Стр@х

Онлайн гласуването в България бе отложено със съмнителни аргументи

През 2009 г. в девет секции в София имаше експериментално електронно гласуване, но с машинки, което струваше над 100 000 лв. <br />
През 2009 г. в девет секции в София имаше експериментално електронно гласуване, но с машинки, което струваше над 100 000 лв. <br />    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
През 2009 г. в девет секции в София имаше експериментално електронно гласуване, но с машинки, което струваше над 100 000 лв. <br />
През 2009 г. в девет секции в София имаше експериментално електронно гласуване, но с машинки, което струваше над 100 000 лв. <br />    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Правилата в Изборния кодекс

За изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. се въвежда експериментално електронно гласуване чрез интернет. Централната избирателна комисия (ЦИК) избира с конкурс фирма, която да направи "програмното и апаратното осигуряване на гласуването". Избирателите от съответната секция, които искат да гласуват по интернет, трябва да заявят това предварително и да се регистрират на специална страница не по-късно от 12 дни преди вота. Да посочат трите си имена, ЕГН, постоянен адрес, електронен адрес, телефон. След това те "получават от ЦИК парола за гласуване". Това трябва да стане не по-късно от седмица преди датата на изборите. Гласуването може да стане в рамките на три дни - от петия ден преди изборите до 48 часа преди тях. Избирателят може да промени вота си само веднъж. Гласовете се съхраняват в "електронна урна". Ако иска, гласоподавателят може да реши да гласува и с бюлетина в деня на изборите, но гласът му, подаден по интернет, трябва да бъде анулиран. В такъв случай той предоставя паролата си на секционната избирателна комисия (СИК). Тя проверява чрез ЦИК дали човекът е гласувал по интернет и го анулира. Същото се случва и в чужбина, но проверката се прави в комисията в посолството. При нарушаване на тайната на вота на един гласувал по интернет се анулира цялото гласуване в електронната урна.

Пътят към интернет гласуването в България може би ще бъде извървян с по-бавни крачки, отколкото изглеждаше през 2009 г. Тогава във вота за Народно събрание беше опитано гласуване с машинки, наричано електронно. Две години по-късно трябваше да направим още една крачка - да експериментираме в няколко секции с интернет гласуване от собствените ни компютри или отвсякъде, където ни е удобно. Конституционният съд обаче отложи стъпката за поне още две години (през 2013 г. има избори за парламент), като отмени текстовете в изборния кодекс, които регламентираха новото електронно гласуване.

Така, ако онлайн гласуването някога бъде приложено, то ще се случи почти 10 години след като то е вече факт в Естония. По това време в прибалтийската държава вече ще се гласува през мобилен телефон, гражданите ще имат възможност да участват в реално време в законодателния процес, а имейлът ще има същата правна стойност като физическия адрес...

Аргументите, с които българският Конституционен съд (КС) отмени експеримента, са общо пет, но могат да бъдат обобщени в две групи – опасност от манипулиране на вота и недостатъчна гаранция за неговата тайна. Въпреки че магистратите изрично отбелязват, че интернет гласуването не противоречи на основния закон, те не го допускат дори и като експеримент. "Без да опитаме обаче, няма как да го въведем, защото не можем да рискуваме да го въведем директно", коментира Михаил Константинов, който като експерт е основен автор на тази част от кодекса.

Онлайн гласуване или онлайн чаршия

Мотивите на КС са облечени в сложни конструкции, които се въртят около заплахата за тайната на вота и лошата уредба на правилата, но всъщност най-голямото опасение на анализатори и политолози е свързано с купуване на гласове. Формулировката на съда е, че кодексът не дава гаранции, че гласоподавателят доброволно решава кого да предпочете в изборите.

"Ако няма контрол върху достъпа до кодовете (т.е. личният PIN номер, с който трябваше да се гласува), няма да има просто продажба на гласове, а цяла борса", каза по време на обсъждането на кодекса политологът Димитър Димитров. С днешна дата пред "Капитал" той уточни, че въпреки че е поддръжник на интернет гласуването, "един от начините то да се провали е да бъде направено така, че да се откажем от него". "В България то може да се въведе, когато имаме условията на Естония и отпадне необходимостта да се притежава електронен подпис срещу специална такса." Затова и политологът смята, че е можело да се опита с въвеждането на интернет гласуването, но за българите в чужбина, които живеят на повече от 200 км от най-близката секция.

"Това е най-лесният начин да манипулираш вот дори в рамките на една фамилия, а какво остава да го направиш срещу заплащане", коментира юристът Румяна Сидерова, член на ЦИК от квотата на БСП.

Това е най-силният аргумент срещу гласуването онлайн. В Естония гласуването става с личната карта, в която е вграден електронен подпис. По този начин няма как да се търгуват гласове. В България това очевидно е невъзможно. Когато тази бариера липсва, въпросът е дали ако се въведе гласуване през интернет, броят на новите гласоподаватели, тези, които иначе не биха гласували, може поне да уравновеси напазаруваните бюлетини. "Няма по-добра война срещу купения вот от стимулирането на некупения", твърди Константинов. Според него поне половин милион българи биха гласували по интернет, ако имат такава възможност, а увеличението на некупения вот просто ще потопи платения и ще го омаловажи. "Компютърното поколение няма да се реди на опашки, за да попълва хартийки, посочва математикът.

В Естония едва 2% от избирателите гласуват онлайн, след въвеждането на тази възможност през 2005 г. От една страна, това не е обнадеждаващо за привържениците му в България, защото подобен процент ще означава опасност напазаруваният вот да бъде доста сериозен дял. От друга, при последното преброяване на населението през февруари 41.2% от хората предпочетоха да се преброят през интернет. Което показва достатъчно висок ентусиазъм.

Един клик, един глас?

За да се избегнат купуването на гласове и натискът върху избирателя, в Естония е  въведено и правилото за многократна промяна на вота. Тоест, ако през деня шефът ви гледа през гърба, винаги можете да промените политическия си избор по-късно. Почти като анекдот се разправя случката, при която възрастна жена опитала да подкрепи любимата си партия с многократни кликвания върху нейното име. Естествено ефектът е бил само един глас.

Подобно правило беше залегнало и в българския избирателен кодекс, но възможността беше ограничена до два пъти. КС обаче заключи, че възможността за упражняване на правото на глас повече от един път "противоречи на класическото изборно правило "един човек – един глас".

"Не разбирам тази формулировка", казва Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление (www.ega.ee). Преди да започне работа в академията, Хянни е министърът, провела приватизацията в Естония – вероятно най-малко оспорваната в света, а сега разпространява ползите на е-демокрацията в други страни. Тя обяснява, че изискването "един човек - един глас" логично означава всеки индивид да има влияние само с един глас, а това колко пъти ще кликне или ще се разходи до изборната урна няма значение. Освен това всъщност електронният вот е дори по-свободен, тъй като позволява да бъдат излъгани всички тези, които плащат или принуждават избирателите да гласуват по определен начин.

През 2005 г. естонският президент се опитва да спре онлайн гласуването с аргумента, че то предоставя повече права на интернет гласоподавателите, отколкото на останалите. Но конституционният съд на страната отхвърля жалбата с простия аргумент, че всеки може да се възползва от тази привилегия.

Хакерска заплаха

На глобално ниво най-големият страх от въвеждането на онлайн гласуването е възможността от пробив в сигурността на системата и нейната манипулация. Например в САЩ тепърва се мисли за въвеждането на електронно гласуване, но само за военните в чужбина, тъй като се счита, че техните комуникации са по-сигурни от цивилните.

Преди последните избори в прибалтийската държава студент успява да намери дупка в системата. Освен похвали за хакерските му умения това води до оспорване на изборите от една от загубилите партии. Естонският КС обаче отказва анулиране на изборите, тъй като няма доказателства за манипулация – има хипотеза, но не и материален факт. При подобен тест в Холандия пред три години обаче беше отменено машинното гласуване и ниската страна се върна към хартиените бюлетини.

Българският конституционен съд, изглежда, се придържа към хипотезата "страх избори пази". В аргументите му се казва, че при нарушаване на тайната на вота на един гласувал по интернет се анулира цялото гласуване в електронната урна, което представлява недопустимо от конституцията лишаване на избиратели от правото на глас.

"Това е решение на обществото, дали е готово да приеме риска, така както го е поело с традиционното гласуване, което също не е лишено от възможности за манипулация", обобщава Хянни. "Естонците са ентусиасти, когато става въпрос за технологии, освен това имат доверие в правителството." Така от 2% през 2005 г. през 2011 г. онлайн гласоподавателите стават 24%.

Българският Конституционен съд освен това заключава, че онлайн гласуването противоречи на Закона за електронните съобщения, който изисква провайдърите да съхраняват данни за активността на потребителите. От това произтичали рискове за неприкосновеността на вота. Уточнявайки, че не познава българското законодателство, Хянни обяснява, че провайдърът пази информация само коя страница е посетил потребителят. Самият вот е кодиран. "По тази логика не може да има онлайн банкиране", логично обяснява тя. В естонския случай достъпът до "електронната избирателна кутия има само ЦИК, както всеки член на комисията пази само част от кода за достъп. Едва след приключване на изборния ден те имат право да съберат кода и да "отключат" кутията.

Няма връзка с този интернет

Последният аргумент на съда е, че в кодексът не е бил предвиден достатъчно контрол при евентуалното анулиране на електронния вот и за последващото гласуване по общия ред. Тоест, ако гласоподавателят реши, след като е подал електронен глас, да пусне и хартиена бюлетина. Това е най-странният аргумент на българският КС, тъй като всичко е въпрос на технология, при това не особено сложна.

Против въвеждането на интернет гласуването в този вид бяха представителите на Българските адвокати за граждански права, както и на Висшия адвокатски съвет. На обратната позиция са в Института за модерна политика, които твърдят, че не се нарушава тайната на вота, но все пак препоръчват текстовете в кодекса да се прецизират. Предпазлива позиция заема доц. Нели Огнянова, експерт по онлайн право: "Практиката в други държави показва колко е съществена прецизната законова регламентация. В този смисъл за предпочитане е да се вложат усилия в подготовката, отколкото да се компрометира изходът от едни избори." Костадинов също признава, че текстовете, отменени от КС, не са напълно прецизни. Но без да се опита, едва ли може скоро да бъде изчистена системата за онлайн гласуване.

А колкото до въпроса дали обществото е дорасло за толкова модерна система, Огнянова казва: "Да се определя кой да е на власт е много по-сложно решение, а никой не се оплаква, че не е дорасъл за него."

По темата работи Андриан Георгиев

Какво твърдят IT експертите*

- Ако гласуването по интернет става с универсален електронен подпис (УЕП), то и сигурността на преноса на информацията, и автентичността на подписа са гарантирани. Според Закона за електронните съобщения електронният подпис и по-специално УЕП е еквивалентен на собственоръчно положения такъв. Физически и юридически лица непрекъснато подписват официални документи, заявления към данъчната администрация, заявления към Търговския регистър, извършват се банкови операции и пр.

- Нито ЦИК, нито районните избирателни комисия, нито застъпниците и наблюдателите в секциите могат да контролират дали лицата, които идват в секцията, подписват се в документите и влизат в тъмната стаичка, извършват това доброволно, както дали вотът им е автентичен или "купен предварително" извън секцията. При електронно гласуване може да остава следа откъде е гласувано и колко пъти. Това не означава, че трябва да се пази информация и връзка между това "кой" и "за кого" е гласувал. Ако от един и същ адрес има подадени 50 вота, без никакво значение кой ги е подал, за какво и как, би следвало да се провери дали това е интернет клуб, или адресът на познат на полицията "криминален контингент".

- Каква е идеята с електронна урна? В ХХI век и в интернет всичко е персонализирано и индивидуално. Няма нужда от изкуствени абстракции като електронна урна. Процедурите по това данните да се съхраняват криптирано в базите данни са добре известни. Сигурността е гарантирана, освен ако някой не получи физически достъп до сървърите и не разбие трезора на ЦИК, в който би следвало да се пазят "частните ключове", с които се криптират данните. За да се гарантира таен вот, сигурност на информацията и защита от двойно гласуване, ще са необходими промени в няколко закона и наредби плюс съответни инвестиции.

- Доставчиците на интернет услуги трябва да пазят трафични данни, т.е. IP адресите на клиентите. Когато комуникацията е криптирана с подходящ SSL сертификат и са въведени допълнителни мерки за криптиране на пакетите между клиента и сървъра (освен самия пренос), доставчиците или службите не могат да "виждат" съдържанието на обменените съобщения и по никакъв начин няма как да разберат дали някой просто е посетил сайта за гласуване, дали въобще е гласувал, ако е гласувал - за кого е гласувал, и пр. При сегашната система - отиваш и се подписваш в списъците пред погледите на всички застъпници и наблюдатели и на всички твои съседи, които са там. Кое е по-тайно? А пък и гласуването е тайно не защото трябва да се скрие информацията дали си гласувал, а защото трябва да е тайна за кого си гласувал и дали си пъхнал бюлетина в плика.

*Васил Величков, управител на "Грамма нет ИС"

 

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


13 коментара
  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "В Естония гласуването става с личната карта, в която е вграден електронен подпис. По този начин няма как да се търгуват гласове."

    Привърженик съм на личните карти с електронен подпис, но това по-горе е очевиден нонсенс. По-скоро възможността за последваща онлайн промяна на вота дава такава гаранция. Де факто, гласът може да бъде продаден няколко пъти (на отделни партии) и накрая гласоподавателят пак да реши да гласува по свое усмотрение.

  • 4
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Проблемът с електронното гласуване е КУПУВАНЕТО на гласове. Като платиш на някого, можеш да ПРОВЕРИШ за кого гласува докато си дава гласа. Иначе в тъмните стаички не допускат никого освен гласоподавателя и така не си сигурен за кого е гласувал.
    И стига с тази Естония, електронно гласуване не се провежда в нито една развита демократична страна.

  • 5
    petel avatar :-|
    petel

    "Неразвита" демократична страна: http://i1.trekearth.com/photos/26089/talin1.jpg

    "Развита" демократична страна: http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_228397_bg.jpg

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#4] от "event_horizon": Статията по-горе обяснява, че именно с тази цел в Естония са дали възможност за корекция на вота.

    Друг е въпросът че и това не е гаранция. Ако аз съм, примерно, цигански тартор бих събрал племето малко преди края на онлайн гласуването, бих проверил за кого са гласували и няма да ги пусна да си тръгнат докато не мине края на гласуването.

    Онлайн гласуване на първо време има смисъл да се въведе само за българските граждани в НЕСЪСЕДНИ на България държави.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    продължение от [#4]: Онлайн гласуването е, наистина, все още доста екзотично решение. Но на Запад дистанционното гласуване има десетилетна традиция и се осъществява посредством гласуване по пощата. Такова може сравнително лесно да се организира за българите живеещи в не-съседни на България държави. Една опростена схема как би могло да се направи това е описана тук:

    https://docs.google.com/document/pub?id=1lKnpElJiysptdeiUXg5Zoo8MswfELtz8e_GxC1eC07U



  • 8
    lyubomirsirkov avatar :-|
    Любомир Сирков

    Проблемите в Интернет-гласуването са множество и големи - не случайно много по-читави страни от нас (САЩ, Германия, Великобритания и др.) след около десетина години "опити" се поотказаха (някои - категорично и официално, а други още се правят, че уж не са се съвсем отказали...). Има и други разумни страни - като Финландия - които просто изчакват да видят какво ще покаже международния опит.

    В статията ситуацията у нас е обобщена така:
    "Аргументите, с които българският Конституционен съд (КС) отмени експеримента, са общо пет, но могат да бъдат обобщени в две групи – опасност от манипулиране на вота и недостатъчна гаранция за неговата тайна."

    Това е така - до момента. Защото тези аргументи на този етап са предостатъчни за този състав на КС да отхвърли е-гласуването.
    Който е запознат обаче с решението на Германския КС (от 2009 г.), е наясно, че дори и някога в бъдеще някакъв друг състав на нашия КС да реши да се произнесе отново по този въпрос, той ще има отново предостатъчно ДРУГИ основания пак да отхвърли Интернет-гласуването (независимо в какъв вид бъде вписано в закона).

    Защото има някои ключови разлики между физическия и "електронния" свят, които просто не позволяват да се изгради напълно функционален електронен "еквивалент" на днешното наше хартиено гласуване.
    Да, колкото и да им се струва странно на някои "ентусиасти", в "остарялото" хартиено гласуване има вградени такива защити, каквито просто няма как да се осъществят в "електронен" вид (отделен въпрос е, че мнозина от нас нехаят за тези защити и на практика ние и в момента не ги използваме ефективно).

    Така че: който иска промяна в политиката (ама действителна промяна в съдържанието на политиката, а не просто в начина на гласуване) трябва да си пренасочи вниманието към съвсем други неща - пак съвременни, пак електронни - но свързани не с гласуването, а с всички онези неща, които се случват ПРЕДИ гласуването (и от които всъщност се състои истинската политика).

  • 9
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    До коментар [#7] от "Nikolay UK":

    Това и сега го има, но при електронното гласуване ще е една стъпка по-лесно да се проследи - както са написали хората, ако от даден компютър има пуснати 50-100 гласа, винаги може да се направи проверка какво всъщност е станало. Ще трябва нашите родни тартори да се учат на компютърни "науки" как се сменя IP, но и това не е гаранция - примерно MAC адреса се енкапсулира в Level 2 и може да се провери в пакета. Ако се изхитрят да сменят MAC-а има и други начини :)


    До коментар [#8] от "lyubomirsirkov":

    Единственият реален проблем, който виждам е възможността за хакерска атака. Всичко останало е несериозно и необосновано. Електронното гласуване ще разреши много повече проблеми отколкото ще създаде (ако изобщо създаде такива).

    Варианта на електронен подпис в личната карта е много удобен и ако го направят по желание (не задължително) веднага бих си я преиздал, нищо че изтича чак след 9 години.

  • 10
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    Сега прочетох карето за предвиденото електронно гласуване в Изборният кодекс. Варианта, който предлагат наистина е меко казано малоумен и оправдания от вида на "как да се научим и подобрим когато не ни се дава да опитаме" са напълно необосновани. В такъв си му вид всеки нормален съд би отхвърлил идеята.

    Толкова ли е сложно да се пратят 5 човека на командировка в Естония и да се закупи know how?!?!?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход