Бъбрекът на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бъбрекът на Европа

На това място край Созопол отдавна трябваше да има пречиствателна станция

Бъбрекът на Европа

Чистотата на морето се подобрява, но строежа на пречиствателни станции изостава

Калина Горанова
5083 прочитания

На това място край Созопол отдавна трябваше да има пречиствателна станция

© Огнян Георгиев


"Както си карах катера на две мили навътре и край мен си приплава ... пейка. После си счупих витлото на някаква гадост." Подобни истории можете да чуете навсякъде по Черноморието, често придружени с въздишки по прозрачните води на Беломорието.

Всъщност водата на българското море е нормално да бъде по-мътна. Дори в последните години България  е една от отличничките по качество на плажната вода, въпреки всички съмнения около методологията.

Не че не съществуват проблеми с пречистването на водите на морето. Те са  резултат от недостатъчната далновидност на общините и бизнеса, които години наред се опитваха да извлекат максимална и много бърза печалба било то и за сметка на природата. Задачите пред общините обаче не само че не са невъзможни, но и са напълно задължителни. Иначе в своята цялост Черно море си има редица собствени "генетични" проблеми, като човешката дейност по цялата му обиколка само влошава и без това безкислородното му съществуване. Ефектът й обаче може да бъде редуциран. А България може да помогне, като свърши собствените си задачи.

Отрицателният пример в това отношение е созополската община. Въпреки налетите до момента 16 млн. евро по информация на екоминистерството там все още няма пречиствателна станция. Всички тези пари, осигурени от държавата и министерството на екологията, стигнаха само да изграждането на кота нула на съоръжението, което се простира в блатиста местност на юг от пътя преди отбивката за Созопол. Така в момента общината няма станция, която да пречиства отпадните води на града и по-малките близки населени места. Тоест мръсните води се заустват (или иначе казано – изхвърлят) в... пристанището. Така при попътен югоизточен вятър къмпингуващите на Златна рибка например може да бъдат изненадани неприятно. Факт е, че през 2008 г. точно този плаж е обагрен в червено в регистрите на здравното министерство.

Случаят със Созопол е само пример от многото несвършена работа по Черноморието за подобряване на качеството на водата, което засяга всички харчещи или печелещи по плажовете.

Сбогом и благодаря за рибата

Едва ли има някой, който да не е наясно, че Черно море е почти мъртво. Между 120 и 160 метра кислородът свършва и започва сероводородът, образувал се при разлагането на огромно количество организми, откъдето идват и предположенията за предишния му сладководен живот, унищожен от появата на солената вода. Отровният газ нееднократно е предизвиквал спекулации за това какво би станало, ако нивото му започне да се покачва, както и разработки за извличането му и употребата му като енергиен източник. Ако се примирим с факта, че Черно море никога няма да бъде притегателен център за дълбоко - водолазите, то за момента сероводородът не създава проблеми, като според специалистите от Института по океанология нивата му просто варират.

По-сериозните проблеми на морето идват от затворения му характер и многото и големи реки, които се вливат в него. На територията на България например най-сериозно влияние оказва река Камчия. С най-голямо влияние, разбира се, е река Дунав. Тя преминава през редица индустриализирани държави, събирайки всички отпадни води по пътя си. Така наличието на пречиствателни станции по всички реки на стотици километри от морето, които по един или друг начин стигат до морето, е от огромно значение. Д-р Анна Симеонова от катедра "Екология и опазване на околната среда" в Техническия университет във Варна окачествява Черно море като бъбрека на Европа. Огромното количество органични вещества попаднали във водата, на свой ред водят до т.нар. цъфтежи. Те са храна за различните микроорганизми, като целият този процес в крайна сметка води до намаляването на кислорода, от което страда рибата. Докато за учените е трудно да отговорят точно на въпроса става ли Черно море по-мръсно в химическо отношение, то намаляването на биоразнообразието е по-лесно измеримо понятие и може да бъде използвано като показател.  

"Намаляването на биоразнообразието, което се забелязва в Черно море, обаче не е нещо изолирано. Това е тенденция, характерна за световния океан", обяснява директорът на Института по океанология д-р Атанас Палазов. Като причини посочва замърсяванията и климатичните промени, но най-вече прекомерния улов. От всичките стотици видове риба в Черно море едва около десетина от тях имат промишлена стойност, като формират около 98% от риболова. Рибарският интерес към тях е голям, но количествата намаляват през годините. Според Палазов проблем е липсата на обща конвенция за риболова на черноморските държави, тъй като за страните извън ЕС няма ограничения подобно на квотите за България и Румъния, наложени от Брюксел. Някои по-малки проблеми за биоразнообразието предизвикват и корабите. В баластните си води те привнасят видове от други морета, които при силното си размножаване могат да доведат до промяна на съотношението на типичните за дадено море видове. Учените дават за пример рапана, който се заселва през 40-те години на миналия век, започва активното си развитие през 60-те. Той унищожава мидите, които пък от своя страна контролират разпространението на фитопланктона.

Когато "цъфне" водата

И учените, и представителите на различните отговорни за чистотата на водата институции обаче са единодушни. На водата за къпане по плажовете най-неблагоприятно се отразява липсата на качествени и адекватни на туристическия поток градски пречиствателни станции. "Индустрията беше силно редуцирана в държавите около Черно море. Същото се случи и със земеделието. Основният проблем е от отпадните води и той няма да се реши, докато не се изградят всичките пречиствателни станции", коментира Палазов, като допълва, че през последните години се забелязва и засилване на замърсяванията с боклук и опаковки.

Така, докато предприятията са принудени да правят инвестиции и са контролирани по-стриктно, пречистването на битовите води остават отговорност на общините и проектите се движат след събитията. Като изключим градовете, където пречиствателните станции просто липсват, като в Созопол например, един от най-честите проблеми е недостатъчният капацитет на тези съоръжения. Според Георги Иванов, началник на отдел "Опазване на повърхностните води" в екоминистерството, до тези проблеми е довело безразборното строителство по морето без наличието на необходимата инфраструктура. Недостигът вече не е характерен само за по-големите курорти като Слънчев бряг – Несебър – Равда или Златни пясъци (двете най-проблемни, нуждаещи се е от спешно разширение), но и за някои по-малки селища, които сега се развиват активно, като Лозенец или Синеморец например, твърдят от министерството на екологията. Нерегламентираните зауствания също са проблем, като за това често се използват деретата, които по думите на специалисти са доста слабо изследвани и контролирани. Проблеми може да предизвиква и недоизградената или лошо конструираната канализационна мрежа, която неведнъж е затваряла южния плаж на Варна, а градът се нареди сред най-неприятните места за къпане. Сред другите проблеми е непълното ниво на пречистване на водата. Според европейските изисквания всички големи станции трябва да разполагат със съоръжения за пречистване на азота и фосфора, които, попадайки във водата, предизвикват описаните по-горе "цъфтежи". С необходимите съоръжения обаче разполагат само 4 от 13-те големи, при положение че те оскъпяват едва с 5-7% проектите.

Така резултатите от доклада на Европейската комисия за чистотата на водите за къпане през 2010 г., в който България се нареди на шесто място, предизвика лека изненада. Класацията се води само от по-малки държави, което донякъде може да се обясни с по-малкото точки за наблюдение при тях. Странно също е, че съседна Румъния се нарежда на предпоследно място, като според специалисти методологията, използвана в Румъния за отчитане, не им е позволила да покажат по-добри резултати. Колкото до българските плажове, според данните от доклада те се подобряват всяка година. Най-лоши резултати по-чистота на водата са отчетени през 2007 г., когато осем от зоните, които Министерството на здравеопазването наблюдава по българското Черноморие, не стават за къпане. През 2008 г. те намаляват на 6. През 2009 г, в групата на червените е само южният плаж на Варна, а за 2010 всички са в норми. 

Така е според резултатите на здравното министерство. Според туристите обаче има още много какво да се желае.  

А в това време на плажа

Основният проблем, който и през сезон 2011 ще мъчи почиващите е, че преместваемите обекти по плажовете са повече от предвидените. Това показа проверката на регионалното министерство на 86-те плажа, дадени на концесии или под наем. За разлика от друга година, този път в проверката са участвали и лицензирани лица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, които да заснемат на място преместваемите обекти и свободните зони и да дадат точни данни за нарушенията. Основното е, че те надхвърлят допустимите граници, в някои случай в пъти. Такива нарушения са констатирани на 13 морски плажа. Най-фрапиращият случай е на плаж "Кабакум - север". Там т.нар. "преместваеми обекти" са заели 8.8% от концесионната територия, вместо договорените 2%. Със съществени отклонения в нормите са и плажовете "Слънчев бряг - север", където завзетата от капанчена територия е 4.6%, вместо определеният 1%. Нарушения има и на плажовете "Созопол - Харманите", "Моби дик", "Кранево - север", "Кранево - централен", "Кранево - юг" и др.

Автор: Инна Павлова

"Както си карах катера на две мили навътре и край мен си приплава ... пейка. После си счупих витлото на някаква гадост." Подобни истории можете да чуете навсякъде по Черноморието, често придружени с въздишки по прозрачните води на Беломорието.

Всъщност водата на българското море е нормално да бъде по-мътна. Дори в последните години България  е една от отличничките по качество на плажната вода, въпреки всички съмнения около методологията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dimi_z avatar :-|
    dimi_z

    Бавното развитие не ме притеснява толкова колкото застоя.

    Притеснявам се обаче, че има реална възможност да спрем всякакъв напредък щом изпълним програмата минимум. Иначе досега всяка година става по-добре - окей!

  • 2
    bulgarus avatar :-|
    Емил А. Георгиев

    Българското Черноморие става все по-безинтересно при избора ми къде да летувам.

  • 3
    john_77 avatar :-|
    john_77

    Ех, този Текила бар :)

  • 4
    dberov avatar :-|
    d.berov

    Малко интересни предварителни данни от 2009-2010 година за замърсяването от въпросната тръба на пристанището в Созопол:
    http://www.ecolab.bas.bg/main/seagrasses/ - project report 2009, страници 45- 50 . Данните са от мониторинга на Созополски залив, извършван от Лабораторията по Морска Биология, Созопол към ИБЕИ-БАН. За разлика от 'мониторинга' за качеството на водите по плажовете, тези измервания се извършват редовно всеки месец, без прекъсване целогодишно, и дават доста по-обективна оценка за нивата на замърсяване в района. Созополската канализация замърсява морето доста силно, но това има локален ефект в района около пристанището, който може да се преодолее с добра пречиствателна станция. По-големия проблем е 'голямото' замърсяване идващо от град Бургас, който по всяка вероятност няма пълно и адекватно пречистване на отпадните си води от азот и фосфор..

  • 5
    lady_flower avatar :-|
    lady_flower

    И отгоре на кое да си пропилея отпуската почивайки на нашето черноморие ???Та после да не излезна от болниците ,лекувайки се от всевъзможни гадости!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK