Портретите на Муамар Кадафи вече са изхвърлени в кофите за боклук до посолството. На стълбите пред главния вход на мисията е разпиляно счупено стъкло. Сваленото от пилона зелено либийско знаме на режима в Триполи е смачкано и захвърлено в тревата. Дипломати късат демонстративно картини с лика на своя доскорошен всевластен вожд. Добавете колата на жандармерията и няколко журналистически автомобила и ще съберете всички видими знаци, че в посолството на Либия днес се случи преврат.
Въпреки това, либийците посрещат журналистите протоколно - явно бързат да приключат с медиите и да се заемат с други задачи. Като че ли, за да се отърват от нас по-бързо, двама души решават да дадат необходимите на агенциите снимки - отиват до близката кофа, изваждат вече изхвърлените портрети на Кадафи и демонстративно ги удрят още няколко пъти с обувките си.
Главното действащо лице на деня е либийският консул Ибрахим ал Фурис. Седмица по-рано, той е бил предупреден от Външно министерство, че ще бъде експулсиран от страната. Според чл. 9 от Виенската конвенция, МВнР има право да изхвърля чужди дипломати без обяснение, ако ги обяви за персона нон-грата. От министерството категорично отказаха да дадат мотив за решението си, но обикновено това се прави когато има подозрения в шпионаж, нарушаване на закона или действия, несъвместими с дипломатическия статут.
Малко преди това да се случи обаче, ал Фурис се обявява внезапно за привърженик на бунтовниците в Бенгази. В понеделник сутринта, заедно с членове на либийската общност в България, консулът влиза в посолството, изгонва временно управляващия и издига знамето на бунтовниците. (Това уточнение е важно, защото от повечето публикации по темата днес човек може да остане с грешно впечатление - че дипломатът е изгонен, заради бунта срещу Кадафи, което не е вярно - бел.ред.)
Историята обаче изглежда малко по-заплетена. От свои източници "Капитал" научи, че либийската мисия в София се състои от 5 дипломати, като срещу Кадафи се е обявил първоначално само Ал Фурис (защо точно сега, остава неясно). Съвсем революционно настроен, консулът първо изгонва една от жените-служителки и заключва временно управляващия Мохамед Милад и секретаря му в една от стаите, "за да не уведоми Триполи".
Това явно е имало ефект: когато медиите дойдоха, останалите либийци в посолството вече се обявяваха за "революционери". Посланикът Мохамед Милад пък се намираше вече в дома си. (Любопитна подробност: един от хората, които отказа да заеме страна, беше преводачът на Ал Фурис. Преводът му се отличаваше с перфектен изказ на български език, но когато бе запитан какъв е и кого представлява, той отказа да отговори. След няколко опита успяхме да научим, че това е човек със сирийски произход (първоначално твърдеше, че е българин), но каква точно функция изпълняваше в либийската дипломатическа мисия днес, не стана ясно.)
Повечето от намиращите се в сградата обаче не бяха дипломати. Някои от тях не искаха да разкрият името си, но пред "Капитал" с радост говори Альон Офтари. Той всъщност живее тук повече от 20 години и дори притежава българско гражданство. Консулът Ал Фурис за него бил "като баща" и затова той решил му помогне да се свърже с бунтовниците в Бенгази. Преди около три месеца Офтари получил пари от консула и заминава за Турция, а от там и към бунтовниците "за да установи контакт". Това, разбира се, предстои да бъде потвърдено.
От МВнР отрекоха Бенгази да е признал връзка с развяващия знамена консул. Николай Младенов предложи на временния съвет в Източна Либия да номинира свой представител в София още по време на посещението си там, но това засега не се е случило. Днес, след случилото се, той взе драстично решение. Докато ситуацията в либийското посолство не се изясни и не стане ясно кого представляват те, българските власти преустановяват контакт с тях, заяви Младенов.
Ибрахим ал Фурис има по-малко от 24 часа да напусне България, но отказва да го направи и чака да бъде обявен за представител на бунтовниците в Бенгази. От МВнР заявиха, че решението за обявяването му за персона нон-грата остава в сила и той трябва да напусне страната до утре сутринта. В противен случай, МВР би трябвало да се погрижи нежеланият дипломат да напусне. Когато този срок изтече обаче, българската дипломация ще бъде поставена пред несрещан досега казус, решението на който предстои да разберем.
Портретите на Муамар Кадафи вече са изхвърлени в кофите за боклук до посолството. На стълбите пред главния вход на мисията е разпиляно счупено стъкло. Сваленото от пилона зелено либийско знаме на режима в Триполи е смачкано и захвърлено в тревата. Дипломати късат демонстративно картини с лика на своя доскорошен всевластен вожд. Добавете колата на жандармерията и няколко журналистически автомобила и ще съберете всички видими знаци, че в посолството на Либия днес се случи преврат.
Въпреки това, либийците посрещат журналистите протоколно - явно бързат да приключат с медиите и да се заемат с други задачи. Като че ли, за да се отърват от нас по-бързо, двама души решават да дадат необходимите на агенциите снимки - отиват до близката кофа, изваждат вече изхвърлените портрети на Кадафи и демонстративно ги удрят още няколко пъти с обувките си.
11 коментара
Брей брей - чакаме с нетърпение утрешния ден
Тоя комунист пък какви гяволъци се опитва да върти? НАТО всеки момент ще нахълтат в спалнята на Кадафи, той стана бунтовник? Защо не скочи на бунт преди месец?
Кой знае - може като е видял на къде духа вятърът да е променил позицията си относно бунтовниците. Все пак Кадафи не е вечен, всичко е въпрос на време.
До коментар [#2] от "Трезвен":
Трезвен пийни бира, революция не се вдига за ден-два.
Когато ножа опре до кокала ,човек е готов на всичко ...
Изобщо не е странен! monique е права. Не забравяйте, че освен официалните информационни канали, посолствата получават информация и от доста други източници. Та, нищо чудно да са получили нишан, че Полковника няма да го бъде и овреме да се ориентират в правилната посока. (Колко е правилна е друг въпрос, тъй като за мен все още е неясен факта как ще се реши въпроса с наследството на властта, но не ми обръщайте внимание-по принцип съм скептик спрямо "демократични революции" в арабския свят и твърдя, че разнообразието им от племенни структури, различни течения в религията и т.н. най-добре виреят тихо и кротко, с един нелош прогрес при "диктатори сатрапи") А това с късането на снимки и тъпченето с обувки пред журбалисти е толкова смешен театър, че чак думи нямам. С досада ли го направиха-ок, хайде, ще потъпчем още малко и за вас :)
след като изгледах и репортажите, съм потресен. Хора дипломати, интелигентни уж, образовани и културни, да скачат като маймуни и да трошат стъкла, да чупят статуи , да удрят с обувки, да дерат знамена с такова озлобление и да крещят като луди -Аллах Акбар? А, да и да забиват кроше на несъгласния с тях пред камерите? Ами ако нямаше свидетели можеше и нож да извадят. Изобщо не ми харесва това, което се случва. Абсолютно нормално е да се разбунтуваш срещу който и да е, управлявал страната ти ти повече години, отколкото си бил роден. Но директното подкрепяне на разни революционни елементи, без ясна представа кои са, кого представляват и какво предлагат за мен си е чиста проба безумен риск. Доказателство-Египет. Нали уж всичко беше идеално, мирно и тихо се случи. А сега какво-кой е достойния наследник, как ще си разпределят властта. Нещата не отиват на добре, вярвайте ми.
Давате добри пояснения със статията си, защото в повечето публикации в медиите ни нищо не е ясно.
Все пак, и от този текст не става ясно кой е посланик, кой е временно управляващ; кой е Милади, кой е Милад.
Поздрави!
[quote#2:"Трезвен"]Защо не скочи на бунт преди месец? [/quote]
По добре късно, отколкото никога. Да бъде ясно, цитирам поговорка, не оправдавам тайминга му.
И не обиждай българските "комунисти". Те скокнаха на 10/9/44 и почнаха "да хараламбят". Този...малце позакъснял.
Което е по интересно е защо баш сега го е направил? Предполагам като контрамярка срещу обявяването му преди седмица за "персона нон грата"? Щото явно е попрекалил с т.н. "неподходящи за дипломат" действия в сплотяването на редиците на либийците в България.
В този случай е късно да правиш "бунт", сладка работа е дипломатическата служба особено ако идваш от треторазрядна държава, която е разтърсвана от гражданска война. Все пак това е човек преди всичко и нормално да мисли за "блатополучието" си.
А самият бунт доколкото беше отразен беше като холивудски филм :Д