Правозащитникът Йонко Грозев: Прокуратурата е задължена да разследва насаждането на религиозна омраза

много добро интервю!

Шумът от джамиите е в нарушение на закона на столична община за опазване на обществения ред!!!!

Йонко Грозев пък е екстремист от другата крайност! Не Ви ли е ясно, господине, че с методи от другия край на диапазона няма да поправите проблема, а само ще го ескалирате?! Или може би това е целта Ви?!
Трябва да проявявате търпимост и разбиране към крайните националисти и да ги разубеждавате с разумни аргументи и да се правят компромиси! Както например Палестина и Израел водят мирни преговори вече 50 години! Какво щеше да стане, ако и двете страни бяха тръгнали да решават проблемите поголовно само със сила?!

Статията е много точна за тези които я разбират или са били изпатили от предишният режим на ДИКТАТОРА Живков и неговите протежета.
Справка : '' ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИчЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН '' Обн. ДВ. бр. 37 от 05 май 2000 год. а и вече има резолюции на ЕС подкрепящи и задължаващи нашето правителство да ги спазва а ако не желае да бъдат така добри да ни
УВЕДОМЯВАТ за ВИНОВНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ защото ако чакаме държавните лемури / по думи на д - р Тони Филипов / да се наказват едни други много се се лъжем и е по - добре да си потърсим РЕГРЕСНА ОТГОВОРНОСТ както се изрази министър Маргарита Попова която иска да въведе Европейски правила но някой не иска . Най - вероятно е МИЛИЦИОНЕР.

Колега Грозев, бихте ли отговорили по същество на въпроса: "Има ли стандарти за нивото на силата на звука при използването на озвучителни системи на обществени места, налице ли е подзаконова нормативна база, регламентираща тези стойности и има ли фиксирана в нея категорична забрана за използване на озвучителна система на обществени места?"
За съжаление, г-н Росен Босев е задал много некоректно въпроса и няма как да получи коректен отговор. Ако въпроса беше засегнал някои изключително важни въпроси като противоречието между забраната на СОС за използване на озвучителна система на обществени места, правната характеристика на публичната общинска собственост, която се явява бул. "Княгиня Мария Луиза" и прилежащият й тротоар, както и градинките около джамията и поставянето на молитвени килими върху тротоара на булеварда, като с това се затруднява преминаването на пешеходците по него, по мое мнение щеше да се получи доста по- обективно интервю.

Бих задала още 1 въпрос на колегата: Как ще тълкувате конституционната норма на чл. 37 ал.2 от Конституцията на Република България
"(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала ИЛИ срещу правата и свободите на други граждани." в светлината на юридическите факти- поставяне на молитвени килими върху публична общинска собственост, с което се нарушават правата на всички останали бг. граждани за свободно ползване на публичната общинска собственост - тротоара? Публичната общинска собственост не е ли предназначена според Вас / а всъщност и според закона/ за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение? Зная, че въпросите ми са малко неудобни - все пак не Ви питам прогласено ли е конституционно правото на вероизповедание като неотменимо субективно право, а търся баланса между неотменимото субективно право на гражданина, злоупотребата с него и наложеното със злоупотребата ограничение на правата и свободите на другите граждани. Не мислите ли, че в баланса се крие справедливостта и законността?

До коментар [#8] от "dqdomart":
Само да допълня още един текст от Конституцията на Р. България - може пък и той да дава известно допълване на пъзела:
Чл. 57.
(1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Да, dqdomart, г-н Йонко Грозев не само няма да ти отговори на тези въпроси – той не се е и замислял върху тях. Той е от онези наши днешни „интелектуалци”, които предпочитат да третират всички свои сънародници като някакви неуки туземци, пред които всичко минава – от най-безогладната пропаганда до най-изопачената „истина”.

Има сериозни международни изследвания, в които научно и обективно е разгледан въпросът с присъствието (да, пак тази дума ще употребим, засега) на исляма в Европа – и по-конкретно мястото на джамиите – и още по-конкретно: какво място заема звукът от джамиите. Това са книгите "Соnflicts over Mosques in Europe: Policy issues and trends” (2009) - съставител Stefano Allievi, и „Mosques in Europe: Why a solution has become a problem” (пак от същия, 2010). При добро желание всеки може да ги намери и съвсем безплатно достъпни в Интернет.
Там става ясно, че: Единствената страна в ЕС, която приравнява ислямския „езан” със звука от християнските камбани (на ниво закон, но не и на ниво разпоредби на местната власт!) е Холандия. В Амстердам „езан” е разрешено да се пуска от високоговорител само в петъците. Във всички други страни са въведени съответните ограничения: във Великобритания много зависи от това дали джамията е в район, населен предимно с мюсюлмани, или не. В Германия има на законово равнище равно третиране на звука от джамиите и от църквите – но това третиране се отнася до самия звук, който издава човекът, извършващ богослужението – не и до усилването на този звук със високоговорители.
Във Франция и Белгия местните мюсюлмани изобщо не са поставяли такова искане, тъй като смятат, че това ще създаде напрежение. В Австрия звукът от джамията е разрешен само в петък. В Норвегия също е разрешен само в петък, и трябва да е до 60 децибела. Изводът на авторите е, че докато в държавите от ЕС залегналите в конституциите им принципи на религиозната свобода по-рядко дават възможност да се спира строежа на нови джамии, то отказът да се разреши външно озвучаване се среща достатъчно често.
Освен това трябва да се разбира и какво е предназначението на призива за молитва („езан”) – а то е да послужи на вярващия да не пропусне ТОЧНОТО ВРЕМЕ за молитва.
При съвременните безжични средства за комуникация (точния час и минута за началото на всяка молитва могат да се видят в сайта на Главното мюфтийство), необходимостта от физическо доставяне на тази информация до вярващите е вече отживелица.