С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 15 юли 2011, 13:21, 5106 прочитания

Референдум в чаша вода

Липсата на комуникация между местна и централната власт е най-честата причина гражданите да търсят пряката демокрация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едва ли има нещо по-добро от това, хората да могат да кажат думата си по всеки въпрос от управлението. Колкото и хубаво да е това, използването и резултатът от референдумите обаче е малко сложен - невинаги води до успех, невинаги те биха били положителни, а понякога вотът само бетонира погрешни позиции.

Това е особено видно при последния референдум на жителите на община Горна Малина. Възползвайки се от дадената им със Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление възможност за свикване на местен референдум, на 25 юни хората от 14-те села в общината отговаряха на въпроса: "Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи общинска собственост за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства." Резултатът — 92% от гласувалите отговарят на въпроса с не, а избирателна активност е по-висока от тази на последните местни избори, което според закона е изискване за легитимност на местния референдум.


Защо Горна Малина направи референдум

До упражняването на този институт на пряката демокрация жителите на Горна Малина стигнаха, след като близо две години се борят срещу решение на предишния министър на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, с което той в края на своето управление (30 юни 2009 г.) дава разрешение на фирма «Ин мат инженеринг» за «проучване на строителни материали — подземни богатства в месността «Триъгълника», която е разположена на територията на селата Негушево и Осоица, община Горна Малина». Така в продължение на месеци инициативен комитет и община се опитват да попречат фирмата да не получи разрешително за изграждане на кариера за добив на строителни материали, като водят кореспонденция с три министерства, но не получават ясни отговори отникъде. Основният аргумент, с който хората застават срещу бъдещата кариера, е Общинският план за развитие на Горна Малина, акцент в който е развитието на биоземеделие и на селски туризъм. Проблем според местната власт е и грубото нарушение от страна на «Ин мат инженеринг» при извършването на самото проучване. «Теренът е общински и фирмата е извършила редица нарушения – нямат сключен договор с нас, което е нарушение на Закона за общинската собственост, а при самото проучване е нарушен и Законът за земеделските земи», разказва заместник-кметът на Горна Малина Ангел Жиланов.
Другото притеснение на местната общност е, че изграждането на една кариера или мина ще повлече и нови, най-малкото поради факта, че общината е «срамно» близо до най-големия строителен пазар — София. Ангел Жиланов разказва, че след разговори с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са разбрали, че в създадената дирекция «Природни ресурси и концесии» има над 1200 заявени намерения за проучване и добиване на строителни и инертни материали в страната и това доста ги е притеснило. «Ние сме близо до столицата и вероятността част от тези желания да бъдат насочени към нашата община е огромна. Ето защо направихме референдум – веднъж, за да си кажем мнението по конкретния казус, и втори път като превантивна мярка в бъдеще», допълна Жиланов.

Усещане за победа



Според Ангел Жиланов референдумът е успешен, а следващата стъпка на общината ще е да уведоми Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за волята на жителите на Горна Малина, с което то ще трябва да се съобразява в бъдеще. С убеждението, че са спечелили битката са и повечето жители на общината. «Гласувахме, разбира се. И ги бихме. Сега съветът да си свърши работата. Каквото трябва да направи, да го направи, и да се спрат тези мераци за мини и кариери», категорични са двама възрастни мъже. Те показват хълма от страната на село Негушево, който според тях са спасили от прокопаване и обясняват, че зад него е другото село - Осоица. «Спряхме ги!», казват две възрастни жени, които стоят пред магазина в общинския център Горна Малина. И двете обясняват, че на референдума са отишли да гласуват, за разлика от предишните местни избори, към които са останали пасивни. «Дано поне този проблем да се реши, че то нещата никак не са на добре – две предприятия затвориха, доста хора останахме без работа», казва едната жена. Полу на шега, полу на истина тя казва: абе, от една страна, не искаме нито кариера, нито мина тук, от друга обаче, ако те осигурят работа по хората, ще е добре... Бърза обаче да повтори, че е гласувала против кариерата.

Дали обаче битката е спечелена

Казусът с Горна Малина повдига доста въпроси. Действително ли с местен референдум може да се спрат обекти като сметища, замърсяващи производства, мини и кариери? Ако това е така, то може ли всяка община да се обяви за «защитена» и какво ще стане тогава с икономиката и инвестициите.
Според Николай Пехливанов, зам.-председател на парламентарната комисия по регионална политика, действителността в България е такава, че на практика никакви действия не могат да бъдат спрени с референдум – нито на държавата, нито на частните инвеститори. «Българската практика е такава – референдумът се използва като натиск, за да спре вече взето решение. Т.е. един управленски инструмент е превърнат в психологически такъв», казва той.
В самия закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изключенията за това, за какво не може да се прави местен референдум, са прекалено общи, за разлика от прецизно изброените изключения, при които не може да се провежда национален референдум. Формулирани са само три категорични забрани — за въпроси от дейността на общинския съвет, за размера на местните данъци и такси и за местния бюджет. А иначе е записано, че местен референдум може да се проведе по «въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление». Те пък са изброени за Закона за местното самоуправление и местната администрация и се простират от устройството на територията, през здравеопазването, образованието, спорта и културата, до опазването на околната среда и архитектурните и историческите паметници.
Според експерта по конституционно право и консултант на сдружение «Болкан асист» Атанас Славов при референдума в Горна Малина е допусната една съществена грешка. «Самият въпрос обединява няколко неща на едно място, като те се регулират от различен тип правни норми, разпоредби и закони», казва той. Според него част от тези неща наистина попадат в компетентността на общината и за тях референдумът е успешен — това са сметищата и замърсяващите производства. Другата част обаче, която засяга добива на подземните богатства, е надобщински въпрос. «Ако производствата и депата за отпадъци са действително на територията на общината - на земята, на повърхността, то подземните богатства са под повърхността, а по силата на чл. 18 от Конституцията те са изключителна държавна собственост и като такава не може с общински референдум да се взима решение за тях», обяснява Славов.
Той допълва, че ако го няма това ограничение, то повечето общини в България ще проведат местни референдуми и тогава добив на подземни богатства няма да може да се извършва никъде. «Това би стопирало много други инициативи и дейности, които биха имали широко социално значение – работни места, корпоративна социална отговорност... Всякакви инициативи биха се стопирали по този начин», казва Славов.
Така в действителност се оказва, че местният референдум в Горна Малина е успешен, но... отчасти. На практика общината няма механизъм, по който да наложи решението си на държавата в частта, засягаща подземните богатства. Случаят обаче е показателен за липсата на комуникация между местна и държавна власт - в случая поради липсващия национален план за развитие, общините чувстват, че техните планове трябва да имат предимство пред всичко останало. А това вече е проблем. «Често пъти хората, когато нямат друга възможност за изява на своето мнение, прибягват до инструментите на пряката демокрация. Ако ги има другите механизми на демокрацията, тогава хората по-рядко биха желали чрез референдуми да решават различни въпроси», казва Славов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Скандалът с апартаментите заплашва правителството на Борисов, СДС прегърна ГЕРБ за евроизборите, натиск за оставка на Тереза Мей

24 мар 2019, 2080 прочитания

Политическото ехо след скандала с апартаментите - ще издържи ли Борисов? 5 Политическото ехо след скандала с апартаментите - ще издържи ли Борисов?

За Валери Симеонов оставките са "просташки лов на вещици", за Томислав Дончев скандалът "има потенциал да нанесе щети", а ДПС не вижда проблем

24 мар 2019, 3339 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
На чисто с шиста

Повече прозрачност няма да навреди на евентуалния добив на неконвенционален газ

Founder Institute започва европейския си поход от София

Основателят и изпълнителен директор на прекселераторската програма Адео Реси пред "Капитал"

Растеж след буря

Основаната в България софтуерна фирма "Станга" отбелязва впечатляващ ръст на оборота от близо 30%, след по-ранен срив

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Книга: Стефан Цвайг и Максим Горки - "Писма"

Изданието събира кореспонденцията между двамата писатели в периода 1923 – 1936 г.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Fitch подобри рейтинга на България, КЗК скоростно разреши на Домусчиев да купи "Нова тв"

Емисия

DAILY @7AM // 25.03.2019 Прочетете