Не всички са на мнение обаче, че само кризата в Гърция дава глътка въздух на местните пристанища и че по-скоро тя е част от редица временно благоприятни обстоятелства. "Пренасочването на вноса започна преди около две години с проблемите около приватизацията на пристанището в Солун. Така например голяма част от бялата техника за страната вече влиза през български пристанища", обяснява Румяна Кръстева от местното представителство на датската A.P. Moller - Maersk Group, един от лидерите в контейнерите превози. През юни компанията подписа едногодишен договор в пристанище Бургас за ежеседмична редовна контейнерна линия. Курсовете са от Средиземно море към Варна, Румъния и Украйна и обратно, като в списъка от спирки вече фигурира и Бургас. Преди време от компанията обясниха влизането си в Бургас с потенциала на южната част на страната да се развива по-бързо, за което ще спомогне и друго обстоятелство - изграждането на магистрала "Тракия". След откриването на линията очакванията на пристанището са приходите да нараснат с между 5 и 10% на година и двойно нарастване на броя на обработваните контейнери на месец.

Новите на пристанището

А бургаското пристанище има нужда от товари. Проблемите там се разразиха след спирането на работата на "Кремиковци". Дружеството се озова с два празни терминала за насипни товари, като за единият от които трябваше да изплаща през годините кредит към Японската банка за международно сътрудничество в размер на над 50 млн. лв. На пристанището в Бургас обаче отскоро има нов оператор в лицето на Параходство "Български морски флот", който ще трябва да поеме изплащането на кредита и да инвестира над 100 млн. евро. Още една дребна възможност за порта да привлече повече товари.

Това е и първата голяма концесия на черноморско пристанище, като в плановете на транспортното министерство фигурира и пристанището във Варна. То за разлика от Бургас се развива относително стабилно, като през изминалата година товарите са се увеличили с 19.5%. Сред една от новите възможности за пристанището е новата фериботна връзка Варна - Кавказ, която от около година се развива успешно, но все още по нея се движат само руски кораби. Пристанището обяснява добрите си резултати и с по-голямото количество зърно, преминало през него, чиято цена за товарене и разтоварване е по-висока, както и на високите тарифи при обработката на части за ветрогенератори. Плановете за тази година са същите. "Надяваме се покрай прибирането на реколтата да имаме малко по-висока сезонна натовареност", коментира Никола Христов, председател на Българската асоциация на корабните брокери и агенти. "Не бива обаче да се разчита само на сезонни фактори", продължава още той.

В дългосрочен аспект обаче бъдещето на пристанищата не изглежда розово без модернизация, добър мениджмънт и добри транспортни връзки. Приватизацията на солунското пристанище  най-вероятно ще изпревари всичко това и после пак ще се чудим защо не сме се възползвали от възможностите.