Селата замират

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Мария Димитрова Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Тазгодишното преброява разби някои митове. Един от тях обаче не само, че беше потвърден, ами и се наложи като силна тенденция - миграцията от селата към областните и по-малките градове.
Според данните на Националния статистически институт едва четвърт от населението на страната живее в селата, като най-лошо е положението в областите Габрово, Перник и Русе. Младото, работоспособно население се ориентира към градовете, където има повече перспектива и възможности за образование и работа, и за момента няма изгледи тази тенденция да се преобърне. Показателен е и броят на напълно опразнените населени места – 181, от които 127 са в областите Габрово и Велико Търново. Тези "мъртви села" са предимно махали и малки селища, които отдавна са загубили своето препитание и население.

Половината от всички българи живеят в 28-те общински центъра, като най-населени са София, Пловдив, Варна и Бургас. Населението на столицата, което според данните възлиза на 1 291 591 души, пък се равнява на сбора на населението на следващите 6 най-големи града. В тази цифра дори не влизат хората, които работят в София, но са с различно местожителство.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тревожна на пръв поглед тенденция е и отслабването на малките градове – в тях живеят едва 23% от населението на страната. Това показва, че оредява не само селското население, а и провинцията като цяло. Изглежда, в процеса на миграция младите хора подминават малките градове и избират живота директно в областните центрове. В резултат на това икономическият растеж на метропола е гарантиран, но това е за сметка на увяхващата провинция.

Урбанизацията и обезлюдяването са световни тенденции и няма как да не продължат и в България. В Западна Европа всъщност те започват още след Втората световна война. Интересното обаче е, че трендът започва вече да се обръща и немалка част от хората, водени от "зелени" ценности, предпочитат по-спокойния живот в малки населени места, особено ако професията им позволява да работят от вкъщи. За да може това да функционира обаче, селата и малките градове трябва да се осигурени със същата инфраструктура както големите - нещо, което в България все още липсва.

"Не трябва да се драматизира това, че има села, които изчезват", смята социологът Алексей Пампоров и добавя, че в Белгия например населението е почти изцяло градско, но въпреки това страната има страхотно земеделие. "Няма нужда от мизерстващи баби в селата, които да си копаят сами градинката, а от голямо, добре функциониращо земеделие", коментира Пампоров. Икономистът Георги Ангелов е на подобно мнение - според него тенденцията на урбанизация не е нещо лошо, защото икономическият растеж се генерира основно в градовете, а земеделието така или иначе също трябва да се механизира и по-малко хора да произвеждат повече. Всичко това върви обаче и с адекватни политики по отношение на разрастването на големите градове. Ако те не започнат да се прилагат скоро, ако градовете продължават да се разрастват механично и хаотично, скоро ще бъдем изправени пред сериозно влошаване на и без това не особено доброто качество на живот в тях.