Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 1 юли 2011, 17:04, 4133 прочитания

Не съществува финансов ангажимент по "Евро плюс"

Посланикът на България към ЕС Бойко Коцев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо според вас в България се зароди толкова негативна реакция срещу пакта "Евро плюс" и има ли такава реакция в друга страна в ЕС?

Учудващо е да се говори за съпротива, имайки предвид целите на пакта. "Евро плюс" надгражда върху съществуващото икономическо управление на Европа. Той цели да се постигне по-висока степен на сближаване между страните, като укрепва икономическия стълб на валутния съюз. Стремежът е да се постигне ново ниво на координация на икономическите политики, така че да се повиши конкурентоспособността. Тя е в основата на по-бързия и по-устойчив растеж на ЕС и само тя ще осигури в средносрочен план по-високи доходи на гражданите.


Най-важното в този пакт е, че това е политически ангажимент за провеждане на разумна икономическа политика. Нещо, което не би трябвало да създава проблем на България, тъй като ние от 1997 г. следваме именно такава политика. Пактът трябва да гарантира, че страните членки ще постигат икономическото си благосъстояние не чрез дългове и дефицити в публичните си финанси, а чрез повишаване на производителността на труда. Оставя се доста голяма свобода на страните как да постигнат тези цели, като се отчитат конкретните специфики.

Някои от предвижданите мерки обаче, като хармонизиране на данъчната основа, засягат пряко конкурентните предимства на страни като България.

Хармонизацията на данъчните политики беше въпрос, поставен от Франция и Германия много остро. Той обаче е чувствителен не само за България, а и за други страни, които са извън еврозоната – например Великобритания, както и за такива, които са в нея – като Люксембург и Ирландия. Затова ангажиментът, който се поема с този пакт, е да се координират данъчните политики и нищо повече. Става дума най-вече за обмяна на опит, за недопускане на неплащането на данъци, данъчни измами... Това е всичко.



Ясно отстояваме позицията, че не бихме приели ангажименти за промяна на данъчното облагане с произтичащ негативен ефект за конкурентоспособността на българската икономика.

И в момента държавите членки обсъждат въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Има значителен брой страни, в това число и България, които изразяват съществени резерви по предложението на Европейската комисия в сегашния му вид. Да припомня, българският парламент е сред 9-те национални парламенти, които са дали негативно становище относно съответствието на проекта на ЕК с принципа на субсидиарност (т.е. с правилото за децентрализация - бел. ред.). И да не забравяме, че данъчните въпроси се решават единодушно от министрите на финансите на всички страни членки.

Казахте, че пактът отчита спецификите на страните, но как това се връзваше със системата за финансиране на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), която първоначално имаше точно обратния ефект – бедните да плащат повече от богатите?  

ЕМС е създаден от и за държавите от еврозоната. Той се задейства само ако е абсолютно необходимо да се гарантира финансовата й стабилност като цяло. ЕМС е междуправителствено споразумение на държавите членки от еврозоната, поради което решенията по основните му елементи се взимат в рамките на еврозоната. България заяви интерес и участва активно в преговорите от самото начало. Така се включихме в дебата за капиталовия ключ на механизма, т.е. в определяне на вноската, и успяхме да договорим по-реални условия за нас. Капиталовият ключ отразява реалното икономическо развитие, защото взе под внимание и нивото на по-слабо развитите страни от еврозоната. За тези страни с БВП на глава от населението под 75% от средното за ЕС е предвиден 12-годишен преходен период, в който ще плащат значително по-ниски вноски.

Важно е да се отбележи, че България като страна, която не използва еврото за своя валута, не участва в ЕМС, поради което за нея не съществува финансов ангажимент по този механизъм. Такъв би настъпил след присъединяването на страната ни към еврозоната и след ратификация на договора за ЕМС.

В последните месеци доста се спекулира с финансовите ангажименти по ЕМС, произтичащи от присъединяването на България към "Евро плюс". Бих искал да подчертая, че двата процеса са отделни и присъединяването към "Евро плюс" не води до финансови ангажименти по ЕМС.

Кой е по-добрият вариант за България при настоящата криза в Гърция?

Гърция е в трудна ситуация, но точно това са моменти, в които ЕС следва да покаже солидарност. Гръцката икономика е тясно свързана с икономиките на съседните държави и по-нататъшно задълбочаване на кризата би довело до общ спад на растежа в региона. Затова българският премиер Бойко Борисов подчерта на последното заседание на Европейския съвет, че за България е много важно Гърция максимално бързо да излезе от настоящата ситуация.

Миналата седмица лидерите на ЕС призоваха Гърция спешно да финализира всеобхватен пакет за реформи, да приеме основните закони относно фискалната стратегия и приватизацията. Това вече е потвърдено от националния парламент.

Отчитайки всичко това, в началото на юли се очаква еврогрупата да определи основните параметри на нова програма за Гърция, в която отново ще участват страните от еврозоната и МВФ.

В допълнение комисията обяви намерение да подготви с участието на държавите членки, всеобхватна програма за техническа помощ за Гърция, така че да бъде ускорено усвояването на структурните фондове с цел насърчаване на растежа и заетостта.

Предната седмица се очакваше, че може да има индикация за това, че през септември ще има решение за влизането на България и Румъния в Шенген.

Европейският съвет потвърди заключенията на министрите на вътрешните работи по-рано този месец за техническата готовност на страната. С това се отбелязва успешното приключване на процеса на оценка за България и Румъния и се изразява съгласие въпросът да се разгледа през септември тази година. Имаше различни публични изказвания от представители на отделни държави членки, но е факт, че те също се присъединиха към консенсуса, че двете страни изпълняват критериите за членство в Шенген.

Въпросът за присъединяването ни към Шенген е важен колкото за нас, толкова и за държавите членки, тъй като в момента протича активен дебат относно бъдещата реформа на самата система. И нашето присъединяване към нея следва да се разглежда и в този контекст. Смятам, че постигнатото през миналата седмица политическо съгласие на Европейския съвет за подобряване на управлението на Шенгенската система на практика улеснява решението за нашето присъединяване. Потвърди се необходимостта да се гарантира свободното движение на хора, като за целта се засили граничният контрол на външните граници на съюза, включително чрез по-активна роля на ЕК и ФРОНТЕКС (европейската агенция за контрол на външните граници - бел.ред.). Ние споделяме напълно тази цел. Като част от този подход се предвижда създаването на механизъм за временно възстановяване вътрешните граници и изпращане на гранична помощ като крайно средство в наистина критични ситуации. Това допълнително ще засили взаимното доверие и общата отговорност и солидарност за управление на външните граници. Обективно погледнато, процесът на присъединяване само може да спечели от тези развития.

Не е тайна, че някои страни-членки се нуждаят от засилването на Шенген като допълнителен аргумент, за да убедят общественото си мнение за решението за приемане на България и Румъния. Трябва да се отдаде дължимото на премиера Борисов, че успя да убеди своите колеги единодушно да декларират, че правилата за приемането ни в Шенген няма да бъдат променяни. Аз лично очаквам дебата през септември с оптимизъм.

Профил

Миналата седмица в Брюксел Европейският съвет (срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС) отбеляза напредъка в развитието на пакта "Евро плюс". Пактът предизвика много спорове в България, тъй като за мнозина той означава налагането на неизгодни за България икономически политики. Миналата седмица обаче се разбра, че една тях - идеята за хармонизиране на данъчните основи, започва да губи актуалност. За да поговорим повече за пакта, се свързахме с постоянния представител на България към ЕС Бойко Коцев. Преди да поеме поста, Коцев беше зам.-министър на вътрешните работи и отговаряше и за присъединяването към Шенгенското пространство. Преди това е работил в МВнР. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат 2 Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат

И още: Прокуратурата няма да разследва Цветан Цветанов за апартамента от "Артекс", Китай затяга хватката над Хонконг

28 май 2020, 1378 прочитания

Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев 1 Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев

Според разследващите арестуваният Красимир Живков е участвал в схеми за внос и износ на отпадъци

28 май 2020, 1914 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Есента на прелетните гларуси

Кирил Йорданов тръгна от СДС, мина през БСП, пофлиртува с ДПС и стигна до ГЕРБ

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10