Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
71 29 юли 2011, 17:49, 13126 прочитания

Българите не изчезват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

"Не е възможно циганите да са толкова. Искам да знам на 1000 родени деца колко от тях са циганчета." Възмутеният гражданин е обсадил експерт на Националния статистически институт (НСИ) след пресконференцията за обявяването на резултатите от преброяването и отказва да приеме, че институтът е отчел намаляване на абсолютния брой представители на ромския етнос. Групата хора, която изпита подобно разочарование, съвсем не е малка. А сбърканите й представи постоянно се подхранват от апокалиптични, но неверни твърдения в по-некачествените медии. В края на 2010 г. например "Център за демографска политика" (свързана с ВМРО организация) произведе сензационната "новина", че през 2050 г. в страната ще има 800 хил. българи и 3.5 млн. роми.

В тези псевдопрогнози няма нищо вярно. По данни на НСИ българите в страната са над 5.5 милиона, ромите - малко над 300 хиляди, турците - близо 600 хиляди, а над 53 хил. души не са се самоопределили. Броят на хората от всички етнически групи намалява спрямо преброяването през 2001 г.


"Няма никаква изненада в това, че делът на ромите е толкова нисък", смята социологът от институт "Отворено общество" Алексей Пампоров, който от години обръща внимание на това, че броят на ромите изкуствено се завишава в публичното пространство. Намаляване на ромското население си има съвсем логични причини - по-ниската раждаемост и емиграцията (фактори, които са в сила и за другите етноси), както и високата смъртност (детската е особено висока - на 100 родени деца 2.5 умират). Обяснението за чувството у хората, че броят на ромите се увеличава, също е просто - както останалата част от населението, така и те се местят в градовете, за да търсят работа, и съответно стават по-видими.

За Алексей Пампоров тревожният извод от преброяването е друг - девет процента от хората са предпочели да не отговарят на въпроса към коя етническа група принадлежат. "Върнал се е страхът в малцинствата да заявят своята идентичност", смята Пампоров. Според него неотговорилите на този въпрос обикновено са около 15-20 хил. души, а при преброяването тази година делът им е скочил на 60 хиляди. Причината е, че много от тях се страхуват, че ако разкрият етническата си принадлежност, това ще има негативни последствия за тях - например в училището, в което учат децата им, или на пазара на труда. Страховете им си имат ясно отражение - в расистките коментари в интернет форуми, националистическите призиви по улицата, липсата на адекватна държавна политика по въпроса.

Според Геновева Петрова, изпълнителен директор на социологическа агенция "Алфа рисърч", налице е и тенденция представители на малцинствени етнически групи (най-вече роми) да се самоопределят като принадлежащи към други. Така например 7528 души, които заявяват, че използват ромски като свой майчин език, са се самоопределили като българи и 549 като турци.



"Не питай, не казвай"

Анкетната карта на НСИ също не помогна за по-голяма яснота на етническия състав в страната. Макар от института първоначално да се бяха опитали да направят чувствителна карта, която да дава като възможни отговори повече етнически групи (като например помаци и гагаузи), под натиска на ВМРО правителството предизвика скандал и уволни петима експерти на НСИ, а хората в крайна сметка можеха да избира между българи, турци, роми и други.

"Това, че не даваме възможност на хората да се самоопределят както искат, води до ефекта, че те въобще не се самоопределят", смята Алексей Пампоров, по чиито изчисления реалният брой на ромите е около 400 хиляди. А липсата на ясна картина за етническия състав на страната, освен че пречи да се правят адекватни политики за малцинствата, засилва и националистическите и ксенофобските настроения.

Тревожно е също, че голяма част от хората, за които няма посочена етническа група, са деца - а именно за тях има спешна нужда от специални образователни програми, съобразени с майчиния им език. Това са и хората, които в близките години ще се включат на пазара на труда и ще бъдат част от българската икономика. А колкото по-качествено е тяхното образование и колкото по-постоянен е ангажиментът на държавата към ромската интеграция, толкова по-добре за цялата среда в България. Между другото процентът на деца от ромската етническа група, които не ходят на училище, е най-нисък в областите Монтана и Велико Търново и най-висок в Смолян и Кърджали.

"Европа върви към мултикултурализъм и към изчезването на значимостта на националната държава", коментира Алексей Пампоров и добавя, че на този фон "е абсурдно да се дърпаме и да си обясняваме как "България е за българите".

Социологът Илона Томова от Института за изследване на населението и човека намира още една тенденция по отношение на намаляването на хората от малцинствата. Според нея емиграцията при тях се засилва, и то особено на високообразовани и интегрирани хора. "Когато евреите и високообразованите арменци напускат страната, това е лош знак", смята Томова и добавя, че България в момента няма с какво да ги задържи. Най-голяма е емиграцията при турската общност, която според социолога е и групата, която до най-голяма степен е променила демографията си през последните години - раждаемостта сред турското население намалява, а голяма част от семейния бюджет се заделя за образование на децата. Получените дипломи обаче много често намират приложение някъде извън България...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 1757 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 4051 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Все по-малко работещи издържат много пенсионери и безработни

Още от Капитал
Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10