С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 29 юли 2011, 18:15, 4893 прочитания

Голямата въглеродна сеч

Енергетиката трябва да инвестира в екология, за да се намалят високите разходи за СО2

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

На пазар за ток

Предприятията с месечна сметка над 10 хил. лв. ще трябва да купуват електричество на свободни цени

3 юни 2011

Зa и против "Белене"

Обобщение на основните аргументи

25 мар 2011

$О2

Надеждите за големи приходи от продажбата на въглеродни квоти е малка

18 фев 2011

Търговия с газови квоти? Да, но друг път...

Българските компании ще могат да продават емисии най-рано след месец

7 фев 2011

К`ви ти квоти

България за пореден път бе извадена от търговията с емисии по Киото

14 май 2010
Държавата има два месеца да реши как точно ще се включи в търговията с емисии след 2012 г. До 30 септември правителството трябва да реши дали от 2013 г. енергетиката ще трябва да купува разрешителни за всеки изпуснат тон CO2, или ще предпочете система, при която ТЕЦ-овете влагат част от тези средства в екопроектки. При първия вариант се следва стандартното европейско законодателство, докато при втория София трябва да поиска специално изключение. По всичко личи обаче, че държавата няма да иска специални режими и облекчения за никого.

Търговията с емисии никога не е била любимка на бизнеса. Компаниите трябваше да инвестират в чисти технологии, за да намалят изпускания въглероден диоксид в атмосферата. Правилата на играта бяха прости - колкото по-малко емисии изпуснат от определените им квоти, толкова повече ще имат за продажба на по-цапащите от тях. Към момента обаче квотите им се полагат безплатно, а намаляването им през годините до 2012 г. е минимално. Кризата почти не остави компания, която да надвиши лимита си. Така търговията с емисии не се усети осезаемо.

В началото на 2013 г. обаче нещата ще загрубеят, а тези, които не са дали екологичния максимум от себе си, ще плащат скъпо. Това в особена степен ще важи за сектора на енергетиката, който от 2013 г. ще трябва да купува всичките си емисии. Или ако някой ТЕЦ изпуска по 5 млн. тона на година, след тази дата той ще трябва да предвиди 75 млн. евро допълнителен разход на година (и то при ниската сегашна цена от 15 евро на тон). До края на септември държавата има възможност да поиска от Брюксел безплатните квоти да намаляват по-плавно срещу гаранции за зелени инвестиции. По всичко личи обаче, че два месеца преди крайния срок нито тя, нито самият сектор имат подобни планове.

Големите амбиции
Голямото намаляване на квотите от 2013 до 2020 г. е част от пътя към голямата крайна цел на Европейският съюз - през 2050 г. емисиите да са с 80% по-малко. За постигането на тези планове страните членки би следвало да намалят до минимум зависимостта си от базираната на изкопаеми горива енергетика. Така през периода 2013 - 2020 г. в рамките на ЕС безплатните емисии ще намаляват с по 37.4 млн. тона на година, т.е. по около четири ТЕЦ-а като държавната "Марица-изток 2" ще остават без квоти. Логично най-силно ще усетят новите изисквания именно предприятията от този сектор, а за индустрията количествата безплатни права на емитиране ще намаляват по-плавно - от 80% през 2013 г. до 30% през 2020 г., тъй като редица сектори попадат в графата на застрашените от изтичане извън пределите на ЕС. В крайна сметка обаче индустрията ще бъде най-засегната, тъй като тя ще трябва да плаща за квоти два пъти - веднъж за своите собствени и втори път при увеличаването на цената на електроенергията.

Към момента тече верифицирането (потвърждаването) на емисиите на инсталациите по години от 2005 до 2010 г., като процесът се движи с около месец закъснение (трябваше да приключи до средата на юли) и едва ли информацията в Брюксел ще бъде подадена в срока до 30 септември от министерството на екологията. Компаниите ще могат да избират между осреднените стойности на квотите си от два периода: 2005 - 2008 и 2009 - 2010 г. Държавите на свой ред ще имат таван с емисии. Разликата между него и безплатните разрешения за компаниите ще бъде продавана на търгове на европейско ниво, на които ще могат да участват и чужди компании. Половината от събраните пари ще отиват в бюджета на държавата продавач, а останалата половина - за инвестиции в намаляването на емисиите.



Не закъсняха и изчисленията колко ще струва на компаниите новата въглеродна търговия. По изчисленията на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ), поръчано от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Българската стопанска камара, приходите за бюджета от продажбата на разрешителните за периода 2013 - 2020 г. ще бъдат от порядъка на 3.8 млрд. евро при нарастваща цена от 14 до 20 евро на тон изпускан CO2, каквито са официалните прогнози на ЕС. 

Енергетика от сутрин до вечер
Основен въпрос остава и с колко ще бъде повишена цената на тока. Пак по изчисленията на ИЕМ производството на електричество от въглища ще поскъпне с 34 - 48 лв. на мВтч, или с около 40-50% над досегашната цена, която е около 90 лв. Представители на индустрията коментираха, че реално обаче трудно би могло да се направи точно сметка какво ще е отражението в крайната цена на тока. Подобни изчисления се усложняват още повече от неясната политика на държавата по отношение на желания енергиен микс - дали ще има АЕЦ "Белене", или ще се стимулират или не възобновяемите енергийни източници.

Преди време от БСК изказаха позицията, че страната трябва да се възползва от възможността платените квоти в енергетиката да намаляват по-бавно (или страната да поиска т.нар. дерогация), за да няма толкова рязък скок на енергията след 2013 г.

"Доколкото ми е известно, само Полша е поискала дерогация. Явно въпросът не е толкова еднозначен", заяви министърът на околната среда и водите Нона Караджова, като поясни, че този въпрос трябва да бъде решен от Министерството на икономиката и енергетиката. По неофициална информация обаче от министерството са обяснили, че самите енергийни компании не желаят подобна отсрочка. Причината е, че срещу нея страната и предприятията в сферата на енергетиката трябва да поемат определени ангажименти за инвестиции за намаляване на емисиите и модернизация на енергийните системи, което ще бъде следено стриктно от Брюксел. А сметката за повишаването на разходите за енергийните предприятия излиза една и съща и ефектът върху цените остава един и същ. Но за тях е по-лесно просто да включат разходите си за разрешителни в цените си, отколкото да се занимават с допълнителни инвестиционни програми. Приходите в бюджета биха намалели от 3.8 до 2.5 млрд. евро, тъй като част от емисиите ще бъдат безплатни, а разликата 1.3 млрд. евро ще трябва да се вложи от операторите на централите, получили безплатни разрешителни в проекти за устойчиво развитие. Проектите трябва да са систематизирани в национален план, който да се представи и одобри от ЕК. От гледна точка на потребителя нещата почти не се променят - цените на електроенергията ще скочат независимо от подхода, разликата е кой ще взима решенията какви ековложения да се правят - държавата или енергийните компании.

За жалост България няма да приеме по-иновативния метод, при който бизнесът е оставен да решава в какво да инвестира. Така цялата отговорност за правилното използване на огромния ресурс ще бъде оставена на държавата, която до този момент не се е доказала като особено добър инвеститор.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Румен Радев наложи вето върху промените, които позволяват скрита приватизация Румен Радев наложи вето върху промените, които позволяват скрита приватизация

Увеличава се интересът към дружествата от забранителния списък, пише в мотивите на държавния глава

17 окт 2018, 103 прочитания

Волен като Волен без присъда 1 Волен като Волен без присъда

Защо лидерът на "Атака" започна да клати обществения ред и правителството

17 окт 2018, 632 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
(Старо) модни правила

По ирония на съдбата най-големият гаф на БСП в президентските избори е заради текстове на конституцията, измислени от социалисти

Дългото сбогуване на Меркел

Слабостта на германския канцлер отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и Макрон става все по-непопулярен във Франция

Арх. Иво Пантелеев: Част от недоволството се дължи на преекспонирани снимки в интернет

Водещият проектант на течащите от няколко месеца ремонти в центъра на София пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Какво ново в съвременното изкуство

Новите изложби, интересните автори и важните събития - какво да знаем и къде да отидем

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчните закони минаха на първо четене; Индустриалните зони с поръчка за 70 млн. лв.; "Уникредит" ще продава застраховки на "Алианц"

Емисия

DAILY @7AM // 17.10.2018 Прочетете