Крупни метали

Най-голяма съпротива срещу закона идва от малките фирми за събиране на скрап от черни и цветни метали.

Тъй като вече две десетилетия полицията не може да се справи с кражбата на кабели и релси, в последните години продължават опитите това да стане с административни мерки. В началото на годината в Наказателния кодекс например беше въведена санкция за лицата, които продават части от кабели, жп оборудване и други инфраструктурни елементи, а фирмите, които могат да го правят, се нуждаят от сертификат за произход на металния си боклук. Подобна забрана влезе и в закона за управление на отпадъците. Освен това беше въведено и видеонаблюдение на пунктовете за предаване на отпадъците и полицейско присъствие. Според министерството на екологията обаче и това не е достатъчно.

По предложение на заместник-министъра на екологията Евдокия Манева и депутата от ГЕРБ Митко Захов в сега действащият закон беше записано, че площадки за събиране на отпадъци ще има само в градове с общи устройствени планове. Такива планове имат само 1/3 от общините. Плановете се правят дълго, струват пари и много от общините нямат нито средства, нито капацитет да ги направят. Например след дълги усилия София има ОУП, но пък Варна няма и в това положение са множество областни градове. Това изискване ще елиминира 2000 от 2400 сега съществуващи легални площадки. Според представители на по-малките фирми в бранша целта е по този начин те да бъдат отстранени от пазара. Манева обаче коментира, че в закона е предвидено площадки да могат да бъдат изграждани на териториите на гари и пристанища (така например Варна щяла да си реши проблема).

Законът освен това предвижда и банкова гаранция от 50 хил. лева за площадките. Това ограничение отново е насочено към по-малките компании. Юлиян Владимиров, управител на фирма "Данион", отбелязва, че в проектозакона от работещите фирми се искат огромни банкови гаранции, като те ще послужат за обезщетение при евентуални нарушения или неизпълнение на целите. "Никъде в света няма банкови гаранции за нещо, което не си нарушил – това са средства, които се изземат от бизнеса, вместо да бъдат въведени допълнителни глоби", коментира той.

Според участници на пазара става въпрос за лобистки текст, който на практика ще отстрани повечето участници, а никоя фирма за изкупуване и разглобяване на различни видове метални отпадъци няма да успее да изплати инвестициите си в техника. С редки изключения, разбира се. Почти всички сочат като основен привърженик на проекта фирмите от групата "Надин", която притежава и собствен завод за преработка на стара черна и бяла техника и коли. Компании от групата скоро ще се сдобият с най-голямото находище на скрап в България, тъй като придобиха фалиралия "Кремиковци", на чиято площадка по груби изчисления има около 2 млн. т. скрап. 

От своя страна от "Надин" смятат, че голяма част от конкурентите им са организации само за събиране на екотакси от производителите и вносителите на техника и коли. "90% от производителите и вносителите злоупотребяват с екотаксите и плащат такива такси, с които не могат да се преработят излезлите от употреба уреди и коли, и трябва да се знае къде са тези отпадъци, тъй като не се рециклират при нас например. Трябва да има някаква ревизия – не е възможно в България да работят над 40 организации за оползотворяване и да не се събират достатъчно отпадъци – това означава, че дейността е на хартия", коментира Любомир Тодоров, който управлява "Надин". От фирмата казват, че законът трябва да се спазва и ако някой иска да събира екотакси, т. е. обществени пари, трябва да има банкови гаранции, да докаже, че е сериозен субект, и да поеме финансов ангажимент, че наистина рециклира. Тодоров отбелязва, че фирмите на "Надин" имат договори за контейнери за различни отпадъци със 143 общини и си сътрудничи с тях. Според него не е задължително общините да правят собствени площадки или ако ги правят, могат да стимулират безплатното предаване, като намалят такса смет. "Въпросът е в закона да се разпишат ясни отговорности за всички", смята Тодоров.

Въпросът е дали такава административна мярка би решила проблема с нелегалните депа, които най-често са крайната точка на откраднатите кабели или релси. И дали тежката регулация не е прекалена.

Още по-големи опаковки

Проблем с размера ще имат и организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки - те събират такси от бизнеса, срещу което поемат ангажимента да събират и оползотворяват остатъчните кашони, торбички, батерии, монитори и т.н. За тях се предвижда въвеждане на изискването да имат договори за обслужване на не по-малко от 500 000 жители. На практика това означава отпадните опаковки в София да се обгрижват от максимум три фирми с цветни кофи, а по-малките градове дори трябва да се сдружават, за да си намерят фирма, която да предоставя тази услуга. Окрупняването със сигурност ще помогне за по-лесния контрол от страна на държавната администрацията, както и ще отсее част от съмнителните фирми. Но дори и сега има много градове или квартали, които остават без съдове за разделно събиране - така че съкращаването на броя на фирмите не изглежда логично.

Към натиска за окрупняване се прибавя и изискването за гаранции от 1 млн. лева от всички организации за оползотворяване на опаковките. С тази сума трябва да се гарантира, че организациите ще си свършат работата. Това може и да създаде увереност на екоминистерството, че има сериозен партньор, но де факто ще доведе до елиминиране на по-малките компании. Макар че има съмнения за лобистки текст, представителите на големите форми не са чак толкова ентусиазирани. "Гаранцията трябва да е съизмерима на количествата отпадъци, пускани на пазара от фирмите в организациите. Един милион лева е голямо препятствие за малките компании, като така може да се стигне до хегемонията на по-големите, които са две на брой", коментира Диан Димов, изпълнителен директор на "Булекопак". Милен Димитров от "Екобулпак" също счита, че гаранцията трябва да е свързана с пазарния дял. Според него обаче сумата 1 мнл. лева трябва да е стартова.

Новият закон предвижда и одит дали организациите изпълняват целите си рециклиране на отпадъци. Идеята звучи добре, но според Димитров проектозаконът не е дал точно определение какво трябва да представляват тези системи. В него единствено се визира броят на разполаганите на контейнери. Което естествено не може да е добър измерител.

Общинизация на боклуците

Нововъведените в закона изисквания към общините за постигане на определени цели в рециклирането им вменяват и някои нови отговорности. Например да изграждат площадки за събиране на отпадъци. Идеята според министерството на екологията е там да попадат тези, които никой не иска. Например, ако никоя фирма или организация по оползотворяване на опаковки не поиска вашия хладилник, депата ще бъдат единствената възможност за неговото изхвърляне - ако той се озове на улицата, собственикът би трябвало да бъде глобен. Системата съществува в много страни и Манева посочи примера как в Германия два пъти годишно общината събира подобни отпадъци от домовете на хората. 

Съмненията в бизнеса са две - не се ли подбива пазарният дял на фирмите в бранша и кой ще плаща за това. "Към момента има работеща реално система. Кметовете би следвало да стъпят на вече създаденото, а не да се започва нещо паралелно, и то от нулата", коментира Петър Мицин, изпълнителен директор на "Елтехресурс" - една от организациите по оползотворяване на отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Така например някои от търговските вериги си имат своя политика като например предлагат отстъпки от цената на новия уред ако се върне стария. Някои от организациите, като "Елтехресурс" например, използват мобилни групи за предаване на старите уреди. Със създаването на общинските депа не е ясно каква ще е съдбата на тези фирми и как това ще се отрази на организациите, които работят с тях. Много от последните могат да предпочетат да плащат директно на общините вместо на фирмите за събиране на боклуците. "Нашият ангажимент е да събираме таксите. Ние не събираме отпадъци, а плащаме на дружества, които се занимават със събирането", казва представител на организация. Около 2000 пункта се занимават със същинското събиране на отпадъците от стара техника и метали.

По-големият проблем е дали тази система няма да натовари допълнително данъкоплатците, тъй като общинските депа ще трябва да се финансират отнякъде. Според Манева в закона не се уточнява дали услугата ще е възмездна или безвъзмездна. В последния случай това едва ли ще натовари особено общинските бюджети, но и едва ли ще има много стимули за хората да предават старите си уреди "Перла" и "Раховец".

"Може би е някаква грешка, но е недопустимо за системи с платени екотакси втори път да се заделят средства и от такса смет. От друга страна, трябва да се стимулира гражданите да събират и предават разделно събрани отпадъци, като се намали такса смет например. Сега тя не се определя на база на количеството отпадъци, а на площта на жилището, и няма ясен стимул за безвъзмездно предаване освен евентуална глоба от общината", коментира Теменужка Костова, председател на Българската асоциация по рециклиране.

Според нея идеята за проектозакона идва от Германия. В една част от провинциите там по традиция общински дружества събират всички отпадъци, а в другите гражданите ги предават на организации за оползотворяване. "Там, където общината върши услугата, тя е 2-3 пъти по скъпа и това става за сметка на обикновения потребител, който си плаща и за рециклирането", допълва Костова.

Членовете на асоциацията са притеснени, че със средства от оперативните програми на ЕС общините не успяха да си изградят и стопанисват депата за битови отпадъци, нито да направят сепариращи инсталации на входа, и то при гарантиран финансов ресурс. "Сега как да разчитаме да организират собствените си бюджети и да започнат да управляват и системи, които вече частният бизнес е развил, и как това ще става равнопоставено за всички фирми", казва Костова.

Факт е обаче, че тези общини, които се справят добре с управлението на евросредствата, ще получат още една възможност да направят населените си места по-чисти, а фирмите, които работят на тяхна територия, да намерят по-евтин достъп до рециклириуеми отпадъци. При общата изостаналост в тази сфера това не е лош вариант.

Всички тези идеи със сигурност ще засегнат негативно доста фирми. Ако те помогнат за по-чистата околна среда, ограничаването на конкуренцията може и да е полезно. Ако обаче те се превърнат в поредната административна мярка за имитиране на дейност, ползата ще е никаква. Може би трябва да се започне с нещо доста по-просто - сваляне на глобите, закупуване на дигитални камери и гумени ръкавици за общинските инспектори и натиск върху тях да обикалят улиците, а не да си стоят зад бюрата.