С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 13 май 2011, 13:55, 8267 прочитания

Който разбира, тука се спира

Икономическото министeрство посочи какви инвеститори иска да привлича и какво може да им предложи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кралство Бутан е една от най-слабо развитите страни в Южна Азия - бедна на ресурси, затворена икономика със средна работна заплата от около 150 долара на месец.
Парадоксално, но то е популярно в цял свят с красивата си природа и... щастливите си хора. Управляващите измерват просперитета на държавата чрез показателя брутно вътрешно щастие и сериозно работят той да расте. В момента почти половината от приходите в икономиката на будистката монархия се генерират от туризъм, въпреки че до 1974 г. на чужденците е било забранено да влизат в нея. Преди няколко години правителството определя този сектор за приоритетен: инвестира в инфраструктура, модерна хотелска база и… добър маркетинг. Управляващите въвеждат нещо като минимална цена на туристическия пакет, която е 200 долара на ден за човек, с обяснението, че природата им е твърде ценна и по този начин ще я съхранят за поколенията. Вместо да отблъсне желаещите да я посетят, страната постига обратния ефект: всяка година броят на платежоспособните туристи се увеличава с двуцифрени проценти.
Историята на Бутан показва, че ако има ясна цел и дългосрочна визия как да се постигне, дори и най-малката и бедна страна може да успее.
България е държавата с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС. Има много стратегии как да се развива, но досега нито една от тях не е била реализирана докрай – поради сбъркани приоритети или липса на политическа воля.
През седмицата екипът на икономическия министър Трайчо Трайков представи поредната проектостратегия – за привличане на инвестиции в България. За разлика от предходните документи по същата тема с този правителството си поставя ясни приоритети каква икономика иска да оформи и съответно какви инвеститори иска да привлече. Другият й плюс е, че е изготвена след сериозен и задълбочен анализ: за новите световни тенденции, как те може да рефлектират на България, какъв е разрезът и потенциалът на икономиката на страната (виж карето). Накратко, не е базиран на митове в какво сме добри, а на премерен анализ какво се търси и какво можем да предложим.
Първите стъпки по изпълнението на документа изглеждат лесни - на негова база Българската агенция за инвестиции ще започне проактивен маркетинг за привличане на инвеститори в определените като приоритетни сектори (сред тях са биотехнологии, електроника и електротехника, аутсорсинг, храни и биоземеделие, химическа промишленост). Големият въпрос обаче е какъв е реалният шанс поне част от хубавите пожелания в стратегията да се реализират на практика, както и как ще се случи това. Те изискват усилията и политическата воля на няколко правителства за реформа в образованието, съдебната система, работата на администрацията...
Засега единственото сигурно е личната подкрепа на премиера Бойко Борисов на "този научен труд".

Поглед отвисоко


Очакванията на анализаторите са, че глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции ще започнат да се възстановяват още през тази година. В изследване на Economist Intelligence Unit се посочва, че през 2014 г. те ще достигнат 2 трилиона долара, или нивата от предкризисната 2007 г. Това е шанс за страната ни да намери своята ниша, и то с малко по-агресивен подход към потенциалните инвеститори. Защото годините, в които чуждите капитали влизаха в България "сами", едва ли скоро ще се върнат по ред причини.
"Сега парите гледат повече към Югоизточна Азия и Централна Европа, а не толкова към Балканите. За всеки проект в производството страната ни се бори с поне 10-12 държави. В областта на аутсорсинга, IT сектора и изследванията се конкурираме с над 30-40 държави", обясни Трайчо Трайков при представянето на стратегията.
От консултантската компания A.T. Kearney посочват и тенденциите, които ще променят глобалната икономика в по-дългосрочен план и от които може да се възползва България. Например фактът, че населението застарява и се увеличава продължителността на живота, вещае разцвет за индустриите, свързани със здравето и красотата. Растящото значение на зелените технологии пък ще насърчава възобновяемите енергийни източници, рециклирането, биоземеделието. Втората по големина икономика в света – Китай, постоянно увеличава износа си на инвестиции. Китайските компании ще търсят достъп до европейските пазари, а България може да се превърне в техен вход.
От икономическото министерство посочват, че не е важно само колко пари ще влизат в страната, но и дали те създават база за устойчиво развитие на икономиката, трайно намаляване на безработицата и повишаване на продуктивността на работещите. В годините преди кризата например всяка година България привличаше милиарди преки чуждестранни инвестиции и те безспорно доведоха до висок икономически растеж. По-голямата част от тях обаче се наливаха в строителство и недвижими имоти, финанси и търговия. "В някои години привлечените пари в тези сектори представляваха около 80% от всички привлечени средства. Тези средства имаха частичен, временен ефект върху заетостта и икономиката, а кризата през 2009 и 2010 г. показа, че точно в тези сектори парите намаляха рязко. Може би и у нас се разбра, че зазиждането на пари в тухли, цимент и бетон не е най-добрият начин за интензивно развитие на бизнес", обясни Трайков.

Нашият петрол

"Като няма петрол, ще ходиш пеша. Като няма електричество, ще запалиш свещ. Като няма храна и вода, умираш. България е прекрасен рай за нашия петрол – храните и минералните води, злато тече в реките." Така премиерът Бойко Борисов цветисто обобщи конкурентните предимства, с които България ще привлича чужди инвеститори в биоземеделието. Това е един от секторите, идентифицирани в стратегията на икономическото министерство.
Анализът на експертите от екипа, който я е изготвил, показва, че останалите бизнеси с потенциал за привличане на инвестиции и ускорен икономически растеж сега са "чистите" технологии, хранителната индустрия, електрониката, ИТ секторът и аутсорсингът, здравеопазването, фармацевтиката и уелнес туризмът. Е, към тях в изказването си при представянето на стратегията премиерът добави още два лични приоритета – ски пистите и ядрената енергетика. Но доколкото стратегията тепърва ще се обсъжда в правителството и с бизнес организациите не е изключено да настъпят промени.
"Няма успешна малка страна, която да е без посока", обяснява заместник икономическият министър Евгени Ангелов. "Трябва да имаме приоритети, защото иначе се губим в масата. Не бива да ни е страх да посочваме приоритетни сектори или области, както и такива, където имаме недостатъци. Но без тях няма да има реалистична оценка, на която да стъпим", казва Ангелов. Според него това не означава, че останалите сектори на икономиката ще бъдат пренебрегвани, а че Българската агенция за инвестиции няма да отделя маркетингов ресурс за тяхната реклама.
Приоритетните бизнеси са избрани по няколко критерия – да са с перспектива в глобален мащаб, да носят висока добавена стойност за икономиката ни или пък да са с голям експортен потенциал. Отделно от това от Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособост (ЦИСК) заедно с известния харвардски професор Майкъл Портър са анализирали реалните икономически взаимовръзки между около 350 хил. български компании и групирането им в клъстъри. Така те са идентифицирали естествено обособили се зрънца от фирми (често от различни сектори), които взаимно си помагат, повишават конкурентността си и които могат да са добра среда за голям чужд инвеститор. Създателите на стратегията обясняват, че на глобалния пазар вече не може да има индивидуална фирма, която да е световен лидер сама по себе си. "За компаниите наличието на клъстъри е толкова важно, колкото и стабилната макроикономическа среда. Подобни звена на конкурентоспособност гарантират добри доставчици, специализиран персонал, работещи асоциации и добра координация между всички участници в тази среда. Във всеки от приоритетните сектори на този анализ има работещи клъстъри. Така че нашето послание ще е – инвестирайте, защото тук можете да разчитате на подкрепа и на добри доставчици", твърди Кирил Петков от ЦИСК.



Има ли стръв

Каквото и да си говорим – предимствата, които България може да изтъкне пред потенциалните чужди инвеститори, са по-малко, отколкото недостатъците (виж карето). Като се започне от липсата на подходящи кадри, които да подготвят университетите, и се стигне до високата корупция и тромавата администрация. Това са проблеми, които съпътстват управлението на няколко правителства, но генерално решение за тях досега не е намерило нито едно. Кабинетът на ГЕРБ също не прави изключение. Донякъде добро начало е намалението на административната тежест с 15%, която отчете през седмицата министър Трайков.
"Не си правим илюзии, че разполагаме с всичко. Затова въпросът, на който търсехме отговор е на какво може да се стъпи", обяснява Евгени Ангелов. Той допълва, че предпоставки за икономически растеж са доброто образование, добре работеща съдебна система и инфраструктура. А идеята на стратегията е да каже в дългосрочен план как да се промени образованието, за да отговаря на нуждите на индустрията, както и как работната сила да се пренасочи към сектори с малко по-висока добавена стойност.
Надеждата е този преход да стане естествено и поетапно. Ако дойде един голям производител на електроника, инженерните специалности ще станат по-атрактивни. Той ще създаде обслужващи производства около себе си, които също ще търсят специалисти, и университетите ще почнат да произвеждат повече такива кадри. А това може да привлече и други инвеститори в същата сфера и т.н.
"Структурно около 1 млн. души, заети в търговията, текстила, строителството и транспорта, могат да бъдат пренасочени към по-продуктивни сектори. Все пак ни е ясно, че не всички в България могат да работят в ИТ бранша", обяснява Росен Иванов от ЦИСК.

Накъде след това

Според проектостратегията компании от приоритетните сектори ще се привличат чрез "проактивен маркетинг". Според изпълнителния директор на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов е нужно и увеличаване на правомощията на ведомството. В момента то няма достатъчно лостове, с които да осигури безпрепятственото реализиране на даден инвестиционен проект. Като например му съдейства за бързо и безпрепятствено получаване на всички лицензи, разрешителни и регистрации. Стефанов настоява и за промяна в законодателството, така че стимулите, които в момента държавата дава за инвестиции, да отговарят на новите й приоритети. Горе-долу с това се изчерпват и конкретните инициативи, които икономическото министерство посочва за необходими при изпълнението на стратегията.
Затова и критиките на бизнеса и икономистите са, че документът е добра основа за анализ, но в него не се посочва как ще се постигнат по-дългосрочните цели.
"Това, което винаги ми е липсвало в работата на Агенцията за инвестиции, е, че тя не провежда политики. Тя знае какви са проблемите на инвеститорите, но досега не е инициирала някаква значима промяна в законодателството или в работата на администрацията, за да улесни бизнеса. Нужно е внимание не само към потенциалните инвеститори, но и към тези, които вече са в България", е мнението на Светла Костадинова от Института за пазарна икономика. Според нея правителството трябва да положи повече усилия за цялостно подобряване на имиджа и на бизнес климата в страната.
"Нека не звучи песимистично, но имам известни опасения, че това може да е поредната стратегия, която поради липса на достатъчно съгласуваност и финансова осигуреност може да "увисне във въздуха", казва Анелия Дамянова от Центъра за икономическо развитие. Тя допълва, че този документ трябва да се обвърже с останалите над 140 стратегии в страната, както и сериозен ангажимент на най-високо политическо ниво за изпълнението й.
Безспорният плюс на изследването обаче е, че е добро начало за реалистичен поглед върху българската икономика - без грим. Образът й все още е такъв, че едва ли в близките години България може да е дори средно ниво хай-тек производител. За това са нужни десетки години пренастройване на икономиката, образованието, дори манталитета на обществото. Но пък ако нямаме амбициозни цели, винаги ще си останем на сегашното ниво.

Предимства и недостатъци на България пред чуждите инвеститори

Предимства
  • Част е от ЕС – най-големият икономически блок, който представлява около 30% от световната икономика
     
  • Достъп до пазарите на ЕС, Русия, Близкия изток и Африка
     
  • Макроикономическа стабилност
     
  • Ниски данъци
     
  • Ниски разходи за труд, в сравнение с останалите страни от ЕС
     
  • Относително голям брой университети в страната
     
  • Много млади българи, учещи в престижни международни университети
     
Недостатъци
  • Корупция
     
  • Бюрокрация
     
  • Недобре работеща съдебна система
     
  • Българското висше образование е силно насочено към бизнес и финанси и е сравнително некачествено
     
  • Недостиг на добре квалифицирана работна ръка
     
  • Няма силно обособени клъстъри, които да се превърнат в основа за привличане на инвестиции
     
  • По-голямата част от икономиката е съставена от сектори, които са с ниска добавена стойност
     
  • Малък вътрешен пазар
     
  • Лоша инфраструктура
     
  • Често променящо се законодателство

Стратегията
Секторната стратегия за привличане на инвестиции в Българи е разработена съвместно с консултантската компания A.T. Kearney и Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет. Освен анализ на глобалните тенденции в нея има и разрез на икономиката на страната по региони и по индустрии. Друга част от проучването включва изследване на естественото групиране в клъстъри между 350 хил. компании, направено по методологията на професор Майкъл Портър от Харвардския университет и Европейската клъстър обсерватория. Планира се проучване какви са практиките на останалите агенции за чужди инвестиции и как те привличат инвеститори, както и проучване между потенциални чужди инвеститори за това от какво се нуждаят и дали познават България. Документът се финансира по проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" на обща стойност от 21 млн. лв. на Българската агенция за инвестиции за популяризиране на страната като добро място за чужди вложения.

Тенденции
12 неща, които ще променят световната икономика до 2020 г. и от които България може да се възползва:
- Средната класа в света расте бързо

- Нараства търсенето на хранителни продукти

- Населението расте бързо и застарява бързо

- Запасите от прясна вода намаляват

- Африка преживява бързо развитие

- Китай е втората по големина икономика в света

- В развитие страни жените "носят хляба вкъщи"

- ЕС е най-големият икономически блок

- Светът се урбанизира

- Здравното състояние на хората се променя

- Дългата продължителност на живота не е феномен само в развитите страни

- Международната миграция променя икономическите и социалните модели
 

В следващите броеве на "Капитал" очаквайте анализи на приоритетните сектори от стратегията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина 2 Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина

До края на седмицата ще се приберат 10 хил. души, има 2000 теста за коронавирус, ще се прилагат само на хора с температура и начална пневмония

24 фев 2020, 745 прочитания

Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя

И още: Прокуратурата ще разследва барселонската история около Борисов, твърденията на Ханке за корупция, заменките и още; Утре ще бъде представен новият модел за електроенергийния пазар

24 фев 2020, 2391 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
И сега, още един опит

Екипът на Николай Младенов предложи лустрационни промени в закона за дипломатическата служба

Още от Капитал
Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10