След дълго затишие управлението на ГЕРБ премина само за 24 часа през зона на силни турбуленции, заради която от високите етажи на властта изпаднаха един министър, един заместник-министър, шефката на НОИ, няколко чиновника на по-ниско ниво и за цвят - цялото ръководство на софийския КАТ. Общо 13-те уволнения и размествания се случват въпреки опасенията сред самите управляващи, че преди изборите през есента е по-добре да не се правят смени, защото ще оставят впечатление за слабост и лоша организация във властта.

Оставките (и уволненията) обаче изпускат напрежението в някои проблемни зони на управлението и дават шанс за раздвижване там. Освен това показаха ново разпределение на силите в правителството и предполагат, че турбуленциите във властта най-вероятно ще продължат през идващите месеци.

Общата оценка за промените е смесена. Някои от тях -  като оставката на транспортния министър, са добри. Пълното затлачване там се вижда отдавна и смяната беше повече от нужна. Уволнението на заместника на Трайчо Трайков обаче разчетено и така - че Бойко Борисов (с подкрепата на Симеон Дянков) може да наложи по-проруска линия в управлението на енергетиката и новите проекти, като например строежът на АЕЦ "Белене". Половинчатият характер на промените също наклонява баланса в негативна посока. Ако ГЕРБ искаше наистина да заздрави управлението, трябваше да смени още  министри, чиято компетентност е под въпрос.



Защо транспортният министър?

Оставката на Александър Цветков не беше голяма изненада. Обективните причини той да бъде сменен са много. Източници от правителството казват, че най-сериозната е изключително лошото усвояване на средствата по европейската оперативна програма "Транспорт". До момента България е използвала 7.5% от полагащите й се до 2013 г. два милиарда евро. Въпреки пожарните усилия на Цветков през последните седмици да покаже някакъв напредък България (ще) загуби огромни средства заедно с много реални възможности за реформи в железопътния сектор. Това изоставане не може да бъде наваксано, колкото и енергичен да е досегашният заместник на Цветков - Ивайло Московски, който ще поеме транспортното министерство.

Сред сериозните аргументи за смяната е и състоянието на групата БДЖ, която е в практически фалит и продължава да трупа дългове. Варианти за нейното преструктуриране има, могат да се намерят и средства за това. Потенциалният кредитор Световната банка обаче не би ги отпуснал без сериозни реформи, които да гарантират, че те няма отново да потънат между ръждясалите вагони и изгнилите траверси.

 От Брюксел пък не идват пари, защото няма добре подготвени проекти за ремонт на жп линиите.

Пасивността на Александър Цветков настрои доста от най-активните членове на кабинета срещу него. Управлението на парите от европейски фондове обикновено изисква координация между няколко министри и ако един не си върши работата добре, не може да се стигне до никакъв резултат. Липсата на напредък по важни проекти пречеше на работата на регионалния министър Росен Плевнелиев и Томислав Дончев, който координира управлението на европейските фондове. "Мисля, че двете промени (в транспорта и икономиката) са за добро", каза за Капитал Томислав Дончев. Според него те само ще помогнат.  "Московски е добър професионалист, познат в Брюксел, който ще получи необходимите правомощия да прави каквото е необходимо по програма "Транспорт". Ние с него работим добре", обясни Дончев.

Може би най-сериозният противник на политиката на Цветков (по-скоро на липсата на такава) беше вицепремиерът Симеон Дянков. През последните седмици той критикува публично транспортния министър на няколко пъти. Всъщност оставката му е показателна и за ново разпределение на силите в кабинета, което може да подсказва още по-големи промени във властта след няколко месеца.



Бойко дава



Ако следите редовно новините през последните седмици, може би сте забелязали, че на официални събития финансовият министър не се отдалечава от премиера на повече от една ръка разстояние. Откриването на магистрала "Люлин" ("Само Дянков е по-красив от тунела", пошегува се Бойко Борисов там), инспекцията на ремонта на пернишкия театър, откриването на спортна зала в Пловдив, въобще всички любими публични изяви на премиера се споделят и от заместника му. Понякога на финансовия министър дори му се разрешава да открива нещо сам, без министър-председателя.

Това е само видимата част на по-дълбок процес, в който Симеон Дянков получава все по-сериозна подкрепа от Бойко Борисов.

 Източници от кабинета твърдят, че финансовият министър е настоявал най-упорито за отстраняването на Цветков и управителя на НОИ Христина Митрева (Вижте повече за нея тук). През последните седмици той получи разрешението на премиера и за други кадрови размествания, като например смяната на шефа на НДК и уволнението на Стоян Кушлев от комисията за конфискация на престъпно имущество. За всяка от тези промени има съвсем конкретни причини, но натрупването им предизвика една към момента крайна интерпретация. Според нея Бойко Борисов ще се кандидатира за президент и в момента разчиства пътя на Дянков да го замести на премиерския пост. Истината обаче е, че това е възможен, но в никакъв случай сигурен вариант. На този етап в ГЕРБ наистина няма ясна идея какво ще се случва на президентските избори. Издигането на Борисов е един от вариантите, но крайно решение не е взето. Дори и да се стигне до него обаче, номинирането на Дянков за премиер отново не е гарантирано. "Не, не сме водели такива разговори с премиера", беше лаконичният коментар на Дянков по темата пред "Капитал".

И докато финансовият министър в момента е на гребена на вълната, разместванията тази седмица изпратиха точно в обратната посока Трайчо Трайков.

Бойко взима


Ако се следи логиката на събитията, министърът, който също трябваше да си замине, е Трайчо Трайков. Младият експерт в правителството събра цели три жълти картона от премиера – първо за липса на активност, после за критики срещу "Лукойл" и накрая за некоординираност около преговорите за АЕЦ "Белене". Миналия месец беше подписан поредният анекс за строежа на АЕЦ–а, но се оказа, че Трайков забранил, а Дянков разрешил парафа. Западен дипломат коментира, че в неговата страна при такава ситуация оставането на министър е немислимо. Факт е, че няколко месеца този слух упорито се разпространяваше, а преди месец в кръга около Бойко Борисов вече се търсеше нов министър на енергетиката за тогава проектираното разделено министерство.

Трайков обаче донякъде съзнателно, донякъде под натиска на събитията успя да излезе като човека в това правителство, който защитава националните интереси и се противопоставя на монополистите. Първо с твърдата си позиция за ясни финансови параметри и инвестиционен процес за АЕЦ "Белене", след това с опита си да отвори черната кутия на формирането на цените на горивата на "Лукойл".

Уволнението на заместник-министъра Марий Косев е директен удар срещу Трайков. Косев влезе в министерството, след като първоначално беше финансов директор на НЕК – прозрачната цел беше да се овладее информацията в затворената структура на държавната мегакомпания. След това той започна да навлиза в други сектори, като на практика беше дясната ръка на министъра там, където Трайков не искаше да се ангажира директно – примерно проектът за АЕЦ "Белене". През Косев минаваше позицията на министъра, че първо трябва да се договори приемлива цена за ядрената централа, а след това да се подписва окончателен договор. Зам.-министърът беше този, който пое рискованата задача (както се разбра с уволнението му тази седмица) да съобщи, че на преговорите в Москва като неофициален консултант на "Росатом" е присъствал и приятелят на премиера Валентин Златев, шеф на "Лукойл" - България.

Така Косев стана по-лесната жертва на противниците на Трайков. Както министърът коментира пред Mediapool, "животът е понякога несправедлив". В същото време Косев до известна степен носи вина за забавянето на наемането на инвестиционната банка HSBC, която трябва да консултира проекта за ядрената централа. Източници, запознати с хода на преговорите, смятат, че той е станал поредният висш чиновник, който се е опитвал да се презастрахова от грешка. Дори и анализът на HSBC да не помогне много на правителството, той поне щеше да внесе по-рано яснота за ситуацията.

Официалният мотив на премиера Борисов беше, че за последните две години нищо не било направено за преструктуриране на енергетиката, че Косев пътувал твърде много и че предизвикал проблеми със закона за възстановяемите енергийни източници.

Назначението на Дилян Добрев на мястото на Косев, който идва от парламентарната група на ГЕРБ, е очевиден опит за затягане на контрола върху енергетиката от страна на партийното ръководство. Интересното обаче е, че вече бившият депутат няма тежест в сектора, така че все пак може да се очаква известно мерене на мускули с министъра. Източник от правителството се усъмни дали Добрев ще се сработи с екипа на министерството. "Фактът, че за две години се сменят двама души на тази позиция, е показателен", заяви за "Капитал" член на кабинета, пожелал анонимност.

Министърът за европейските фондове Томислав Дончев казва, че помни Добрев още като експерт в Хасково. "Още тогава ми направи впечатление, че той се справя много добре със задачите и съм го отбелязал в протокола още тогава." Според председателя на комисията по икономика в парламента лидерът на СДС Мартин Димитров "Добрев е с качества, но отива на трудно място". Дори от БСП коментираха, че Добрев е свестен, макар и да не разбирал от енергетика. Други негови колеги припомнят, че той е бил в основата на някой парламентарни хватки, с които са пропаднали някой от лобистките текстови на съпартиеца му Емил Димитров. Народен представител каза за Добрев, че е "човек, който има срам" и не се съгласява винаги с партийната линия. 


Въпреки положителните отзиви за него показателно за разпределението на силите във властта е че назначението му беше направено през главата на икономическия министър. Подобен сценарий скоро ще се проиграе и в земеделското министерство. Независимо от сериозните критики към Мирослав Найденов обаче той няма да бъде сменен. В изявите си след разместванията Бойко Борисов обясни, че "засега" няма основания за уволнението му. Вместо това напрежението в този сектор ще бъде изпуснато отново с размествания на ниво заместници.

Как оцеляха другите проблемни министри?



Макар че изглеждат хаотични по начина, по който премиерът ги обявява - от разни точки в страната и често в отговор на репортерско питане, промените в кабинета са дозирани и... организирани.

Смяната на още двама министри щеше да означава вече доста сериозен ремонт на кабинета. Освен притесненията, че това би навредило на ГЕРБ преди изборите, крехкият баланс на мнозинството в парламента не е без значение. Гласовете, на които се крепи управлението на ГЕРБ, изглеждат сигурни, но все пак зависят от много различни договорки. По-сериозна промяна в кабинета е вероятно да предизвика нови претенции, на които да е трудно да се отговори. Предвид напреженията, които има около местните избори - борбата между отделни депутати за постове по места, разместванията в изпълнителната власт са рисковани, защото може да засилят апетитите на различни групи.

 В същото време промените бяха предхождани от анкета в парламентарната група на ГЕРБ за работата на министрите. Като включиха и мнението на депутатите, не само премиерът, но и Дянков получиха и партийни аргументи за рокадите и демонстрираха консенсус и липса на конфликти в групата. И тъй като атестациите бяха за служебно ползване, те изтичаха контролирано. Според изявленията на Дянков например транспортният министър е един от членовете на кабинета (заедно с Тотю Младенов и Мирослав Найденов) с най-ниска оценка от депутатите.

С това изглежда, че изпускането на напрежението във властта приключва. То обаче едва ли ще е достатъчно да спести бъдещите турбуленции на правителството в идващите месеци. Предизборната кампания ще бъде безмилостна, а евентуалното кандидатиране на Бойко Борисов ще изправи ГЕРБ още през есента пред сериозни промени в управлението.