"Срещнахме се като опозиционери в един хотел в Тел Авив. Беше чиста химия между нас и си обещахме, когато сме на власт, да се видим пак." Така израелският премиер Бенямин Нетаняху описа първата си среща с Бойко Борисов. Тази седмица те се срещнаха пак в компанията на повечето си министри по време на съвместното заседание на двете правителства в София. Борисов, разбира се, влезе веднага в тон и подхвърли шегата на външния си министър Николай Младенов, че "и те, и ние си имаме по едно Биби" (визирайки прякора на Нетаняху и собствените си инициали).
Съдейки по външните признаци на посещението на Нетаняху и осем от неговите министри, изглеждаше сякаш двете страни са първи приятели. Външният вид може да е подвеждащ. България и Израел далеч не са толкова близки, колкото подсказват историите за холокоста и българските евреи, които Нетаняху не пропусна да спомене. По време на комунистическия режим България и целият източен блок не поддържаха връзки с еврейската страна след войната от 1967 г. От възстановяването на дипломатическите отношения през 1990 г. израелски премиер всъщност не е стъпвал тук. Търговските отношения са добри и оборотът расте постепенно, но Израел не е сред основните търговски партньори на България, а както самият Нетаняху отбеляза, израелският бизнес все още не е забелязал българския пазар, така както е направил това на други места в региона.
Ето защо пристигането на част от израелското правителство за съвместно заседание в София - нещо, което доскоро Израел правеше само с много важни партньори като Италия и Германия - беше пълна изненада. Или почти.
Бойно поле за една стара война
От няколко месеца насам Тел Авив се намира в състояние на повишена дипломатическа тревожност. След поредният провал на мирните преговори с палестинците те решиха да действат едностранно и за първи път от 1988 г. насам поискаха от ООН да признае държавността им в границите отпреди 1967 г. (Западния бряг, Газа и Източен Ерусалим) и да бъдат приети за член на организацията. Това е чисто дипломатически трик, който няма да донесе промяна на терен, но ще бъде шамар за Нетаняху и за САЩ. Досега държавността им е призната от 117 държави, а тъй като за резолюция в Общото събрание ще са им е нужни 128 държави, или 2/3 мнозинство, палестинците започнаха усилено лобиране.
Израел побърза да отговори. Вестник "Аарец" наскоро разкри планове, според които до всички посолства в Европа са били разпратени указания за постигането на блок от минимум 60 демократични държави, които или да гласуват против, или да се въздържат при гласуване в ООН. Тел Авив нарича това морално малцинство. Тъй като позициите на САЩ са ясни, а Русия и Китай подкрепят по различни причини палестинската инициатива, ЕС е основното бойно поле. Докато Нетаняху обикаляше Румъния и България, външният министър Авигдор Либерман посети Албания, Хърватия и Австрия.
"Определено ще искаме България да се противопостави на палестинската инициатива", каза пред "Капитал" израелският посланик Ноах Гал Гендлер преди посещението. "Ние я виждаме като провокация, която няма да допринесе за мирния процес - за какво им е да преговарят с нас, ако получат нещо без преговори." Такова горе-долу е било и посланието на зам. външния министър Дани Айалон, който пристигна с делегацията. Израел обаче се е постарал да смекчи максимално тона и никакво конкретно искане не е било отправено, казват дипломати. Самият Нетаняху дори на въпрос на "Капитал" отговори, че тази тема "не е единствената причина да сме тук, нито е двигател на посещението ни".
Истината е, че Израел има малко поле за игра в България. Страната ни е признала палестинската държава през 1988 г. и единственото действие, с което би могла да се ангажира, е въздържане при ново гласуване. Доколкото стана ясно от отговора или по-скоро липсата на такъв от Бойко Борисов, запитан как ще гласуваме, София не е бързала да откликне на Нетаняху. Дипломати уточниха, че надеждата ни е да не се стига до вариант гласуване в ООН, тъй като другата седмица Квартетът - Русия, САЩ, ЕС и ООН, ще предложат нов план за подновяване на преговорите и така могат да разубедят палестинците от едностранни инициативи. Самите палестинци пък явно смятат българския глас за решен, тъй като посланикът тук не успя да обясни пред "Капитал" дали е предприел някакви инициативи и какви. "Срещаме положителна позиция и добри чувства", каза той.
Здравейте, съседи
Нетаняху обаче явно мисли в перспектива. Големият брой министри, топлите послания, многото обещания ("приемам за лична мисия да представя на израелския бизнес възможностите тук") говорят, че Израел е решил да разшири полето си за действие в България и в други държави в региона. Това може да е провокирано от палестинската инициатива, не е свързано само с нея. От известно време насам Тел Авив прогресивно изпада в изолация на световната сцена. Доклади като "Голдстоун" за действията на израелската армия и кървавото спиране на флотилията към Газа миналата година накърниха имиджа на Израел в Европа и сериозно увредиха връзките му с важен партньор като Турция. Упорството на Нетаняху за израелските заселници на Западния бряг пък го скара със Барак Обама.
На този фон Източна Европа изглежда внезапно близка и привлекателна. "Имаме стратегия и въпреки че всички говорят за изолация, тези страни искат да развиваме връзки и имат добро мнение за нас. Те виждат интересите си и разбират, че Израел може да им помогне", заяви дълбоко прагматичният политик пред "Ройтерс" в Румъния. В София той говори за "естествени партньори". "Мисля, че причината за това посещение е комбинация от фактори", сподели пред "Капитал" експертът по израелска външна политика Йоши Мекелберг от института "Чатъм хаус". "Израел е в момента в голяма дипломатическа инициатива. Те търсят съюзници, определено. България е бонус, след Гърция и Румъния. Това е стратегия за колкото се може повече приятели."
Приятел с потенциал или потенциален приятел
Тук става дума за взаимен интерес. Израел има много, което да предложи - страната мина през кризата почти непокътната, лидер е във високотехнологичните сектори и в съвременните земеделски технологии. Докато ние, по сполучливия израз на Росен Плевнелиев, цитиран от Борисов, сме "шампион по пилеене на вода, Израел е шампион по пестене на всяка капка". Земеделието изглежда първият сектор, където израелският бизнес и технологии имат потенциала да направят промени. Израел наскоро откри голямо газово находище до бреговете си, за което съобщи, че ще разработва предимно за износ. Близостта му до Гърция и бъдещата връзка на българската мрежа с гръцката носят потенциал за така желаната диверсификация на газовите доставки.
Освен това в сътрудничеството си с еврейската държава България е изостанала драматично от съседите си - Гърция и Румъния вече правят много повече бизнес там, за което говори и фактът, че в Букурещ делегацията с Нетаняху беше предимно от бизнесмени, каквито в София нямаше. Усмивките и топлите спомени са важна част от политическата игра, но са само реквизит. Внезапният интерес на Израел е допълнителен шанс за една икономика в криза като българската, а дали правителството ще съумее да се възползва от него, като едновременно с това запази добрите връзки с арабския свят, ще бъде истинският тест за това ново приятелство.
"Срещнахме се като опозиционери в един хотел в Тел Авив. Беше чиста химия между нас и си обещахме, когато сме на власт, да се видим пак." Така израелският премиер Бенямин Нетаняху описа първата си среща с Бойко Борисов. Тази седмица те се срещнаха пак в компанията на повечето си министри по време на съвместното заседание на двете правителства в София. Борисов, разбира се, влезе веднага в тон и подхвърли шегата на външния си министър Николай Младенов, че "и те, и ние си имаме по едно Биби" (визирайки прякора на Нетаняху и собствените си инициали).
Съдейки по външните признаци на посещението на Нетаняху и осем от неговите министри, изглеждаше сякаш двете страни са първи приятели. Външният вид може да е подвеждащ. България и Израел далеч не са толкова близки, колкото подсказват историите за холокоста и българските евреи, които Нетаняху не пропусна да спомене. По време на комунистическия режим България и целият източен блок не поддържаха връзки с еврейската страна след войната от 1967 г. От възстановяването на дипломатическите отношения през 1990 г. израелски премиер всъщност не е стъпвал тук. Търговските отношения са добри и оборотът расте постепенно, но Израел не е сред основните търговски партньори на България, а както самият Нетаняху отбеляза, израелският бизнес все още не е забелязал българския пазар, така както е направил това на други места в региона.
13 коментара
"Израел има много, което да предложи - страната е лидер ...."
>>> Ако това ще са мотивите, се сещам как преди 15-тина години Македония беше признала Тайван, в надеждата да развива разни безмитни зони с техни капитали и пр.. Ще станем за смях, ако се водим по такива "практични съображения". Правилната тактика е да се действа заедно с максимум държави от ЕС. Признаването на Косово в съвместно изявление на Хърватия, България и Унгария беше добър пример.
До коментар [#1] от "cinik":
Ей Циник, бях го забравил това с признаването на Тайван от Македония. След тази нечувано умна постъпка Вардара стана втората силиконова долина, всички македонци са със заплати от 2000 евро и нагоре, а българите се редим на опашки за македонско гражданство за да пътуваме безвизово до Тайван :).
Иначе ми е много любопитно какво ние бихме могли да изнесем за Израел? За внос то е ясно че много неща има там - по едно време имаше в хипермаркетите ни израелски босилек чак. Въпроса е че всеки иска да ни продаде нещо и да ни издърпа и малкото пари в джоба а нашите правителства трудно защитават родните бизнес интереси и затова нямаме 5 лева в джоба и всичко ни е внос. С Бутан няма ли да разменим делегеции да видим и от там какво може да се внесе?
Не знам какво внасят. Но пребройте колко инвестиции имат в имоти само във Варна!
Уважавам евреите. Дали са много на света. Всеки говори за банкери, а пропуска учените, които са потресаващо много от тази нация. Обаче с Израел имаме проблем. Те като държава имат друг ндневен ред, доста различен от нашия. Далечна връзка има и между палестинския въпрос и кюрдския. А вотрия е сдържащ фактор за прекалените амбиции на едни съседи. Освен това, и по-важно разбира се, Израел не яде евро-шамари само от гузна съвест. По всички стандарти, държават Ираел има странни разбирания за човешките права, и много топло отношение ще накърни и без друго оцапания ни авторитет. И накрая - нещо не ми се връзва евреин да инвестира и някой друг да има полза. Гад Зееви? А колко са не толкова известни... С тях бизнеса е като с гърците - всичко опира до това да си пазиш гърба ежечасно, просто са им такива разбиранията. Не са нито немци, нито американци. Даже с франсетата нещата по-вървят, имам предвид като културни дадености...
Бойко е лумпен. Доклада на американците много добре го описва - "болезнено жаден за одобрение". Като настоящо ченге (бивши ченгета, бивши курви и бивши негри няма!) Бойко изпитва огромно уважение към Израел, Мосад, диаспората и т.н. И евреите го знаят това.
Не случайно тука идва и лично министър председателя на Израел, нашия човек се ласкае много от тия неща... Дано не прави елементарни действия.
Външния министър Младенов има вид на разумен и сериозен мъж, ако Бойко вземе да се пързаля - да му бие шамари зад врата.
Нищо против евреите, нищо против палестинците - ама няма заради егото на Боко да се изпокараме с целия свят. Това си е тяхна война. Ние си имаме свои проблеми.
Поведението на Израел в Палестина е престъпно и подкрепата за тях е съучастие.
До коментар [#2] от "dreamboxer":
Домати ще изнасяме, домати.
Също зърнени култури, разработени именно с техни технологии, вода можем да изнасяме, и много други такива неща.
Бойко и Бенджамин наистина имат общи черти, около силовия политически стил, който споделят и двамата. Сътрудничеството с Израел, каквото и да означава това, ще бъде от полза за България.
До коментар [#7] от "cilantro":
Вода и домати - един "много перспективен" отраслов бизнес, няма що...
До коментар [#6] от "gradinko":
Абсолютно съм съгласен с Вас. Според мен лично цялата им държава е построена върху погазването на международните закони.
Само, че не ме е..е. Крайно време е да се научимм да си гледаме интереса. Какво ние можем да спечелим от една палестинска държава. Какво ще внасяме от мангалите : оръжия, стратегии, инвестиции, злато, финанси, медицина, водни технологиии... Нищо няма да внасяма, зашото те нямат нищо.
Евентуално ще изнасяме за тях, привилигировани договори за износ, нещо такова... Можем да изнасяме зърно, оръжия, храни.. И С КАКВО ТОЧНО ЩЕ НИ ГО ПЛАТЯТ, А?