Гърция не е безнадежден случай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гърция не е безнадежден случай

Лешек Балцерович

Гърция не е безнадежден случай

Авторът на шоковата терапия в Полша Лешек Балцерович пред Капитал

Марина Станева
6806 прочитания

Лешек Балцерович

© Георги Кожухаров


Г-н Балцерович, научихме ли нещо от кризата?

- Зависи за коя страна говорим. САЩ например имат голям фискален проблем и дори на тях ще им се наложи да се сблъскат с него рано или късно. За да се справят с това, са необходими предотвратяващи мерки, тъй като фискалните проблеми не се появяват първоначално в катастрофална форма. Необходими са фискални правила. Например в Полша имаме забрана публичният дълг да надвишава 60%. Това все още е доста високо, но поне е по-добре от нищо. Разбирам, че в България дискутирате фискален пакт, който включва да се ограничат държавните разходи до 40% от БВП и бюджетният дефицит до 2% от БВП. Това е много важна стъпка, за да се тушират фискалните проблеми. Едно от заключенията от дълговата криза в ЕС е, че страните трябва да имат фискална конституция.

Печелим или губим от кризата в Гърция?

- Печелите, ако въведете фискална конституция. Така ще бъдете спасени. Защото тогава ще бъде много трудно за всяко правителство да увеличи разходите, публичния дълг и данъците. Ако направите това, ще бъдете на страната на печелившите. Лошата фискална политика включва прекалено харчене и висок дефицит като в Гърция, но и високи данъци като в много европейски страни. Ако следвате лоша политика, ще имате проблем, независимо дали сте в еврозоната или не. Необходима е фискална дисциплина.

Кои са силните и слабите европейски икономики с изключение на Гърция?

- Гърция е специален случай заради акумулирания публичен дълг, който е в размер на 160%. Дори в Португалия, Италия и Испания е по-малко. От друга страна, в Гърция могат да се проведат много реформи, защото там има толкова много отклонения. Така че те може да отбележат растеж, ако представят необходимите реформи. Гърция не е безнадежден случай. Ситуацията им е по-добра от тази в Полша през 1989 г. Най-силните икономики са онези, които са провели правилните реформи – Финландия, Германия, Швеция. В някои случаи това е станало след претърпяна криза, но това показва, че са си научили урока и са си взели необходимите поуки.

Какво смятате за пакта "Евро плюс"?

- Той се състои от много празни думи. За страните е по-добре да се фокусират върху своите проблеми и да предложат решения във вътрешен план. Не трябва да очаквате, че ЕС ще реши собствените ви проблеми. Трябва да се въведат благоразумни регулации, от които се нуждаят правителствата. Защото правителствата трябва да бъдат ограничавани, за да не вземат лоши решения. Има много примери за това, че правителства, които не са ограничавани, следват лоша фискална политика. Такъв е случаят в Унгария, тъй като там управниците се надпреварваха кой ще обещае повече.

Как си представяте ЕС след 10 години?

- Европейският съюз и еврозоната ще продължат да съществуват. Ще сме си извлекли някои поуки от сегашната криза, като например нуждата от по-голяма фискална дисциплина.

Какъв е най-големият проблем на България?

- Най-голямото ви постижение е, че успяхте да редуцирате публичния си дълг. Вярно, че имахте спад в БВП през 2009 г., но това, сравнено с други страни, е сравнително умерено. Една от причините е, че имате фискални буфери. Сега икономиката ви отбелязва растеж и износът се увеличава. Успяхте да редуцирате дефицита по текущата сметка. Но също така трябва да откриете проблемите си и да работите върху тях, като например ограничената конкурентоспособност. Но това е поправимо. България е показала, че може да постига успех.

Можем ли да направим сравнение между полската и българската икономика?

- В Полша стартирахме реформите по-рано. Вие също имахте добър старт, но и финансова криза в периода 1996-1997 г., а ние я избегнахме. Но след правителството на Иван Костов имахте социалистически кабинети с много неблагонадеждна политика. Друга разлика е, че още в началото ние постигнахме голяма конкуренция в полската икономика. Но фискалната ви политика е успешна. България е в по-добра ситуация от Полша по отношение на бюджетния дефицит, за което трябва да поздравим сегашното правителство. Но и предишните ви правителства бяха много внимателни в това отношение.

Защо Китай е толкова успешна икономика, след като не спазва конвенционалните принципи? Колко ще продължи този успех?

- Китай беше много беден заради комунизма. А бедните страни с една добра политика могат да растат по-бързо от държави, които са вече богати. Същото се случи преди това и с Япония. Така че това не е чудо. От друга страна, Китай постига такъв ръст не заради социализма, а защото изоставя социализма и се движи към една по-пазарна икономика, но без декларации. По-голямата част от китайската икономика е частна и тя се отвори доста към външния свят. Когато направиш такава огромна промяна, започваш да бележиш ръст. Китай не е изобретил по-добър социализъм, а го изоставя.

ПРОФИЛ

Лешек Балцерович е икономист, бивш министър на финансите и вицепремиер на Полша и бивш управител на Полската народна банка. След падането на комунизма е известен с плана си за т.нар. шокова терапия, благодарение на който страната направи преход от планова към пазарна икономика. В момента е председател на европейския икономически институт Bruegel.

Г-н Балцерович, научихме ли нещо от кризата?

- Зависи за коя страна говорим. САЩ например имат голям фискален проблем и дори на тях ще им се наложи да се сблъскат с него рано или късно. За да се справят с това, са необходими предотвратяващи мерки, тъй като фискалните проблеми не се появяват първоначално в катастрофална форма. Необходими са фискални правила. Например в Полша имаме забрана публичният дълг да надвишава 60%. Това все още е доста високо, но поне е по-добре от нищо. Разбирам, че в България дискутирате фискален пакт, който включва да се ограничат държавните разходи до 40% от БВП и бюджетният дефицит до 2% от БВП. Това е много важна стъпка, за да се тушират фискалните проблеми. Едно от заключенията от дълговата криза в ЕС е, че страните трябва да имат фискална конституция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    contxt avatar :-|
    conTXT

    Много добре казано - кратко, ясно и точно. Единственото, което остава да се промени в Гърция е културата, при нас също.

  • 2
    bohrmottelson avatar :-|
    BohrMottelson

    "Но след правителството на Иван Костов имахте социалистически кабинети с много неблагонадеждна политика."

    Надявам се на 'Посрано' 20 да четат 'Капитал'.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Не споделям оптимизма на Балцерович. Соц-държавите имаха дългове в % висок спрямо БВП, но в номинално изражение бяха ниски. 1990 г. България фалира заради дълг от 12 милиарда долара, които по-късно, в процеса на изравняването на цените със Западна Европа станаха поносими като бреме (не споменавам хиперинфлацията на левовия дълг и редуцирането на външните междудържавни дългове, защото не се знае колко попречиха и колко помогнаха) А такъв потенциал при Гърция няма. 400 милиарда евро са съвсем друга цифра.

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Фискалния пакт на Дянков е глупост. В него има и добри моменти, но като цяло - това е съвършено излишно товарене на Конституцията, при условие, че ЕС си има все по-строги механизми за контролиране на фискалната дисциплина на държавите-членки. Същевременно, къде по-важни неща като задължителната употреба на референдумите в някои случаи, неприкосновеността на човешките мисли (все по-често чувам твърдението, че в България незаконно, срещу личния живот на неподозиращи български граждани, се употребява авангардна разузнавателна технология за мониториране на човешките мисли) и други подобни наистина ВАЖНИ промени на Конституцията са старателно избягвани от политиците ни. Има ли какво повече да говорим?!

    --------------------------------------------------
    Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от Шеврон на шистов газ в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.

    http://www.youtube.com/watch?v=g3h7V5m9JKE&feature=related

    Изглежда, на 24.06.2011 година усилията ми, заедно с тези на още двама души тук ("venzie" и "istorika": коментари с номера 39, 40, 41, 48, 49, 50 и 53 под статията "Трайчо Трайков: България трябва да диверсифицира енергийните си източници, но и трасетата за доставка" в "Дневник")...

    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/29/1096820_traicho_traikov_bulgariia_triabva_da_diversificira/?ref=id#comment-50

    ...дадоха някакъв, макар и недостатъчен резултат. Проблемът най-накрая успя да стигне до Парламента, макар и представен само от опозицията в лицето на БСП (явно, всички останали продажници в Парламента одобряват гнусотията с шистовия газ - много по-опасна от проекта "Бургас-Александропулис", който Борисов спря уж по екологични причини. Ако екологията наистина беше толкова важна за Борисов и за кабинета му, те въобще нямаше да допуснат отровния добив на шистов газ на територията ни.).

    В отговор на предупрежденията на БСП Трайков изтропа нещо си за голяма дълбочина на добива и че това, според него, не водело до заплахи. Да иде да каже това на американските ранчери около сондажи на шистов газ, от чиито чешми текат ОГЪН И ОТРОВИ. Има ли Трайков дете? Ще плащам, лично от джоба си, детето на Трайков в продължение на година да пие водичка от чешми в близост до сондажите на "Шеврон", когато онези започнат. Трайков спомена и да не се плашела "излишно" обществеността - оправданието на комунистическата власт някога да не предупреди адекватно за последствията от чернобилската катастрофа...

  • 5
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Г-н Лешек Балцерович е от тези специалисти, които не правят разграничение при държавно финансово управление, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”.

    Това е предпоставка за непълнота при негови преценки и изводи.

  • 6
    danailov avatar :-|
    danailov

    Без и за момент да подлагам на съмнение авторитета на Лешек Балцерович, бих си позволил да не се съглася с него по въпроса за Гърция.Няма да влизам в излишна полемика, но бих споменал факта, че въпреки сигналите за скрити "козове", различни потенциални резервни средства на финансиране, външни инвеститори и контролирани финасови и пазарни потоци, Гърция няма да избегне фалита. Това е оздравителния процес и за целия ЕС. Иначе споделям изцяло оптимизма за бъдещето на съюза след реформирането му.

  • 7
    panzerino avatar :-|
    panzerino

    "...Китай беше много беден заради комунизма. А бедните страни с една добра политика могат да растат по-бързо от държави, които са вече богати. Същото се случи преди това и с Япония."

    Китай и Соц страните бяха "затворен трудов пазар". Трудов пазар недостъпен в глобален мащаб.
    Състоянието на Китай сега е може би най-големият "балон", просто защото целия му икономически "потенциал" се дължи на преместени производства отвън, ползващи евтината работна сила на милиардната държава. Но не това е източника на сила на една Икономика, а това, кой и къде реално притежава тези компании. "Фолксваген" може да потрои заводче или Индустриален парк за 200 млн, но седалището му е в Германия. Утре, когато Китай повече не му "изнася", ще си свие заводчето и ще отиде в Турция, например. И край на икномическото "чудо".

    Китаец в масови електронни производства ( "Фокскон", например) получава по 120-200 долара месечна заплата).

    Извод? Който е имал, пак ще има.
    Нямащият не може да почне да "има", ако САМ не създаде основата, на която да стъпи собствената му държава.

  • 10
    kkk_20 avatar :-|
    kkk_20

    Прекалено оптимистична е прогнозата му за Гърция, а и за бъдещето на евросъюза. Прав е, че е необходима фискална дисциплина, но проблемите са много повече от решенията. Имаме освен бюрокрациите на отделни държави и брюкселската, което усложнява на степен всичко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK