Моята игра

Или защо "Атака" търси провокация на всяка цена и какви са ефектите от това

   ©  Юлия Лазарова
   ©  Юлия Лазарова

Скандалът е най-краткият път да те забележат. Особено ако досега винаги ти е носил дивиденти и никога не се отразявал пагубно на политическата ти кариера. Ако пък изпадаш от голямата политика, не ти остава нищо друго, освен да играеш ва банк. За Волен Сидеров това означава да смени скъпото сако с черното кожено яке, да си върне втренчения поглед и да започне с провокации - словесни и физически, националистически лозунги, истерични крясъци.

Последните няколко седмици Сидеров промени поведението си също така изведнъж, както след парламентарните избори от краен националист се преобрази в "лоялен" коалиционен партньор без портфейл на ГЕРБ и стана част от управляващото мнозинство. Първо направи скандал в Атон, като се разсърди, че "гърците" забранили литийно шествие с иконата на Свети Георги, нападна и пловдивския митрополит Николай. После издебна с фотограф американския посланик Джеймс Уорлик в заведение в столицата и се опита да му връчи "сметка" за дължим наем за базите на САЩ у нас. Сдърпа се и с мажоретките по време на честванията на новомъчениците в Батак. Накрая намери човек с по-слаби нерви сред молещите се в софийската джамия "Баня башъ" и получи това, което търсеше - скандал. По всичко личеше, че ще го експлоатира максимално - размаха снимки на одрасканата депутатка Деница Гаджева, заплаши, че ще поиска оставката на вътрешния министър Цветан Цветанов, после сам разлепи из София листовки с искане за национален референдум на тема "Трябва ли да се забрани партия "Атака" и отделно местно допитване за това трябва ли да се намали звукът от тонколоните на джамията в столицата.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се