Пред "Капитал" депутатът от ГЕРБ Моника Панайотова каза, че решението за избора на Нестор Несторов е било "политическо, не лично мое". Когато разказахме тази случка на висш служител на ЕК, имащ отношение към мониторинговия процес, коментарът му беше кратък: "Политическата воля..."

И наистина селекцията на членове на ВСС за парламентарната квота дава ясна представа как управляващите ще отговорят на бележките на ЕК, които напълно съвпадат с обществените очаквания за работещо правосъдие.

Назначенията в съдебната система

Всъщност както навсякъде, така и в съдебната система качеството на крайния продукт (правосъдие) силно зависи от хората, които го произвеждат. Това важи за съдиите и прокурорите, за членовете на институцията, която управлява магистратурата - ВСС. 

Този състав на съвета успя да "блесне" с няколко спорни назначения по върховете на системата. И ЕК ясно ги отбелязва в доклада си - назначаването на Георги Колев за председател на Върховния административния съд и на Владимира Янева за ръководител на Софийския градски съд.

Общото между двамата е, че са близки до сърцето на управляващата партия, и по-конкретно до вицепремиера Цветан Цветанов. Това може и да е плюс за самите тях, но със сигурност не отговаря на заложения в Закона за съдебната власт състезателен принцип за назначенията (в смисъл по-добрият кандидат печели). Двата избора се споменават на няколко места в доклада като примери за немотивирани и повдигащи въпроси.

Според адвокат Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи, изпращайки Нестор Несторов във ВСС, парламентът е гласувал доверие на съвета:  "В момент, когато и обществото, и съдиите показват недоверието си към начина, по който се управлява съдебната система, народните представители демонстрираха, че задкулисните сделки с постове за тях са по-важни от всичко. Не ги смути дори фактът, че този избор стана в деня, в който ЕК подчерта, че има проблем с управлението на съдебната система и назначенията на ръководни постове в нея. Има само едно решение: всеки висш държавен пост трябва да се заема след изслушване, като това, на което бяха подложени кандидатите за български еврокомисар в европарламента."

В доклада си ЕК маркира като плюс за управляващите инициативата по създаването на специализираната прокуратура и съд, но дебело подчертава, че тези институции трябва да бъдат попълнени с професионалисти с неоспорим авторитет и почтеност. Миналата седмица бяха изслушани кандидатите за апелативния спецсъд и заключението на конкурсната комисия беше, че "повечето с малки изключения" не отговарят на изискванията. При това положение ще е недопустимо, ако някой от тях бъде впоследствие назначен от ВСС.

За да промени порочната практика със спорните избори в съдебната система, ГЕРБ ще трябва да направи сериозни стъпки. Министър Маргарита Попова, единственият представител в правителството, който открито критикува ВСС, успя да прокара законови промени, които гарантират известна публичност при назначенията. Тя започна да говори и за нов модел на съдебния съвет и нов начин, по който се избират членовете му. За съжаление обаче парламентарната група на ГЕРБ многократно бламира нейните проекти. Преди време депутатът от ГЕРБ Емил Радев коментира пред БНР, че идеите за промяна на конституцията не са партийни, а нейни лични.

МВР, което трябва да се реформира

След представянето на доклада Бойко Борисов коментира: "Това е приятелски и партньорски доклад. Особено важна в него е оценката, че политическата воля за реформи не е кампанийна." Въпреки че в МВР имаше извършени реформи през последните години главно заради инициативността на зам.-министър Веселин Вучков (в областта на полицейската статистика и разследването), една от констатациите удря правителството в най-голямата му гордост - борбата с престъпността.

Действително ЕК оценява активностите на правителството, но ясно казва, че има проблем с качеството на разследванията и събраните доказателства.

Експертите говорят за "липса на проактивна стратегия на разследване", "невъзможност да бъдат разкрити връзки между свързани казуси", "недостатъчната координация между полиция и прокуратура в сложните разследвания", "недостатъчния капацитет по големите финансови разследвания". Тези критики се отнасят до базисните умения компетентности на МВР и прокуратурата и това е повече от притеснително, защото показват не просто нужди от промени в тези институции, а фундаментална реформа, която да ги почне отначало.

Източници на "Капитал" в ЕК коментираха, че при обсъждането на черновата в доклада от МВР са поискали да бъде записано, че реформата във вътрешното министерство е приключила. Шегата настрана, но констатациите на ЕК изискват конкретни мерки, които явно не са по вкуса на вътрешния министър, който следва целенасочената стратегия за всеки неуспех да обвинява съда. В момента МВР получава най-висок бюджет от останалите министерства, а отделно от това, както стана ясно - и дарения от частни фирми (което също беше разкритикувано от ЕК и стана причина  Бойко Борисов да заяви, че "спира даренията"). Освен това България е на челни места по брой полицаи на глава от населението в Европа. Или, накратко - МВР има ресурс, но не може да произведе резултат. А изходът от това е един - промяна на управлението и дълбоки ресурси.

МВР и прокуратурата - катастрофа на брака

Една от най-цитираните критики в доклада беше насочена към ръководството на съдебната система. ЕК казва дословно: "Пасивното отношение на ръководството на съдебната власт, ВСС, главния прокурор и председателя на ВКС към сериозните недостатъци в съдебната практика буди сериозно безпокойство."

И докато председателят на ВКС Лазар Груев обсъждаше съдебната реформа с руския премиер Владимир Путин в Москва, в София Борис Велчев видимо остана недоволен от доклада. В четвъртък преди заседанието на ВСС той коментира:  "Вероятно сте обърнали внимание на препоръките към мен - те са посочени на 4 места в доклада... Всъщност става дума за една препоръка - да анализираме дела, по които има оправдателни присъди, и да предприемем мерки за протестирането им. Защо е било необходимо да се повтори тази препоръка 4 пъти, за мен е загадка."

ЕК е съвсем ясна в констатацията си, че по някои от делата за корупция по високите етажи има оправдателни присъди и че трябва анализ за причините за постановяването им - дали става дума за грешка на прокуратурата, за непълнота в закона или за погрешна съдебна практика.

Заедно с МВР прокуратурата носи и солидарна отговорност за качеството на разследването.  Допреди доклада в публичното говорене на управляващите прокуратурата за разлика от съда беше поставяна в лагера на добрите. През последните две години прокурорите не само не бяха коректив на често граничещите с брутална полицейщина операции на МВР, а дори участваха в тях, като ги дооформяха юридически. Понякога дори взаимно си покриваха гафовете.

Показателен е примерът от тази седмица -  прокуратурата не откри проблеми в поведението на полицаите при ареста на Тенчо Попов (тогава полицаи удряха видимо ненужно подсъдимия за корупция кадър на НДСВ и дори се снимаха за спомен на дивана му). Не случайно в доклада на Брюксел е попаднал специален пасаж за полицейското насилие. Или друго - на празника на МВР, вътрешният министър Цветан Цветанов реабилитира с награда наказания за същия този арест зам. градски прокурор Роман Василев.

Симбиозата МВР-прокуратура, още повече в този и вид, не ползва никого - държавното обвинение трябва да е коректив на действията на полицията, а не обратното (по думите на председателя на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска: "Кой кого командва го пише ясно в закона.").

Поставяйки ясно разделение на отговорностите, ЕК маркира проблема с прокуратурата и нейната отговорност в целия процес в разследването на престъпления. Тази седмица премиерът Борисов индиректно нападна и главния прокурор Борис Велчев с коментара, че едва ли не е виновен за изводите на комисията: "Надявам се, че когато БСП, НДСВ и ДПС коментират доклада, истински ще се замислят кого са назначили в съдебната система и какви резултати има от тези назначения."

При представянето на доклада говорителят на ЕК Марк Грей коментира: "Картината, която се рисува за България, е, че полицията и правителството имат политическата воля да се справят с корупцията. Полицията са добрите, а пък съдебната система са лошите. Не, комисията, не вижда така нещата."

В превод - не вярваме, че изпълнителната власт е искрена, когато казва, че проблемът не е в нея и че полицията е права, а съдът, когато не й е удобен, никога не е. Напротив, вярваме, че полицейските операции не са достатъчни, че са необходими дълбоки реформи навсякъде. И силни до катарзис. Иначе ще стане старото - мислим да стане по-добре, а се получава все същото.