, които да създават високотехнологични експортни продукти с много добавена стойност.

"През следващите две години износът (предимно на стоки) и усвояването на средства от ЕС ще продължат да бъдат двигателите, на които ще разчита процесът на възстановяване на българската икономика", прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. "Очакванията ни обаче са през тази година в реално изражение темповете на растеж на износа (7.9%) да се забавят спрямо година по-рано (16.2%), а положителният принос на износа в общия ръст на БВП да е 5.2%, спрямо отчетените 9.6% през 2010 г." , обяснява той.

Мит #2: Ниските данъци ще привлекат качествени инвеститори

Безспорно ниските данъчни ставки са конкурентното предимство за България, което донесе милиарди инвестиции преди кризата. По-голямата част от тях обаче бяха спекулативни: насочени към сектори с лесни печалби, гарантиращи бързо изтегляне при задаваща се криза. Точно това се случи през миналите няколко години – с рецесията се стопиха и чуждите капитали, които преди това се наливаха в сектори, движени от вътрешното потребление. А възстановяването им на този етап изглежда трудна задача.

За сметка на това сега е подходящият момент българската икономика да се насочи към по-устойчив модел на растеж - основан на експортно ориентирано производство с висока добавена стойност. За да се привлекат капитали в такъв вид дейност обаче, е нужно много повече от ниски ставки и стабилна макросреда. Когато предприемачите решават дали да инвестират в дадена страна, тях ги интересува общо цената за правене на бизнес в нея. А тук данъците са само един от факторите: те трябва да намерят още достъпна и качествена работна ръка, нужната инфраструктура, местни доставчици и съпътстващи индустрии... Ако тази микросреда липсва, по-ниският данък не оправдава усилието да изградиш всичко онова, което съпътства един бизнес. Още повече че в уравнението трябва да се вкара и корупцията на всички нива, която се е превърнала в своеобразна такса - ако не я платиш, проектът ти не само ще се забави извън всякакъв разумен срок, но и ще бъдеш контролиран и надзираван повече от старателно.

"Да се направи от икономика като нашата експортно ориентирана, са необходими значителни капитали в производство", разказва банков анализатор. "Изпуснахме първата голяма европейска вълна от такива инвестиции на Изток в началото на 90-те години. Хванахме малко от втората вълна след азиатската и руската криза от 1997-1998, но това се дължеше както на ниската цена на труда и на реформите, така и на късмет и уцелване на момента. След това обаче корупцията започна да расте и достигна немислими размери. Единственият начин да се запазят чуждите инвестиции в България бе понижение на преките данъци, за да останем конкурентоспособни в регионален план", констатира той.

Мит #3: Без нас светът не може

Електрокари, розово масло, ориенталски тютюн. Някои от митовете за изключителната популярност и незаменимост на определени български стоки по света е още от времето на социализма. Част от тях винаги са били митове, част от тях са отдавна загубени пазари. Факт е обаче, че светът се справи и без вегетиращата българската карова индустрия, а търсенето на ориенталски тютюни в световен мащаб спада. Реалноста е видна: България е прекалено малка, за да стане лидер на някой пазар, а ако има изключения, те са по-скоро нишови и съответно не могат да са определящи за икономиката. За сметка на това грандоманските идеи за привличане на световни марки в България владеят почти всяко правителство още от строежа на "Кремиковци" насам и пречат да се забележат индустриите с истински с потенциал. Такова би могло да е производството на инвестиционни стоки.

"В тази група има сектори, които отчитат увеличение на произведената продукция (включително за вътрешно потребление) от два до три пъти през последните десет години, като това са темпове значително превишаващи тези на общото промишлено производство – 65% за последното десетилетие. В значителна степен това са и секторите, които отчитат най-бързи темпове на възстановяване в момента, след спада в външното търсене, предизвикан от глобалната икономическа криза", твърди Кристофор Павлов. Тук са новопостроените заводи на чужди инвеститори и силно модернизираните стари предприятия. Портфолиото им включва различни компоненти за автомобилостроенето като кабели, електрически крушки, акумулатори, джанти; стоки за дълготрайна употреба като хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини.

"Тези сектори са доминирани от малки и средни фирми и вероятно това е една от причините процесите, протичащи в тях, да са по-трудни за наблюдаване", обяснява Павлов.

В момента това са експортните стоки с най-голяма добавена стойност. Колкото и да са далеч от представата ни за хай-тек производство, те са най-доброто, с което разполагаме. Делът им в общия износ на България (макар и растящ през последните години) все още е пренебрежимо малък. Те обаче са добра основа, която да създаде основа за привличане на производства с по-голяма добавена стойност. А колкото по-сложен и уникален продукт създаваш, толкова по-независим си от колебанията на борсовите цени.

Мит #4 България е експортна икономика

Ако структурата на износа е показателна за развитието на дадена икономика, то българската е останала в началото на миналия век. Въпреки че страната по всички показатели е бедна на ресурси, основният ни експорт е на суровини, горива и електроенергия (в голямата си част реекспорт с малко добавена стойност). Според експертите от ЦИР техният дял се увеличава заедно с цените на международните пазари за сметка на инвестиционните и потребителските стоки. Това е горе-долу моделът на износителите на петрол, с тази разлика, че техният ресурс е по-ценен и че те инвестират голяма част от приходите от износа зад граница.

И въпреки че години наред износът формира средно около 40% от БВП на страната, България трудно може да бъде наречена експортно ориентирана икономика. Просто защото износът на завършени продукти все още е твърде незначителен - ресурсите се изнасят не защото на външните пазари цените са по-високи, а защото не могат да се оползотворят.

"Преструктурирането на българското производство ще продължи под натиска на засилващата се международна конкуренция. Трябва да се подобри качеството, да се разширява гамата, да се разработват нови изделия. Нужни са инвестиции и добър мениджмънт", обобщава Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене.

Представете си например какво ще се случи в годината, в която свършат запасите на цветна руда, земеделската реколта е лоша, а единственото нефтопреработвателно предприятие в България реши да премести бизнеса си в Румъния.

Мит #5 Няма нужда от стратегия за инвестициите и износа

Компоти за братския СССР преди прехода, бензин за западната ни съседка по време на югоембаргото, части за двигатели на Peugeot днес.

Българският износ винаги е бил хаотичен и в повечето случаи се случва не заради, а въпреки водената от управляващите политика спрямо него. Не ни разбирайте погрешно – намесата на държавата на свободния пазар е вредна и непрепоръчителна, а опитът всичко да се планира завърши катастрофално. Другата крайност обаче също вече над двадесет години не дава блестящи резултати. Ако липсва цялостна визия за това къде има смисъл да се съсредоточат усилията и кои инвестиции да се насърчават, ще продължим да развиваме икономика, базирана на принципа на най-малкото съпротивление.

Сега е моментът България да извлече важните поуки от кризата и на тази база да реши какъв ще е бъдещият й икономически модел: дали ще заложи приоритетни експортни отрасли като основен двигател на икономиката, или отново както преди кризата ще се впуснем в повече кредит за вътрешно крайно потребление.

Икономическият министър Трайчо Трайков вижда като основен възможен инструмент за водене на политика парите по оперативна програма "Конкурентоспособност". "В Брюксел очакват да видят, че тези пари се използват за провеждане на политики. В противен случай просто можеха да раздадат на всеки българин по 170 евро и въпросът да приключи", казва той (виж интервюто тук).

Държавата обаче разполага с много по-широк инструментариум да дава насока, без да се намесва пряко на пазара. Тя може да стимулира завършването на определени специалности и да подготвя кадри за бизнесите, които счита за приоритет. Може да се бори с корупцията, но някак по-усилено и не само с цел да получи добра оценка от Брюксел. Може в крайна сметка да създава среда, в която се дава възможност на малките и средните предприятия да растат, без да бъдат задушавани - регулаторите съществуват за това, а не за да обслужват интереси.

В противен случай ще останем да живеем в митологичната страна, където реките от мед и стомана изтичат покрай стотиците недостроени ваканционни селища, а просяци с блянове за принцове и принцеси ще обикалят запустелите молове.