Това как го сметна?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Това как го сметна?

Това как го сметна?

Сериозните социологически агенции не манипулират данни, но преди изборите натискът върху тях се засилва

Велина Господинова
7011 прочитания

© shutterstock


Автор: shutterstock

Ако парламентарните избори бяха миналия месец, ГЕРБ щеше да победи с 31% от гласовете, а БСП щеше да е втора със 17%, според Центъра за анализ и маркетинг на Юлий Павлов. Според агенция "Медиана" обаче тази пропорция щеше да бъде 26% към 20% в полза на сега управляващите. Цифрите на "Галъп" за август пък са 26-27% ГЕРБ срещу 18 за социалистите.

Нито едно от проучванията не поставя под съмнение първенството на ГЕРБ. Разликата е в процентите. При това никак не е малка. Защото, ако се сбъдне първата прогноза, ще означава, че в парламента ГЕРБ би имала повече депутати. Втората пък почти изравнява границите между първите две политически сили и съответно конфигурацията в евентуален бъдещ парламент би се променила чувствително.

Ако сте от онези 5%, за които социологът от АССА-М Михаил Мирчев твърди, че са конформисти (т.е. винаги гласуват за партията, която се сочи като евентуален победител на изборите), при тези прогнози в полза на управляващата партия вие без съмнение ще изберете да гласувате за ГЕРБ. Но ако пък сте от другите 15%, които според него решават дали и за кого да гласуват в последните два-три дни преди вота, ще започнете да се питате коя от тези прогнози е вярна и коя манипулативна.

Изобщо обвиненията срещу социолозите в България са един от най-често практикуваните околоизборни спортове. Разминаванията в данните дават основания за подозрение за побутване на определни политически сили. Понякога за откровен непрофесионализъм. Социологът Цветозар Томов от агенция "Скала" припомня уникалния "социологически идиотизъм", при който през 2001 г. НЦИОМ обяви тогавашния президент Петър Стоянов за личност на столетието, дори преди Иван Вазов, и само няколко месеца след това той загуби изборите от Георги Първанов.

Последното противоречие възникна преди два месеца, когато Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" забеляза, че в данните на МБМД има странно противоречие. Според оглавяваната от Мира Радева агенция, доверието в управляващите е спаднало на 34%. Ако се вземат за база реалните гласоподаватели, по изчисленията на Димитрова през 2009 г. подкрепата  за ГЕРБ е била едва 28%, т.е. няма как доверието да е спаднало. Най-вероятно оценката на МБМД се основава на някакво преизчисление, така че да се постигне съпоставимост с резултатите от парламентарните избори преди две години, когато ГЕРБ получиха 39.72%. Но това не става ясно никъде и всъщност показва по-голямо доверие в управляващите, отколкото регистрират другите агенции.

"Социологията не е ние питаме, вие отговаряте и тичаме в телевизията, а и работа върху цифрите", каза тогава Димитрова. Радева не остана длъжна и изпрати писмо до медиите, в което заяви, че е готова да предостави изследването си на независим одит, който да установи дали има манипулация. Сега шефката на МБМД контраатакува с обвинението, че Боряна Димитрова трябва да обясни кого има предвид в изследването си под друга политическа сила, на която дава 9%. "Подозирам, че става въпрос за евентуална нова партия около независимия кандидат за президент Меглена Кунева", каза тя за "Капитал".

Напрежението доведе до среща на гилдията за изясняване на методологическите проблеми. 

Данните и социолозите на кръглата маса

В средата на миналия месец Българската социологическа асоциация, в която членуват повечето водещи социолози и агенции, се събра на семинар, за да обсъди проблемите си. "Основната идея на дискусията беше, че идват избори и че по време на избори социолозите обикновено събират върху себе си както надежди от страна на възложители и партии, за които работят, така и недоволството, възмущението и гнева на всички онези, които след това получават негативен резултат", каза Михаил Мирчев, който е и член на борда на асоциацията.

По-голямата част от присъствалите социолози от агенциите "АФИС", АССА-М, "Алфа рисърч", МБМД, и "Скала" казват, че по време на продължилата четири часа дискусия основно са се обсъждали въпросите дали има проблем с точността на данните и взаимоотношенията между социолозите и политиците, от една страна, и социолозите и медиите, от друга. И твърдят, че вече е практика преди избори да се събират на такива разговори.

"Винаги преди избори е имало напрежение между социологическите агенции и сме се събирали", казва Мира Радева. Според нея подобна среща за уточняване на позициите е имало и преди парламентарните избори 2001 г. във връзка с прогнозите за очертаващата се победа на НДСВ. "Срещата беше през февруари по повод нашите прогнози три месеца преди това, че ако Симеон Сакскобургготски участва в изборите със своя партия, ще спечели", заяви Радева и добави, че тогава колегите й са били на мнение, че в проучванията не трябва да се задават въпроси за партия, която все още не е създадена.

Юрий Асланов си спомни, че такъв разговор е имало и преди президентските избори същата година, когато сондажите на различните агенции са се разминавали чувствително кой от тогавашните претенденти за поста, Георги Първанов или Богомил Бонев, ще отиде на балотаж с Петър Стоянов. "Тогава всички знаехме, че твърдите ядра и периферните гласове (около 2 млн.) се разпределят почти поравно между Стоянов и Първанов, но въпреки това като потенциален участник в балотажа беше вкаран и Бонев, което работеше в негова полза", каза Асланов.

Мирчев е категоричен, че много трудно социолозите могат така да манипулират общественото мнение, че само от данните им някой да спечели избори. "Вярно е, че има опити, но до реална манипулация много рядко се стига", казва той. По думите му има други фактори, които са далеч по-решаващи. Например този как те възприемат хората. "Образът на политика е истинската сила, защото хората го възприемат по емоционален начин", казва Мирчев. "Ние може в продължение на 3 години да твърдим, че на Иван Костов рейтингът му е 40%, и като дойдат изборите, се вижда, че всъщност е 3%. Той има много качества като икономист, като политик, но отблъсква емоционално хората." Пример в това отношение е опитът на лидера на БСП Сергей Станишев в кампанията за парламентарните избори да влезе в стилистиката на Бойко Борисов и този опит се оказа неуспешен.

Всички са категорични, че независимо от различията в прогнозните резултати на различните социологически агенции

Манипулация с числата няма

"Това е един от публичните митове. Действително има проблем с разминаването на данните, но той далеч не е най-същественият", казва социологът Цветозар Томов от агенция "Скала". И добавя, че при измерено доверие в ГЕРБ между 25 и 30% случайната грешка е около 3%, което всъщност означава, че стойностите се доближават (ето защо американските агенции имат навика да предоставят данните с плюс и минус - бел. ред.). Според него далеч по-големият проблем е в интерпретирането на данните. "За съжаление поради конкуренцията между социологическите агенции те не съобщават фактическите данни, а ги превръщат в PR под маската на социология", заявява Томов. Като пример той посочва рейтинга на вътрешния министър Цветан Цветанов, който в един момент беше най-одобряваният политик. "Всъщност разликите между него и Бойко Борисов бяха малки, но социолозите не се съобразиха с това, а произведоха чиста манипулация. Защото при разлики между 24 и 30% няма доказателства че нагласите на хората са мръднали", твърди Томов.

Към тези проблеми Цветозар Томов прибавя и още - работата с големи извадки е скъпа и все повече агенции си спестяват този разход, а това оказва влияние на прецизността на резултата. Освен това поради конкуренцията между социологическите агенции ги принуждава да продават данните си на дъмпингови цени. "От друга страна, клиентите не се интересуват от истинността на данните, а за тях е важно изследванията да са в тяхна полза. От това не се интересуват и медиите, които публикуват данните", казва Томов. И заключава: "В България социологията се превърна в средство за производство на данни, а тя трябва да започва от данните. Социологическата работа е анализ на данни."

"По принцип електоралните прогнози са едно от най-трудните и деликатни неща в социологията. Те не боравят с устойчиви дълги редове (както част от икономическите прогнози например), а с такива летливи индикатори като настроенията на хората, емоциите, свободната им воля, ситуативни фактори", казва Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Тя дава пример с атентата на гарата в испанския град Аточа, когато прибързаното обвинение към ЕТА струва загубата на изборите от десницата в Испания.

Колегата й от АССА-М Михаил Мирчев пък посочва примера от парламентарните избори през 2005 г., когато в кампанията БСП е имала 23%. "Малко преди вота обаче Ахмед Доган излезе и каза, че социалистическата партия ще управлява с ДПС и процентът на БСП стана 19. Тоест само за седмица формацията загуби 200 хил. гласа.", казва Мирчев. По думите му процентът на хората, които решават за кого да гласуват в последния момент, е между 10 и 15 и абсолютно невъзможно да се прогнозира от социолозите накъде ще се насочи техния вот. Според Мирослава Радева този процент е доста по-висок. "В момента ние провеждаме фокус-групи и се оказва, че Меглена Кунева например има потенциал да събере подкрепа както от привърженици на ГЕРБ, така и от БСП. В същото време обаче, ако ГЕРБ и БСП издигнат подходящ кандидат, те са склонни да гласуват за него", казва Радева. И заключава, че е много трудно да се предвиди на този етап накъде ще се ориентират тези избиратели, които по думите й са като "плаващи пясъци".

За Михаил Мирчев проблемът с разминаването на данните между различните социологически агенции е по-скоро методически. Според него първият въпрос е свързан с извадките. Избирателното тяло по списъците е 6 900 000, но реално гласоподавателите са около 6 200 000. От тях между 1 млн. и 1 200 000 не са на територията на България, но те формално са избиратели, защото официално не са регистрирани, че са напуснали България. "Когато правим изследвания ние не правим изследвания върху 6 900 000, не правим дори изследвания върху 6 200 000, а на практика правим изследване върху 5 млн. - 5 300 000. И така стигаме до един простичък въпрос: Като получа за ГЕРБ 30% колко трябва да обявя. Дали 30% или претеглен процент примерно като се отчете, че моите проценти са на базата на 5 млн., а хората като четат данните във вестника си мислят, че зад моите проценти се крият 6 млн. или 6 500 000 избиратели", казва Мирчев.

Вторият въпрос според него е свързан с отчитането, че принципно за всяка партия, която е на власт, има завишен вот, т.е. те примерно не харесват ГЕРБ и няма да гласуват за тази партия, но заявяват, че ще гласуват. Тези избиратели според него са между 3 и 5% и се установяват чрез различни филтри - "И сега, ако получа 30% за ГЕРБ, моите филтри покажат, че истинският процент е 26%, аз какво трябва да обявя – това, което номинално съм получил, или номиналния процент, след като съм го претеглил през тези филтри за истинност, за страх, за конформизъм", казва Мирчев. Социологът дава още един пример: "В момента имаме много голяма загадка с процента на "Атака", защото в партията има разцепление, но в същото време има хора, които все още симпатизират на Волен Сидеров, а в проучванията не си признават", казва той. По думите му социолозите не трябва да представят номиналните си данни, а т.нар. претеглени данни, т.е. тези, които са преминали през такива филтри.

Трудностите са ясни, но все пак в това би трябвало да се състои и професионализмът на социолозите. Например през 2001 г. в предизборната кампания Петър Стоянов получаваше висока подкрепа на директния въпрос. Нито Първанов, нито Богомил Бонев застрашаваха първото му място. "Косвените данни обаче бяха "срещу" тази прогноза", припомня Димитрова. "Хората искаха промяна, искаха "нов президент", сините бяха вътрешно разколебани, гласувалите за НДСВ не припознаваха Стоянов като свой президент и пр." В този случай е изключително трудно да се направи сигурна прогноза. Именно за това голяма част от агенциите включват въпроси за неидентифицирана политическа сила или кандидат, с което да измерят готовността за промяна. Това е висш пилотаж в социологията, който обаче води често до катастрофи. Сега подобна ситуация е на път да се разиграе във Варна, където настоящият кмет Кирил Йорданов има най-висока подкрепа сред евентуалните претенденти. Но сред варненци съществуват много силни нагласи срещу него персонално и много силно желание за промяна в управлението на общината.

Как да ги хванем

Боряна Димитрова посочва няколко "зависимости", по които би могло да се разбере дали има манипулация на данни. Първата е, когато някой социолог започва прекалено често да се появява в точно определени медии. Втората е, когато той не рисува цялостна картина, а подчертава само силата или слабостта на определена партия/кандидат. Третата, която изисква и малко познания за това как се правят анкетните карти, е когато въпросите в тях са сугестивни (примерно: "Знанието на английски, би ли повлияло на вашия избор"?).

Другите индикации могат да бъдат представянето на данните не като прогнози, а като вече случило се действие (например ГЕРБ взима толкова % или БСП печели в тази община), както и липса на връзка между реални избиратели и проценти. Според Боряна Димитрова има и още един индикатор за манипулация и той е свързан с появата на агенции и социолози, които се появяват само на избори и изведнъж намират място в най-тиражни издания като например никому неизвестната Барометър Инфо във в. "Труд" от парламентарните избори.

За това трябва да има култура на четене на прогнозните данните, особено сред журналистите. Рецептата е винаги да гледат данни на няколко агенции и да вземат под внимание осреднените проценти за политическите партии.

Истината е, че колкото и слаба да е възможността за манипулиране на изборите, опитите ще продължават. Много често политиците се самозаблуждават, че високият рейтинг, който им докарват социолозите (едно от най-често изкривяваните проучвания), ще се отрази на изборите. "За слабите политици анонимната власт на числата е много удобна", казва Димитрова. Това създава плодородна почва за възникването на слаби агенции, които предпочитат да получават заплащане не за провеждане на изследвания, а за удобни резултати.

И вероятно най-големият проблем са зависимите медии, които са готови безразборно да публикуват данни от кого ли не, без значение каква е репутацията на източника.

Автор: shutterstock

Ако парламентарните избори бяха миналия месец, ГЕРБ щеше да победи с 31% от гласовете, а БСП щеше да е втора със 17%, според Центъра за анализ и маркетинг на Юлий Павлов. Според агенция "Медиана" обаче тази пропорция щеше да бъде 26% към 20% в полза на сега управляващите. Цифрите на "Галъп" за август пък са 26-27% ГЕРБ срещу 18 за социалистите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    egalitarian avatar :-|
    Дядо Йоцо

    Те самите резултати са в пряка връзка от начина на задаване на въпросите/анкетите - социолозите си го знаят това (framing - или предварително рамкиране). Затова да не се нападат по медиите а да си се съберат като колеги и да си дефинират за всеки тип избори (мажоритарни, пропорционални и т.н.) строго определен набор въпроси дефинирани и с начина на задаването им! Но това няма да се хареса на някои от "спонсорите" разбира се :-)

  • 2
    lemster avatar :-|
    Lemmy Kilmister

    Интересно никой не е споменал една много простичка и популярна манипулация, която е и лесно разпознаваема. Почти до самите избори агенциите у нас показват прогнози "сред всички гласоподаватели". Ще рече сред имащите право на глас, а не само сред онези, които са решили наистина да гласуват. Вторият тип прогноза затваря дяловете на партиите в рамките на стоте процента, така че каквото прогнозирате за една партия - това трябва да се получи като процент и на изборите. Тук грешките ще са не очевидни, а очебийни. Затова и агенциите предпочитат първия вид прогнози - сред всички имащи право на глас. Тази прогноза съдържа в себе си "буфера" на негласуващите и нерешилите. Освен това може да "взимате"/заемате от този буфер процентчета, дарявайки ги на любими партии или партийни клиенти. Имено по това манипулациите са и най-лесно доловими, просто е: прогноза, която вдига дела на гласуващите над 60-65% на парламенарни или 50% на президентски (първи тур) или 40 % на местни - такава прогноза със сигурност ви лъже и е много вероятно да "подарява" проценти и позиции на любими на агенцията партия/партии/или мажоритарни кандидати.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    lemster avatar :-|
    Lemmy Kilmister

    Дядо Йоцо - ако измислиш индикатор за регистриране и точно прогнозиране на делът на грасуващите със сигурност ще заслужиш Нобел. Е нява такъв индикатор приятелю! Именно затова агенциите имат моралното право да ползват цитирания от мен "буфер", но разбира се ако го правят честно и професионално. Повечето обаче било от мърлящина било целенасочено ( пристрастие към клиенти) го правят описах как. Така че айде стига с тия "единни индикатори". Всеки изследовател има правото сам да реши и избере индикаторите с които ще направи прогнозата. Въпросът е да чустна отговорността, че след това, когато я е направил, е поставил под нея името си. Ако то разбира се значи нещо за него самия ;)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    monom avatar :-?
    monom

    казва Томов. И заключава: "В България социологията се превърна в средство за производство на данни, ...." Грешка,превърна се в средство за производство на ПАРИ!!!

  • 5
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov

    Няма как да няма натиск и съмнения преди изборите, поради просатата причина, че има социолози, които са обвързани по един или друг начин с конкретни политически сили.Нека да уточним само, че г-н Мирчев също е член на БСП. Проблемът със социолозите в България е същият като с рейтинговите агенции. Когато си обвързан с конкретна партия или фирма, трудно би казал нещо, което да й навреди.

    Обвързаността с конкретни партии е изкушение за много, тъй като когато партията участва във властта осигурява работа (изследователски проекти) на приближените си агенции. Икономическите гръгове (фирмите и бизнесмените) около партиите също използват партийните агенции, когато имат нужда от изследвания.

    Лошо е, когато се дава медийна трибуна на такива социолози, които са изявени партийни членове и казват само хубави неща за "партията". Откровенните лъжи, които по някога се изричат от малцина, доведоха до това "социолог" да стане мръсна дума и цялата гилдия да страда от това.

    2 години след този пост в блога ми няма особено голяма промяна http://economistbg.blogspot.com/2009/06/blog-post_9382.html

  • 6
    kkk_20 avatar :-?
    kkk_20

    Някой все още вярва ли на тези агенции?

  • 7
    asystolette avatar :-|
    Теодора

    Имаше проучване (също статистическо), че огромен процент от масата, които предопределят резултатите от изборите, отказват или изобщо не биват канени да участват като извадка. Т.е. социално неактивните, онези, които продават гласовете си и онези, който изобщо не гласуват.

  • 8
    epoc avatar :-|
    epoc

    Някой да си спомня как на предишните парламентарни избори НДСВ не можа да прескочи 4%-ната бариера? А какво казваха социолозите преди това? Така че запомнете добре тези резултати - изборите идат. Там ще се види кой , кого и колко.

  • 9
    epoc avatar :-|
    epoc

    Сетих и за още един пример - изборите за президент 2001-ва, където всички социологически агенции спрягаха балотаж между Богомил Бонев и Петър Стоянов, а накрая спечели Георги Първанов.

    А това направо кърти мивки:

    "Освен това поради конкуренцията между социологическите агенции ги принуждава да продават данните си на дъмпингови цени. "От друга страна, клиентите не се интересуват от истинността на данните, а за тях е важно изследванията да са в тяхна полза. От това не се интересуват и медиите, които публикуват данните"

    Демек директно признание, че ако резултатите не са манипулирани, няма да могат да се продадат. Е, за какво е тогава цялата статия?

  • 10
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    За да се превърнеш в сериозна социологическа агенция най-напред трябва доста данни да изманипулираш, че да те направят сериозна агенция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK