Има леко, но недостатъчно раздвижване в образованието

   ©  Мария Димитрова
   ©  Мария Димитрова

Ако сте жена на възраст между 30 и 40 години, която живее в голям град и не е представител на малцинствена етническа група, има голяма вероятност да сте с висше образование. Майка ви и баба ви не са имали най-вероятно тази възможност, но шансът за децата ви да се образоват никак не е малък. Образователната структура на населението като цяло се подобрява, като според данните на НСИ всеки пети в България е висшист (при жените този дял е по-висок - вижте карето). Това е доста повече в сравнение с предходни години (вижте таблицата). Делът на хората със завършено средно образование също се увеличава и е близо половината от населението.

Дотук с добрите новини. Данните на НСИ отчитат и няколко притеснителни тенденции, които влияят освен на качеството на образованието като цяло и на развитието на българската икономика. Териториалните разлики в равнището на образованост са големи - по-малко от половината от жителите на селата имат завършено най-малко средно образование (при градското население този дял е почти три четвърти). Разликите между отделните области на България също не са за пренебрегване - докато в София, Варна и Габрово хората отделят средно над 11 години за образование, в Кърджали, Сливен и Разград годините в училище са около девет. Осемдесет и една хиляди души никога не са посещавали училище, а броят на неграмотните е над 100 хиляди. Нивото на образование пък има ясна връзка с безработицата - колкото повече години средно населението прекарва в училище, толкова повече са работещите в съответната област.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал