Темата за проверката в Софийския градски съд е само дребен пример на фона на големия проблем - работата на инспектората. Уместно би било да го сравним с показните операции на МВР -  много шум в медиите и малко дълбочина и професионализъм. За последните четири години встрани от няколко единични случая ИВСС по никакъв начин не успя да изпълни основното си задължение - да анализира детайлно проблемите на съдебната система и да предложи смислени мерки за тяхното решаване.

Как започна проверката

Проверката на Наказателното отделение на СГС започна след искане да бъдат проверени делата на току-що избраната председателка на съда Владимира Янева, след като в медиите излезе информация, че тя е гледала дело на "Софийски имоти", а преди това е била посредник на баща си по сделката със същата фирма. Тогава Караиванова заяви, че инспекторатът не работи по поръчка и ще провери всички съдии в отделението. Което беше прецедент - за първи път по един сигнал се проверява цял съд. Това беше първият знак за извънредност. Общата проверка на всички съдии в отделението със сигурност ползваше както правителството (чийто фаворит е Янева - самата тя близък приятел на Цветан Цветанов), така и самата съдийка.

Въпреки че е кадър на БСП, главният инспектор има защо да е лоялен към правителството. В края на миналата година ГЕРБ прокара промени в Закона за съдебната власт. С тях бяха въведени нови изисквания за главния инспектор и членовете на структурата, които изискваха по-голям специализиран стаж, какъвто Караиванова няма. Съпоставянето на факта, че доста от предложените за наказание съдии не се притесняват да критикуват властта (ВСС и правителството), и това, че от властта зависи дали Караивананова ще остане да работи, съвсем логично доведе и до тази проверка, която почти всички наказателни съдии определиха като незадълбочена.

Къде е проблемът

Ако прочетете внимателно доклада на инспектората с просто око може да се види, че той не е нищо повече от коментар върху съдебната статистика, сроковете на постановяване на актовете. Докладът не прави разлика между едно дело (от един том за катастрофа с един подсъдим например) и друго дело (от триста тома за икономическо престъпление с десет подсъдими). Не прави разлика колко е бил натоварен един съдия и с какви дела и най-важното - как ги е решил.  СГС е най-натовареният окръжен съд в България. Съдиите в него, освен че решават много дела, гледат тежки и сложни разследвания - за икономическа и организирана престъпност, измами с еврофондове, пране на пари, срещу хора с имунитет. Инспекторатът не се впечатлява от този факт - тежестта на делото и натовареността на съдията са без значение.

Конкретен пример - едно дело може да бъде решено много бързо, но мотивите да бъдат така написани, че то да бъде отменено от горната инстанция. За съдията няма проблем - някой друг ще се занимава с казуса, той го е решил в срок и няма как да бъде наказан. За страните по делото обаче цялото мотаене по инстанциите ще отнеме много повече време, отколкото би отнело времето, ако делото се беше забавило и беше решено качествено на първата инстанция.

"Първостепенно важното е съдът да реши делото правилно. Това е по-важно от бързината. Качественото правораздаване изисква от съдията време и внимание. То предполага човешка натовареност на съдията. Натовареността на софийските съдии е нечовешка. Тя е и нечестна – едни имат много повече дела от други и едни имат много по-сложни дела от други. Срочността също е важна. Тя обаче не може да се изисква от нечовешки натоварени съдии", коментира адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. "То е като да накараш някого да носи грамада и да го удряш с пръчка, че върви бавно." Самият БХК определи проверката на инспектора като извънредна.

Действително извънредността на проверката личи от това, че в другите съдилища се извършва за по-дълъг срок от време, а са доста по-малки и доста по-дълго се пишат докладите.

В писмо до инспектората, почти всички съдии от наказателното отделение на съда изпратиха възражение - докладът не е връчен на петима от съдиите, липсват констатации по същество, формалните заключения, липсата на преценка за тежестта на делата и какъвто и да е било анализ. Проверяващите дори не са си направили труда да проверят протоколите от съдебните заседания, какво се е случило с делото на горните инстанции и т.н.

Натовареността на съдиите по никакъв начин не успокоява страните по делата, които са част решението. Но това е проблем, който  не може да бъде решен от самите магистрати, а на техния началник и на кадровия орган ВСС. Европейският съд по правата на човека в решението от май месец тази година по делото Димитров и Хамънов срещу България приема, че "...забавянията могат да произтичат и от това, че държавата не е предоставила на разположение на съдебната система достатъчно ресурси или не е разпределила делата по един ефективен начин".

Самата Караиванова отхвърли всички твърдения за преднамереност, оплака се от натиск върху инспектората. Цитирана от "Правен свят" по времето на заседанието на ВСС тази седмица, тя каза, че проверката е била извършена от Петър Михайлов, който имал "35 години стаж като съдия". Това твърдение не отговаря на истината. Съдейки по стенограмата от Народното събрание по време на избора му (тъй като биографията му не е качена на сайта на инспектората), неговият съдийски стаж е не повече от 25 години, от които 19 са като административен ръководител. Повече от показателно е, че няколко месеца преди да бъде избран за съдебен инспектор, Михайлов не успява да се класира за съдия във Върховния касационен съд. После от ИВСС уточниха за "Капитал", че Караиванова е имала предвид юридическия стаж на Михайлов, а не съдийския му.

Какъв е смисълът от инспектората при това положение

ИВСС явно не може да извършва задълбочени проверки. Но не може ли поне да подпомага поне ВСС в дейността му по назначаване на магистрати. Уви не. Един красноречив пример. По време на избора на председател на Софийския градски съд преди два месеца Ана Караиванова изрази подкрепа за единия от кандидатите - Десислав Любомиров. Той е предлаган за награда от инспектората и посочван многократно от самата Караиванова като "пример за добре свършена работа". Само преди няколко седмици Любомиров беше изслушан като кандидат за съдия в специализирания наказателен съд. Изпитната комисия, която е от наказателни съдии от Върховния касационен съд с дългогодишен стаж в наказателното право му постави оценка... 2.90. Толкова за преценките на Караиванова за професионализма на съдиите.

И още един пример - абсолютно необяснимо е и друго - защо данните, които бяха установени по отношение на съдия Владимира Янева, която също беше кандидат за поста, не са били установени преди избора за поста. Какъв е смисълът от работата на тази институция, ако тя не може да помага на ВСС поне при важните кадрови избори?

За дълбочината на проверките на инспектората можем да споменем два случая, по които институцията се е произнасяла по разследвания на в."Капитал". Първият беше за зам.-председателя на ВКС Марио Бобатинов, който видимо беше третирал привилегировано фирма, свързана с бизнесмена Марио Николов и данни за това имаше и при самото движение на делото (което е в компетентността на инспектората). Ана Караиванова изпрати писмо до "Капитал" (публикуваме го), в което твърди, че всъщност проблем няма, а от мотивите й виждаме съвсем повърхностна проверка по случая, която не обсъжда нито един от доводите, изложени в публикацията. Още по-фрапантен е случаят с члена на ВСС Светла Данова, която като съдия с действията си (които показват системност) беше улеснила имотна измама за два апартамента в центъра на София. В отговора на Караиванова (публикуваме го на сайта) името на Данова дори не е споменато. За протокола - Данова беше избрана за член на ВСС от квотата на БСП, от която партия депутат беше Ана Караиванова, а преди да стане съдебен инспектор, беше зам.-министър на правосъдието пак от квотата на БСП.

Бързо и некачествено правосъдие?

@@file:[email protected]@