Добре дошли контейнери

Има една проста закономерност. Когато докерите на пристанище Солун стачкуват, тези на пристанище Бургас имат повод за радост.

Кризата в съседна Гърция и постоянната несигурност дали товарите, преминаващи оттам, ще могат да стигнат от точка А до точка Б увеличават интереса към родния пристанищен бизнес. През последните няколко години той изпитва известни затруднения поради догонващата си позиция спрямо доста по-конкурентните пристанища Констанца и Солун. Това едва ли ще се промени скоро при наличната инфраструктура, а така пристанищата ни ще продължат да се надяват на дребните възможности. В последно време поне такива има. 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Когато докерите са недоволни
"От 5-6 месеца се увеличи транзитът на сероманганови и серосилициеви руди от Македония към Русия", обяснява Диян Димов, изпълнителен директор на "Пристанище Бургас", като допълва, че са лицензирали няколко склада специално за тях. Преди тези товари преминавали през Солун. По думите на Димов товарите от Македония са и основният транзит, който може да бъде привлечен, тъй като страната по традиция ползва пристанището в Солун. Основен проблем за привличането им обаче остава липсата на жп връзка с България, като сега или трябва да се преминава през Сърбия, или да се ползват камиони.

Не всички са на мнение обаче, че само кризата в Гърция дава глътка въздух на местните пристанища и че по-скоро тя е част от редица временно благоприятни обстоятелства. "Пренасочването на вноса започна преди около две години с проблемите около приватизацията на пристанището в Солун. Така например голяма част от бялата техника за страната вече влиза през български пристанища", обяснява Румяна Кръстева от местното представителство на датската A.P. Moller - Maersk Group, един от лидерите в контейнерите превози. През юни компанията подписа едногодишен договор в пристанище Бургас за ежеседмична редовна контейнерна линия. Курсовете са от Средиземно море към Варна, Румъния и Украйна и обратно, като в списъка от спирки вече фигурира и Бургас. Преди време от компанията обясниха влизането си в Бургас с потенциала на южната част на страната да се развива по-бързо, за което ще спомогне и друго обстоятелство - изграждането на магистрала "Тракия". След откриването на линията очакванията на пристанището са приходите да нараснат с между 5 и 10% на година и двойно нарастване на броя на обработваните контейнери на месец.

Новите на пристанището
А бургаското пристанище има нужда от товари. Проблемите там се разразиха след спирането на работата на "Кремиковци". Дружеството се озова с два празни терминала за насипни товари, като за единият от които трябваше да изплаща през годините кредит към Японската банка за международно сътрудничество в размер на над 50 млн. лв. На пристанището в Бургас обаче отскоро има нов оператор в лицето на Параходство "Български морски флот", който ще трябва да поеме изплащането на кредита и да инвестира над 100 млн. евро. Още една дребна възможност за порта да привлече повече товари.

Това е и първата голяма концесия на черноморско пристанище, като в плановете на транспортното министерство фигурира и пристанището във Варна. То за разлика от Бургас се развива относително стабилно, като през изминалата година товарите са се увеличили с 19.5%. Сред една от новите възможности за пристанището е новата фериботна връзка Варна - Кавказ, която от около година се развива успешно, но все още по нея се движат само руски кораби. Пристанището обяснява добрите си резултати и с по-голямото количество зърно, преминало през него, чиято цена за товарене и разтоварване е по-висока, както и на високите тарифи при обработката на части за ветрогенератори. Плановете за тази година са същите. "Надяваме се покрай прибирането на реколтата да имаме малко по-висока сезонна натовареност", коментира Никола Христов, председател на Българската асоциация на корабните брокери и агенти. "Не бива обаче да се разчита само на сезонни фактори", продължава още той.



В дългосрочен аспект обаче бъдещето на пристанищата не изглежда розово без модернизация, добър мениджмънт и добри транспортни връзки. Приватизацията на солунското пристанище  най-вероятно ще изпревари всичко това и после пак ще се чудим защо не сме се възползвали от възможностите.