Тазгодишното преброява разби някои митове. Един от тях обаче не само, че беше потвърден, ами и се наложи като силна тенденция - миграцията от селата към областните и по-малките градове.
Според данните на Националния статистически институт едва четвърт от населението на страната живее в селата, като най-лошо е положението в областите Габрово, Перник и Русе. Младото, работоспособно население се ориентира към градовете, където има повече перспектива и възможности за образование и работа, и за момента няма изгледи тази тенденция да се преобърне. Показателен е и броят на напълно опразнените населени места – 181, от които 127 са в областите Габрово и Велико Търново. Тези "мъртви села" са предимно махали и малки селища, които отдавна са загубили своето препитание и население.
Половината от всички българи живеят в 28-те общински центъра, като най-населени са София, Пловдив, Варна и Бургас. Населението на столицата, което според данните възлиза на 1 291 591 души, пък се равнява на сбора на населението на следващите 6 най-големи града. В тази цифра дори не влизат хората, които работят в София, но са с различно местожителство.
Тревожна на пръв поглед тенденция е и отслабването на малките градове – в тях живеят едва 23% от населението на страната. Това показва, че оредява не само селското население, а и провинцията като цяло. Изглежда, в процеса на миграция младите хора подминават малките градове и избират живота директно в областните центрове. В резултат на това икономическият растеж на метропола е гарантиран, но това е за сметка на увяхващата провинция.
Урбанизацията и обезлюдяването са световни тенденции и няма как да не продължат и в България. В Западна Европа всъщност те започват още след Втората световна война. Интересното обаче е, че трендът започва вече да се обръща и немалка част от хората, водени от "зелени" ценности, предпочитат по-спокойния живот в малки населени места, особено ако професията им позволява да работят от вкъщи. За да може това да функционира обаче, селата и малките градове трябва да се осигурени със същата инфраструктура както големите - нещо, което в България все още липсва.
"Не трябва да се драматизира това, че има села, които изчезват", смята социологът Алексей Пампоров и добавя, че в Белгия например населението е почти изцяло градско, но въпреки това страната има страхотно земеделие. "Няма нужда от мизерстващи баби в селата, които да си копаят сами градинката, а от голямо, добре функциониращо земеделие", коментира Пампоров. Икономистът Георги Ангелов е на подобно мнение - според него тенденцията на урбанизация не е нещо лошо, защото икономическият растеж се генерира основно в градовете, а земеделието така или иначе също трябва да се механизира и по-малко хора да произвеждат повече. Всичко това върви обаче и с адекватни политики по отношение на разрастването на големите градове. Ако те не започнат да се прилагат скоро, ако градовете продължават да се разрастват механично и хаотично, скоро ще бъдем изправени пред сериозно влошаване на и без това не особено доброто качество на живот в тях.
Тазгодишното преброява разби някои митове. Един от тях обаче не само, че беше потвърден, ами и се наложи като силна тенденция - миграцията от селата към областните и по-малките градове.
Според данните на Националния статистически институт едва четвърт от населението на страната живее в селата, като най-лошо е положението в областите Габрово, Перник и Русе. Младото, работоспособно население се ориентира към градовете, където има повече перспектива и възможности за образование и работа, и за момента няма изгледи тази тенденция да се преобърне. Показателен е и броят на напълно опразнените населени места – 181, от които 127 са в областите Габрово и Велико Търново. Тези "мъртви села" са предимно махали и малки селища, които отдавна са загубили своето препитание и население.
36 коментара
Варна се е преместила на южното черноморие :)
Те в най скоро и Градовете ще започнат да замират всичко младо след като бяга на вънка.
на запад по селата живеят фермери - всеки има къща и 10-20 декара около нея, където отглежда продукцията, с която изкарва пари. Другото е села с бърз достъп до градове, където работят - това вече се случва и около София.
В бг обаче първото е невъзможно - на земеделска земя не можеш да строиш къща. Така трябва къщата в селото, а земята извън него - по-малък контрол, по-трудна работа и т.н. За това и малки фермери почти няма.
Е, то и в градовете един живот, пък какво остава за селата.
Социологът Пампоров и икономистът Ангелов са прави. С "малкия" пропуск (наличен и в статията на "Капитал" като цяло), че липсата на реална социална политика (подпомагане на безработни и на нуждаещи се, докато нямат работа) способства за ескалация на криминалната престъпност (последната се заражда като дребни кражби за оцеляване, след което най-често се влива в организираната престъпност) и за неконтролируемо свиване на доходите, а така и на икономиката (поне на "светлата", законната част от икономиката) заради свиването на потреблението.
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/05/29/mnogo-
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=CO1oLWzWoeI&fea
http://www.youtube.com/watch?v=KnjAXiJ7DzA&fea
http://www.youtube.com/watch?v=9FgpUjRNEeo&fea
http://www.youtube.com/watch?v=Iqb0t9nY1Ak&fea
http://www.youtube.com/watch?v=7RxqnzUqbbc&fea
http://www.youtube.com/watch?v=MUL-Lk0FzyQ&fea
Това, че селата обезлюдяват е не съжалително, а прекрасно. Защото селска и развита държава са несъвместими неща. Докато в България има села (включително и големи такива, срамежливо наричани у нас "малки градчета"), тя ще си остава изостанала, бедна, проста държава.
Що се отнася до селяните, то българският език отдавна е превърнал думите "Селянин" и "селяния" в синоними на думите "Простак" и "Простотия". И ги е превърнал съвсем основателно.
Селският ни инстинкт не позволява да разберем нещо, което културните народи са разбрали отдавна. И не само са го разбрали, но и открито са го казали.
В книгата си «Осмисляне на историята» големият историк и социолог Арнолд Тойнби казва следното: «Селяните, подхванати от вихъра на историята, засмукани от цивилизацията за да осигурят материално привилегированото малцинство и до днес остават най-нещастен събрат на онези примитивни общества, които цивилизацията все още не е погълнала. В съзнанието на селянина правителството винаги е също толкова безмилостно и неизбежно зло, каквито са войната, чумата или гладът.»
Характеристика колкото точна, толкова и тъжна. Тя означава две прости неща. Първо, селянинът стои на най-ниското стъпало на цивилизационно развитие. По-долу от него е само дивакът. Второ, за селянина правителството, а оттам и държавата с цялата й администрация са враждебна, потисническа сила. И той по всички възможни начини се бори с нея.
Към момента на Освобождението българското население практически изцяло се е състояло от селяни. С този човешки материал България е трябвало да гради новата си държавност. Върху тази основа е била нахлузена цялата система на модерната европейска държава с нейните институции, закони, партии и избори. По необходимост цялата логика на държавното строителство е била обърната наопаки – не от основите към покрива, а точно обратното.
Като контраст можем да посочим други народи, които са добили своята държавност много по-късно от нас – чехите или финландците. Получавайки националната са независимост четиредесет години след българите, те на секундата са ни изпреварили в делото на държавното си изграждане. И причината за това е че те вече са били цивилизовани градски общества. Това им е позволило веднага да се превърнат в подредени, демократични, проспериращи страни, които и днес са далеч, далеч пред нас.
Затова не жалете за селото. Колкото по-бързо изчезна, толкова ще е по-добре за всички нас в тази държава.
До "gullwing" : ти дали си нормален се питам, след като можеш да напишеш "Това, че селата обезлюдяват е не съжалително, а прекрасно."
А иначе - от години наред централизирахте всичко в София, а после "защо това, защо онова"...Дори в следващите я по големина градове, да не говорим за средните, основните икономически играчи са фирми, регистрирани И ПЛАЩАЩИ ДАНЪЦИТЕ СИ В СОФИЯ. Какво повече да говорим относно коя е причината за миграционните процеси. Заплатките доста по-мижави...Е как да подлъжат тези общини младите - с форми на територията и, плащащи заплати по 500 лева ли?
Що ли изобщо дъвчете темата?!
на предпоследния ред: "форми" да се чете "фирми"
гуллвинг е циничен, но и в действителност прав. Що се отнася до "селото" с това значение, което има в България и това, което наричаме тук "село" - подобно нещо има в бедните и развиващи се страни, но не и в развитите. То предлага примитивен живот, в който разделението на труда не е все още измислено. "Селянинът" сам си строи къщата, сам си отглежда храна, сам си върши всичко. За това и няма доходи - защото околните също сами си вършат всичко, а пазарите са далеч, а дори и да имаше доходи нямаше да има какво да ги прави - в селата няма и магазини (пак защото всеки сам си прави всичко). Нормално е да опостувят такива села.
Тепърва ще се случва трансформация към модела, който е в западна Европа. Това, което там ще нарекат село няма нищо общо с нашето село. "Селата" в близост до градовете са просто едни спокойни отдалечени квартали - това се случва вече около София, Пловдив, Варна. Тези села се отличават с инфраструктура (път, който ги свързва бързо с големия град), развит публичен транспорт (отново връзка с града), супермаркети и т.н. удобства, които виждаме в градовете и т.н. Другият тип села са земеделските - хората, които живеят там го правят единствено защото са фермери и там са земите, които обработват. В тези села къщите не са нагъчкани и имат пряк или много близък достъп до земеделските земи. Това в БГ с повечето съществуващи села не може да стане защото те не са изградени по такъв начин - те са изградени компактно, а обработваемите земи са далеч извън селото. За планинските села да не говорим.
Така че предвиждам още поне 500 села да изчезнат напълно в следващите 15 години, докато други нови ще се създадат около градовете и в земеделските райони.