С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 3 юни 2011, 16:30, 9364 прочитания

Българският реферaндер* в Съда на ЕС Александър Корнезов: Българската администрация отказва да прилага правото на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Имате поглед върху казусите пред съда на Европейския съюз, откакто България е страна членка. Какво е вашето впечатление от тях?

Има различни производства, в които България може да бъде засегната. Все още няма образувано производство в съдебна фаза срещу България за неизпълнение на задълженията й, произтичащи от договорите. За сметка на това много такива производства са образувани на административна фаза. Едно от възможните обяснения за това е, че България е изрядна в изпълненията на задълженията си, произтичащи от правото на ЕС. Би ме зарадвало, ако е така, но се съмнявам. Другото обяснение е, че до този момент България безкритично и безрезервно приема упреците на Европейската комисията и изпълнява волята й безусловно. Това според мен е по-достоверно обяснение на ситуацията.


Другият вид производства, които засягат пряко България, са производствата по преюдициални запитвания, които са вече над 20 и това ни поставя, чисто статистически, в едно сравнително добро положение в сравнение с другите нови страни членки. Това не е въпрос на цифри и състезание, а на това как се допринася за развитието на правото и за прилагането на правото на ЕС в България. Преюдициалните запитвания, идващи от България, са много разнородни и трудни за обобщение. Има примери за поставяне на отлични преюдициални въпроси, с огромна важност за Европейския съюз като цяло. За това доказателство е, че две "български" дела са гледани от голям състав на съда, което показва тяхната важност. В тях встъпиха и доста страни членки, което показва, че въпросът е бил важен и за тях. Има обаче и преюдициални запитвания, включително отправени от върховните съдилища, които са отхвърлени като очевидно недопустими. Много зависи от подготовката на всеки съдия, който пише запитването...

Смятате ли, че магистратите и администрацията в България познават добре правото на ЕС?

Въпросът няма еднозначен отговор и аз се старая да се пазя от обобщения, защото познавам действащи български магистрати, които четат много в областта на Европейското право и това личи от техните актове. Преди година, две, издадох книга, преглед на българската съдебна практика за това дали и как се прилага общностното право у нас две години след присъединяването ни към ЕС. Изводите не бяха никак розови, или поне изводът, до който аз стигнах след преглед на практиката на ВАС, ВКС и дори Конституционния съд, беше, че правото на ЕС за онзи период, 2007-2008, не се прилагаше добре, или дори въобще не се прилагаше. Последните две години, 2009-2010 г., нещата започват да се променят и аз съм умерен оптимист. Определено има огромен интерес към материята и има положително развитие. Проблемите обаче започват още от студентската скамейка. От известно време преподавам в България и за съжаление нашите студенти в областта на правото на ЕС, не се притеснявам да го кажа, не са подготвени в сравнение с колегите си от чужди университети, дори от новите страни членки. Има още много, което може да се направи в тази посока.



Мислите ли от казусите, които стигат до съда на ЕС,  че българските институции, по-скоро администрацията, отколкото съдът, са осъзнали, че вече четири години сме в ЕС?

За това мога да съдя единствено по казусите, които стигат до съда, защото има много, които въобще не стигат до нас. От тези казуси може да се направи изводът, че българската администрацията като цяло отказва да прилага правото на ЕС или го прилага неправилно, или бяга от въпроса, за да не влиза в тези дебри. Ако се стигне до прилагането на правото на ЕС, то е вече чрез обжалването по съдебен ред и в повечето случаи, ако националният съд отправи преюдициално запитване. Едва на съдебна фаза на производството, може да се търси светлина в тунела. От това, което съм видял, правото на ЕС все още не е достигнало до българската администрация.

Какви промени са необходими в сферата на образованието според вас?

Трябва да започнем да се отнасяме на юридическото образование по-сериозно. Това ужасно нарояване на юридически факултети, за което постоянно се говори, но нищо не се прави, обезценява юридическата професия и смъква много нивото. Освен това преподавателите трябва да започнат да си вършат работата по-сериозно, а не да си четат лекциите, писани преди 20-ина години. Това важи и за утвърдените юридически факултети, като тези в СУ, УНСС, Велико Търново или Пловдив например. Като цяло нивото е ниско, начинът на преподаване е остарял, не се окуражава критичното мислене, а елементарното зазубряне и преповтаряне на прочетеното или чутото от преподавателя. По-специално, що се отнася до правото на ЕС, то понастоящем се ограничава до това какви са институциите, с какво се занимават, прави се исторически преглед как се е развивало и, общо взето, толкова. На материалното право на ЕС не се обръща почти никакво внимание или се претупва съвсем отгоре-отгоре, а то за един юрист е в крайна сметка най-важното. Да не говорим, че практически казуси почти не се решават. За историята и институциите на ЕС може да се прочете и в интернет. На този етап юридическото ни образование, особено по международноправните дисциплини и тези, свързани с ЕС, не е конкурентоспособно в сравнение с нивото на чуждите университети.

Има ли примери за това как правото на ЕС може да промени живота на обикновения гражданин?

Примерите са много. Първият пример, за който се сещам, е за господин Елчинов, който страда от болест на окото, която в България не може да се лекува, или по-скоро се "лекува" чрез изваждане на очната ябълка. Г-н Елчинов предприема скъпо лечение в Германия и след като НЗОК отказва да поеме разходите по лечението му, той атакува отказа й пред Административен съд София-град, който от своя страна отправя преюдициално запитване до съда на ЕС с въпрос противоречи ли на правото на ЕС отказът на НЗОК. След произнасянето на съда на ЕС вече има произнесено решение и на Административен съд София-град, според което националната здравноосигурителна каса е осъдена да плати средствата на г-н Елчинов за лечението му в чужбина. Това е пример за начините, по които всеки може да търси правата си на европейски гражданин. Друг пример е делото на господин Калинчев - внася автомобил на старо от Франция в България и става жертва на данъчна дискриминация при начисляването на акциза. Отново чрез преюдициално запитване въпросът стига до съда на ЕС, благодарение на което г-н Калинчев ще получи, а и много хора в неговото положение, възстановяване на надплатения акциз. Ще ви дам още един пример за това как правото на ЕС може да помогне на всеки един от нас. В момента работя по делото на едно британско момиче на 21 години, което страда от синдрома на Даун, родителите й са пенсионери. Живели са дълго време във Великобритания, но след пенсионирането си, заминават за Испания. Заради смяната на местожителството британските власти отказват да плащат на момичето пенсия за инвалидност. Отново има преюдициално запитване до нас, тъй като момичето се позовава на правото на ЕС, за да защити правото си да получава пенсия за инвалидност. Има и още стотици примери. Казусите са безбройни - за признаването на дипломи, условията за получаване на стипендии в чужд университет, плащане на данъци, защита на потребителя и т.н.

Как ще се промени правото на ЕС след приемането на Лисабонския договор?

Това е огромен въпрос. Договорът от Лисабон не носи революционни промени. Исторически погледнато, европейската интеграция се е развивала стъпка по стъпка и може би дори прекалено бавно за нашите желания. В чисто юридически план има някои промени, които са обаче са по-скоро козметични, отколкото съществени. Пример за това е Хартата за основните права на ЕС, която вече има задължителен характер, тя вече е част от първичното право след подписването на договора от Лисабон. Това е новото, но практическият му ефект е далеч по-скромен, отколкото изглежда на пръв поглед. Истината е, че и преди влизането в сила на договора съдът на ЕС и останалите европейски институции изрично са се позовавали и спазвали основните права на човека в практиката си, но под формата на т. нар. общи принципи на правото. Поради това не очаквам в тази връзка някаква голяма промяна, тъй като и преди тези права бяха обект на защита. Друга новост е, че се увеличават областите, в които е призната компетентността на съда на ЕС. Така например в областта на сътрудничеството по наказателноправни въпроси, правосъдие и вътрешния ред компетентността на съда на ЕС става почти повсеместна, докато преди влизането в сила на Договора от Лисабон това не беше така. Това все пак са важни, но малки стъпки. Така че нововъведенията с Договора от Лисабон не са никак революционни и целият този шум около отхвърлянето му на референдума в Ирландия беше чисто политически и нямаше нищо общо със самия договор, който, както казах, е просто поредната малка стъпка в европейската интеграция. Проектът за конституция на Европа, който, както знаете, пропадна в резултат от референдумите във Франция и Холандия, беше носител на друг заряд и на едно много по-смело политическо послание. Но това вече е минало.

Иначе в политически план голямото предимство на договора от Лисабон е, че се улеснява вземането на решения на европейско ниво. Намаляват значително материите, по които Съветът трябва да се произнася с единодушие. Оттук пада и възможността на една държава членка, образно казано, да налага вето.  Разбира се, все още има области, в които гласуването с единодушие остава, но за голяма част от материите това вече не важи. Другата голяма новост, която настъпи с Договора от Лисабон, е възможността, която се дава на ЕС, да говори с един глас на международната сцена - чрез създаването на поста външен министър на ЕС и председател на Европейския съвет... Засега обаче надеждите, които се възлагаха на тези два нови поста, и по-конкретно на Катрин Аштън и Ван Ромпой, като че ли не се оправдават. Последните събития от Близкия изток показват, че ЕС не успява да формулира ясна позиция по едни от най-актуалните проблеми, които се случват на самата му граница.

Мислите, че българските граждани могат да се позовават на Хартата за основните права, когато не получават подкрепа на национално ниво?

Отговорът със сигурност е да. Но трябва да се внимава, защото в наднационален план вече имаме две нива на защита, що се отнася до основните права на човека. От една страна е Европейска конвенцията за защита правата на човека, а от друга - Хартата, за чието прилагане следи Съдът на ЕС в Люксембург. На кой от двата инструмента да се позоваваме зависи от право, чиято защита се търси, защото каталогът и съдържанието на основните права на човека невинаги съвпадат в тези два документа. Има права например, които са признати единствено от хартата. Що се отнася до правата, които са гарантирани и в двата инструмента, трябва да се подхожда с особено внимание, тъй като приложното поле на хартата и на конвенцията е различно. Гражданите могат да се позовават на Хартата на основните права на ЕС в два случая. Първият е, когато институции на ЕС нарушават техните права, а вторият, когато ги нарушава държава членка, но само в случаите, в които държавата прилага правото на ЕС. Извън тези случаи трябва да се търси защита в Страсбург. Това е първата голяма разлика. Втората е в пътя на защита. Защитата пред съда в Страсбург е възможна едва след като са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита, което в повечето случаи означава обжалване до последна инстанция. Освен това производството пред Съда в Страсбург отнема много време - често по пет, шест и повече години. Защитата пред съда в Люксембург е далеч по-бърза и по-ефикасна. Защото чрез едно преюдициално запитване нарушеното право може да бъде защитено още докато делото е висящо пред националния съд, дори на първа инстанция. Освен това производството пред Съда на ЕС в Люксембург е далеч по-бързо, обикновено отнема между година - година и половина, а ако делото се гледа по реда на спешното производство, то може да се реши в рамките на 2-3 месеца. Третата голяма разлика е, че Съдът в Страсбург единствено може да ви присъди неголямо обезщетение, но решението на националния съд, което е във ваша вреда, обикновено остава в сила извън от редките случаи на последващата му отмяна. Обратно, чрез едно преюдициално запитване до Люксембург може да получите удовлетворяване по същество още докато е висящо делото пред националния съд.

Александър Корнезов е магистър по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски",  магистър по право на Европейския съюз (LL.M. in European Legal Studies) в Колежа на Европа, Брюж, Белгия,  доктор по право, защитил дисертация на тема "Преюдициалното производство пред Съда на Европейските общности";бил е адвокат в адвокатска кантора Van Bael & Bellis в Брюксел, Белгия; съветник е на правителствата на Египет и Тайван. От 2007 г. е реферандер в Съда на Европейските общности. Говори английски, френски, испански, португалски, руски езици и ползва арабски.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Гешев сондира КС за проверки срещу президента, бизнесът е песимист за глобалния растеж Вечерни новини: Гешев сондира КС за проверки срещу президента, бизнесът е песимист за глобалния растеж

И още: Още два ареста и обвинения за водната криза в Перник, протестиращи искат оставката и на регионалния министър

27 яну 2020, 276 прочитания

Прокуратурата обвини управителя на "Екоинвест" за замърсяването на река Марица 1 Прокуратурата обвини управителя на "Екоинвест" за замърсяването на река Марица

Пловдивската компания, собственост на Орлин Тасев, ще бъде глобена със 100 хил. лв.

27 яну 2020, 276 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Съдия с връзки

Назначаването на Владимира Янева за председател на СГС отново припомни колко зависим е ВСС

Още от Капитал
Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10