Клуб "Капитал": Какъв модел е нужен за съдебната власт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Клуб "Капитал": Какъв модел е нужен за съдебната власт

Клуб "Капитал": Какъв модел е нужен за съдебната власт

Защо е важно реформата в съдебната система най-накрая да се случи

13207 прочитания

© Надежда Чипева


Напоследък проблемите в съдебната власт силно приличат на вътрешноведомствени търкания, в които като че ли никой не е прав, а публиката остава все по-объркана и обезверена. А доколкото се води дебат по същество, подобно на радиопрогнозата за нивото на река Дунав той стои като досадна част от всекидневието, макар че върховенството на закона и правовата държава са жизненоважни за обществото. Зачестяващите опити за намеса на изпълнителната власт в съдебната, скандалното управление на ВСС и в крайна сметка - дефицитът на справедливост показват, че след 20-годишни несполучливи и частични опити моделът на съдебната система трябва смело и категорично да се промени.

Как да стане това, кои са параметрите на новия модел са опорните точки в дискусията на Клуб "Капитал", в която поканихме министъра на правосъдието Маргарита Попова, главния прокурор Борис Велчев, председателя на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска, зам. главния прокурор Галина Тонева, бившия член на ВСС и съдия от ВКС Капка Костова, представителите на Съюза на съдиите и съдиите в СГС Весислава Иванова и Атанас Атанасов, както и експертите от неправителствения сектор Биляна Гяурова-Вегертседер, Христо Иванов и Йонко Грозев.

Какви са техните виждания за проблемите в съдебната система и какви биха могли да бъдат възможните решения. (Видео от дискусията можете да намерите в прикачените статии вляво.)

Йонко Грозев, Център за либерални стратегии

Основната предпоставка, на която е базирана самата дискусия, е, че имаме криза в съдебната система, в начина, по който тя функционира, и че опитите досега да те да бъдат преодолени не се увенчават с особен успех. Това е предпоставката на целия ни разговор. Оттук нататък въпросите са основно къде виждаме проблемите и къде смятаме, че са решенията в краткосрочен и дългосрочен план. Би било добре в дефинирането на проблемите и решенията да се опитаме да се отстраним от институционалната гледна точка, която всеки един от нас носи. Това не е лесно и в някаква степен може би то не е и постижимо. Но все пак, нека го имаме като едно наум, че събирането ни от нашите домакини - в. "Капитал", е именно като експерти и по-малко като представители на съответните институции. Това въведение ми се струва важно за поставянето на проблема и бих започнал с един въпрос към всички вас. Ако трябва да дефинирате трите основни проблема на съдебната система, как биха изглеждали те?

Всички проблеми идват от недоброто управление на системата

Kапка Костова, ВКС:

Ако кажем недоброто управление на системата, това в голяма степен би съдържало и трите проблема. Но не е само това - качеството на кадрите, качеството и нивото на тяхното обучение, необходимостта да се реагира по-чувствително на това, което се случва в системата, и още ред други неща. Това, на което най-много се реагира вътре в системата, което е най-видимо и към което се проявява най-голяма чувствителност, защото е важно и основно, е начинът, по който се случват назначенията, повишенията, преместванията и прочее на кадрите, т.е., ако може да се обобщи - начинът, по който е гарантиран и се осъществява достъпът до системата и след това гаранциите за кариерно развитие. Би могло да се каже, че общото управление на отделните професии в системата само по себе си вече създава проблем, размива отговорностите и препятства оценката на професионализма, на качествата и на морала в рамките на професията и от гледна точка на професията, а това е важно. Общото управление не гарантира редица стандарти, като например този, че съдии се номинират, обсъждат, избират основно от съдии, което в крайна сметка рефлектира върху независимостта на съда, а тя е гаранция за върховенство на закона. Някак си така са свързани нещата и в такава последователност бих подредила проблемите. Конкретните неясни избори и назначения не са проблем, те са просто симптоматика. Проблемите не са от година, две или три, те се проявиха много отдавна. Позовавам се и на опита си от участие в състава на предишен Висш съдебен съвет, още през 90-те години, когато същите проблеми по управлението на системата вече се проявяваха, макар и не така остро. След като в годините се доказа, че по този начин системата не работи, мисля, че е дошъл моментът, провокиран от конкретни събития, да се помисли сериозно върху това. Според мен това е в основата.

Йонко Грозев, Център за либерални стратегии

Оценка на магистратите, кариерното израстване и начинът, по който се правят назначенията. Министър Попова, това бяха основните насоки на реформата на правителството и в законопроекта за съдебната власт. Това е фокусът, именно върху тези проблеми. Как Вие виждате от вашата позиция и изобщо, по принцип, какво постигнахме с промените в Закона за съдебната власт и какво още можем да направим?

Кадровият проблем в системата е основен

Маргарита Попова, министър на правосъдието

– Най-напред искам да фокусирам върху важните неща, които можем да определим като проблем. Аз ги разделям на три. Това са кадровият проблем в системата, организационно-административни дефицити, което означава (не)умение да направиш добра организация и да администрираш добре работата по места в структурите и трето - законодателни дефицити. Всичките тези неща са свързани, защото кадрите правят законите, кадрите прилагат законите, кадрите променят законите, кадрите работят в системата и те извършват организационно-административната работа. За мен това са трите насоки: кадри, закони и организационно-административни умения.

Миналата година, вие знаете, изготвихме добра стратегия, която се прие широко и от магистратската общност, и на политическо ниво. В нея адресирахме промени в закони, адресирахме промени като административно-организационна дейност, адресирахме кадрови проблеми и за разлика от всички други правителства преди 20 години ние написахме в нашата стратегия, че трябва да бъде поставен на масата дебатът за структурирането на управителните органи в съдебната система и една под друга изредихме много важните точки, като започнахме от върховния управителен орган, Висшия съдебен съвет, минахме през административните ръководители от най-високо до най-ниско ниво.

Последните неблагополучия, които наблюдаваме в съдебната система и по-специално в работата на Висшия съдебен съвет, доказаха по категоричен и много ярък начин, че нормативната база, законът (старият, който вече изменихме) е съдържал порочни норми, порочни институти за избор и за кадрово израстване. Променихме ги. Заложихме на няколко направления - първо атестирането, след това конкурсите, моралния облик при подбора и кариерното израстване на магистратите. Някои от нещата се състояха на 100%, други – не точно така, както ги бяхме изписали в правителствения проект, но, общо взето, се запази духът на закона. Да променим атестирането,  да спрем с назначенията на предварително избрани хора от тройки, петици и на посочени от техните началници.

Заложихме на класическото конкурсно начало. За съжаление обаче от влизането на закона в сила са минали само няколко месеца технологичен срок, за да бъдат обявени конкурсите, да бъдат избрани кадрите, за да видим как ще работи съдебната система. Няма какво повече да се измисли. Навсякъде по света хората отиват и се явяват на конкурси със собственото си достолепие като опит, като постигнати знания и умения, упражнявайки професията на магистрата и, разбира се, с безупречната си репутация.

Няма лидерство в съдебната система

Биляна Гяурова-Вегертседер, Български институт за правни инициативи

За мен трите основни проблема се свързват с три основни липси в съдебната система и аз бих ги определила по следния начин: На първо място, липсата на ясно очертано лидерство в системата и ще кажа веднага какво имам предвид. Ако приемем, че ВСС би трябвало да е лидерът на съдебната система, включително и като върховен кадрови орган, макар че те наскоро се определиха само като административен орган,  за всички нас е ясно, че този орган по начина, по който в момента е конструиран, неговата архитектура изобщо не съответства на това, което системата очаква от него. Това е един, как да го нарека, атрофирал орган, който за съжаление не изпълнява в достатъчна степен конституционно вменените му функции и задължения, не отговаря адекватно на изискванията на магистратите към него и на практика това се отразява върху цялата система. На второ място, което пак донякъде е свързано с липсата на ясно изразено лидерство в системата, поставям липсата на прозрачност в кадровата политика. Ако имаме такава прозрачност и донякъде предвидимост и най-вече ако имаме безспорни правила, които да ги гарантират, няма да ставаме свидетели на ситуации, които се развиха в момента и които на практика са следствие от отсъствието на едно ясно изразено лидерство. И на трето място като проблем аз бих посочила пак липсата на ясно определени отговорности и правомощия на съд и на прокуратура. В момента няма категорична яснота относно начина, по който те се съчетават в рамките на този ВСС, какво е съотношението между тях, дали са балансирани, дали не трябва да има по-ясна дефиниция на отговорностите специално на прокуратурата и дали тази размита отговорност в момента не поражда всички тези проблеми, на които сме свидетели.

Трябва да мислим прагматично за реформите

Борис Велчев, главен прокурор:

Ако се замисля за трите неща, които в момента пречат на системата, най-малкото, което ще ми дойде наум, е общото управление. Това е изключително модерен спор, но той ни отдалечава от проблемите. Сигурно е много ефектно сега да спорим има ли място прокуратурата в съдебната власт, не трябва ли прокуратурата да бъде самостоятелна институция, уредена конституционно, или пък трябва да стане директно част от изпълнителната власт, това е един много интересен дебат и той има място винаги да се води, но той не е част от прагматичното решение на проблема. Няма какво да се лъжем. В момента конституцията е такава и единственият начин да се промени конституцията по начина, по който разбирам вие препоръчвате, е чрез Велико народно събрание. Аз не виждам ВНС, следователно, ако търсим прагматично решение на проблема, не бива да го търсим в тази плоскост. Използвам повода само да маркирам един въпрос, който министър Попова засегна, и съвсем правилно и основателно засегна. Аз в началото се учудих, когато тя направи предложение, и това вече стана законодателен факт - и главният прокурор, и председателите на върховните съдилища да нямат право да правят предложения за административни ръководители, но учудването ми трая кратко. Замислих се и видях, че тя е напълно права и това е едно от добрите неща, които са се случили напоследък в системата, защото няма какво да се лъжем. Ако аз правя предложение за административни ръководители в прокуратурата пред членовете на ВСС и заради една засилена колегиалност, тъй като и аз съм член на ВСС, и заради позицията ми на главен прокурор, който носи отговорност за цялата система, в много голяма степен това предопределя и решенията на ВСС. Аз мисля обаче, че административните ръководители в системата на съдебната власт, говоря за прокуратурата, защото няма как и не е редно да говоря за съдилищата, но и там горе-долу е същото. Изборите трябва да се правят свободно от Висшия съдебен съвет, а не ВСС да оформя моите предложения, защото това е подмяна. Ако аз си избирам административните ръководители и ВСС от колегиалност просто ратифицира моя избор, това всъщност означава, че кадрувам аз, а не ВСС. И тук аз искам да поздравя министър Попова за това нейно решение, то в началото ни прозвуча нестандартно, на моменти даже ни учуди, но то е доброто решение и дава възможност за свободното изявление на хората да се кандидатират, да отстояват себе си, да представят позициите си.

Капка Костова, ВКС

Сегашният модел на системата е много добър пример за това колко е вредно капсулирането. Постоянно действащият съдебен съвет успя да се откъсне от съсловията, от колегиите и се капсулира. И негативните последици от това вече се проявиха само на четвъртата година. Така че много далеч съм от мисълта за някаква вътрешна самодостатъчност на съсловието и за самоуправлението му. Напротив. Мисля, че колкото по-широко външно представителство има, толкова по-добре. В някакъв момент професионалният манталитет на дадено съсловие започва да изкривява виждането на проблемите и на нещата и в такива ситуации външният поглед и външната гледна точка са не само изключително полезни, те са абсолютно необходими. Като казвам общо управление, имам предвид това, че самите професии предпоставят различия, които трябва да се отчетат, когато се управлява. Аз не мога да си представя прокуратурата примерно по друг начин освен като подредена йерархична структура. Тя няма как да съществува по друг начин, същността на работата й е такава. Оттук нататък следват различия в управлението, които просто трябва да бъдат отчетени. И аз единствено това съм имала предвид. В никакъв случай не мисля, че съдиите трябва да се самоуправляват, прокурорите и т.н. Това би било изключително пагубно. И само още нещо - не съм убедена също, че става въпрос за толкова същностни промени, които да предполагат намеса и свикване на ВНС, всички от много време коментираме едно решение на Конституционния съд – номер 3. След него обаче, само две години след него, има едно друго решение - номер 8 на Конституционния съд от 2005 г., което по доста по-различен начин и от друга гледна точка обсъжда цялата тази проблематика, така че има място за разговор най-малкото и за осмисляне на ситуацията и на евентуални промени.

Разследващите не трябва да бъдат магистрати

Даниела Доковска, Висш адвокатски съвет

Ако трябва да отговоря на въпроса кои са трите най-съществени проблема на съдебната система, аз бих казала – моделът, моделът, моделът. Моделът създава проблемите в системата на съдебната власт. Аз също съм убедена в добронамереността на хората, които създадоха конституцията, но този модел се създаде малко на принципа на махалото. Независимост за всички, които участват в наказателното производство, включително и в досъдебната му фаза. Независими разследващи органи, независими прокурори, независими съдии. Не може да бъде така. Ние сме единствената държава, в която разследващите органи са магистрати. А типичният белег на магистратурата е независимостта. За каква независимост на следователите можем да говорим? Ние не можем да я обясним на студентите, защото, първо, по правомощия те по нищо не се различават от разследващите полицаи. Второ, те, както и разследващите полицаи, са еднакво подчинени на прокурора. Трето, със системата, която се въведе с действащия НПК – това са органи, които работят за прокурора, подчинени са му, той ги контролира, той ръководи един екип от разследващи органи, те дори не могат да атакуват неговите решения, да възразяват срещу тях. Няма независими разследващи органи – нито у нас, нито другаде. И ние се опитваме, тъй като е записано в конституцията, да ги включим в числото на магистратите, но това е някак си умозрително, това не е истина. Освен това трябва да се прави разлика между независимостта на съда, която е висша обществена ценност, и независимостта, която имат прокурорите. Ако можем по някакъв начин да обосновем такава независимост, ние все пак трябва да изхождаме от това, че прокуратурата е една единна, централизирана, йерархическа структура, в която всеки прокурор се подчинява на по-горния прокурор и всички те заедно се подчиняват на главния прокурор, който, както правилно каза г-н Велчев, носи отговорност за цялата система. Тази структура за мен е правилната структура. Така че степента на независимост на прокурорите и на тяхното вътрешно убеждение е нещо съвсем различно. Тя е независимост от по-горните началници само по някои въпроси на делото. А независимостта на съда е нещо съвсем различно. Прокурорът е страна в наказателното производство, както и адвокатът е страна в наказателното производство. Както и гражданите. Съдът е този, който решава въпросите, които възникват, както в наказателния процес, така и в гражданския, и в административния процес, изобщо – съдът е решаващият орган. Неговата независимост е обществена ценност, на която всяка правова държава разчита. А ние казахме – вие всички сте независими, следователите, прокурорите и съдиите, и то по един и същ начин. Изхождаме от невярна постановка. И защо действително, както попита г-н Велчев, защо съдиите поставят въпроса за общото управление, а не прокурорите? Ами защото това състояние на нещата пречи на съдиите, на прокурорите не им пречи. Прокурорите са въздигнати в магистрати, равностойни на съдиите, без да им се следва онова равнище на независимост, което се следва на съда. В никакъв случай не искам да омаловажа дейността на прокурорите, тя е решаваща за доброто функциониране на правовата държава. Естествено, че има държави, в които прокурорите са част от съдебната власт – в средиземноморските държави примерно. В Италия ясно се казва в доктрината – това са магистрати без съдебни функции, те си знаят мястото. Друг е въпросът, че съвсем различно са уредени изборът и назначаването на съдии и прокурори в тези страни, в които прокурорите са в съдебната власт. В някои държави прокурорите са в изпълнителната власт, в някои държави те са независим орган и ако ме питате за моето мнение, аз смятам, че най-добре би било не ако прокуратурата е към изпълнителната власт, а ако е независим орган, създаден по силата на закон за прокуратурата – за да си повдига тя обвиненията все пак независимо от изпълнителната власт, доколкото изобщо е възможно това. Защото искам да кажа, че прокуратурата по естеството си има съвършено различна работа от тази на съда. Тя постоянно контактува с изпълнителната власт чрез разследващите органи. Какво по-нормално от това полицията да контактува постоянно с прокуратурата? На мен ми се струва дори, че в някои случаи се получава една недобра симбиоза, но това е вече въпрос на конкретния момент. Същественото е, че тези постоянни контакти на прокуратурата с изпълнителната власт са логични, обаче те създават и зависимости. А в крайна сметка у нас се получи така пък, че съдът понася негативите от некачественото досъдебно производство, защото изпълнителната власт и прокуратурата по един естествен начин работят заедно, като събират доказателства в досъдебната фаза. Кой кого ръководи пише в закона, обаче те работят съвместно. След това този продукт влиза в съда и когато съдът постанови оправдателна присъда, а вече е създадено едно нереалистично очакване от 100% осъдителни присъди, и то тежки, тогава негативите се стоварват върху съда.

Йонко Грозев, Център за либерални стратегии

Благодаря, колега Доковска. Постепенно тръгнахме вече и в посока на предложения, не само минусите, а какво предлагаме да се върши. Очевидно реформа на прокуратурата е едно от нещата, които са важни и до този момент в някаква степен премълчавани.

Общото управление на съдии и прокурори е порочно

Весислава Иванова, Съюз на съдиите в България

Категорично се съгласявам, че в момента най-същественият и значим проблем е моделът, по който функционира съветът. Това емпирично се доказа и аз мисля, че никой от нас няма колебания в тази насока. Откакто съм съдия, съм имала възможност да се уверя и сама. По въпроса за това, че е изключително вредно обединяването на правомощията на съдиите, прокурорите и следователите в един съдебен съвет като правомощия за назначаване, за наказване, повишаване, считам, че също не бива да има спор. Венецианската комисия поне в две свои становища изрично се е спряла на този въпрос, като е заключила, че е много вредно да се обединяват подобни дейности, но и защото естеството на самите дейности, както вече казаха и колегите, е съвършено различно. И няма значение, че всички тези органи конституционно са в съдебната власт. Това не означава, че тяхното значение и техните функции могат да бъдат поставени под един знаменател. Тук нищо обидно за никой от останалите, естествено не става дума дори да се степенуват по някакъв начин, те просто са различни. Това произтича от спецификите на тяхната дейност. Такива са техните характеристики, поради което аз лично мога да кажа, че ние, съдиите, многократно сме се уверявали, че е много вредно изборът на определен съдия, неговото кариерно израстване, всички въпроси, свързани с професионалното му развитие например, да могат да бъдат решавани от страни в процеса. При това аз само ще припомня, че сега действащият ВСС, понеже е постоянно действащ орган и конструиран в момента така, че неговите членове активно не заемат позициите, от които те иначе са излъчени. Преди не беше и така, т.е. действащи прокурори, действащи адвокати решаваха всъщност професионалната съдба на решаващия арбитър.

Според мен действително няма никаква пречка да се обособят два висши съдебни съвета - единият за съдиите, а другият за прокурорите, които съответно да действат в зависимост от спецификите на дейността на тези магистрати. Считам също така, че няма абсолютно никаква пречка да се повлияе в посока на това ВСС да не бъде в такава степен политически инфилтриран, какъвто той е сега и какъвто е бил в продължение на годините от създаването му до настоящия момент.

Няма никаква пречка да се предвиди членовете на парламентарната квота, каквито без съмнение, тук напълно се съгласявам с г-н Велчев, а и с другите впрочем, че парламентарна квота, в смисъл представители на хора извън съдебната система, трябва да има, за да не се капсулира тя, но няма никаква пречка тези хора да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство, с 2/3 от парламентарните представители, няма никаква пречка според мен да се предвиди и изискване те да не са политически обвързани, защото политическите обвързаности доказано водят до много други и очевидно влияят твърде зле на съдебната система.

Не може политическата власт да прехвърля отговорността на Конституционния съд

Атанас Атанасов, Съюз на съдиите в България:

Преди да обсъждаме въпроса дали е правилно това решение на Конституционния съд, трябва да започнем оттам какви функции и какви отговорности пак носят отделните власти, в смисъл не в рамките на позиционираните в рамките на съдебната власт отделни органи, а въобще в държавата. И оттам да признаем основния проблем, който е преди всички три посочени от колегите, а това е невъзможността сега съдебната власт да гарантира реално върховенството на закона и правовата държава в България. Оттам и общественото недоверие към съдебната власт, оттам и невъзможността в международен план България да се докаже като такава държава. Оттук според мен следва отговорността на управляващите, в смисъл както на управляващото мнозинство, така и на цялата политическа класа, да направи такава съдебна реформа, която да промени съдебната власт, в смисъл това вече да не е така, тези проблеми. Когато има политическа воля, според мен решението на Конституционния съд няма да е пречка. В този смисъл искам да обърна вниманието на особеното мнение, което конституционният съдия Румен Янков е изразявал в едно от тези решения, че фактически не може политическата власт да прехвърля отговорността на Конституционния съд. Тя има своята отговорност да направи необходимите промени, оттам нататък дали те съответстват на конституцията е въпрос, който може да бъде поставен по-късно пред Конституционния съд. Това, което виждаме вече обаче повече от 20 години, е, че никой не поема отговорността да се промени моделът, а тази отговорност трябва да се поеме.

Некомпетентност или корупция

Маргарита Попова, министър на правосъдието

ВСС, като ги питате, казват – ние нямаме компетентност, ние нямаме правомощия, не можем да проверяваме. Във ВСС не приемат да проверяват дела, не показват приобщаване към промените, искат да събират на помощните атестационни комисии формулярите, да водят статистика и да се отчитат колко много атестирания са направили, как от 4000 души съдебна система в държавата те са раздали рангове на примерно 3500. Добре, значи всички тези магистрати имат образцово изпълнение на служебните задължения.

Кой е онзи орган, който трябва да изважда на бял свят нарушения или съмнения за корупция. Чия активност е онази, която ще извади некадърността на отделни прокурори и съдии?  Имат ли към тези проблеми ВСС и административните ръководители отношение?

Христо Иванов, БИПИ.

Можем да се съгласим на чисто прагматично ниво, че трябва да поставим на дневен ред разговора как да имаме една по-активна прокуратура, която да постави в ъгъла некадърните и кормумпирани съдии, включително ако смятаме, че има корумпирани съдии, кой да го докаже това нещо? Кой да ги преследва?

Борис Велчев, главен прокурор

Искам да припомня, че ако има корумпирани съдии, отговорността за това тяхната престъпна дейност да бъде разкрита не е работа на прокуратурата. Всички добре знаем това. Прокуратурата не разкрива престъпления освен по следствен път по изключение. Има една огромна армия от хора, които работят в специалните служби, които имат агентура, ползват СРС-та, водят оперативни дела, те биха могли да го направят. А когато вече е разкрито престъплението, отговорността да го разследваме, разбира се, и евентуално да внесем обвинителен акт си остава наша. Но това настрана. Много ми се иска да не пропускаме един въпрос, който за съжаление остава настрани от дискусията – липсата на самочувствие и огромните комплекси в системата. Извинете, но от всичко това, което говорим, за мен се очертава едно такова непонятно, странно разбиране. XXI век, цивилизовани хора, прокурори, съдии, следователи, без значение, юристи, магистрати с високи нравствени качества, те се притесняват от това, че някой е член на ВСС, длъжни са да се съобразяват с него в по-голяма степен, отколкото с останалите си колеги. Те са много притеснени от това кой им е административният ръководител, особено в съда, където административният ръководител, нека да бъдем честни, поне по закон има много скромни, да не кажа практически никакви правомощия да влияе върху решаването на делата. И ние се опитваме да изградим система, която да ни предпази от подобен тип влияния. Ами това е едно ново самопризнание в това, че сме податливи на подобен тип влияния. Не е нормално един съдия да се чувства притеснен от факта, че член на ВСС е адвокат. Не е нормално, ако той е истински съдия.  Не знам защо се страхуваме толкова от своите ръководители и това за мен издава липса на самочувствие, не мога да си обясня защо.

И затова си мисля, че ако трябва да направим едно, за съжаление невъзможно поради решение 3, но за мен полезно като изменение в конституцията, е да намалим мандатите, защото много ми се иска да се извървят повече хора в ръководството на съдебната власт. Сегашните мандати, две по пет години, закрепостяват хората към административните им позиции, правят ги по-малко самокритични, особено във втория им мандат, когато те нямат нужда да се доказват след това. Ако тези мандати са по три години, ако на всеки три години без ограничение на броя на мандатите той трябва да се явява пред ВСС и да защитава своите позиции, да защитава практиката си от последните 3 години, ако това доведе до едно ускорено обновяване на ръководството на системата, според мен част от тези комплекси, за които може би неоснователно говоря, но ги мисля, ще изчезнат.

Максимална публичност при подбора на магистрати

Христо Иванов, БИПИ:

Трябва да има такава процедура за селекция на ръководните органи, която да гарантира, че наистина ще се излъчат на преден план най-активните, тези, които в най-голяма степен ще допринесат за промяната на тази атмосфера и не само като намаляваме механично тяхната възраст, но като помислим как да направим процедурата такава, че да внушава доверие на участниците. Сега в момента виждаме, че има едни процедури в които няма кандидати, и не е изключена хипотезата, че причината е, че хората нямат желание да участват, те нямат желание да инвестират доверие и професионалните си биографии в подобен тип избори, които не изглеждат легитимни. Нека да се фокусираме тогава върху ето този конкретен проблем и особено, ето г-жа Маргарита Попова ще защити промените, които са направени в ЗСВ, в частта за конкурсите за административни ръководители, но все пак центърът на управлението, невралгичният център на съдебната система е ВСС. Ние сигурни ли сме, че имаме правила за избор на ВСС, който да ни гарантира, че в следващия ВСС ще влязат онези лидери, които в най-голяма степен, били те с 15, 10 или 5 години стаж и ще допринесат за промяна.  Този въпрос е много плашещ.  Току-що Народното събрание прие едни правила, за изслушване на кандидати за членове на ВСС, които очевидно няма как да позволяват изчистване на въпросите около единственият номиниран г-н Несторов. Публично известната му биография е като идеален портрет на това, което не трябва да бъде един член на ВСС. Ако седнем да си поговорим как да опишем идеално неподходящия кандидат, това е той. Наказван за необяснимо богатство, понижаван за укриване на дела, аз не знам дали е вярно, но НС е предвидило 10 мин. изслушване на този човек, значи за 10 мин. те няма да имат времето да му зададат един от тези въпроси, камо ли да чуят някакъв отговор. Той може и да има добър отговор за това, но…

Маргарита Попова, правосъден министър

На всички ви е ясно това, че нямаше как да променим процедурите за подбор на членовете на ВСС, защото там нещата са свързани с конституцията. Не е вярно, че Решение №3 на КС е непреодолимо без Велико народно събрание. След него има и други решения. Но нека да си поговорим най-сетне за невидимото, защото, което се вижда, го знаем всички. Срещу тази промяна и необходимостта магистратите да декларират в какви проекти членуват имаше много мълчаливо-яростна съпротива. Защо?

ВСС трябва да се преструктурира

Галина Тонева, зам. главен прокурор

Всички ние сме свикнали с това, че прокуратурата е единна и централизирана, но мисля, че разковничето на проблема идва точно в това, ние трябва да вървим по–скоро в посока децентрализиране на прокуратурата и избягване на оная опасност, която ние ще продължаваме да тръпнем от това кой е следващият главен прокурор, много добър спомен имам. Мисля, че всички сме съгласни за това. Така че, ако прокуратурата се децентрализира и тя действително, както пише в конституцията, следва структурата на съдилищата, нещата биха придобили съвсем различен вид. Според мен въпросът за ВСС стои в оная степен актуален, действително неговата основна функция - да кадрува, но в крайна сметка ние знаем, че ВСС няма само тая роля, това е едно от задълженията му. В крайна сметка, докато съдебната система е единна, той управлява и нейния бюджет, и нейната международна активност и т.н. Така че, мисля, по-лесният вариант, който няма да срещне никакви противоречия, е да се помисли сегашната формула, която е залегнала във ВСС – създаването на две подкомисии, просто да се доразвие евентуално до създаване на 2 камари във ВСС.

Това, което аз мисля, че така лесно и бързо би разрешило тия проблеми относно структурирането на самия ВСС, е това, което говорим повече от 2 години и което напоследък, слава богу, чувам, че всички почти единодушно възприемат, това е формирането на квалифицирано мнозинство в парламента за избиране на парламентарна квота, да се обмисли нейното редуциране по брой и още един много ценен съвет чух преди година и половина, когато - всъщност ние оттогава обсъждаме тези теми от представители на Съюза на съдиите - когато се избират членове на ВСС от парламентарната квота на парламента, да се предлага лист от възможни кандидати, които отново да се посочват от съдебната система. Няма нищо лошо в това и съдии, и прокурори, и адвокати, и научни работници, когато се избират от парламента, те да бъдат посочвани от самата система, която ще има доверие в тях. И в рамките на тоя списък между тях да бъдат избирани членовете. Аз също не считам, че не е удачно да бъде капсулирана системата, независимо дали само за съдии, дали само за прокурори. Обществената квота също е много важна и смятам, че може би трябва малко по-малко емоционално да действаме, когато обсъждаме тия въпроси, защото аз тук съм съгласна с г-н Велчев, че дали една страна в процеса ти е член в съвета не е чак толкова важно за един съдия.

Напоследък проблемите в съдебната власт силно приличат на вътрешноведомствени търкания, в които като че ли никой не е прав, а публиката остава все по-объркана и обезверена. А доколкото се води дебат по същество, подобно на радиопрогнозата за нивото на река Дунав той стои като досадна част от всекидневието, макар че върховенството на закона и правовата държава са жизненоважни за обществото. Зачестяващите опити за намеса на изпълнителната власт в съдебната, скандалното управление на ВСС и в крайна сметка - дефицитът на справедливост показват, че след 20-годишни несполучливи и частични опити моделът на съдебната система трябва смело и категорично да се промени.

Как да стане това, кои са параметрите на новия модел са опорните точки в дискусията на Клуб "Капитал", в която поканихме министъра на правосъдието Маргарита Попова, главния прокурор Борис Велчев, председателя на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска, зам. главния прокурор Галина Тонева, бившия член на ВСС и съдия от ВКС Капка Костова, представителите на Съюза на съдиите и съдиите в СГС Весислава Иванова и Атанас Атанасов, както и експертите от неправителствения сектор Биляна Гяурова-Вегертседер, Христо Иванов и Йонко Грозев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    earthquake avatar :-|
    €arthquak€

    Просто трябва ВСС вкл. главния прокурор да се избират пряко от гражданите. Тогава системата ще заработи.

  • 2
    dimiterptsvetkov avatar :-?
    uran

    Колкото по-продължителна е дискусията за съдебната система, толкова повече консенсуси (компромиси) ще се появят и накрая резултатът ще бъде много различен от първоначалните очаквания.

    В страни като България, за да се получи промяна, трябва да се действа изненадващо бързо и решително по готов изчистен модел, доказал своята жизненост в други държави.

  • 3
    afonia avatar :-P
    RED MAFIA

    " В съдебната система работят много честни хора"
    ТОВА ТВЪРДЕНИЕ НЕ Е ВЯРНО !!!
    Всичките юридически лица в съдебната система от главен прокурор, съдии, адвокати, нотариуси и чистачките са "назначени" от ДС и БКП/БСП .
    СЛУЧАЙНИ ХОРА приети с "конкурс" там няма / виж пост 65/!
    ТОТАЛНА ЛУСТРАЦИЯ и временни международни съдилища от ЕС.

  • 4
    west7 avatar :-?
    west7

    "Съдебната власт и законодател са също добре инфилтрирани от сигурност служителите в държавата и информатори за 1989 - 2009 период. По този начин цялия държавен апарат в посткомунистическа България е насочен към бизнесмени от Държавна сигурност с връзки да се развиват. Държавата първоначално създаде тези бизнесмени и след това прави възможно за тях да продължат да регистрират огромен доход , част от който бе върнат на държавни служители под формата на подкупи. Това е стабилно равновесие, което е продължило последните две десетилетия."
    ""Постоянното присъствие на Държавна сигурност като политически и икономически актьор остава определяща характеристика след 1989 г. на българската политика "
    Раздел II: Държавна сигурност като лаборатория за капитализма в България преди 1989 г.
    http://www.democ.uci.edu/research/conferences/documents/dimitrov.pdf

  • 5
    joseph_stalin avatar :-|
    joseph_stalin

    [quote#2:"uran"]готов изчистен модел, доказал своята жизненост в други държави. [/quote]

    Уважаеми другарю uran,
    Ние сме в състояние да пратим в реанимацията и най-жизнения за други държави модел.
    Казвате да се действа "изненадващо" Изненадващо можех да действам навремето, само аз. При демокрацията не може да има изненади.
    В системата има прекалено много пари "под масата", за да се разчита на каквато и да е бърза промяна. Нека не бъдем наивници.
    При капитализма, който плаща, той поръчва музиката. Така, че на българския електорат, му предстоят още много танци.

  • 6
    aheloi avatar :-|
    Храбър

    Първите две изречения изразяват и моето мнение.

  • 7
    bta avatar :-|
    bta

    режи през кръста

  • 8
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    [quote#3:"KK 1917"]Всичките юридически лица в съдебната система от главен прокурор, съдии, адвокати, нотариуси и чистачките са "назначени" от ДС и БКП/БСП . [/quote]
    Сладур, омръзна ми да пиша, че:
    1. Адвокатите НЕ СА магистрати ,работещи на трудов договор или служебно правоотношение в съдебната система- ние сме със свободна професия - Закон за адвокатурата Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
    2. Изброените от теб лица са ФИЗИЧЕСКИ лица- според закона, - Ю.Л. са регламентирани в ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО чл.131- 133. Когато човек критикува, без да познава основни понятия в критикуваната материя, става смешен с незнанието си и мнението му олеква, защото не критикува по същество, а ей-така - или по поръчка на дадена партия , или защото е недоволейн гражданин, но му липсват познания за функционирането на обществото и държавата , вижда негативите и недъзите на обществото, но може само да ги посочи на ангро.:) Чети повече , обмисляй внимателно, което пишеш и не забравяй, че преди да критикуваш нещо, трябва да познаваш устройството му, начина на функционирането му, участниците в него или съставните му части:)

  • 9
    lyulambov avatar :-|
    Lyuboznaiko

    Има още доста време да минат 40-те години през пустинята, за да не остане ни един увреден от комуняшката демагогия и развратен от приложителите й българин.... Дотогава остатъчният манталитет в стил "нашето е наше, а чуждото общо" ще продължи да руши всеки градеж на социална структура, която работи по ясни и осъзнати от мнозинството й членове правила.
    В порядъка на законовите си правомощия поркуратурата е звеното на държавния апарат в БГ, което е натоварено с функцията да следи за спазването на общоприетите законови правила. Тъй като начинът на мислене на мнозинството български граждани все още изключва спазването на законовите правила като естествен начин на мислене, тя е би следвало да е нещо като "ледоразбивач", който за съжаление работи повече като фризер.... Ако не се въведе лична отговорност за резултатите от вкараните в съда обвинителни актове - прокуратурата ще си остане само мафиотска маша за нероялна конкуренция

  • 10
    chardo avatar :-|
    Чардо

    Браво Йонко !
    Н Е срамиш баща си .

    Йонко е потомствен юрист , баща му Миладин Грозев бе дългогодишен Зам.Пр-л на СГС .
    А Йонко още 1990 /93 г специализира в АнглияЗащита на правата на човека !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK