С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 5 май 2011, 13:47, 6462 прочитания

Елате, хиляди източноевропейци

Германия и Австрия изгубиха от това, че едва сега отварят трудовите си пазари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тази година за хората от осем източноевропейски страни 1 май беше ден на труда в още един смисъл. Това бе датата, когато паднаха и последните ограничения за работниците от новите държави, влезли в ЕС през 2004 г. Седем години по-късно за тях един от основните принципи на ЕС - свободно движение на хора - вече не е само куха фраза, а основанията да се чувстват като европейци втора класа са с едно по-малко. България и Румъния обаче ще трябва да почакат до 2014 г., преди да могат да се похвалят със същото.

Австрия и Германия бяха последните две държави, които отвориха трудовите си пазари. Само те се възползваха от максимално възможния седемгодишен мораториум за достъп на желаещи да работят от Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония. И с днешна дата по-скоро трябва да съжаляват за това си решение.


Твърде малко, твърде късно


Голямото източно разширяване на ЕС беше съпроводено със страхове за прииждащи орди полски водопроводчици, чешки медицински сестри, латвийски строители и "социални туристи", които ще крадат работни места и ще източват щедрите социалноосигурителни системи в 15-те стари, членки на ЕС. Тогава само Великобритания, Ирландия и Швеция се осмелиха да отворят врати за източноевропейските работници още от първия ден. Останалите 12 държави направиха това на етапи (преходният период беше по формулата 2+3+2 години), като още от самото начало Берлин и Виена обявиха, че ще се възползват докрай от пълните седем години, в които могат да затворят трудовия си пазар.

Сега вече е ясно, че притесненията от масов наплив са били силно преувеличени, а ограниченията - вредни. Според две оповестени наскоро големи проучвания на Европейската комисия (първото, правено през 2006 г. и покриващо първите две години от преходните мерки, а второто - през 2008 г.) свободното движение на работници има предимно положителни ефекти върху икономиката и помага да се ограничи нелегалната заетост, като същевременно не води до намаляване на заплатите в приемните страни. Във Великобритания например National Institute for Economic and Social Research изчисли миналата седмица, че близо 700 000 имигранти от Изтока (предимно от Полша), дошли и останали в страната, са увеличили британския БВП с 0.38% между 2004 и 2009 г. (което е равностойно на капиталова инжекция от близо 5 млрд. лири). В Ирландия допълнителният поток от работници е допринесъл с 1.4-1.7% към икономическия растеж. За разлика от двете островни държави Германия ще страда от "дълготрайна рана" върху икономическия си растеж заради трудовите бариери, които са отрязали между 0.1% и 0.5% от БВП, смятат от National Institute for Economic and Social Research. Закъснялото премахване на ограниченията в началото на май трудно ще поправи тези щети.



"Германия и Австрия можеха да спечелят повече, ако бяха вдигнали мораториума по-рано. Според наши изчисления приливът на работна ръка води до увеличаване на БВП на глава от населението. Това се отразява положително на социално-осигурителната система и най-вече на пенсионната. От друга страна, ефектът върху нивата на заплатите и безработицата е съвсем незначителен", коментира пред "Капитал" проф. д-р Херберт Брюкер от базирания в Нюрнберг Институт за изследване на пазара на труда и заетостта (IAB). Всъщност преобладаващото мнение сред експертите е, че Берлин е пропуснал златен шанс, тъй като най-динамичните, млади и образовани имигранти вече отдавна са във Великобритания или някъде другаде вместо в Германия.

Германия? Не, благодаря


Нито в Германия, нито в Австрия се очаква масов наплив на източноевропейци след 1 май. "Прогнозираме, че допълнителни 20-25 хил. души ще опитат да влязат на нашия пазар на труда. Това няма да бъде никаква драма. Защо ли? Защото Изтокът вече е тук", каза тези дни пред Reuters австрийският министър на труда и социалните грижи Рудолф Хундсторфер. И цитира данни, че в страната вече работят близо 29 000 унгарци, 16 000 поляци, 17 000 румънци. Всъщност един от ефектите на падането на забраните ще бъде излизането на светло и узаконяването на статута на много от източноевропейците, които работят на черно в двете немскоезични държави.

"Германия няма какво толкова да предложи, тъй като квалифицираните хора вече изкарват добри пари и тук. Ако германските данни покажат скок в броя на поляците там, това ще бъде от нелегални работници, които сега вече могат да работят легално", отбеляза самоуверено влиятелният полски в. Gazeta Wyborcza в редакционен коментар, озаглавен "Берлин? Не, благодаря!" Действително прогнозите съвсем не рисуват милионни орди поляци, втурнали се през границата към федералната република. Европейската комисия, водещи германски анализатори и правителството в Берлин прогнозират прилив от 100-140 хил. източноевропейци годишно. Най-високи са очакванията на Кьолнския институт за икономически изследвания, който предвижда по-голям бум през първите две години, когато близо 800 хил. пришълци може да пристигнат в Германия. А доклад по темата на Института по обществени въпроси във Варшава носи красноречивото заглавие "Поляците идват. Наистина ли?"

За скромните очаквания има логични причини. Много от желаещите да опитат късмета си на Запад вече са го направили и или са в други държави или са заобиколили ограниченията и работят нелегално или като самонаети в Австрия и Германия. Иронията е, че ограниченията, които трябваше да предотвратят наплива на нискоквалифицирана, евтина работна ръка, попречиха на професионалистите, а не спряха по-необразованите, които намираха вратички в закона, коментира Deutsche Welle. Според Улф Рине, икономист от намиращия се в Бон частен Институт за изследване на зетостта, решението на Берлин цели седем години да се крие зад ограничения е допринесло за недостига на хора с нужните умения в много сектори, вариращи от инженерство до здравеопазване. "Има глобална конкуренция за тези квалифицирани хора. Германия определено изпусна шанса си да привлече необходимите специалисти на нейния трудов пазар", казва Рине пред Deutsche Welle. Всъщност и сега най-голяма вълна от пришълци се очаква в сектори като ресторантьорство, хотелиерство, строителство, търговия.

В същото време Германия от години страда от недостиг на хора с нужните умения, а работната й сила застарява и се свива. "В Германия имаме едновременно безработица и дефицит на квалифицирани хора. Въпреки че има 3 млн. безработни, около 1 млн. работни места стоят незапълнени", казва проф. д-р Херберт Брюкер от IAB. Според него търсенето и предлагането на работа се разминават в много региони, браншове и видове квалификации. И това разминаване ще продължава да се задълбочава. "Въпреки това допитванията показват, че притесненията на германците от прииждащите нови работници са високи и това ще продължава, докато изобщо има безработица", смята Брюкнер. Което е и причината Германия да е сред държавите, които продължават да не допускат българи и румънци до трудовия си пазар въпреки всички доказателства, че това е не само безполезно, но и вредно.

По темата работи и Зорница Маркова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Здравното министерство забранява доплащането при лекар Здравното министерство забранява доплащането при лекар

Според законопроект, предложен за обществено обсъждане, в болница ще се доплаща само за избор на екип и специални битови условия

19 авг 2019, 39 прочитания

Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни

Постъпленията от туристически услуги в страната нарастват, показват данни на БНБ

19 авг 2019, 379 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Любимец 13

С хитрост и доза шанс Христо Друмев надживя 13 правителства, но ГЕРБ развали идилията му като шеф на НДК

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА