С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 12 авг 2011, 13:44, 5116 прочитания

Обратно в лабораториите

Възможна ли е реиндустриализацията в периферията на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Източник: ЕК, база данни АМЕКО

Увеличаване

Какво е структурна безработица? Шестима работници от малко английско градче губят работата си в местния завод за преработка на метали и подобно на много други техни колеги не успяват да намерят алтернативна заетост. Затова решават да станат... стрийптийзьори. (От филма "Време за мъже")
Историята описва по блестящ и ироничен начин започналия преди 15 години процес на деиндустриализация в почти всички страни - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и последиците от него. В държавите от така наречената периферия на стара Европа (Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, Италия) тази тенденция бе значително по-изразена, отколкото в северната част от континента. Германия трайно контрастираше на фона на останалите. Деиндустриализацията се изразява главно в преместване на производствен капацитет към страни с по-ниски разходи за единица продукция чрез преки чужди инвестиции. Основната цел бе запазване на конкурентоспособността и повишаване доходността на вложенията. Именно поради това страните от ОИСР бяха в ролята на източник на капитал, вливащ се в т.нар. нововъзникващи пазари (Азия, Централна и Източна Европа и др.). Износът на местни спестявания обаче донесе определени макроикономически дисбаланси като дефицит по текущата сметка и бюджетен дефицит, които след настъпването на кризата от 2007-2008 г. възпрепятстваха значително плавното и управляемо навигиране на икономиките им.

Ако деиндустриализацията е причината, има ли данни за реиндустриализиране на страните от периферията след 2009 г.? Според изследване на Патрик Артус** през последните две години се наблюдават слаби признаци за реиндустриализиране в периферията, но недостатъчни, за да неутрализират ефектите на макроикономическите дисбаланси.


Време за мъже

Намаляването на заетите в индустрията превърна безработицата в структурен проблем, особено в Европа, където високият праг на защита на трудовите права и дори привилегии почти стопира преливането на заетите от сектор в сектор. Така скоростта на деиндустриализиране бе далеч по-висока от способността на икономиката да създаде подходящи нови работни места за освободените. Дори в страни като Великобритания, които имат по-либерални трудови пазари в сравнение с континентална Европа, освободените индустриални работници почти до края на трудовия им живот остават в тежест на фиска, т.е. без пълноценна трудова реинтеграция.
След закриването на индустриалните предприятия на освободените работници се наложи да търсят работа в сферата на услугите. Така те увеличиха предлагането на труд в сфери като продажби на дребно, строителство, транспорт, развлечение и др., които в повечето случаи са и по-слабо платени поради по-ниската производителност и добавена стойност.

До началото на кризата свиването на реалните доходи бе компенсирано с увеличени заеми, мотивирани от общата макро- и банкова стабилност на тези икономики. Евтините заеми запазиха потреблението или най-общо казано стандарта на живот. В еврозоната наличието на валутен съюз на практика ускори този процес, като най-активно от това се възползваха страните от т.нар. периферия. Те увеличиха вътрешното търсене, като то беше финансирано с (тогава) евтини кредити. Към този дисбаланс бе прибавен и нов - хроничните бюджетни дефицити, които отчаяно се опитваха да заместят липсващото външно търсене с вътрешно. Понижената външна конкурентоспособност доведе до набъбване на дефицитите по текущата сметка и необходимостта от финансирането й.
През 2008 г. това се промени драстично.



Мисията почти (не)възможна

Според изследването на Артус слаби признаци за реиндустриализация се наблюдават в САЩ и Великобритания поради способността им да девалвират валутите си чрез монетарни стимули. И не само. Монетарните стимули увеличават инвестициите и поддържат висока способност за иновиране, развойна дейност и изграждане на нов производствен капацитет. В еврозоната обаче девалвирането на валутите е невъзможно и страните, които показват някакъв напредък в тази посока, са Испания и Ирландия. Това става чрез т.нар. вътрешно обезценяване – висока безработица, понижение на реалните доходи, по-висока инфлация. По този начин, макар и болезнено и на висока социална цена отчасти, се връща загубената конкурентоспособност и се понижават т.нар. разходи за единица продукция. За Португалия, Гърция и в по-малка степен за Франция и Италия подобни признаци не се забелязват. По-слабата активност в технологичните иновации заедно с липсата на възможности за валутна девалвация свиват значително конкурентоспособността им и ускоряват деиндустриализацията на икономиките им. Освен това конкуренцията от т.нар. развиващи се страни (в това число и тези от Централна и Източна Европа) допълнително свиват производствения им капацитет.

През 2008 г. администрацията на френския президент Никола Саркози инициира програма*** за реиндустриализация на стойност 200 млн. евро, която да върне обратно във Франция индустриални работни места, да създаде нови и да повиши индустриалното производство с 25%. Към момента резултатите от тази програма са, меко казано, слаби. Един от успешните примери за реиндустриализация в Европа е Финландия**** през 90-те години на миналия век. Тогава активните местни политики за реиндустриализация чрез иновации довеждат до значително нарастване на IT сектора и телекомуникациите. Това създава високотехнологични работни места и запазва конкурентоспособността на икономиката на външни пазари.
Към момента се наблюдават условно два модела за реиндустриализация: единият залага на т.нар. индустриална политика и държавна интервенция чрез публични инвестиции в технологична инфраструктура и подкрепа на иновативни компании. Това е предпочитаният начин на Франция и демократите в САЩ. Другият модел залага на стимули в бизнес средата като благоприятно данъчно третиране на иновативни компании заедно с изместване на данъчната тежест към потреблението, създаване на по-гъвкав пазар на труда и девалвиране на местната валута (Великобритания и републиканците в САЩ).

Изводът от изследването е, че веднъж изгубени, индустриалните работни места не могат да бъдат върнати обратно в същия им вид и сектор. Там, където се случва, реиндустриализацията е плод на комбинация от монетарни, данъчни и инвестиционни стимули, които чрез иновации успяват да компенсират с положителен знак неизбежния поток от освободени индустриални работни места.

* Авторът е главен експерт в отдел "Анализи", управление "Емисионно", БНБ
**Artus, P. Where do we see signs of re-industrialisation and why?, Natixis, http://cib.natixis.com/flushdoc.aspx?id=57830
*** http://www.industrie.gouv.fr/archive/sites-web/etats-generaux-industrie/index681a.html?id=1
**** MARKKU TYKKYLÄINEN, Dynamics of job creation, restructuring and industrialisation in rural Finland, http://ojs.tsv.fi/index.php/fennia/article/view/3725
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 1112 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 5 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Според "Спаси София" управляващите са изтрили проекторешението от вътрешната система

15 дек 2019, 2224 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ваньо Танов: Ако има нещо нередно в "Лукойл", щетата за държавата ще е сериозна

Директорът на Агенция "Митници" пред "Капитал"

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10