На чисто с шиста

Повече прозрачност няма да навреди на евентуалния добив на неконвенционален газ

Десетина милиарда, не, стотина, а, не, няколко трилиона. Така само за няколко месеца прогнозите за наличието на газ в България стигнаха астрономически величини. Все по-нарастващите газови апетити са резултат на очакваното проучване на залежите на шистов газ в страната. А и на предстоящите преговори с "Газпром".

Абсурдната прогностика беше посрещната с подобаващ екологичен отпор. На 2 юли общинският съвет на Нови пазар реши да обжалва решението на Министерския съвет за разрешаване на проучването на нефт и газ на територията на общината. Без да я е ясно нито как, нито какво ще търси спечелилата конкурса американски фирма "Шеврон".

След 10-15, може би 20 години

Добивът на шистов газ може да започне след 10-15 години, смятат повечето експерти. Залежи има на много места в България – Етрополската или Каспичанската свита например и те са известни отдавна. "Още в края на 50-те и началото на 60-те години са правени сондажи и са вземани проби от тези слоеве. Но тогава никой не им е обръщал внимание, тъй като е нямало технология за добив", обяснява проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт при БАН. Сега, с навлизането на новите технологии, вече става възможно да се изследват и преди недостъпни пластове. "Но засега находище няма. Може да се направи компютърно интерполиране и приблизително, но с много грубо приближение да се прогнозират запаси." Кольо Тонев, управител на "Дайрект петролеум България", която разкри последното засега конвенционално находище на газ в страната, потвърждава това мнение. "В общи линии колкото и милиарда да кажете, няма да сгрешите. Но колко може да се извлече и дали изобщо нещо може да се извлече е въпрос на бъдещи изследвания. Сега никой не може да каже. А дали ще е и икономически изгодно, това е съвсем отделен въпрос."

На практика изследванията едва сега започват. "Дайрект петролеум България" регистрираха геоложко откритие, но фирмата е решила да се съсредоточи върху добива на конвенционален газ. Прогнозите само от едно находище до с. Девевенци са за наличие на около 5 млрд. куб метра, а има още две, които тепърва ще се проучват. Дружеството обаче още не е защитило доклада си за търговско откритие и Тонев предполага, че част от причините затова е истерията около шистовия газ.

Спираме, но какво

Заради тази отдалечена перспектива реакцията на общината в Нови пазар преди две седмици изглежда странна. Общинарите поискаха да се направи оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за плана за проучване на "Шеврон". ОВОС, който е най-детайлната и прозрачна процедура за екооценка, се прави едва при намерение за добив, тъй като именно той може да нанесе трайни щети на природата. За търсене може да се приложи, но само в изключителни случаи. Проблемът е, че дори да се реши да се направи ОВОС, той все още няма обект за прочуване – няма как да се оцени рискът от сондаж, чието местоположение още не е ясно. "Шеврон", както и всяка друга компания, трябва да предостави проект за цялостна програма за проучване едва след като подпише договора. А мястото на самите сондажи ще се определи в следващите една-две години.

Самият договор още не е подписан, най-вероятно поради данъчното тълкуване на бонуса от 30 млн. евро, който "Шеврон" плати на правителството за правото да проучва, т.е. дали не трябва да плати и ДДС върху него.

Въпреки това група еколози начело с Константин Дичев твърдят, че правителството е трябвало да поиска екологична оценка. Върху какво точно - не е ясно. Както обяснява Йордан Кирков от дирекция "Природни ресурси и концесии" в МИЕТ, компанията тепърва ще представи подробности от плана си за проучване. След това по закон екологичната оценка е задължителна и върху нея се правят публични обсъждания по общини, които могат да изразяват възражения. На практика процедурата е идентична във всички страни, обясни Марта Вагродска, началник на отдела за преговори и насърчаване на инвестициите в полското министерство на екологията. В Полша се следва същата последователност.

Всичко това изглежда като бюрократична абракадабра, но всъщност е опит да се замъгли един относително ясен процес.

Любопитен е и процесът, по който изведнъж избухна съпротивата срещу проучванията на шистов газ. Аргументът на групата около Дичев се подкрепя и от БСП, които заедно с депутатите от ДПС в региона бяха сред най-активните противници на газовите проучвания (макар че на заседанието в Нови пазар са присъствали и депутати от ГЕРБ).

Другата искара, която запали фитила на недоволството беше изявлението на министър Трайчо Трайков два дни след решението на кабинета за подписване на договор с "Шеврон". Той каза, че не е необходима екологична оценка за проучванията. Както се оказа, министърът по-скоро е имал предвид ОВОС. Но тази неточност сега удобно послужи като знаме на съпротивата.

Самото проучване

Проучването протича на няколко фази. Първоначално се изследва наличната информация -  процес, който може да продължи година. След това започва етапът на сеизмичните изследвания, чиято цел е да бъде съставена подробна геофизична карта. При нея се използва апаратура, която предизвиква вибрации и след това засича движението на сеизмичните вълни и създава подробна карта на геологичните формирования. Процесът на практика е безвреден за природата, движението на тежкотонажни камиони оказва по-голяма вреда за околните сгради или почвите.

Едва след това се прибягва до сондажи. Те извеждат ядки, т.е. проби, на чиято основа се оценяват залежите. Този процес отнема средно пет години, но разрешението за проучване може да бъде удължено на два пъти с по две години. Ако се окаже, че има перспектива за развитие, може да се направят и допълнителни сондажи, при които се използва и хидравлично разбиване.

Конвенционално ли е проучването на неконвенционалния газ?

"Търсенето на шистов газ не е с нищо по-опасно от всеки друг сондаж. Ако я нямаше истерията, дори никой нямаше да усети, че се правят проучвания", твърди Радослав Наков, зам.-директор на Геологическия институт при БАН. Сали Корнфелд, шеф на отдела за международно сътрудничество в областта на нефта и газа към американското министерство на енергетиката, обяснява, че в крайната фаза на проучването все пак се използва хидравлично разбиване, за да се прецени потенциалът за извличане на газа. То обаче е по стандартната технология и не се използва хоризонтално сондиране (т.е. обхваща много малко територия).

По думите на Тонев това е практика при всеки сондаж, а методът се използва вече няколко десетилетия. "Прави се хидроразрез, вкарва се пясък или алуминиеви частички, за да не се затвори пробивът. Понякога се правят и киселинни обработки", обяснява той. Дори по време на проучванията на "Дайрект петролиум" за конвенционален газ е била използвана подобна техника, за да се съединят няколко отделни резервоара.

Още по-любопитен е примерът с добива на петрол и газ около Тюленово. "Находищата де факто са във водоносния слой, но не се е чуло хората в Каварна или Шабла да имат проблем с водата", казва проф. Стойкова. Тя подчертава, че страховете от дълбоките сондажи са необясними, след като в България досега е имало над хиляда такива.

Противниците на проучването на шистовия газ обаче твърдят, че то все пак крие доста рискове. Проф. Константин Щерев, който е хидрогеолог по образование, твърди, че нямам как да се разбере какви са запасите, без да се направи технологичен опит още във фазата на проучването. "Не става дума за кротък сондаж, да се изразим по-образно, тук става дума за буен сондаж", коментира той. Според него дори на тази фаза могат да последват неблагоприятни последици като замърсяване на подпочвените води. Георги Георгиев, доцент по нефтена геология в СУ "Св. Кл. Охридски", уточнява, че да, технологията подобна на фракинга се използва отдавна, но със значително по-ниско налягане и за по-кратък период. След като се разбие определен пласт, нефтът и газът от конвенционалните находища излиза при използване на много по-ниски налягания. Георгиев вкарва и още един аргумент срещу – вероятността да се намерят значими находища на газ е много малка. "Защо тогава да прахосваме хубавите ни полета с проучвания, които могат да не дадат никакви резултати."

Поддръжниците на шистовия газ не смятат, че няма рискове. По думите на доц. Наков обаче перспективата да се открие някакъв газ е по-голяма от тази да се замърси земята. Тонев с готовност обяснява откъде са дошли проблемите в САЩ. "В полето Бърнет шистовият слой е на 900 метра дълбочина, а водния на 800 м. При нас изтичане на замърсена вода през пукнатините няма как да се случи поради огромното разстояние между двата слоя. Това е по-безопасно, но пък много по-скъпо и съмнително за развитие."

Повече прозрачност никога не е излишна

"И какъв им беше проблемът на "Шеврон" да си направят един информационен център в Нови пазар, така както "Дънди" направиха в Крумовград (за златното находище в Ада тепе - бел. ред.)", казва депутат от левицата. По неговите думи държавата и американската компания са подходили изключително арогантно към местните власти и не са дали повече информация.

Това е доста странно, след като американското министерство на енергетиката вече цяла година обучава български експерти за предизвикателствата пред шистовия газ. На последните семинари в София обаче не са били поканени представители на малките общини.

Тонев казва, че не вижда проблем да се направи и ОВОС на проучванията. "Ние няма какво да крием." Единствената пречка е тромавата процедура, която продължава една година, а в общественото обсъждане участват хора, които най-често не разбират нищо от спецификата на проблема.

В интерес на истината в доста страни местните власти имат доста по-голямо влияние върху процедурата за търсене и проучване на подземни природни богатства. Марта Вагродска обясни, че освен стандартните екооценки (аналогични на тези по българското законодателство) в Полша местните власти дават разрешение за всеки сондаж, по-дълбок от 1000 метра.

Естествено е всяка нова технология да поражда страхове - добивът на шистов газ съвсем не е  безопасен, ако не се следват строго правилата. В последните години и доста големи компании като "Бритиш петролиум" се провалиха с методи, които изглеждаха вече стандартизирани и рутинни. Така че хората имат право да получат повече информация - нещо, което българските власти до този момент не са се опитали да направят. Дали защото използват шистовия газ само като пропагадно оръжие, дали защото са нямали капацитет.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


94 коментара
  • 1
    ceco avatar :-|
    Цецо

    Всъщност истината е, че петата руска колона вдигна шум. За да не се посегне на най-святото за тях - да сме зависими от плащащите им. Да се отбележи участието на дините (зелените - дето са ярко червени отвътре). Все отбор демагози.

    А за самия добив естествено, че трябва да се направи ОВОС, при това по най-високи изисквания. Ма нека все пак първо се докаже, че има какво да се добива. На разумна цена. Ма нали идат избори и триперливите хукнаха да трупат точки. Та и да не се забрави предателската им същност. А на майтап риват срещу друго крило на създалата ги ДС.

  • 2
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    "Геоложкото откритие" на Дайрект Петролеум си е един естествен факт, идвестен на учените от десетилетия, но неизвестен на експертите от Дирекция "Земни недра" на МОСВ. Затова този факт стана за тях "откритие" /установено при това с все още единствения-защо ли?- вертикален с-ж Девенци!/. Комично събитие от българската геоложка провинця... Шистовият газ добиван в САЩ е скъпо удоволствие, с което янките натриват носа на руснаците и арабите.
    У нас такъв газ в обозримо бъдеще едва ли ще се добива. А самата Кристалина да научи геологията на България- Каспичанската свита е само от карбонатни скали.

  • 3
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Нека се шуми! Колкото повече шум, толкова повече прозрачност! В крайна сметка това е демокрацията.

    [quote#1:"Цецо"]А на майтап риват срещу друго крило на създалата ги ДС. [/quote]
    Цецко това да не ти е левичарската аудитория на "Дневник" от малограмотни и безработни. За щастие още не са се домъкнали и тука, та бъди така добър да ни лишиш от демагогиите за ДС! Предварително благодаря! :)

  • 4
    misha avatar :-|
    Миша

    Шистовият газ в България малко ще почака. Първо трябва да се оценят реалните резерви. Дано да са достатъчно големи. Второ все още трябва да се подобри технологията. Не само от екологична, но и от икономическа страна. Тъй като потреблението на газ в България е малко (около 500 м.куб на жител на година) има шанс да добиваме достатъчно за газова независимост.
    Някои руски политолози смятат, че когато се откри шистов газ в Полша, руското правителство клекна пред поляците и се правят на добрички.
    Какво ще стане, ако в България се отрие голямо количество шистов газ?

  • 5
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Добивът на шистов газ е съпроводен с големи поражения и замъсяване на земните пластове. Това ще бъде пагубно за екологията на районите в които се добива. Цената на газта едва ли ще падне значително и изгодите ще бъдат главно за тези които експлоатират находището. Накрая последствията ще останат за наша сметка.

  • 6
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    Много хора си мислят, че като добиваме газ ще паднат цените на газа, тока, горивата, топлоенергията....

    Не приятели - ако бликне газ, той ще е на пазарна цена и по всяка вероятност количеството му няма да бъде такова, че да повлияе на пазара.

    Нека си вържем гащите с една диверсификация на доставките, а след това да мечтаем да станем една мини-Русия.

  • 7
    moreni avatar :-|
    moreni

    Това, че си хипохондрик не значи, че не си болен. Това, че руснаците не желаят да си разообразим енергийните източници, не значи, че шистовият добив е безопасен. Просто наистина трябва просвета и обсъждане на въпроса. Но както виждам отново сработва рефлексът на премълчаването, явно институциите и медиите освен да прикриват истината друго не умеят.

  • 8
    naturebox avatar :-|
    nature_box

    Надявам се газта да е в недостатъчни количества, за да не се стига до извличането му. 30 млн. долара бонус щели да дадат Шеврон. Смешни пари в сравнение с това, което ще изкарат. Из интернет има достатъчно много примери за замърсяването на природата вкл. и питейната вода в следствие на този фракинг. Факт е, че замърсяване има и никой не може да гарантира къде и кога ще изтечат тези инжектиране химикали след време. Смятам, че темата е от изключителна важност за хората и намирам за странно, че от Капитал не са я сложила на началната страница.

  • 9
    berbenkov avatar :-?
    berbenkov

    Писта
    за шиста!

  • 10
    tel_112 avatar :-|
    Мазен чех

    Газът на България лежи на дъното на Челно море под формата метанхидрати и дори в момента има газови гейзери от които изтича метан в атмосферата, според някои оценки около 1млрд м3, т.е. почти половината от годишното ни потребление. Просто трябва да развием технологията му за добив, а не да си бъркаме по дупките и да чакаме някой друг да направи това. За съжаление тоя финансов и политически елит на България освен от контрабанда и проституция от друго не разбира и не е в състояние да организира и осъществи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход