Първи уроци по европейско право

До коментар [#1] от "Alexandar":

Не си много прав александър, защото по дефиниция, директивите (които трябва да се транспонират) не възникват просто ей така, и да ни ги спускат "от горе", а са резултат от дълги и често доста тежки преговори. В тези преговори, на равностойна нога, след влизането ни в ЕС, участва и българското правителство. Ако то не успее да провежда политиката си там, проблемът си е изцяло наш - има ли се възможност да насочим европейското законодателство в някаква желана посока, но просто не сме го направили. В този смисъл, правото на ЕС не е семка, която засаждаш в българска почва, ами общ продукт, който всички ние правим

До коментар [#3] от "Alexandar":

ЕС не влиза в преговори с държавите - членки за законодателството си, ЕС СА държавите - членки.

Подзаглавието на статията не е въпрос, а е един от отговорите на въпроса "Защо българите не искат да живеят и работят в България":

"Защото четири години след влизането си в ЕС България все още не прилага общностното право".

Точка.

Откакто сме член на ЕС, критики и санкции винаги е имало в една посока - че държавата е осигурила МАЛКО СВОБОДА (за гражданина). Това винаги е вярно, под различни казуси - било закони угодни на монополи, било полицейски произвол, било други ограничения. Същността е в това, че нашата държава и много нейни граждани се ужасяват от свободата в политичеки, икономически, сексуален и какъвто щете аспект. Несвободата в БГ е правило. Лошата част на матр'яла, вътрешно несвобоните закърнели умове и техните куклуводи искат силна (репресивна) държава и тотален контрол. Глупавите вярват че така ще има по-малко престъпност, бедност и подобни, вторите, по-умните позлват тъпотата на първите и де факто осъществяват первезните си феодални щения за пълна власт и безприкословно подчинение (икономическо, политическо и др.). Последното е проекция на дълбоки комплекси, психическа нестабилност, сексуална перверзия и балкански отказ от цивилизация. Нерядко иде реч за необичани в детсвото си хора и вътрешно подтиснати хомосексуалисти, срамуващи се от себе си. Има и обикновени психопати. В резюме - целият зор е свобода срещу тъмно средновековие. На всички нива и във всички области. Черешката на тортата са прословутите българска злоба и простотия, рафинирани от твърде дълго продължилия див азиатски съветизъм.

Статията е чудесна и много показателна!Наистина трябва да се борим със всички сили за справедливост и то социална,но за съжаление в България все още има борба за такава.

Крайно време е да разберем всички, че повърхностното отношение към проблемите, мрънкането и повтарянето на набити в главата догми няма да ни доведе доникъде.


До коментар [#3] от "Alexandar":
Независимо, че звучи като клише, ние СМЕ равностойни и пълноправни членове на ЕС. Ние имаме хора (друг е въпросът кои, какви и как са пратени), които могат да се изкажат по всяко решение, да гласуват със съответната тежест, да инициират предложение или да защитят интерес на държавата, народа и нацията ни с "инструментите", с които разполагат. Това, че в България политиците и управляващите избягват да формулират тези и цели, за да не им се налага да отстояват позиции е единствено наш проблем.

До коментар [#5] от "ДАКС":
Не е експлоатация, когато това членство го искахме ние. Правилата в ЕС важат и за големите, и за малките. Пак не е експлоатация. А за Лисабонския договор тук трябваше да има дискусия.


До коментар [#7] от "misho73":
Принципно казваш и верни неща, но мрънкаш. По-добре проучи и разкажи на приятелите си. Така ще спечелиш уважението им и ще бъдеш полезен.

До коментар [#1] от "Alexandar":

Точно това ти обяснява автора че правата трябва всички да си извоюваме и свобода наготово е чиста проба робия. Поне историята многократно го е доказвала. Автора иска да ни накара да се отърсим от апатията и да си търсим правата активно, но не само нашите, но и за всяка неправда да завеждаме война!