Добре дошли контейнери
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добре дошли контейнери

Добре дошли контейнери

Гръцките проблеми дават глътка въздух за българските пристанища и спедитори

Калина Горанова
7120 прочитания

© Анелия Николова


Има една проста закономерност. Когато докерите на пристанище Солун стачкуват, тези на пристанище Бургас имат повод за радост.

Кризата в съседна Гърция и постоянната несигурност дали товарите, преминаващи оттам, ще могат да стигнат от точка А до точка Б увеличават интереса към родния пристанищен бизнес. През последните няколко години той изпитва известни затруднения поради догонващата си позиция спрямо доста по-конкурентните пристанища Констанца и Солун. Това едва ли ще се промени скоро при наличната инфраструктура, а така пристанищата ни ще продължат да се надяват на дребните възможности. В последно време поне такива има. 

Когато докерите са недоволни

"От 5-6 месеца се увеличи транзитът на сероманганови и серосилициеви руди от Македония към Русия", обяснява Диян Димов, изпълнителен директор на "Пристанище Бургас", като допълва, че са лицензирали няколко склада специално за тях. Преди тези товари преминавали през Солун. По думите на Димов товарите от Македония са и основният транзит, който може да бъде привлечен, тъй като страната по традиция ползва пристанището в Солун. Основен проблем за привличането им обаче остава липсата на жп връзка с България, като сега или трябва да се преминава през Сърбия, или да се ползват камиони.

Не всички са на мнение обаче, че само кризата в Гърция дава глътка въздух на местните пристанища и че по-скоро тя е част от редица временно благоприятни обстоятелства. "Пренасочването на вноса започна преди около две години с проблемите около приватизацията на пристанището в Солун. Така например голяма част от бялата техника за страната вече влиза през български пристанища", обяснява Румяна Кръстева от местното представителство на датската A.P. Moller - Maersk Group, един от лидерите в контейнерите превози. През юни компанията подписа едногодишен договор в пристанище Бургас за ежеседмична редовна контейнерна линия. Курсовете са от Средиземно море към Варна, Румъния и Украйна и обратно, като в списъка от спирки вече фигурира и Бургас. Преди време от компанията обясниха влизането си в Бургас с потенциала на южната част на страната да се развива по-бързо, за което ще спомогне и друго обстоятелство - изграждането на магистрала "Тракия". След откриването на линията очакванията на пристанището са приходите да нараснат с между 5 и 10% на година и двойно нарастване на броя на обработваните контейнери на месец.

Новите на пристанището

А бургаското пристанище има нужда от товари. Проблемите там се разразиха след спирането на работата на "Кремиковци". Дружеството се озова с два празни терминала за насипни товари, като за единият от които трябваше да изплаща през годините кредит към Японската банка за международно сътрудничество в размер на над 50 млн. лв. На пристанището в Бургас обаче отскоро има нов оператор в лицето на Параходство "Български морски флот", който ще трябва да поеме изплащането на кредита и да инвестира над 100 млн. евро. Още една дребна възможност за порта да привлече повече товари.

Това е и първата голяма концесия на черноморско пристанище, като в плановете на транспортното министерство фигурира и пристанището във Варна. То за разлика от Бургас се развива относително стабилно, като през изминалата година товарите са се увеличили с 19.5%. Сред една от новите възможности за пристанището е новата фериботна връзка Варна - Кавказ, която от около година се развива успешно, но все още по нея се движат само руски кораби. Пристанището обяснява добрите си резултати и с по-голямото количество зърно, преминало през него, чиято цена за товарене и разтоварване е по-висока, както и на високите тарифи при обработката на части за ветрогенератори. Плановете за тази година са същите. "Надяваме се покрай прибирането на реколтата да имаме малко по-висока сезонна натовареност", коментира Никола Христов, председател на Българската асоциация на корабните брокери и агенти. "Не бива обаче да се разчита само на сезонни фактори", продължава още той.

В дългосрочен аспект обаче бъдещето на пристанищата не изглежда розово без модернизация, добър мениджмънт и добри транспортни връзки. Приватизацията на солунското пристанище  най-вероятно ще изпревари всичко това и после пак ще се чудим защо не сме се възползвали от възможностите.  

Има една проста закономерност. Когато докерите на пристанище Солун стачкуват, тези на пристанище Бургас имат повод за радост.

Кризата в съседна Гърция и постоянната несигурност дали товарите, преминаващи оттам, ще могат да стигнат от точка А до точка Б увеличават интереса към родния пристанищен бизнес. През последните няколко години той изпитва известни затруднения поради догонващата си позиция спрямо доста по-конкурентните пристанища Констанца и Солун. Това едва ли ще се промени скоро при наличната инфраструктура, а така пристанищата ни ще продължат да се надяват на дребните възможности. В последно време поне такива има. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ivan_radanov avatar :-|
    Иван Раданов

    'Капитал', вторият параграф от 'Когато докерите са недоволни' трябва да е обозначен с надпис 'платено съобщение'.
    Иначе няма обяснение защо винаги, когато пишете за контейнери на пристанище Бургас, публикувате мението на дошлата преди малко повече от месец контейнерна линия, но много оскъдно споменавате другия голям контейнерен оператор, който е там от години.
    Не ви извинява пословичната несговорчивост на италианската фирма.

  • 2
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Следващата голяма крачка на правителството трябва да бъде построяването на терминали за контейнеровози.Заедно с магистралите тракия и хемус ще отделим част от световния коработовар към България и средна европа.Следователно за да получиш първо трябва да построиш.

  • 3
    morsky avatar :-|
    Морски

    Специализиран терминал за контейнери в Бургас и ЖП връзка с Македония - без тях коридор 8 е доста куц.
    Каспийския и Кавказкия регион се развиват доста бързо и ако искаме да се включим в транзитните потоци трябва да се събудим - една магистрала Тракия не стига.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK