Първо оттам дойде сигналът, че СДС няма да спази предварителната договорка те да излъчат кандидата на "Синята коалиция" за президент, а партньорите им от ДСБ да посочат общия кандидат за кмет на София. Предложението на софийската организация на СДС кандидат-кметът на столицата да се излъчи чрез предварителен отворен вот (т.е. в гласуването може да участва всеки) и подкрепено от синята централа не само че беше негласно признание за провал на преговорите между СДС и ДСБ, но и създаде впечатлението за късо съединение в отношенията между двете десни формации. Което пък доведе до ответна реакция от страна на партията на Иван Костов.

Оттам контраатакуваха с предложение освен за кмет на София предварителни избори да има и за кандидата за държавен глава, както и за общините и областните градове в страната, където местните ръководства на двете формации не успеят да се обединят около една кандидатура. А в четвъртък поднесоха и изненадата си към СДС. Обявиха, че срещу избрания от СДС кандидат Румен Христов ще се изправи политологът Светослав Малинов. (Заради предварителната договорка в сметките на ДСБ изобщо не влизаше да излъчва такава кандидатура, независимо че за поста имаше три номинации - на депутатите Веселин Методиев, Асен Агов и Иван Иванов.) Така че, ако на "Раковски" 134 са калкулирали техните имена и са преценили, че имат сили да спечелят, то сега ще трябва да пресмятат наново.   

Бог дал

Първият ефект от операцията на СДС "Предварителни избори в Синята коалиция" се усети още във вторник по време на заседанието на националния съвет на формацията. Заради изразената в залата подкрепа на част от активистите за кандидатурата на Надежда Нейнски и за да не бъде обвинено в налагане на своя кандидат Румен Христов на ръководството се наложи пожарно да предложи изборът да бъде таен. (Подобни обвинения се чуха по повод оттеглянето на Ваньо Шарков от надпреварата.)

Убедителната победа на зам.-председателя на СДС над бившия министър от правителството "Костов" с 2:1 от около 70-те членове на националния съвет даде повод на Нейнски да обвини синьото ръководство, че изборът на Христов на практика е бил предрешен. В остро обръщение на личния си сайт сегашният евродепутат от "Синята коалиция"  предупреди за "риска от уговорените мачове", намеквайки за топлите отношения между Румен Христов и ДПС, като даде два примера.

Единият с НДСВ, които по думите й получиха подкрепа от ДПС за изборите за Европарламент през 2009 г. и имат свои евродепутати там, но не получиха същата за Народно събрание и не влязоха.

Острите обвинения на бившия външен министър вкараха Мартин Димитров в режим на обяснение, че СДС не е в никакви договорки за подкрепа на предварителните избори с ДПС или друга политическа сила. А избора на Румен Христов за кандидат за президент лидерът на синята партия оправда пред "Нова телевизия" с отказа на Найден Зеленогорски да се състезава за поста и желанието му да се кандидатира отново за кмет на Плевен. Ваньо Шарков пък по думите му бил подходящ по-скоро за здравен министър, а Нейнски била прекалено заета като евродепутат. Единствено Румен Христов имал възможност да обикаля страната и да води кампания.        

Бог взел

Вторият видим ефект от номинацията на СДС и последвалата я кандидатура на ДСБ за президент е, че така предварителният избор се затваря в партийните рамки на двете формации. "Идеалният вариант беше в "Синята коалиция" да постигнат съгласие за приемлив кандидат и за двете партии, който да отговаря на две условия. Едното е да има мажоритарен принос извън твърдия електорат на СДС и ДСБ. И другото - да може да мобилизира около себе си максимална подкрепа вдясно и политическия център", коментира за "Капитал" Васил Гарнизов, доцент по политическа антропология в Нов български университет.

Преглед на оригинала

Нито Румен Христов, нито Светослав Малинов обаче отговарят в пълна степен на тези условия. (Вижте SWOT анализ на възможностите на двамата кандидати вляво.) Вероятността Христов да привлече на своя страна гласовете на членовете и симпатизантите на ДСБ изглежда минимална. И дори да са верни съмненията, че при предварителния вот зам.-председателят на СДС може да разчита на подкрепа от движението на Ахмед Доган заради близките си отношения със заместника му Христо Бисеров и да спечели, едва ли в синята партия могат да се надяват на нещо подобно и на същинските избори.

Нещо повече - не е изключено Христов да не успее да мобилизира гласовете дори в собствената си партия. Показателно е, че той на два пъти загуби битката за лидерското място в рамките на вътрешнопартийните избори в СДС, като при първия вот зад него застана тогавашният председател Пламен Юруков и почти целият партиен апарат на "Раковски" 134.

Може да е за добро, но може и да не е

Третият ефект от упражнението "Предварителни избори в Синята коалиция" ще стане ясен през първата половина на месец юни, когато най-вероятно ще бъде вотът. "Това е най-добрият вариант за определяне на кандидата на "Синята коалиция за президент", смята политологът Румяна Коларова. И добавя предимствата на предварителния вот - прави кандидата разпознаваем, ще мобилизира и ще даде възможност на по-широк кръг от дясномислещите хора да участват в определянето на кандидатурата.

"Това е връщане към добрите практики от миналото, когато чрез такъв вот традиционното дясно е преживявало подем", обобщава тя. Според Васил Гарнизов  много трудно е да се прогнозира дали този начин на номиниране на кандидатите на "Синята коалиция" ще е успешен. "Проблемът е, че в едни моменти такива избори работят, в други - не". При предварителния вот между Петър Стоянов и Желю Желев за излъчването на кандидат за президент на ОДС през 1996 г. този механизъм сработи.

Изборите минаха без скандали, направиха от никому неизвестния адвокат разпознаваем кандидат, като му осигуриха летящ старт за същинския вот и мобилизираха десницата. Петнайсет години по-късно обаче те едва ли ще постигнат този ефект. Защото ситуацията е друга - на терена на дясното има друг голям играч, а на "Синята коалиция" е отредена ролята на далеч по-малката "сестринска партия". Ако обаче все пак състезанието е честно и успее да добави към 4-те процента поне още толкова, упражнението може и да си струва. 

*Преди няколко години в едно свое изказване в парламента Иван Костов девет пъти попита "Кой?"; записът, придобил култов статут и станал рингтон на доста депутатски (и не само) телефони, може да чуете на http://bit.ly/lqH8xN