С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
15 29 юли 2011, 18:15, 4764 прочитания

Голямата въглеродна сеч

Енергетиката трябва да инвестира в екология, за да се намалят високите разходи за СО2

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

На пазар за ток

Предприятията с месечна сметка над 10 хил. лв. ще трябва да купуват електричество на свободни цени

3 юни 2011

Зa и против "Белене"

Обобщение на основните аргументи

25 мар 2011

$О2

Надеждите за големи приходи от продажбата на въглеродни квоти е малка

18 фев 2011

Търговия с газови квоти? Да, но друг път...

Българските компании ще могат да продават емисии най-рано след месец

7 фев 2011

К`ви ти квоти

България за пореден път бе извадена от търговията с емисии по Киото

14 май 2010
Държавата има два месеца да реши как точно ще се включи в търговията с емисии след 2012 г. До 30 септември правителството трябва да реши дали от 2013 г. енергетиката ще трябва да купува разрешителни за всеки изпуснат тон CO2, или ще предпочете система, при която ТЕЦ-овете влагат част от тези средства в екопроектки. При първия вариант се следва стандартното европейско законодателство, докато при втория София трябва да поиска специално изключение. По всичко личи обаче, че държавата няма да иска специални режими и облекчения за никого.

Търговията с емисии никога не е била любимка на бизнеса. Компаниите трябваше да инвестират в чисти технологии, за да намалят изпускания въглероден диоксид в атмосферата. Правилата на играта бяха прости - колкото по-малко емисии изпуснат от определените им квоти, толкова повече ще имат за продажба на по-цапащите от тях. Към момента обаче квотите им се полагат безплатно, а намаляването им през годините до 2012 г. е минимално. Кризата почти не остави компания, която да надвиши лимита си. Така търговията с емисии не се усети осезаемо.

В началото на 2013 г. обаче нещата ще загрубеят, а тези, които не са дали екологичния максимум от себе си, ще плащат скъпо. Това в особена степен ще важи за сектора на енергетиката, който от 2013 г. ще трябва да купува всичките си емисии. Или ако някой ТЕЦ изпуска по 5 млн. тона на година, след тази дата той ще трябва да предвиди 75 млн. евро допълнителен разход на година (и то при ниската сегашна цена от 15 евро на тон). До края на септември държавата има възможност да поиска от Брюксел безплатните квоти да намаляват по-плавно срещу гаранции за зелени инвестиции. По всичко личи обаче, че два месеца преди крайния срок нито тя, нито самият сектор имат подобни планове.

Големите амбиции
Голямото намаляване на квотите от 2013 до 2020 г. е част от пътя към голямата крайна цел на Европейският съюз - през 2050 г. емисиите да са с 80% по-малко. За постигането на тези планове страните членки би следвало да намалят до минимум зависимостта си от базираната на изкопаеми горива енергетика. Така през периода 2013 - 2020 г. в рамките на ЕС безплатните емисии ще намаляват с по 37.4 млн. тона на година, т.е. по около четири ТЕЦ-а като държавната "Марица-изток 2" ще остават без квоти. Логично най-силно ще усетят новите изисквания именно предприятията от този сектор, а за индустрията количествата безплатни права на емитиране ще намаляват по-плавно - от 80% през 2013 г. до 30% през 2020 г., тъй като редица сектори попадат в графата на застрашените от изтичане извън пределите на ЕС. В крайна сметка обаче индустрията ще бъде най-засегната, тъй като тя ще трябва да плаща за квоти два пъти - веднъж за своите собствени и втори път при увеличаването на цената на електроенергията.

Към момента тече верифицирането (потвърждаването) на емисиите на инсталациите по години от 2005 до 2010 г., като процесът се движи с около месец закъснение (трябваше да приключи до средата на юли) и едва ли информацията в Брюксел ще бъде подадена в срока до 30 септември от министерството на екологията. Компаниите ще могат да избират между осреднените стойности на квотите си от два периода: 2005 - 2008 и 2009 - 2010 г. Държавите на свой ред ще имат таван с емисии. Разликата между него и безплатните разрешения за компаниите ще бъде продавана на търгове на европейско ниво, на които ще могат да участват и чужди компании. Половината от събраните пари ще отиват в бюджета на държавата продавач, а останалата половина - за инвестиции в намаляването на емисиите.



Не закъсняха и изчисленията колко ще струва на компаниите новата въглеродна търговия. По изчисленията на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ), поръчано от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Българската стопанска камара, приходите за бюджета от продажбата на разрешителните за периода 2013 - 2020 г. ще бъдат от порядъка на 3.8 млрд. евро при нарастваща цена от 14 до 20 евро на тон изпускан CO2, каквито са официалните прогнози на ЕС. 

Енергетика от сутрин до вечер
Основен въпрос остава и с колко ще бъде повишена цената на тока. Пак по изчисленията на ИЕМ производството на електричество от въглища ще поскъпне с 34 - 48 лв. на мВтч, или с около 40-50% над досегашната цена, която е около 90 лв. Представители на индустрията коментираха, че реално обаче трудно би могло да се направи точно сметка какво ще е отражението в крайната цена на тока. Подобни изчисления се усложняват още повече от неясната политика на държавата по отношение на желания енергиен микс - дали ще има АЕЦ "Белене", или ще се стимулират или не възобновяемите енергийни източници.

Преди време от БСК изказаха позицията, че страната трябва да се възползва от възможността платените квоти в енергетиката да намаляват по-бавно (или страната да поиска т.нар. дерогация), за да няма толкова рязък скок на енергията след 2013 г.

"Доколкото ми е известно, само Полша е поискала дерогация. Явно въпросът не е толкова еднозначен", заяви министърът на околната среда и водите Нона Караджова, като поясни, че този въпрос трябва да бъде решен от Министерството на икономиката и енергетиката. По неофициална информация обаче от министерството са обяснили, че самите енергийни компании не желаят подобна отсрочка. Причината е, че срещу нея страната и предприятията в сферата на енергетиката трябва да поемат определени ангажименти за инвестиции за намаляване на емисиите и модернизация на енергийните системи, което ще бъде следено стриктно от Брюксел. А сметката за повишаването на разходите за енергийните предприятия излиза една и съща и ефектът върху цените остава един и същ. Но за тях е по-лесно просто да включат разходите си за разрешителни в цените си, отколкото да се занимават с допълнителни инвестиционни програми. Приходите в бюджета биха намалели от 3.8 до 2.5 млрд. евро, тъй като част от емисиите ще бъдат безплатни, а разликата 1.3 млрд. евро ще трябва да се вложи от операторите на централите, получили безплатни разрешителни в проекти за устойчиво развитие. Проектите трябва да са систематизирани в национален план, който да се представи и одобри от ЕК. От гледна точка на потребителя нещата почти не се променят - цените на електроенергията ще скочат независимо от подхода, разликата е кой ще взима решенията какви ековложения да се правят - държавата или енергийните компании.

За жалост България няма да приеме по-иновативния метод, при който бизнесът е оставен да решава в какво да инвестира. Така цялата отговорност за правилното използване на огромния ресурс ще бъде оставена на държавата, която до този момент не се е доказала като особено добър инвеститор.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците

И още: Тръмп подписа указ срещу скандалното отнемане на деца от мигранти; Утре влизат в сила контрамитата на ЕС към САЩ; Премиерът на Нова Зеландия роди момиче

21 юни 2018, 3434 прочитания

Защо България може да остане без прогноза за времето 1 Защо България може да остане без прогноза за времето

И още няколко важни последици, ако НИМХ на БАН спре след 9 юли

21 юни 2018, 2223 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
(Старо) модни правила

По ирония на съдбата най-големият гаф на БСП в президентските избори е заради текстове на конституцията, измислени от социалисти

Наемаш или не

С 20% ръст на наемите за една година, сделките са намаляли двойно, а наемателите търсят по-евтини варианти

Следваща спирка - банков съюз

България все пак ще приеме условието на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски надзор, а после за ERM II

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Съвременно изкуство за начинаещи

Весела Ножарова за дългоочакваното "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015"

Ново място: Manzo

Зад Manzo е екипът, познат ни от Il Teatro и Forno Cipollini

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 16.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Поредна западна компания продаде българската си радио група, "Ромпетрол" купува обекти на "Синергон", как ще се облагат ваканционните имоти

Емисия

DAILY @7AM // 22.06.2018 Прочетете