Как се пилеят пари в отбраната

Лошо планиране, скъпи и непрозрачни сделки, съмнения за корупция и умерен натиск от страна на САЩ за покупка на американско въоръжение. Поредната порция телеграми на американското посолство в София, изтекли през сайтoвете bivol.bg и balkanleaks.eu, хвърлят малко повече светлина върху бурната активност на Министерството на отбраната между 2004 и 2008 г. Тогава бяха сключени сделките за доставка на сухопътни транспортни средства с "Даймлер-Крайслер", с "Аления" за транспортните самолети C-27, учебните "Пилатус", 18 вертолета от Eurocopter и началото на преговорите за покупка на четири многоцелеви корвети. Общата стойност на проектите се считаше, че може да достигне до над 1.5 млрд. лева само за 3 години.

Съмнения за смисъла на тези сделки, както и за начина, по който са извършени, е имало винаги. Кореспонденцията обаче дава малко повече детайли около тях и какво точно е предизвикало раздразнението на американците. В официално писмо до тогавашния министър на отбраната посолството е изложило няколко очевидни факта около сделката с Eurocopter (то е приложено в грама от 31 януари 2005 г. [[05SOFIA187]). Срокът за осъществяване на такива мащабни сделки е средно година - година и половина. Подписването на договора обаче е станало за по-малко от два месеца след откриването на търга на 13 октомври 2004 г. Американската "Сикорски" е трябвало само за 10 дни да преведе над 700 страници техническа документация. Френската фирма е нямала такъв проблем и както предполагат американците, те са знаели за търга далеч преди той да бъде обявен. Още по-странно е, че София дори не си е направила труда да изпрати пилоти да тестват предлаганите Black Hawk. Дипломатите допълват, че сделката е тръгнала дори след като от Министерството на финансите са ги уверили, че пари за нея няма.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Всичко това предизвиква коментара, че се нарушава репутацията на България пред американския бизнес - доста дипломатичен израз за манипулиран търг. "Търгът за покупка на вертолетите от Eurocopter беше обявен на официалния сайт на Министерството на отбраната, където всички участници са имали възможност да се запознаят с него по едно и също време", коментира за "Капитал" Николай Гигов, който посредничи по сделката.

Качествата на търга са видни сега. Твърди се, че за "кугърите" дори не е било поръчано оборудване за окачване на външни товари.

Другата сделка, която скандализира посолството на САЩ в София, е поръчката на четири френски корвети. Oфициално се говори, че подписването е разменна монета за помощта на Франция при освобождаване на българските сестри в Либия през 2007 г., но историята е малко по-дълга. Още когато бяха обявени модернизационите проекти за армията през 2004 г., се знаеше, че французите от "Армарис" вероятно ще спечелят срещу немската "Люрсен". Тогава в Министерството на отбраната се говореше, че всичко е разпределено: за немците - камионите, за французите - корабите, за италианците - транспортните самолети, за американците - самолетите.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Въпреки това намесата на френския президент Никола Саркози със сигурност е помогнала. Според българските източници на американските дипломати четирите бойни кораба са просто излишни за задачите на българските ВМС  [07SOFIA1122]. Любопитен момент е, че както и в случая с вертолетите, в грамата се сочи, че френските фирми имат силно лоби в България, като свързващото лице между двете сделки е Николай Гигов.

В кореспонденцията се вижда, че САЩ се опитват да отклонят България от покупката на корветите. Едната причина е очевидно високата цена – над 1 млрд. евро, която надвишава целия военен бюджет на страната. Втората е, че това ще попречи на далеч по-нужни проекти като подмяната на изтребителния парк на българските ВВС. Основен претендент там са американските F-16.

За това очевидно не са били необходими много усилия. Посланик Джон Байърли пише, че българите имат навика да се отказват от такива сделки. Освен това се цитира и твърдата съпротива на министъра на финансите Пламен Орешарски да отпусне средства.

По-интересни от сделките обаче са оценките на посолството за способността на България да планира отбраната си. В грама от 3 юли 2007 г. се казва "трябва да отклоним вниманието от хардуера към повече обучение и подобряване на военната доктрина". Набляга се на факта, че за бойната готовност много по-голямо значение има подготовката на сержантския състав на въоръжените сили. В друг документ се казва, че българите предпочитат вместо краткосрочни програми за изграждане на реален капацитет да се съсредоточават върху дългогодишни програми за придобиване на ново военно оборудване. Тоест, вместо да се види как с минимални средства да се постигне по-висока бойна готовност в армията, целта е да се купуват хубави, но рядко използваеми оръжия.

Освен със скъпите корвети американските дипломати цитират намеците на български военни да придобият изтребители F-35. Най-новият американски изтребител-бомбардировач все още не е влязъл на въоръжение в САЩ. Посолството си обяснява това с политически причини, тъй като София не искала да изглежда така сякаш купува нещо по-старо от съседите си. Дипломати обаче предлагат да се отклони вниманието на военните от скъпата машина към по-реалните F-16 втора ръка [08SOFIA453]. Важен детайл е, че придобиването на американски самолети ще освободи България от зависимостта от Русия, се казва в документа.

В общи линии грамите показват, че САЩ имат твърда политика към натиск върху България да изгражда реални въоръжен сили. Като за това не са нужни милиардни програми, а внимателно планиране, което липсва в Министерството на отбраната и в Генералния щаб.

Прословутият оръжеен търговец  Посредникът по най-големите сделки с оръжие в България Николай Гигов е опитал да играе и на американската писта В три грами на американското посолство се появява името на Николай Гигов. В грама от 11 май 2007 г. той e наречен "прословут". В доклад от 15 януари 2010 за състоянието на българския футбол американските дипломати повтарят обвиненията срещу него за участие в нарушаване на югоембаргото, търговия с амфетамини и участие в охранителни фирми. Самият Гигов каза за "Капитал": "По време на югоембаргото аз съм работил с фирми от натовски държави и по принцип основно съм работил с натовски държави. Ако съм имал отношения с трети страни, те винаги са били с фирми от натовски държави." Описанието е любопитно с това, че Гигов очевидно се е опитвал да стопли отношенията си със САЩ. Посолството вижда в негово лице основният проводник на интересите на френските оръжейни компании, особено след сключването на сделката с Eurocopter. Гигов обаче е посредничил и на General Dynamics при износа на българско оръжие. В края на 2006 г. той е провел среща с американските дипломати, в която им се похвалил, че е спрял износа български преносими зенитни комплекси за Египет поради съмнения за крайната им дестинация. Американците обаче остават със съмнение за неговите намерения.