- МВР получава най-много пари като процент от БВП спрямо другите страни в Европа

- Академията на МВР получава субсидия от държавния бюджет колкото УНСС. През УНСС минават десет пъти повече студенти...

И още - капиталовите разходи в министерството са пренебрежително малки и то целенасоченo следва политика да замества качество с количество - много, неподготвени и неекипирани служители, чиято ефективност, когато може да се измери, е под въпрос. Тенденция се запазва и при това правителство, въпреки че борбата с престъпността (поне на думи) е приоритет. То не желае да модернизира МВР, а просто увеличава бюджета му. Или ако трябва да използваме думите на бившия американски президент Роналд Рейган: "Правителството не решава проблемите. То ги финансира."

МВР - галеникът в семейството

Бюджетът на вътрешното министерство е около четвърт милиард лева през 1998, като тази година ще мине над един милиард. През последните десет години разходите за полиция, вътрешен ред и сигурност се увеличават постоянно. По данни на Института за пазарна икономика 76.8% (945 милиона лева) от разходите за 2009 за вътрешна сигурност, полиция и обществен ред са отишли в МВР, а остатъкът е разпределен между другите служби - Национална служба за охрана (НСО), Национална разузнавателна служба (НРС), ДАНС.

Това са само явните разходи. Министерството има и много индиректни - например финансирането на ранното пенсиониране на служителите и субсидираното от държавния бюджет покриване на осигуровките им - което е близо 150 милиона само през 2009 г.

Освен това МВР получава за ползване държавни сгради, за които не се заплаща наем. През 2007 г. пък, силовото ведомство получава и 50 милиона от бюджетния излишък, с които се купуват имоти, оборудване, пожарни, камери, гориво и т.н. Тази година вътрешното министерство е с най-висок бюджет сред всички включени в републиканския бюджет институции, като неговият не е "орязан", а дори е завишен.

Тезата, че МВР е финансирано щедро, се подкрепя още повече и ако сравним ресурса, с който разполага полицията в другите европейски държави. По този показател като дял от БВП България е на първо място в ЕС години наред. Конкретно – разходите за полиция у нас са четири пъти по-високи от тези в Дания, Швеция и Финландия и два пъти над средното ниво в ЕС...

Армията на безумието

Значителните средства, които МВР получава всяка година, могат да бъдат оправдани, ако бяха управлявани адекватно. Изследването на "Отворено общество" обаче показва, че случаят не е такъв. Над 90% от бюджета на МВР отива за покриване на заплати, осигуровки и други разходи, свързани с персонала, а по-малко от 2% са реално изпълнените капиталови разходи.

В анализа си "Отворено общество" прави паралел между броя на полицейските служители в България и държави със сходно население - Швейцария, Австрия и Швеция. Изводът е категоричен: "Въпреки сходния брой на населението всички тези страни имат значително по-малко полицаи. При същото или подобно население България има около два пъти повече полицаи от Швейцария и Швеция и с около една трета повече от Австрия."

Измерен по друг начин, броят на полицаите пак е висок. В ЕС България е сред шестте страни с най-много полицейски служители на глава от населението (дори без да се включват Гранична полиция, ГДБОП и пр.). Страната има тройно повече полицаи на 100 хиляди души население от Финландия и Норвегия и над два пъти повече от Дания, Швеция, Швейцария, Холандия, Великобритания. Спрямо Полша, Германия и Австрия имаме с около 50% повече полицаи.

Според доклада на "Отворено общество" заплащането в системата на МВР е сред умерено високите в България – средната нетна заплата е около 800 лева на месец (450 лева е средният доход за осигурен в страната). В същото време служителите на министерството имат допълнителни екстри - не плащат осигуровки, ползват евтини почивни станции, болници, столове, безплатен градски транспорт, ранно пенсиониране, комбинирано с изплащането на 20 заплати накуп.

"Аз се опитах да въведа диференцирано заплащане на полицаите", коментира бившият министър на вътрешните работи Михаил Миков. И пояснява: "За да имат стимул да работят. Така в натоварените дирекции като София, Пловдив, Варна, Бургас получаваха повече от тези, в които престъпността е по-малка. Доколкото разбрах, г-н Цветанов е върнал старото положение - всички да получават еднакво."

Gaudeamus Igitur*

Според данни на самото МВР близо 40% от работещите в системата не са полицаи. В доклада си "Отворено общество" коментира този факт така: "Това е твърде голям процент, който насочва към възможности за оптимизация на тази част от служителите."

Гигантският чиновнически апарат и начинът, по който е структуриран, често граничи с абсурда. Така например от 638 служители в Академията на МВР, 157 души са администрация, 5 души ръководство и още 26 души администрация във факултетите. На практика администрацията e повече от преподавателите, което е пореден показател за изключително ниска ефективност.

В академията има щат за оркестър (21 души), международно сътрудничество (8 щата), човешки ресурси (7 щата), учебен отдел (26 души), 4 души трудова медицина, 59 щата логистика, 3 щата управление на качеството...

Годишният бюджет на академията е близо 14.5 милиона лева – и в това отношение е конкурент само на най-големите университети в страната. В доклада си "Отворено общество" прави паралел с финансирането на УНСС, което е малко по-малко от това на академията. С малката разлика, че УНСС е сред най-големите български университети по брой на студентите.

Академията на МВР не единственият пример в това отношение. В "Комуникационни и информационни системи" има щат от 1000 души. Армия от служители, която можем да сравним с фирми като "Мобилтел" (2390) или "Глобул" (2360). С малката разлика, че това са компании с милиарди приходи и милиони абонати (освен ако не предположим, че всички българи са абонати на МВР по един или друг начин).

При около 1500 души персонал в институтите на МВР бюджетът им е значително по-голям от бюджета на БАН, където работят около пет пъти повече служители, което също намеква за ниска ефективност.

Друг фрапиращ пример е дирекцията "Управление на собствеността и социални дейности", в която има над 1000 служители. Дали този щат е надут и дали въобще министерството трябва да се занимава с почивно дело, обществено хранене, стопанска  и гаражна дейност, авторемонт, книгопечат са въпроси, които никога не са идвали на дневен ред.

Бившият депутат от НДСВ и председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов коментира: "МВР е "обрасло" с 28 служби - "Горивно-смазочни материали", Географска служба, хеликоптерно звено (без хеликоптер - тези в Безмер са по Шенген и са отделно). И още - три отделни структури за борба с тероризма (последното дело за тероризъм е било за атентатите по възродителния процес преди 25 години), както и помощни стопанства и др."

Политика на разруха

Безумно високите разходи за персонал на министерството са тенденция, която върви ръка за ръка с друга – пренебрежително ниските капиталови разходи, т.е. тези за инвестиции. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" този тип перо в бюджета никога не е било приоритет в МВР: "Това показва системно и дългосрочно подценяване на важността на капиталовите разходи и съответно декапитализиране на системата. По-добре е да има по-малко служители, но добре оборудвани – отколкото да има много служители на МВР, но те да нямат необходимите условия за работа. Поставянето на разходите за заплати и броя на служителите като основен приоритет не е добра политика в дългосрочен план, тъй като не е възможно да се работи ефективно без необходимата техника, сгради, оборудване, автомобили и т.н."

Показателен в тази посока е примерът с вечният недостиг на средства за камери, които да установяват автоматично шофьорите, каращи с превишена скорост. По данни на шефа на КАТ една такава камера установява между 500 и 1000 нарушения на ден. А един катаджия съставя (пак средно на ден) по един фиш и един акт.

Недостигът на средства за капиталови разходи води до практиката "дупката" да се запушва през дарения. Местни бизнесмени не крият, че поддържат РПУ-тата, някои дори всеки месец покриват напълно или частично разходите за бензин. Съвсем скоро стана ясно, че събраните дарения само за първите три месеца на 2011 г. са двойно повече от тези за цялата 2009 г. Практика, която вътрешният министър Цветан Цветанов горещо одобри.

Ефект – неизвестен

Сигурно можеше да оправдаем МВР за най-високите разходи, паразитните структури, надутият до пръсване щат, ако имахме обективни данни за ефективността на министерството. Истината обаче е, че то не събира такива, а от малкото достъпни външни показатели става ясно, че наливаните в полицията средства буквално отиват на вятъра. А резултат няма.

Няма съмнение, че най-сигурното мерило за работата на полицията е доверието на хората в нея. Според "Евробарометър" от 2008 г. България е на дъното - най-ниско доверие (25%) в полицията и най-високо недоверие (65%) към полицията сред всички страни от ЕС. Средните показатели за съюза са точно обратните – 63% доверие и 32% недоверие.

Според изследването на "Отворено общество" "националните изследвания за общественото доверие към полицията дават доста противоречиви данни". Така например в годината, в която НЦИОМ дава 51% обществено доверие на полицията (края на 2008 г.), "Отворено общество" дава 24.1%, колкото и Евростат... Дали това разминаване се дължи на обвързаността на МВР и НЦИОМ в рамките на Министерския съвет или има други причини, може само да се гадае. Сигурно е обаче, че съобщените съвсем наскоро от НЦИОМ 52% доверие в МВР не могат да бъдат показател за ефективността на полицията.

Друг възможен начин да се измери ефективността й е през процента от престъпленията, които гражданите съобщават. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията на всяко 1 едно регистрирано престъпление има пет нерегистрирани. След 2009 г. има увеличение на съобщените престъпления, което обаче може да е свързано с практиката да се правят все повече имуществени застраховки и при щета застрахователят вече изисква "служебна бележка".

Ниското доверие в полицията върви и с не особено високата разкриваемост (около 48%) на малкото престъпления, които са регистрирани. Разкрити престъпления обаче не означава осъдени виновни за тях, а по-скоро "установен" от полицията извършител, което пак поставя под съмнение този  показател.

Има един тип престъпления, които не могат да останат нерегистрирани – убийствата. По данни на "Отворено общество" при тези престъпления България се нарежда сред водещите страни по най-много убийства на 100 хиляди души население. Това е известен ориентир, че престъпността не е толкова ниска, колкото излиза от официалните данни.

Показателно е и нивото на корупцията. През 2010 г. България е на предпоследно място в Индекса за възприятие на корупцията в ЕС -  тенденция, която не се влияе от увеличаващия се бюджет на министерството. По думите на Минчо Спасов "въпреки щедрото финансиране резултатите се влошават".

Отчитането на ефективността на министерството в борбата с организираната престъпност също е неясно. Полицията работи с категориите "разкрити" или "неутрализирани" организирани престъпни групи; или "лица, които са приведени в известност" и "по които се работи". В края на миналата година министърът на вътрешните работи обяви, че има 223-ма лидери на престъпни групи. Обвинените и осъдените лидери на такива групи обаче са 14, или това е 6.3% успеваемост.

"Проблемът е, че на МВР се гледа като на инерционна система, която е част от отбранителната система и въоръжените сили на страната, а не като система за вътрешен ред и сигурност по европейски стандарти", коментира бившият вътрешен министър Михаил Миков. Според него проблем в момента е, че "МВР събира информация, но накрая не произвежда продукт, тази информация не служи за нищо. Един от критериите може да бъде разследванията - скорост и качество, материалът, който се изработва накрая от дознателския апарат, да е годен да обслужва тезите на обвинението".

Решението...

Липсата на критерии, през които може да се измери ефективността на МВР, силно пречи на взимането на адекватни управленски решения, приоритетизирането и оптимизирането на разходите и въобще провеждането на политики.

"Основното, върху което трябва да се мисли, е форма на децентрализация", коментира Филип Гунев, магистър по международна политика за сигурност от Колумбийския университет в Ню Йорк, доктор по криминология от London School of Economics. По думите му "реформите трябва да са в посока полицейските управления, поне на ниво областни дирекции на полицията ще имат много по-голяма роля в изготвяне на бюджета и ще носят отговорност за прилагането". По думите на Гунев, който е и научен сътрудник към Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията, "това е начинът бюджетът да бъде съобразен в много по-голяма степен с местните условия, рискове, натовареност и така ще може да бъде вързан с различните критерии за ефективност".

Той е на мнение, че МВР трябва да се разтовари от несвойствените задължения – издаване на документи, контрол над охранителните фирми, паркирането и т.н.

Минчо Спасов нарича МВР много инертна система, която "не иска да се раздели със структурата и методите си отпреди 30 години".

Няма никакво съмнение, че реформите в МВР не са популярни. Достатъчно е да припомним какво се случи, когато Михаил Миков се опита сложи някакво начало - полицаите излязоха на улицата. Няма също така обаче съмнение, че колкото повече се забавят тези реформи, толкова повече средства ще потъват в бездънната яма на архаичния сектор за сигурност.

*Да се радваме... (Първата строфа от химна на студентите)