Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
38 22 юли 2011, 15:48, 13623 прочитания

Българи на три морета

Гърция и Турция привличат все повече български туристи, а хотелиерите по Черно море тепърва ще се опитват да ги връщат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Бул-га-ри, ю-на-ци", казва с широка усмивка и ясно изразено "ц" сервитьорът Пейкос в малката кръчма на брега в Халкидики. Той знае също "тсалатка", "бира" и още няколко думи, с които може да си поръчаш, дори да не знаеш английски. Говори още ресторантски румънски, руски и немски. Знае, че ако дадеш на детето, което току- що е паднало и плаче безутешно, малко сладолед, родителите му ще останат много доволни.
Той носи вкусна храна с настроение и усмивка, която му печели постоянни клиенти, и изглежда щастлив от това, което прави. "Това в България го няма" е една от честите реплики на българските туристи в Гърция, когато получават любезно и качествено обслужване, истински вкусна храна и почти празни плажове, заобиколени само от пусти хълмове и гори.

Наречете го маркетингов трик, наречете го усет, наречете го традиция. Както и да се казва, то е нещо, което все още убягва на много български хотелиери. Ето защо не е изненада, че от няколко години насам се оформи стабилна група български туристи, които избират двете съседни дестинации - Турция и Гърция (виж графиката). Съдейки по числата, Бяло и Средиземно море са вече точно толкова български, колкото и Черно. 

У нас е скъпо, при тях - хубаво


Тази тенденция е лесно обяснима. До нея се стигна заради няколко фактора. Първият е начинът, по който се разви българският туризъм. Модернизирането на хотелите по българското крайбрежие започна след 2002-2003 г., като голяма част от обектите се финансираха с пари на международните туроператори. Целият бизнес се завъртя по техните правила, а базата беше естествено предвидена за групите чужди туристи, които самите оператори могат да докарат. Нормалният цикъл, продължаващ и сега, е разпределението на леглата, така наречените контингенти, да се планират с година напред.

В тази схема трудно се намират места за българските туристи, които доскоро решаваха къде ще отидат на почивка седмица преди да запалят колата. В същото време хотелите отдавна са запълнени, а дори и да има места, цените са "на рецепция", тоест високи. Така се роди усещането, че на българското море е скъпо.

Този процес съвпадна с друг - българите откриха съседните дестинации, които им предложиха качество и цена. От 2000 г. насам посетителите в Турция растат непрекъснато, като единственият спад е след 2007 г., когато България влезе в ЕС. Той обаче е подозрително еднакъв с ръста на посетителите в Гърция, които след тази дата отбелязаха пик - вероятно е да е имало преливане от една в друга съседна дестинация. С отварянето на границите се увеличиха и възможностите за пътуване, обикаляне, изпробване.



"Генератори на туризма в България са София и Пловдив, а те са близо до Гърция и са добре свързани, което е потенциал за изтичане натам. Към Турция влияе ценовото сравнение, констатира Богдан Христов, представител на туроператора TUI за България. Освен това не бива да се забравя, че когато българите планират почивката си, инжектират доза романтика и любопитство. Искат да откриват нови курорти."

Веднъж легнали на турския или гръцкия пясък, много от българите станаха лоялни клиенти. Причината е, че откриха услуга, която категорично липсва от българския туристически продукт: по-високо качество на същите цени или на по-високи, но оправдани. Между изпипания до съвършенство турски all inclusive и запазения гръцки чар на малките курорти, българските изведнъж загубиха облик.
 
Гръцкият мит
 
"Харесва ми да почивам в Гърция, защото морето там е такова, каквото беше тук, когато ми харесваше. Може да си с малко хора или сам на плажа. Като цяло няма тълпи. Хората са сърдечни и усмихнати. Има хубава, добре приготвена храна, прасковите са праскови, доматите – с вкус. Там отиваш на море, а не на курорт", описва накратко Павлин, който се върна от Гърция съвсем скоро. Това е основният мит, който Гърция продава - безкрайни плажове, чиста вода, безброй заливи и острови, на които няма опасност да попаднеш в задръстване.

"Гърция привлича най-вече с условията за къпане и почивка. Там пътуват обаче и много туристи, които искат да откривателстват, да опознаят страната и хората", описва дестинацията Щефан Баумерт, който е директор продукти и цени на среднодалечните дестинации в TUI Deutschland. Според Карстен Фрике, който отговаря за договорите с Гърция и Египет в друг от големите международни туроператори – Alltours, Гърция се асоциира със страната на естественото, натуралното. "Тя привлича туристите, които искат да бъдат посрещнати като у дома", казва той.

Доколко е устойчив този имидж доказва липсата на сериозен спад и сега, въпреки серията кризи, които затрупаха страната. Туроператорите твърдят, че записванията са повече от миналата година и няма спад на цените. "Записванията при TUI са отлични. Но сигурно затова допринася и вълната, която се насочи от Северна Африка", казва Баумерт. Според Фрике, в южната част на Гърция могат да се видят предимно германски или британски номера на колите. Северната част е запазена за българи и румънци заради близостта. Между двете части може да има разлика в цените, но не и като търсен продукт и очакване на туристите.

Музей с плажове
 
Ако към Гърция отидоха онези, които избягаха от свръхзастрояването и огромните тълпи по българското крайбрежие, Турция привлече другите - тези, които нямат против големите хотели, но ги искат на по-ниски цени и с по-добро обслужване. "В Турция влизаш в хотела и не излизаш от него. Предлагат ти всичко, от което имаш нужда, и то на суперниво. Турците са известни с това, че имат най-доброто обслужване в Европа", казва германският мениджър Фрике.

Това не е клише. В турския туристически сектор любезността се преподава като част от културата. Това предизвиква завист сред българските хотелиери. "Не можем да се конкурираме с тях в човешкия фактор. Не можем да направим този сервиз, който предлагат турците", признава Елена Иванова, председател на съюза на собствениците в Слънчев бряг.

Димитър тази година е бил за пръв път в района Белек в Анталия. Пътува много, има претенции и не се задоволява лесно. "Скриват шапката", описва еднозначно той. "Тези курорти са измислени за семейства с деца. Закачаш на малкото устройство като GPS с монитор и цял ден можеш да го следиш какво прави, без да се притесняваш. Хранят ги в специална кухня с биопродукти. Трудно могат да се изброят всички спортове, игри, занимания, между които можеш да избираш", споделя той.

Турският продукт има още едно предимство. Сезонът там е по девет-десет месеца, предлагането е голямо, полетите - начесто. Това прави възможно да се предлагат изгодни оферти. В България истинското лято е по два месеца, което прави немислима ценовата конкуренция между българските и турските курорти. Чуждите туроператори посочват, че в Турция почивката може да започне и от 400-500 евро на седмица с полета и стига до около 1000 евро за най-луксозни комплекси.

"Турция започна да развива туризма си по този начин преди десет години. Тогава се въведоха облекчения за инвестициите в нови комплекси, но се спазва ясна и стриктна стратегия", разказа Корай Чавдир, който е оперативен мениджър на TUI за Турция. Паралелно страната инвестира огромни бюджети за реклама - един от епитетите в обръщение е "най-големият отворен музей в света". Резултатът е, че кризата не влоши бизнеса, а напротив. Всички фактори – финансовата несигурност и политическите напрежения в Северна Африка, направиха от Турция големия победител. В момента хотелите са препълнени, а хотелиерите се готвят да вдигат цените от следващото лято.

Здравейте, ние сме вашите курорти

На този фон, българският туризъм все още търси своя облик (виж текста). Това, че българските платежоспособни туристи пътуват в чужбина, е разбираемо и естествено. Българските курорти така или иначе не са ориентирани към тях, така че засега този ефект не е много видим - през лято 2010 г. по данни на Министерството на икономиката и туризма българите са били едва 22% от общия поток.

"Не можеш да накараш някого насила да те избере. За съжаление доста сме се "потрудили" да отблъснем българския турист. Сега правим всичко възможно да си го върнем", твърди Мара Дойчинова,  изпълнителен директор на FPI Hotels & Resorts, които управляват комплекса "Санта Марина" до Созопол.

Има причини да се вярва, че това може да стане. Първо, числата сочат, че има отлив на туристи от Гърция в последната година - отчасти вероятно заради кризата. Второ, с уеднаквяването на данъчната ставка на 9%, тази година българите могат да правят сами записвания в хотели на цени, близки до тези на големите туроператори. Но най-вече, защото самите хотелиери осъзнават проблема и се борят да възстановят счупената комуникация между себе си и родните туристи. "Един от каналите, по които достигаме до българските туристи, са нашите корпоративни клиенти в софийските ни хотели. Други такива канали са туроператорите и медиите", казва Дойчинова.

Най-големият канал обаче е интернет, където хората сами могат да си търсят и намират места за почивка. "Тази година някои хотелиери дадоха 15% до 20% отстъпка за ранни записвания, казва Людмила Ненкова от комплекса "Свети Тома". "Ние също имахме доста записвания на български туристи, но преди това не сме го и предлагали." Тя признава, че причината да няма такъв продукт е било погрешното схващане, че българските туристи не планират почивката си. "Нашите конкуренти от други дестинации предлагат ранни записвания и ние си дадохме сметка, че няма причина да не предлагаме същото. И се оказа, че българите могат да планират."

И двете страни има защо да се надяват тази тенденция да се обърне. Първите - защото ще могат да получат качествено и евтино обслужване в собствената си страна, а вторите - защото ще ползват вътрешно търсене, за да запълват все по-голямата си база и ще компенсират намаляването на сезона, което се случва напоследък. За да се случи това, ще трябват дълготрайни и сериозни усилия. За разбиването на някои вредни стари митове и за създаването на нови, по-полезни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 4883 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1442 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
На изток статуквото победи ГЕРБ

Управляващата партия ще играе на всичко или всичко по Черноморието

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10