Е-правителство? Нищо по-лесно от това
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Е-правителство? Нищо по-лесно от това

Е-правителство? Нищо по-лесно от това

Къде стигнаха естонците, докато България се мъчеше да прави електронна администрация

19653 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Вероятно ви е омръзнало "Капитал" да пише често за Естония. И нас ни е омръзнало. Омръзнало ни е в България всичко да се случва толкова  бавно. В случая с е-правителството, докато поредната услуга измъчено се появи онлайн, в дребната прибалтийска страна вече са минали в друго измерение. И говорят за е-демокрация или пък за законодателно приравняване на електронния и физическия адрес. За България е-правителството е от жизнено значение, тъй като може да помогне за по-бързото подобряване на администрацията в страната – като бюрократите просто бъдат избегнати.

До средата на 90-те току-що възвърналата независимостта си държава преживява хиперинфлация, празни магазини, пред които Лукановата зима е курортно изживяване, а ежедневно става по едно убийство (за население, което е шест пъти по-малко от българското). И макар Естония да е случила на един-двама добри съседи, началното ниво е много по-ниско от това в България. Важно е било политическото желание и натискът на хората.

Така че с поредния си текст искаме да ви покажем докъде е стигнала Естония. Той няма да промени много в България, където вече 10 години градим електронно управление, което напредва, факт, но е много далеч от това в други страни. Надеждата ни е, че когато прочетете за колко минути се попълва данъчна декларация в Естония, какво естонците си мислят, че представлява корупцията, ще станете една идея по-ядосани. И това може да побутне някого в България да се размърда.

"Естонското правителство използва хартията само на едно място... в тоалетната." Няма да чуете този лозунг в рекламната кампания на Е-стония. Но естонските чиновници обичат да го споделят – малко да шокират чужденците, които иначе очакват поредната скучна презентация на успехите на страната във въвеждането на електронното управление.

Автор: Инна Павлова

Подобни трикове обаче едва ли са необходими. Естония отдавна е яхнала интернет вълната, а Талин се е превърнал в място за поклонение на многобройни чуждестранни делегации. В момента балтийската република вече е и активен износител на решения за електронизация на администрацията. Талин дари на Сърбия своята x-road система (нещо като аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи - ЕСОЕД). В момента започва проект, който трябва да въведе е-правителство по естонски модел в Казахстан. Ако се съди по успеха в други места, за 30 млн. евро Астана ще получи модерна административна среда доста по-бързо от България.

Особеното на Естония всъщност не са услугите, нито броя им. Таксуване на паркирането със SMS има и в България. Система за онлайн плащане на данъците има от Франция до Индия. Според класациите за развитието на информационното общество на Евростат балтийците дори не са сред абсолютните отличници. Тридесет и пет процента от естонците изпращат на администрацията попълнени формуляри по интернет срещу 50% в Норвегия или Исландия (едва 6% в България, което все пак е повече от броят в Румъния, Гърция, Италия или Македония).

Това, което прави страната да изглежда като витрина на електронните услуги, е цялостната среда, в която е-услугите изглеждат като неразделна част, и лекотата, с които те се въвеждат. Някак си изглежда неприлично да си купиш хартиено билетче в градския транспорт на Талин, вместо да се таксуваш по телефона.

На една карта разстояние

От потребителска гледна точка всичко опира да личната карта. Тя е с вграден чип с електронен подпис. Вече над 70% от естонците имат такива карти, които са задължителни, т.е. не може да си изберете карта без чип. Цената й е 25 евро с валидност от 5 години. С нея всеки естонец има възможност да ползва около 600 правителствени услуги и огромен брой предоставяни от частния бизнес. За разлика от България те наистина са електронни – информацията се подава онлайн и съответният документ най-често се получава по същия път. Повечето нотариални услуги се извършват също в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост също е достъпна онлайн както за нотариуса, така и за контрагентите.

Личната карта с чип е толкова сигурна и предлага толкова възможности, че от 1 юли тази година естонците вече няма да има нужда да носят със себе си шофьорска книжка и застрахователен талон. Полицаите вкарват картата в четящото устройство на компютрите си и имат цялата информация, до която имат право на достъп (например дали имаш валидна застраховка, но не и информация от данъчните за доходите ти). Ако се наложи, генерират електронен акт, фиш или всякакъв подобен документ, който вече не е нужно да се получава на хартия. "Просто не мога да си представя как сме работили преди", казва главен комисар Елари Касеметс, шеф на инспектората на пътната полиция в Талин, докато показва чистия си талон в компютъра на патрулната "Шкода". В бъдеще се предвижда банките да използват личната карта, вместо да издават отделни дебитни или кредитни карти. В същото време в България тепърва започва да се мисли за въвеждането за всички граждани на универсално идентификационно средство в интернет.

От гледна точка на администрацията всичко започва в средата на 90-те години. Естония създава всичките си регистри начисто и те веднага влизат вместо в дебели папки - в дискове. "Към края на хилядолетието се замислихме как да интегираме всички тези бази данни, за да може администрацията да се възползва по-добре от тях. Тогава започна изграждането на своеобразен мост между тях – x-road", обяснява логиката на процеса Индрек Вимберг от естонския ICT Demo Center. Следващата стъпка била да се намери универсален начин за достъп и идва идеята за вграждане на чип в личната карта. Някъде в този момент се появява и електронното правителство. Анекдотът е, че един от интернет предприемачите предложил на премиера Март Лаар да изгради цялата инфраструктура. Лаар имал три условия – предприемачът да му стане съветник (така че все едно правителството без външна помощ прави нововъведенията), системата да бъде изградена за няколко месеца и без пари. Това действително става и още през 2000 г. заработва прототипът. Първоначално е-правителството е доста примитивно и прилича на настоящата система в България, където често в интернет се качват сканирани копия на хартиени документи. Настоящият премиер Андрус Ансип се хвали, че новият интерфейс е далеч по-добър и всъщност е единна административна среда за всички ведомства. Документи от правителствени заседания могат да бъдат подписани от мобилен телефон (който разполага със специална SIM карта с електронен подпис) или iPad. Другата гордост на Ансип е продължителността на заседанията на правителството в режим на вземане на решения - средно 20 мин. Максимумът е два часа, тъй като "след това имаме пресконференция".

Един месец печалба

"Всеки министър пести по 200 часа годишно (т.е. 25 работни дни - бел. ред.) след въвеждането на истинското електронно правителство", гордее се Ансип. За последните 10 години пък са били спестени 20 т хартия. Разбира се, за правителството ефектът е най-вече в ускоряване на процеса на взимане на решения и по-голямата прозрачност. Тъй като естонците вече могат да проследят хода на всеки документ – от момента, в който на някой чиновник му е хрумнало да пише нова наредба, до момента, в който тя е гласувана, на дневен ред е възможността гражданите да участват пряко в работата на държавната администрация.

Най-странното е, че все още има естонци, които не ползват пълната функционалност на личните си карти и е-услугите, които има се предоставят. Но това се променя с огромна скорост. Ако през 2005 г. само 2% от избирателите са гласували онлайн, тази година процентът е 24. Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление, обяснява ниския процент с факта, че повечето естонци отиват пред урните като на празник и не искат да пропуснат купона.

В областта на финансовите услуги това води до рязък спад на броя на банковите офиси, тъй като 99% от финансовите транзакции вече стават онлайн. Попълването на данъчна декларация отнема средно 5 мин. "Само мога да ги съжалявам", казва Вимберг за американците, които трябва да отделят толкова време за попълването на данъчните си декларации (60% всъщност заплащат някой друг да прави това вместо тях). Рекордът за основаването на фирма е 18 мин. Естония има споразумения за съвместни услуги с другите страни в Европа, които ползват лични карти с чип. Например гражданите на Португалия, Латвия и Белгия могат да основават фирми в Естония, без да са напускали границите на държавите си.

Електронният здравен картон пък съдържа епикризите, рецептите, рентгенови снимки, т.е. цялата здравна информация. За повечето пациенти освен улеснение е-здравеопазването означава, че лесно могат да сравняват заключенията на един лекар с тези на друг. Проблем биха имали само хипохондриците, които могат да прекалят с търсенето на мнения за здравословните си проблеми.

Не искай информация, която вече имаш

Причините, поради които Естония успява, са няколко и те не са изненадващи. На първо място, в Естония се е следвала ясна стратегия, която не е променяна от нито едно правителство. Това е нещо характерно за страната. Фискалната политика на Естония вече над десет години не е променила траекторията си, без за това да има конституционно изискване. В България, както е известно, се пишат добри стратегии, но те рядко се изпълняват. Докато поредното правителство успее да сложи своя отпечатък, вече е време следващото да се захване с писане. Както казва Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", "в Естония правителството работи, в България не". Ялъмов допълва, че трябва да има ясна и последователна програма. "Например през юни-юли да се осъвремени сайтът egov.bg, през юли министерствата да спрат да изискват документи при обществени поръчки, които могат да си вземат по служебен път, през август да почнат да приемат документи за обществени поръчки по електронен път."

На второ място, в Естония бързо се налагат два силни координиращи органа. Естонският център за информатика (ria.ee) поддържа x-road, дигиталния мост между всички бази данни, като спазването на неговите стандарти от държавните ведомства е задължително. Центърът за регистри и информационни системи (rik.ee) пък поддържа всички бизнес регистри като кадастър, имотен, фирмен, съдебната информационна система и осигурява единна точка за достъп до тези данни. В България подобна централизация навлиза, но много бавно. Според Цветан Алексиев, изпълнителен директор на "Сирма груп холдинг", е-правителството в България винаги се е движело някъде в периферията. "Никога не е имало достатъчно силна структура. Вследствие на това при последните три правителства се действа хаотично и се правят само най-лесните проекти. Най-вече за покупка на хардуер."

Услугите в Естония изглеждат учудващо интуитивни (дори да не превключите на по-познат език в eesti.ee). Причината е, че те винаги са били мислени през гледната точка на потребителите, а не на администрацията, твърди Вимберг. Докато в България изглежда така, сякаш онлайн се качва само това, което се откъсне от сърцето на администрацията. Затова Ялъмов предлага в дизайна на новите електронни услуги да се включи и обществеността, така че те да бъдат търсени и полезни.

За разлика от България в Естония стриктно се спазва принципът, че правителството няма право да изисква от гражданите и бизнеса повторно информация, която вече има. Това е прословутият в IT средите член 2 от Закона за електронно управление. Един от най-добрите примери за нарушаването му е данъчната администрация – данъкоплатците продължават да изпращат справки за доходите, които техните работодатели отдавна са изпратили в НАП.

Петият фактор са силните финансови стимули. Още в края на 90-те години банките премахват повечето такси за онлайн банкиране, докато остават тези, които са операции на гишето. Финансовият стимул води до спринт към по-модерните онлайн финансови услуги. Факт е, че и сега разликата между онлайн и офлайн цените в Естония е драстична. Например електронните билети за градски транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. В България е по-евтино да изтеглиш пари на гише, отколкото от ATM.

Най-важният стимул за електронното правителство е, че "всички мразят бюрокрацията". Това според естонския премиер е основната причина за успеха на електронната администрация.

За България този аргумент също важи с пълна сила, но, уви, не е достатъчен, за да се изгради работещо е-правителство. Ако вземем за пример Естония, трябват още администрация, която обича промените, вместо да се им се съпротивлява, политици с нагласата, че работят за хората вместо наопаки, и съвсем малко пари. Нищо трудно, нали?

Интернетизация плюс естонска власт равно на успех 

Най-забавното обяснение за бързото навлизане на информационните технологии в Естония е, че след разпада на СССР естонците са се съмнявали, че имат достатъчно квалифицирани хора, за да изградят стабилна държавност. Затова на IT сферата се е гледало като на спасителната сламка. Разбира се, Талин е един от центровете на съветската компютърна индустрия, а в института по кибернетика се е сглобявал един от най-популярните соцкомпютри - Juku. Първите офиси на Skype са именно в този институт (в момента са в отделна сграда от другата страна на улицата). Но IT специалисти с много добри фундаментални познания в началото на 90-те има и в други страни, включително и в България.

Два са факторите, които вероятно се оказват решаващи: липсата на ресурси и стартът на чисто.

"Естония като миниатюрна страна няма много хора. За да правите бизнес, трябва да сте много ефективни", обяснява бързото навлизане на интернет Стен Тамкиви, генерален мениджър на Skype в Талин. "В началото на 90-те (Тамкиви основава първата си компания на 18 - бел. ред.) няколко човека се събираха и пишеха софтуер и след няколко седмици вече имахме онлайн банкиране", описва през смях процеса интернет предприемачът.

Премиерът Андрус Ансип също дава приоритет на банките. "Тяхната сила беше, че нямаха опит с традиционното банкиране. Те започнаха от белия лист с най-добрите технологии, без да са обременени от миналото."
Вероятно ви е омръзнало "Капитал" да пише често за Естония. И нас ни е омръзнало. Омръзнало ни е в България всичко да се случва толкова  бавно. В случая с е-правителството, докато поредната услуга измъчено се появи онлайн, в дребната прибалтийска страна вече са минали в друго измерение. И говорят за е-демокрация или пък за законодателно приравняване на електронния и физическия адрес. За България е-правителството е от жизнено значение, тъй като може да помогне за по-бързото подобряване на администрацията в страната – като бюрократите просто бъдат избегнати.

До средата на 90-те току-що възвърналата независимостта си държава преживява хиперинфлация, празни магазини, пред които Лукановата зима е курортно изживяване, а ежедневно става по едно убийство (за население, което е шест пъти по-малко от българското). И макар Естония да е случила на един-двама добри съседи, началното ниво е много по-ниско от това в България. Важно е било политическото желание и натискът на хората.

Така че с поредния си текст искаме да ви покажем докъде е стигнала Естония. Той няма да промени много в България, където вече 10 години градим електронно управление, което напредва, факт, но е много далеч от това в други страни. Надеждата ни е, че когато прочетете за колко минути се попълва данъчна декларация в Естония, какво естонците си мислят, че представлява корупцията, ще станете една идея по-ядосани. И това може да побутне някого в България да се размърда.

"Естонското правителство използва хартията само на едно място... в тоалетната." Няма да чуете този лозунг в рекламната кампания на Е-стония. Но естонските чиновници обичат да го споделят – малко да шокират чужденците, които иначе очакват поредната скучна презентация на успехите на страната във въвеждането на електронното управление.

Автор: Инна Павлова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

52 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Просто едни народи са по-стока от други, нищо толкова за чудене няма, може да се сравни процентът на емигранти от Естония и този от България и картинката е ясна:) Но следва да се отчита и това, че Естония е с население 1,3 милиона и площ 45 хил. кв. км. - в такава мини-система е значително по-лесно да се изгради електронна инфраструктура и екстри. Пък и Швеция и Финландия са от двете страни и щедро кихат:)

  • 3
    nshopov avatar :-|
    Kobra
    • -12
    • +126

    Просто едни народи са се отървали от бившите си ДС-та много по-рано отколкото наще.

    Просто се поровете малко и вижте кога е станала лустрацията в Естония. И си правете сметката що е сега на това "дередже"

  • 4
    glamdring avatar :-|
    Божидар Божанов

    Казва се "база (от) данни", а не "датабаза".

    Иначе - "как ще ги стигнем естонците"..

  • 5
    ztuning avatar :-|
    ztuning

    добро интерпретиране на филма GATTACA - иначе и аз обичам ефективността в този аспект -
    Z.T.

  • gost22

    "...., ще станете една идея по-ядосани."
    Правилно предположихте — ядосах се на нашите ритнитопоковци
    :((

  • 8
    lazarev avatar :-|
    R.L.

    Естонците са това което са не защото са малко, а защото първо както каза №3 са си изритали ДС-тата , и второ имат ясна представа какво искат. Нашите правителства имат до сега само една целенасочена политика - на ограбване. Някой път имам чувството, че не българи ни управляват, а някакви врагове.

    Естонските деца ги учат да обичат себе си, да почитат и дасе учат от историята си - включително и новата, и да мислят за бъдещето. Това е разликата.

  • Zaintriguvan

    Добра статия и не ми е омръзнало Капитал да коментира Естония, но започва да ми омръзва да чета неграмотни статии от иначе добрите ви автори:

    "което все пак е повече от броят в Румъния" - сигурни ли сте за брояТ?
    "ренгенови снимки" - ренТгенови е май?
    "датабази" - чудна думичка, струва ми се обаче, че на български е "база данни" (справка - вижте и коментар 4)

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Сменявам лична карта. Решавам да си впиша адреса на който реално живея. И:
    1. МВР не може да впише адреса така, както е по градоустройство (проблем има с апартаменти ит типа 5а, или блок Медик и т.н.)
    2. "Идете до общината и вземете жълта бележка", не, не е майтап, документа е жълт. Какво пречи на милиционерите да си вземат тая бумага сами?
    3. В общината ми искат нотариален акт или договор за наем?!? Едно че съм им го дал лично (да де, ама в другия отдел), второ какво пречи да живя при чичо ми без да имам нито акт нито договор?!?
    Резултат: 2 дни, на -5 градуса, 4 опашки, две ходения до вкъщи.
    Извод: МИЛИЦИОНЕРИТЕ СА СВИНЕ. НИЕ СМЕ ИДИОТИ ЧЕ ТЪРПИМ ПОДОБНИ УРОДИ-ФИЗКУЛТУРНИЦИ.
    Прогноза: На следващото преброяване ще сем пак един млн. по-малко.
    Има две раси - северна и непълноценна. Естонците, както е известно живеят на север от нас :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK