Конграчулейшънс за кого?

Какво се чете между редовете на доклада за съдебната система

Главният прокурор Борис Велчев (вдясно) заяви, че трудно си обяснява защо Европейската комисия го обвинява в пасивност. Вицепремиерът Цветан Цветанов коментира така: "Евродокладът е обективен и такъв, какъвто сме го очаквали през последните четири години. Лично за мен е умерено позитивен".
Главният прокурор Борис Велчев (вдясно) заяви, че трудно си обяснява защо Европейската комисия го обвинява в пасивност. Вицепремиерът Цветан Цветанов коментира така: "Евродокладът е обективен и такъв, какъвто сме го очаквали през последните четири години. Лично за мен е умерено позитивен".    ©  Георги Кожухаров
Главният прокурор Борис Велчев (вдясно) заяви, че трудно си обяснява защо Европейската комисия го обвинява в пасивност. Вицепремиерът Цветан Цветанов коментира така: "Евродокладът е обективен и такъв, какъвто сме го очаквали през последните четири години. Лично за мен е умерено позитивен".
Главният прокурор Борис Велчев (вдясно) заяви, че трудно си обяснява защо Европейската комисия го обвинява в пасивност. Вицепремиерът Цветан Цветанов коментира така: "Евродокладът е обективен и такъв, какъвто сме го очаквали през последните четири години. Лично за мен е умерено позитивен".    ©  Георги Кожухаров

"Обективен и позитивен", "много критичен", "обективен, но с резерви", "критично-препоръчителен"... Както винаги, новият мониторингов доклад на ЕК за напредъка на България в съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията предизвика силно противоречиви реакции. Асен Агов от СДС например заяви, че този път в доклада не пише "Конграчулейшънс", но в същото време премиерът Борисов го определи като "отличен за българските граждани".

Обикновенно чиновническо-бюрократичния изказ, в комбинация с дипломатичната стилистика и липсата на конкретика, правят разбирането на посланията трудна задача. Показателно е, че за първи път някои институции (частично ВСС и почти изцяло главния прокурор) разкритикуваха доклада, механизма по който той се изготвя и начина по който протича комуникацията с ЕК.

Встрани от общите коментари (че "има политическа воля" например), докладът на ЕК поставя за първи път ключови въпроси за функционирането на съдебната система, нейното управление, както и начина на работа на органите, призвани да се борят с престъпността:

Кадруването в съдебната система

е посочено като основен проблем. Висшият съдебен съвет (ВСС) например е силно критикуван по няколко причини. Като проблем е посочена практиката на съвета да налага различни наказания за еднакви нарушения (и е даден пример с дисциплинарните производства по случая в Приморско). Като проблемни се определят и назначенията на съвета, като се дават конкретни примери с избора на председател на Върховния административен съд и на Софийския градски съд, които не са били в "духа на прозрачност" и на базата на професионални заслуги.

Критика в тази посока е отправена и към парламента - заради предвидените едва 10 минути за изслушването на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Вчера, часове преди оповестяването на доклада, народните представители от ГЕРБ, ДПС и независимите депутати показаха нагледно, че опасенията на ЕК не са безпочвени, като избраха за членове на ВСС Нестор Несторов и Кирил Гогев без да им зададат нито един въпрос.

Ако работата на полицията и отчасти прокуратурата се случва в условията на конспирация, то съдебната фаза на едно разследване е публична. Ето защо за пореден път ЕК напомня, че съдебните актове и мотивите към тях трябва да са публични. Въпреки законодателните промени, въпреки стотиците хиляди похарчени от ВСС левове (в т.ч. и от фондове на ЕС), тази препоръка не е изпълнена.

В тази посока ЕК обръща специално внимание на създадените от ГЕРБ специализиран съд и прокуратура, като ескпертите настояват тези институции да бъдат попълнени с професионалисти с неоспорим авторитет и почтеност.

Разследването на престъпления

Въпреки, че отчита "политическата воля" за борбата с престъпността, комисията отправя директна критика към качеството на разследванията. Например ЕК говори за "липса на проактивна стратегия на разследване", "невъзможност да бъдат разкрити връзки между свързани казуси", "недостатъчната координация между полиция и прокуратура в сложните разследвания", "недостатъчния капацитет по големите финансови разследвания"...  

Липсата на ефективна защита на свидетелите (в тази посока са няколкото случая на отмятане от дадени по-рано показания или въобще нежеланието за свидетелстване) ограничава кръга от възможни доказателства и от там въобще шансът за доказване на вината на подсъдимия пред съда. 

Оправдателните присъди

В доклада се коментира на няколко места необходимостта от анализа на оправдателните присъди с цел да се разбере в резултат на какво са постановени те - погрешна практика на съда или прокуратурата или законодателен проблем. След тези констатации и главният прокурор Борис Велчев и други прокурори се възмутиха и посочиха, че осъдителните присъди в България са близо 94% и не могат да разберат критиката. Малката подробност е, че ЕК наблюдава определен списък от дела и оправдателните присъди идват точно по тях.

Превенция и борба с корупцията

ЕК отчита факта, че въпреки приетите в края на миналата година промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси все още няма работеща администрация и практически след 1 април 2011 г. сигналите за конфликт на интереси не могат да бъдат разглеждани. Отделно от това ЕК не открива и значително подробение в борбата с корупцията в изпълнителната власт. Дава се пример с Инспектората на МВР, който при 50 хил. служители през 2010 г. е получил едва 333 сигнала, а този към Министерски съвет не е регистрирал нито един. Според експертите е необходима и по-добра оценка на риска.

Две важни теми между редовете

Повече по темата и конкретните казуси, които накараха ЕК да стигне до тези заключения - четете в новия брой на "Капитал."