Който разбира, тука се спира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Който разбира, тука се спира

Който разбира, тука се спира

Икономическото министeрство посочи какви инвеститори иска да привлича и какво може да им предложи

Вера Денизова
8529 прочитания

© Надежда


Кралство Бутан е една от най-слабо развитите страни в Южна Азия - бедна на ресурси, затворена икономика със средна работна заплата от около 150 долара на месец.

Парадоксално, но то е популярно в цял свят с красивата си природа и... щастливите си хора. Управляващите измерват просперитета на държавата чрез показателя брутно вътрешно щастие и сериозно работят той да расте. В момента почти половината от приходите в икономиката на будистката монархия се генерират от туризъм, въпреки че до 1974 г. на чужденците е било забранено да влизат в нея. Преди няколко години правителството определя този сектор за приоритетен: инвестира в инфраструктура, модерна хотелска база и… добър маркетинг. Управляващите въвеждат нещо като минимална цена на туристическия пакет, която е 200 долара на ден за човек, с обяснението, че природата им е твърде ценна и по този начин ще я съхранят за поколенията. Вместо да отблъсне желаещите да я посетят, страната постига обратния ефект: всяка година броят на платежоспособните туристи се увеличава с двуцифрени проценти. Историята на Бутан показва, че ако има ясна цел и дългосрочна визия как да се постигне, дори и най-малката и бедна страна може да успее.
България е държавата с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС. Има много стратегии как да се развива, но досега нито една от тях не е била реализирана докрай – поради сбъркани приоритети или липса на политическа воля. През седмицата екипът на икономическия министър Трайчо Трайков представи поредната проектостратегия – за привличане на инвестиции в България. За разлика от предходните документи по същата тема с този правителството си поставя ясни приоритети каква икономика иска да оформи и съответно какви инвеститори иска да привлече. Другият й плюс е, че е изготвена след сериозен и задълбочен анализ: за новите световни тенденции, как те може да рефлектират на България, какъв е разрезът и потенциалът на икономиката на страната (виж карето). Накратко, не е базиран на митове в какво сме добри, а на премерен анализ какво се търси и какво можем да предложим. Първите стъпки по изпълнението на документа изглеждат лесни - на негова база Българската агенция за инвестиции ще започне проактивен маркетинг за привличане на инвеститори в определените като приоритетни сектори (сред тях са биотехнологии, електроника и електротехника, аутсорсинг, храни и биоземеделие, химическа промишленост). Големият въпрос обаче е какъв е реалният шанс поне част от хубавите пожелания в стратегията да се реализират на практика, както и как ще се случи това. Те изискват усилията и политическата воля на няколко правителства за реформа в образованието, съдебната система, работата на администрацията...

Засега единственото сигурно е личната подкрепа на премиера Бойко Борисов на "този научен труд".

Поглед отвисоко

Очакванията на анализаторите са, че глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции ще започнат да се възстановяват още през тази година. В изследване на Economist Intelligence Unit се посочва, че през 2014 г. те ще достигнат 2 трилиона долара, или нивата от предкризисната 2007 г. Това е шанс за страната ни да намери своята ниша, и то с малко по-агресивен подход към потенциалните инвеститори. Защото годините, в които чуждите капитали влизаха в България "сами", едва ли скоро ще се върнат по ред причини.

"Сега парите гледат повече към Югоизточна Азия и Централна Европа, а не толкова към Балканите. За всеки проект в производството страната ни се бори с поне 10-12 държави. В областта на аутсорсинга, IT сектора и изследванията се конкурираме с над 30-40 държави", обясни Трайчо Трайков при представянето на стратегията.
От консултантската компания A.T. Kearney посочват и тенденциите, които ще променят глобалната икономика в по-дългосрочен план и от които може да се възползва България. Например фактът, че населението застарява и се увеличава продължителността на живота, вещае разцвет за индустриите, свързани със здравето и красотата. Растящото значение на зелените технологии пък ще насърчава възобновяемите енергийни източници, рециклирането, биоземеделието. Втората по големина икономика в света – Китай, постоянно увеличава износа си на инвестиции. Китайските компании ще търсят достъп до европейските пазари, а България може да се превърне в техен вход.

От икономическото министерство посочват, че не е важно само колко пари ще влизат в страната, но и дали те създават база за устойчиво развитие на икономиката, трайно намаляване на безработицата и повишаване на продуктивността на работещите. В годините преди кризата например всяка година България привличаше милиарди преки чуждестранни инвестиции и те безспорно доведоха до висок икономически растеж. По-голямата част от тях обаче се наливаха в строителство и недвижими имоти, финанси и търговия. "В някои години привлечените пари в тези сектори представляваха около 80% от всички привлечени средства. Тези средства имаха частичен, временен ефект върху заетостта и икономиката, а кризата през 2009 и 2010 г. показа, че точно в тези сектори парите намаляха рязко. Може би и у нас се разбра, че зазиждането на пари в тухли, цимент и бетон не е най-добрият начин за интензивно развитие на бизнес", обясни Трайков.

Нашият петрол

"Като няма петрол, ще ходиш пеша. Като няма електричество, ще запалиш свещ. Като няма храна и вода, умираш. България е прекрасен рай за нашия петрол – храните и минералните води, злато тече в реките." Така премиерът Бойко Борисов цветисто обобщи конкурентните предимства, с които България ще привлича чужди инвеститори в биоземеделието. Това е един от секторите, идентифицирани в стратегията на икономическото министерство.

Анализът на експертите от екипа, който я е изготвил, показва, че останалите бизнеси с потенциал за привличане на инвестиции и ускорен икономически растеж сега са "чистите" технологии, хранителната индустрия, електрониката, ИТ секторът и аутсорсингът, здравеопазването, фармацевтиката и уелнес туризмът. Е, към тях в изказването си при представянето на стратегията премиерът добави още два лични приоритета – ски пистите и ядрената енергетика. Но доколкото стратегията тепърва ще се обсъжда в правителството и с бизнес организациите не е изключено да настъпят промени. "Няма успешна малка страна, която да е без посока", обяснява заместник икономическият министър Евгени Ангелов. "Трябва да имаме приоритети, защото иначе се губим в масата. Не бива да ни е страх да посочваме приоритетни сектори или области, както и такива, където имаме недостатъци. Но без тях няма да има реалистична оценка, на която да стъпим", казва Ангелов. Според него това не означава, че останалите сектори на икономиката ще бъдат пренебрегвани, а че Българската агенция за инвестиции няма да отделя маркетингов ресурс за тяхната реклама.

Приоритетните бизнеси са избрани по няколко критерия – да са с перспектива в глобален мащаб, да носят висока добавена стойност за икономиката ни или пък да са с голям експортен потенциал. Отделно от това от Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособост (ЦИСК) заедно с известния харвардски професор Майкъл Портър са анализирали реалните икономически взаимовръзки между около 350 хил. български компании и групирането им в клъстъри. Така те са идентифицирали естествено обособили се зрънца от фирми (често от различни сектори), които взаимно си помагат, повишават конкурентността си и които могат да са добра среда за голям чужд инвеститор. Създателите на стратегията обясняват, че на глобалния пазар вече не може да има индивидуална фирма, която да е световен лидер сама по себе си. "За компаниите наличието на клъстъри е толкова важно, колкото и стабилната макроикономическа среда. Подобни звена на конкурентоспособност гарантират добри доставчици, специализиран персонал, работещи асоциации и добра координация между всички участници в тази среда. Във всеки от приоритетните сектори на този анализ има работещи клъстъри. Така че нашето послание ще е – инвестирайте, защото тук можете да разчитате на подкрепа и на добри доставчици", твърди Кирил Петков от ЦИСК.

Има ли стръв

Каквото и да си говорим – предимствата, които България може да изтъкне пред потенциалните чужди инвеститори, са по-малко, отколкото недостатъците (виж карето). Като се започне от липсата на подходящи кадри, които да подготвят университетите, и се стигне до високата корупция и тромавата администрация. Това са проблеми, които съпътстват управлението на няколко правителства, но генерално решение за тях досега не е намерило нито едно. Кабинетът на ГЕРБ също не прави изключение. Донякъде добро начало е намалението на административната тежест с 15%, която отчете през седмицата министър Трайков.

"Не си правим илюзии, че разполагаме с всичко. Затова въпросът, на който търсехме отговор е на какво може да се стъпи", обяснява Евгени Ангелов. Той допълва, че предпоставки за икономически растеж са доброто образование, добре работеща съдебна система и инфраструктура. А идеята на стратегията е да каже в дългосрочен план как да се промени образованието, за да отговаря на нуждите на индустрията, както и как работната сила да се пренасочи към сектори с малко по-висока добавена стойност. Надеждата е този преход да стане естествено и поетапно. Ако дойде един голям производител на електроника, инженерните специалности ще станат по-атрактивни. Той ще създаде обслужващи производства около себе си, които също ще търсят специалисти, и университетите ще почнат да произвеждат повече такива кадри. А това може да привлече и други инвеститори в същата сфера и т.н.

"Структурно около 1 млн. души, заети в търговията, текстила, строителството и транспорта, могат да бъдат пренасочени към по-продуктивни сектори. Все пак ни е ясно, че не всички в България могат да работят в ИТ бранша", обяснява Росен Иванов от ЦИСК.

Накъде след това

Според проектостратегията компании от приоритетните сектори ще се привличат чрез "проактивен маркетинг". Според изпълнителния директор на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов е нужно и увеличаване на правомощията на ведомството. В момента то няма достатъчно лостове, с които да осигури безпрепятственото реализиране на даден инвестиционен проект. Като например му съдейства за бързо и безпрепятствено получаване на всички лицензи, разрешителни и регистрации. Стефанов настоява и за промяна в законодателството, така че стимулите, които в момента държавата дава за инвестиции, да отговарят на новите й приоритети. Горе-долу с това се изчерпват и конкретните инициативи, които икономическото министерство посочва за необходими при изпълнението на стратегията.

Затова и критиките на бизнеса и икономистите са, че документът е добра основа за анализ, но в него не се посочва как ще се постигнат по-дългосрочните цели.
"Това, което винаги ми е липсвало в работата на Агенцията за инвестиции, е, че тя не провежда политики. Тя знае какви са проблемите на инвеститорите, но досега не е инициирала някаква значима промяна в законодателството или в работата на администрацията, за да улесни бизнеса. Нужно е внимание не само към потенциалните инвеститори, но и към тези, които вече са в България", е мнението на Светла Костадинова от Института за пазарна икономика. Според нея правителството трябва да положи повече усилия за цялостно подобряване на имиджа и на бизнес климата в страната. "Нека не звучи песимистично, но имам известни опасения, че това може да е поредната стратегия, която поради липса на достатъчно съгласуваност и финансова осигуреност може да "увисне във въздуха", казва Анелия Дамянова от Центъра за икономическо развитие. Тя допълва, че този документ трябва да се обвърже с останалите над 140 стратегии в страната, както и сериозен ангажимент на най-високо политическо ниво за изпълнението й.

Безспорният плюс на изследването обаче е, че е добро начало за реалистичен поглед върху българската икономика - без грим. Образът й все още е такъв, че едва ли в близките години България може да е дори средно ниво хай-тек производител. За това са нужни десетки години пренастройване на икономиката, образованието, дори манталитета на обществото. Но пък ако нямаме амбициозни цели, винаги ще си останем на сегашното ниво.

Предимства и недостатъци на България пред чуждите инвеститори

Предимства

  • Част е от ЕС – най-големият икономически блок, който представлява около 30% от световната икономика

     
  • Достъп до пазарите на ЕС, Русия, Близкия изток и Африка

     
  • Макроикономическа стабилност

     
  • Ниски данъци

     
  • Ниски разходи за труд, в сравнение с останалите страни от ЕС

     
  • Относително голям брой университети в страната

     
  • Много млади българи, учещи в престижни международни университети

     


Недостатъци

  • Корупция

     
  • Бюрокрация

     
  • Недобре работеща съдебна система

     
  • Българското висше образование е силно насочено към бизнес и финанси и е сравнително некачествено

     
  • Недостиг на добре квалифицирана работна ръка

     
  • Няма силно обособени клъстъри, които да се превърнат в основа за привличане на инвестиции

     
  • По-голямата част от икономиката е съставена от сектори, които са с ниска добавена стойност

     
  • Малък вътрешен пазар

     
  • Лоша инфраструктура

     
  • Често променящо се законодателство


Стратегията

Секторната стратегия за привличане на инвестиции в Българи е разработена съвместно с консултантската компания A.T. Kearney и Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет. Освен анализ на глобалните тенденции в нея има и разрез на икономиката на страната по региони и по индустрии. Друга част от проучването включва изследване на естественото групиране в клъстъри между 350 хил. компании, направено по методологията на професор Майкъл Портър от Харвардския университет и Европейската клъстър обсерватория. Планира се проучване какви са практиките на останалите агенции за чужди инвестиции и как те привличат инвеститори, както и проучване между потенциални чужди инвеститори за това от какво се нуждаят и дали познават България. Документът се финансира по проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" на обща стойност от 21 млн. лв. на Българската агенция за инвестиции за популяризиране на страната като добро място за чужди вложения.

Тенденции

12 неща, които ще променят световната икономика до 2020 г. и от които България може да се възползва:

- Средната класа в света расте бързо

- Нараства търсенето на хранителни продукти

- Населението расте бързо и застарява бързо

- Запасите от прясна вода намаляват

- Африка преживява бързо развитие

- Китай е втората по големина икономика в света

- В развитие страни жените "носят хляба вкъщи"

- ЕС е най-големият икономически блок

- Светът се урбанизира

- Здравното състояние на хората се променя

- Дългата продължителност на живота не е феномен само в развитите страни

- Международната миграция променя икономическите и социалните модели

 

В следващите броеве на "Капитал" очаквайте анализи на приоритетните сектори от стратегията.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Кралство Бутан е една от най-слабо развитите страни в Южна Азия - бедна на ресурси, затворена икономика със средна работна заплата от около 150 долара на месец.

Парадоксално, но то е популярно в цял свят с красивата си природа и... щастливите си хора. Управляващите измерват просперитета на държавата чрез показателя брутно вътрешно щастие и сериозно работят той да расте. В момента почти половината от приходите в икономиката на будистката монархия се генерират от туризъм, въпреки че до 1974 г. на чужденците е било забранено да влизат в нея. Преди няколко години правителството определя този сектор за приоритетен: инвестира в инфраструктура, модерна хотелска база и… добър маркетинг. Управляващите въвеждат нещо като минимална цена на туристическия пакет, която е 200 долара на ден за човек, с обяснението, че природата им е твърде ценна и по този начин ще я съхранят за поколенията. Вместо да отблъсне желаещите да я посетят, страната постига обратния ефект: всяка година броят на платежоспособните туристи се увеличава с двуцифрени проценти.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    dggm avatar :-|
    dggm

    Хм, кой гледа на член на ЕС като на отделен пазар?
    Какъв "Малък вътрешен пазар"?
    Не разбирам каква е обосновката в случая да се поддържа мита за малкия български пазар. Всеки нормален инвеститор, който стъпи тук, едва ли има същите проблеми като българските бизнеси - кадри, езици, служители от различни култури, технологии, връзки, познания на международно и регионално право... Рдва ли някой гледа на БГ сериозно като на един български пазар в днешно време.

    Поправете ме ако греша.

    Не говоря за малки фирмички, както и вие едва ли говорите за тях ...

  • dggm

    И г-н Трайков да вземе да млъкне с мрънкането, как страната ни се "борила" с целия свят! С извинение, некадърник.

    Разбира се, ако под "бори", той има предвид държавата ни неуспешно се опитва да намали корупцията и въобще да функционира по предназначение, аз си мислех, че за своите граждани го прави, не за ЧИ ...

    Горното е ирония, ако някой се обърка.

    Светът е пълен с "пари", които се чудят къде да отидат ... Кое им пречи в БГ? 10% данък ли? Добре развита, макар и неподдържана инфраструктура? Членството в ЕС? Съществуващите кадри /вкл. и много с образование от "чужбина"/?

    Или хора като г-н Трайков, който вместо да си смуче оправдания от пръстите как е възможно член на ЕС с една от най-ниските дан. ст. и най-евтина високоефективна раб. ръка, да се "бори" да "привлича" инвестиции, да седне си върше работата, за която му се плаща. Аз не му плащам да плещи глупости по медиите или да раздава субсидии ...

    Некадърници ...

    Борил се за инвестиции ...

    И му отделяте внимание на тези ... Поне ги видим какви са. Отивам да чета за Велчев материала. Този тук ...

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    На първо място усилията на кабинета трябва да са насочени към запазването на собственото електроенергийно производство без внос на ток. Електроенергетиката няма как да не е водещ приоритет на държавата, предвид ролята и` в икономиките в бъдеще (в бъдеще нефтът и газта ще бъдат изместени преди всичко от електроенергията). Също, електроенергетиката, поради сложността и мащаба си, не може да мине без значителни държавни капиталовложения, освен ако не държиме специално да се докараме до внос на ток, с което да станем още по-зависими от чуждите икономики в сравнение със сега.

    Значителни държавни усилия и немалко държавни средства трябва да бъдат насочени и към онези области, които преобладават във вноса ни, но ние не произвеждаме нищо от техните продукти (на първо място, това са усилията за производство на електромобили у нас, на които преобладаващо принадлежи бъдещето в областта на транспорта). Тука са и хай-тек технологиите, които не могат да минат без иницииране с държавни средства на изследователска и развойна дейност по университетите и в БАН, покани на скъпо-платени чужди специалисти за ръководители на инициирани от държавата проекти и т.н.

  • 4
    dggm avatar :-?
    dggm

    До коментар [#3] от "Станислав Янков":

    Въпросът е, че тези решения и изпълнението им е в ръцете на хора, които са неспособни да управляват екзстенциалния минимум задължения една държава да се счита за функционираща такава. Ерго нямаме основата, което е и посочено в материала. Та същите тези хора, които с основното не могат да се справят, Вие очаквате да се справят с изпълнението на плановете изложени от Вас ...

    Надявам се сте наясно с резултатите от подобни опити. Многократно изплатени от българските данъкоплатци от времето на баба ми. Лека й пръст.

    Вие сте описали една утопия, където са ни налични човешки ресурси, които просто нямаме! Ние нямаме възможността, и не бива и да опитваме, да строим атомни електроцентрали, под ръководството на хора като г-на цитиран като "експерт" в материала ...

    И моля, не се опитвайте да ми казвате "ще инвестираме в образованието". Кое е първо: яйцето или кокошката? Кои сме "ние", че да планираме и изпълним каквото и да било по определени стандарти. Като например работеща сигурност и неприсновеност на частната собственост. Представете си само какъв ще е резултатът от тези опити.

  • 5
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#4] от "dggm":

    Затова съществуват публичния натиск и бързата и честа смяна на некадърните управляващи, докато не се пръкнат отнякъде отговорни и компетентни, амбициозни мераклии за властта, които да не са камикадзета-едномандатаджи. Или, в краен случай, свършваш им част от работата, показваш им къде са дефектите и ако не вдянат, но останалите не могат и/или не искат да ги разкарат от властовите позиции - спираш плащането на данъци (в рамките на закона, разбира се - нещо, което мисля да направя съвсем скоро) и търсиш възможност за трайна емиграция в нормална чужда държава (нещо, което се надявам да успея да направя в малко по-далечно бъдеще).

    Основният проблем на тези управляващи, между другото, е в това, че обезкървяват бюджета с намаляването на данъците и паралелно с това пресушават потреблението с реалното намаляване на доходите посредством номиналното им замразяване, но в съчетание с ненулева инфлация (а така буквално закопават и нацията - хроничните отрицателни прирасти на населението година след година). Дянков ще им изяде главата на тия, ама за това си е виновен лично Борисов (той дундурка оня некадърник начело на финансите, че и на икономиката, бидейки Дянков и вицепремиер).

    А пък не виждам основание да не искам адекватни резултати от управляващите, след като все още (засега...) данъчните ми и други финансови задължения към държавата са изплащани изрядно. Оправдания от сорта на "ама не можеме, сложно е, няма потенциал" тука не минават. Щом могат да ми прибират данъците - трябва да могат да отговорят на изискванията ми. Ако не знаят как - да ме поканят за консултант. Платен! Аз зная какво и как точно трябва да се направи...

  • 6
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Бутан, пропан ала бала ...другарите в Северна Корея са ги надминали отдавна - организират почивки срещу 2000-5000 евро/седмица. Ей това е туризъм

  • 7
    koralbg avatar :-|
    koralbg

    Това е много добре написана статия!

    Браво! Ето защо си заслужава да се чете Капитал - журналистите са мислещи, анализират информацията и я предоставят обективно!

    Много е позитивно да се видят профисионалисти, които работят и подобряват средата в България!

  • 8
    epuk avatar :-|
    epuk

    Без да искам излишно да демонизирам България като дестинация за инвестиране, който е правил анализа е бил силен оптимист за предимствата ни пред инвеститорите, защото:

    Част е от ЕС, (но на БГ се гледа като част от централна източна европа заедно с румъния, сърбия и останалите наоколо, а не като част от ЕС).

    Макроикономическа стабилност (и политически риск - твърде много зависи как от това е спал Бойко - днес така, утре - иначе)

    Ниски данъци (и враждебна и некомпетентна данъчна администрация)

    Ниски разходи за труд (и още по-ниска производителност)

    Относително голям брой университети в страната (и липса на квалифицирани кадри)

    Много млади българи, учещи в престижни международни университети (в чужбина, които там си остават)

    Освен това:
    Монополи;
    Нелоялна конкуренция - сива икономика, корупция и други 'позитиви' за конкурентите, които един инвеститор не може да си позволи.

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Цитат: "Ако дойде един голям производител на електроника, инженерните специалности ще станат по-атрактивни. Той ще създаде обслужващи производства около себе си, които също ще търсят специалисти, и университетите ще почнат да произвеждат повече такива кадри. А това може да привлече и други инвеститори в същата сфера и т.н."

    И специалистите, които ще започнат да произвеждат университетите, ще останат в България да работят на наполовина или дори и повече от два пъти по-малки заплати у нас, вместо да отидат на добрите заплащания за същата работа в чужбина! Ентусиасти!

  • 10
    berbenkov avatar :-P
    berbenkov

    Който разбира,
    тука се спира
    и пие една бира!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK