На чисто с шиста

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Десетина милиарда, не, стотина, а, не, няколко трилиона. Така само за няколко месеца прогнозите за наличието на газ в България стигнаха астрономически величини. Все по-нарастващите газови апетити са резултат на очакваното проучване на залежите на шистов газ в страната. А и на предстоящите преговори с "Газпром".

Абсурдната прогностика беше посрещната с подобаващ екологичен отпор. На 2 юли общинският съвет на Нови пазар реши да обжалва решението на Министерския съвет за разрешаване на проучването на нефт и газ на територията на общината. Без да я е ясно нито как, нито какво ще търси спечелилата конкурса американски фирма "Шеврон".

След 10-15, може би 20 години

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Добивът на шистов газ може да започне след 10-15 години, смятат повечето експерти. Залежи има на много места в България – Етрополската или Каспичанската свита например и те са известни отдавна. "Още в края на 50-те и началото на 60-те години са правени сондажи и са вземани проби от тези слоеве. Но тогава никой не им е обръщал внимание, тъй като е нямало технология за добив", обяснява проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт при БАН. Сега, с навлизането на новите технологии, вече става възможно да се изследват и преди недостъпни пластове. "Но засега находище няма. Може да се направи компютърно интерполиране и приблизително, но с много грубо приближение да се прогнозират запаси." Кольо Тонев, управител на "Дайрект петролеум България", която разкри последното засега конвенционално находище на газ в страната, потвърждава това мнение. "В общи линии колкото и милиарда да кажете, няма да сгрешите. Но колко може да се извлече и дали изобщо нещо може да се извлече е въпрос на бъдещи изследвания. Сега никой не може да каже. А дали ще е и икономически изгодно, това е съвсем отделен въпрос."

На практика изследванията едва сега започват. "Дайрект петролеум България" регистрираха геоложко откритие, но фирмата е решила да се съсредоточи върху добива на конвенционален газ. Прогнозите само от едно находище до с. Девевенци са за наличие на около 5 млрд. куб метра, а има още две, които тепърва ще се проучват. Дружеството обаче още не е защитило доклада си за търговско откритие и Тонев предполага, че част от причините затова е истерията около шистовия газ.

Спираме, но какво



Заради тази отдалечена перспектива реакцията на общината в Нови пазар преди две седмици изглежда странна. Общинарите поискаха да се направи оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за плана за проучване на "Шеврон". ОВОС, който е най-детайлната и прозрачна процедура за екооценка, се прави едва при намерение за добив, тъй като именно той може да нанесе трайни щети на природата. За търсене може да се приложи, но само в изключителни случаи. Проблемът е, че дори да се реши да се направи ОВОС, той все още няма обект за прочуване – няма как да се оцени рискът от сондаж, чието местоположение още не е ясно. "Шеврон", както и всяка друга компания, трябва да предостави проект за цялостна програма за проучване едва след като подпише договора. А мястото на самите сондажи ще се определи в следващите една-две години.

Самият договор още не е подписан, най-вероятно поради данъчното тълкуване на бонуса от 30 млн. евро, който "Шеврон" плати на правителството за правото да проучва, т.е. дали не трябва да плати и ДДС върху него.

Въпреки това група еколози начело с Константин Дичев твърдят, че правителството е трябвало да поиска екологична оценка. Върху какво точно - не е ясно. Както обяснява Йордан Кирков от дирекция "Природни ресурси и концесии" в МИЕТ, компанията тепърва ще представи подробности от плана си за проучване. След това по закон екологичната оценка е задължителна и върху нея се правят публични обсъждания по общини, които могат да изразяват възражения. На практика процедурата е идентична във всички страни, обясни Марта Вагродска, началник на отдела за преговори и насърчаване на инвестициите в полското министерство на екологията. В Полша се следва същата последователност.

Всичко това изглежда като бюрократична абракадабра, но всъщност е опит да се замъгли един относително ясен процес.

Любопитен е и процесът, по който изведнъж избухна съпротивата срещу проучванията на шистов газ. Аргументът на групата около Дичев се подкрепя и от БСП, които заедно с депутатите от ДПС в региона бяха сред най-активните противници на газовите проучвания (макар че на заседанието в Нови пазар са присъствали и депутати от ГЕРБ).

Другата искара, която запали фитила на недоволството беше изявлението на министър Трайчо Трайков два дни след решението на кабинета за подписване на договор с "Шеврон". Той каза, че не е необходима екологична оценка за проучванията. Както се оказа, министърът по-скоро е имал предвид ОВОС. Но тази неточност сега удобно послужи като знаме на съпротивата.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Самото проучване"