Има леко, но недостатъчно раздвижване в образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има леко, но недостатъчно раздвижване в образованието

Има леко, но недостатъчно раздвижване в образованието

4156 прочитания

© Мария Димитрова


Ако сте жена на възраст между 30 и 40 години, която живее в голям град и не е представител на малцинствена етническа група, има голяма вероятност да сте с висше образование. Майка ви и баба ви не са имали най-вероятно тази възможност, но шансът за децата ви да се образоват никак не е малък. Образователната структура на населението като цяло се подобрява, като според данните на НСИ всеки пети в България е висшист (при жените този дял е по-висок - вижте карето). Това е доста повече в сравнение с предходни години (вижте таблицата). Делът на хората със завършено средно образование също се увеличава и е близо половината от населението.

Дотук с добрите новини. Данните на НСИ отчитат и няколко притеснителни тенденции, които влияят освен на качеството на образованието като цяло и на развитието на българската икономика. Териториалните разлики в равнището на образованост са големи - по-малко от половината от жителите на селата имат завършено най-малко средно образование (при градското население този дял е почти три четвърти). Разликите между отделните области на България също не са за пренебрегване - докато в София, Варна и Габрово хората отделят средно над 11 години за образование, в Кърджали, Сливен и Разград годините в училище са около девет. Осемдесет и една хиляди души никога не са посещавали училище, а броят на неграмотните е над 100 хиляди. Нивото на образование пък има ясна връзка с безработицата - колкото повече години средно населението прекарва в училище, толкова повече са работещите в съответната област.

Най-тревожно е положението с обхвата на децата от малцинствените групи в образователната система. Близо една четвърт от ромските деца на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище (най-лошо е положението в областите Смолян, Кърджали, Сливен и Силистра). При турската етническа група този дял е 12%, а при българската - 5.6%. Неграмотността съответно е най-висока при ромите - близо 12% (при турците е близо 5%, а при българите - 0.5%).

Тези резултати за пореден път показват неадекватната и непоследователна държавна политика по отношение на ромската интеграция. Стратегиите за ромското включване може и да звучат добре на хартия, тук-там може и да се появяват няколко успешни примера за подобряване на качеството на живот на хора от малцинствата, но всичко това се губи на фона на липсата на траен ангажимент към проблема и недостатъчното финансиране (повече за етническата структура на населението - тук).

Като цяло обхватът в образователната система е бил най-добър в годините, в които на училище са ходили сега 40-55-годишните. Проблемите са започнали в края на 80-те години и отрицателният тренд продължава до момента, в който сега 25-годишните са започнали образованието си. Оттогава тенденцията за намаляване на обхвата на децата в образованието не е толкова силна, но все още не се знае накъде ще се обърне при децата, които сега тръгват на училище. "Цели поколения влизат в дупките с по-малък обхват", коментира Боян Захариев, програмен директор в институт "Отворено общество". Според него ситуацията може и да се промени, но това все още не е успокояващо.

По-високият в сравнение с предходни години дял на хората с висше и средно образование не означава непременно, че то е качествено. В България продължават да важат някои объркани проблеми от последните години - лесното завършване на университет (на фона на безумни изпити за вход на някои места), изискванията за наизустяване на материала, липсата на практически упражнения и на такива, които да развиват у децата умения да се справят в живота и въобще неадекватната образователна среда като цяло. Всичко това се случва и на фона на относително високия процент функционална неграмотност сред българчетата. Последните резултати от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които излязоха в края на миналата година, показаха, че голяма част от българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания.

Жените - в града, мъжете - на село

Любопитна тенденция е разликата в образователното равнище между мъжете и жените в градовете и селата. Делът на жените висшисти става по-голям от този на мъжете за първи път през 2001 г., а през 2011 г. е с пет процента по-висок - преброяването посочи близо 800 хил. жени и около 550 хил. мъже с висше образование. В селата обаче е по-висок делът на образованите въобще мъже (тези, завършили най-малко средно образование). "Тази тенденция е пряко обвързана с фактори като възраст и етническа група на населението в тези населени места, но е индикатор за все по-задълбочаващо се социално и ценностно-културно разслоение между градовете и селата", коментира Геновева Петрова, изпълнителен директор на социологическа агенция "Алфа рисърч". Излиза, че за жените шансовете за образование в селата са по-ограничени (не само поради достъпа, а и поради ценностните предпоставки на общността, в която живееш). Ако си мъж обаче, амбициите ти за завършване на висше образование в града са все по-слаби.

Автор: Мария Димитрова
Преглед на оригинала

Ако сте жена на възраст между 30 и 40 години, която живее в голям град и не е представител на малцинствена етническа група, има голяма вероятност да сте с висше образование. Майка ви и баба ви не са имали най-вероятно тази възможност, но шансът за децата ви да се образоват никак не е малък. Образователната структура на населението като цяло се подобрява, като според данните на НСИ всеки пети в България е висшист (при жените този дял е по-висок - вижте карето). Това е доста повече в сравнение с предходни години (вижте таблицата). Делът на хората със завършено средно образование също се увеличава и е близо половината от населението.

Дотук с добрите новини. Данните на НСИ отчитат и няколко притеснителни тенденции, които влияят освен на качеството на образованието като цяло и на развитието на българската икономика. Териториалните разлики в равнището на образованост са големи - по-малко от половината от жителите на селата имат завършено най-малко средно образование (при градското население този дял е почти три четвърти). Разликите между отделните области на България също не са за пренебрегване - докато в София, Варна и Габрово хората отделят средно над 11 години за образование, в Кърджали, Сливен и Разград годините в училище са около девет. Осемдесет и една хиляди души никога не са посещавали училище, а броят на неграмотните е над 100 хиляди. Нивото на образование пък има ясна връзка с безработицата - колкото повече години средно населението прекарва в училище, толкова повече са работещите в съответната област.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    chad avatar :-|
    Chad

    В светлината на последния абзац всички данни за добри новини в сфурата са обезсмислени. Жалко, че заглавието не насочва съм посоката на движението

  • 2
    balcanmaster avatar :-|
    Майстор Балкански (00:00–24:00)

    До коментар [#1] от "Chad":
    [quote#1:"Chad"]Жалко, че заглавието не насочва съм посоката на движението...[/quote]

    Посоката на движение на образованието в България от доста врем насам е само една - НАДОЛУ....

  • 3
    chad avatar :-P
    Chad

    До коментар [#2] от "Майстор Балкански":

    Майсторе, визирах само статията.
    Иначе като участник в системата имам лични впечатления и мога подробно да разказвам...
    И именно като участник в системата ми беше много любопитно да видя какво в края на краищата Капитал оценява като "раздвижване".
    Слава богу, не им е стигнал гьонсуратлъка да напишат, че има положителни неща. Избрали са друга дума.

    Общо взето, констатирахме наличието на проблем. Посоката на движение, ако съдя по поста ви, също не предизвиква спорове.

    А оттук нататък - какво?

    Всяко нещо изглежда лесно, когато го гледаш отстрани.
    И е такова само дотогава, докато сам не се заемеш с него.

  • 4
    balcanmaster avatar :-|
    Майстор Балкански (00:00–24:00)

    До коментар [#3] от "Chad":

    Просто отбележи как по такава важна тема сме само двама дотук, (и то на едно и също мнение).

    Очевидно при подобна незаинтересованост посоката да е ПРАВО И СТРЕМИТЕЛНО НАДОЛУ!

  • 5
    chad avatar :-|
    Chad

    До коментар [#4] от "Майстор Балкански":

    Животът е един от най-трудните...

  • 6
    joro112 avatar :-|
    joro112

    Не е възможно да се постави до всеки водач на МПС и полицай!Трябва да се променят критериите по които изпитват кандидатите за водачи на МПС и специалистите които отговарят за това ! Толкова човешки съдби са разрушени, защото министър Московски и министър Игнатов отговарят за това ? Когато единият отговаря, ще има отговорни ! Обучението не е транспортна услуга и ПТП извършват водачи на МПС получили свидетелство от ИААА, а не от фирмите които ги обучават. Ако не са достатъчно подготвени, защо не са ги върнали да се научат както трябва ? ИААА искат да контролират, а не са в състояние да преценят кой става и кой не за шофьор ? Само за изминалата година над 5000 водачи на МПС получили книжки от ИААА са причинили ПТП и са ранили над 7 000 човека, а са убили 670 човека ! Трябва да има метла голяма , защото както върви тази година със същите "експерти" жертвите ще бъдат повече! Всички сме в опасност !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK