Заб(р)авена стойност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заб(р)авена стойност

Заб(р)авена стойност

Българското земеделие от години е в забвение и упадък. Сега секторът се възражда и има голям потенциал, но и проблеми

Силвия Радославова
11055 прочитания

© Надежда Чипева


"Аз, ако завали дъжд, и агне ке заколям", казва Христо Керимов. Той е собственик на ферма за производство на плодове и зеленчуци в Петрич. Там сме в 12 ч. на обед. Температурата е около 30° C. Въздухът не помръдва. Керимов и семейството му буквално тичат по цял ден из 70-те декара градини с туби, пълни с бензин, за да захранват водните помпи, които осигуряват вода за поливане. Работят от 5 ч. сутринта до късно вечер само с ръцете си, наведени над лехите. В мръсните си дрехи и изпокъсани кални еспадрили, Керимов разказва как се е върнал от гурбет в Испания и е инвестирал 200 хил. лв., за да вземе под аренда земя, да насади и изгради фермата, в която се отглеждат над 10 вида плодове и зеленчуци.

В началото мислел, че има потенциал. Четири години по-късно, за себе си е той вече е "луд да се занимава с това". За по-либерално мислещите Керимов е роб на една вредна система на държавно субсидиране, а за бюджета - враг номер едно, защото е потенциалният следващ, който ще се нареди на опашката за пари. И трите неща са в някаква степен верни и навяват онази мрачна картина, която напоследък асоциираме с работата на село.

Но земеделието не е обречен сектор, точно обратното. Дисекцията на проблемите показва, че те са дълбоки и сериозни, но в никакъв случай нерешими - въпрос на умна администрация, по-добри правила и повече опит. Инвестициите там едва прохождат, но европейското финансиране движи сектора напред - бавно и със скърцане, но непрекъснато. Потенциалът от поскъпването на храните и увеличаващото се търсене в глобален мащаб обещават светло бъдеще на онези земеделци, които успеят да намерят нишата си и се отворят към идеята за сдружаване, която е в основата на по-успешните европейски модели. Земеделието наистина има потенциал в България. Въпросът е колко бързо тя ще съумее да го използва.

Земя като една човешка длан

Картината на земеделския сектор в България в момента не изглежда розова. Малки разпръснати площи, огромен дял на дребните стопанства, неефективно усвояване на субсидиите, недостатъчни инвестиции и вътрешни, и външни (виж графиката). Преките чуждестранни инвестиции тук са под 0.1% от БВП на страната годишно. Ясно е, че селското стопанство няма потенциала на промишлеността или IT сектора да създава добавена стойност, но в условията на силно субсидиране и нарастващо търсене на храни поне трябва да показва по-добри резултати. Ефективността на сектора обаче спада, производителността на труда е доста под средната за страната, доходите - също. Което означава, че тези субсидии поне засега не водят до желаните резултати.

Първият основен проблем е разпокъсаната между много на брой малки собственици земя и бавният процес на уедряването й. В момента се обработват (или ползват за целите на животновъдството) около 36 млн. дка, което е 87.7 % от общия процент на земя, която е подходяща за развитие на земеделски дейности. Зад тези числа обаче се крият огромен брой ясни и неясни собственици и оттам - огромни различия. "Държавата като че ли не е заинтересована от комасацията, този процес върви мудно. Общинският и държавен поземлен фонд не се управляват ефективно. Общините, които имат земеделска земя, не я дават на инвеститори, за да могат да получават субсидиите си за нея", обяснява Борислав Петков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделска земя. Често се случва някои парчета земя да са изоставени от собствениците си и да не могат да се обработват, защото статутът им не е уреден. Всичко това, разбира се, е пречка пред инвестициите. Земеделието е сектор, който иска техника, инфраструктура, препарати и дългосрочно планиране - нищо от това не може да се случи пълноценно без сигурност за основния ресурс в следващите поне 10 години.

Стари машини и стари хора

"Аз, ако завали дъжд, и агне ке заколям", казва Христо Керимов. Той е собственик на ферма за производство на плодове и зеленчуци в Петрич. Там сме в 12 ч. на обед. Температурата е около 30° C. Въздухът не помръдва. Керимов и семейството му буквално тичат по цял ден из 70-те декара градини с туби, пълни с бензин, за да захранват водните помпи, които осигуряват вода за поливане. Работят от 5 ч. сутринта до късно вечер само с ръцете си, наведени над лехите. В мръсните си дрехи и изпокъсани кални еспадрили, Керимов разказва как се е върнал от гурбет в Испания и е инвестирал 200 хил. лв., за да вземе под аренда земя, да насади и изгради фермата, в която се отглеждат над 10 вида плодове и зеленчуци.

В началото мислел, че има потенциал. Четири години по-късно, за себе си е той вече е "луд да се занимава с това". За по-либерално мислещите Керимов е роб на една вредна система на държавно субсидиране, а за бюджета - враг номер едно, защото е потенциалният следващ, който ще се нареди на опашката за пари. И трите неща са в някаква степен верни и навяват онази мрачна картина, която напоследък асоциираме с работата на село.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

92 коментара
  • 1
    bibiiip avatar :-|
    bibiiip ®

    Много трудно може да стане това с окрупняването на земята. Да, то е един от най-главните, но и най-трудно разрешимия проблем. Или трябва ново земеразделяне и на всеки да се връщаща колкото и земя има в едно землище на един парцел или да се наблъскат много високи данъци на не обработваемите или не декларирани ниви и да стане малко като изнудване и един вид кражба на земята на хората. Сега даже и арендаторите пак не показват, че обработват доста голяма част от земите, които наистина използват, защото нямат документи. За да се даде една нива на арендатор трябват поне 50% от наследниците да са съгласни. А в България нивите са от на прадядовците ни времето и се водят още на тяхно име. В ония години са се раздали поне по 3-4 деца (нашите дядовци) и те имат по 2-3 деца и става мазало(кой починал, кой жив на другия край на България, кои скаран с другите, кой имигрирал на майната си и му загубили следите). И господ не може да събере толкова народ на едно място за да подпишат за аренда(51%) или за продажба (всичките).
    Отделен е проблема с работната ръка. Хващаш цигани да ти бачкат и първи вариант им плащаш на свършена работа. Тогава мангала ти бачка до обяд и ти казва " стига, днес извадих за ракия и цигари", прибира си парите на обяд и сяда да пие бири или ракии. 2- вариант е да му плащаш надница, но тогава не може да го накараш да работи и в двата случая продукцията ти се скапва на полето(градината) и на мангала не му дреме, защото бачка на черно.

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Българското земеделие се нуждае от уедряване и максимално технизиране. Няма друг начин за отговор на чуждите гигантски ферми с много продукция и благодарение на това с ниска пазарна цена на тази продукция, освен обединяването на сегашните сравнително дребни български фермери в по-големи структури, които дори биха могли да излязат на борсата.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Окрупняването става лесно "доброзорно" - Въвежда се данък върху парцелите под 10 декара все едно са 10 декара. т.е. дали 1 или 10 декара няма значение данъкът да е за 10. Но границата/10 в случая/ да се определя от всяка община - щото много зависи в каква местност се намира общината.

    Така бързо бързо ще се изчистят дребните парцели.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Само, че трябва да се махне предимството на арендаторите да купуват земите първи.

  • 5
    trezven avatar :-P
    Трезвен

    'Няма възможност за висока добавена стойност' ли? Момчета, елате ми на гости в Англия, ЕДИН (НЕ килограм!!!) био домат тук струва 80 пенса- около лев и шеесе. ;) Земеделието е точно сектора в който бих искал да инвестирам един ден.

  • 6
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#3] от "mick":

    А не може ли вместо узаконената кражба на частна собственост, осъществявана от държавата чрез закона, която предлагаш - разни големи арендатори да предложат на малките собственици добра аренда и всички да печелят? За над 20-те години български "демокрация" и "реформи" се нагледахме на всякакви кражби, но не и на рязко икономическо развитие, което може да дойде само от вземане повече от богатите и даване от това взето и на бедните.

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#5] от "Трезвен":

    Работата е там, че дребните фермери трудно могат да изнесат продукцията си в Англия, а онези, които я изнасят, са прекупвачите, които изкупуват продукцията на неизнасящите дребни фермери на безценица.

  • 8
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Защо ли останах с впечатлението, че статията е някак недовършена? Хвърлени са някакви цифри, но анализът остава повърхностен.

    При условията на такова раздробено земеделие и ниски субсидии, смятам, че решението е само едно - асоцииране на дребните производители, за да могат да защитават правата си като съюз и да могат да договарят цени с търговците в началото на всеки сезон.

    Далеч съм от всекидневните проблеми в сектора, но години наред оставам с впечатление, че да си прекупвач е по-изгодно, отколкото да си производител.

  • 9
    sick.of.it.all avatar :-|
    NYHC

    А аз останах с впечатлението, че отново никой не мисли за БИЗНЕС. Най-големият проблем е, че за да ти излезе сметката, трябва да замениш употребата на материални активи с нематериални. И куп други проблеми, все свързани с правенето на бизнес, който хората развиват от няколкостотин години. А ние - от няколко.

  • 10
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#6] от "Станислав Янков":

    Какво земеделие с 1-2-3-4-5 декара?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK