Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 12 авг 2011, 16:05, 7929 прочитания

Митът "Няма страшно"

България ще последва света, ако той поеме към нова рецесия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди три години кабинетът "Станишев" доста усърдно си беше заровил главата в пясъка и отказваше да признае дори възможността световната криза да повлияе някак на България. Всъщност се оказа, че по това време вече икономиката се е свивала и на база на хипероптимизма си правителството прие бюджет с очаквания за над 5% ръст, докато реално последва над 5% спад.

Сега ситуацията има доста сходства. Проблемите с публичните дългове в Европа и бавното събуждане на потребителите в САЩ въпреки трилионите долари, излети на пазарите, не изключват нови проблеми за глобалната икономика. Пазарите може да преекспонираха размера им, защото се сринаха толкова много за изключително малко време, но въпреки това всяват страх и той не бива да се пренебрегва. Запитан за опасност от рецесия в България през седмицата, финансовият министър Симеон Дянков каза в интервю за "24 часа": "България? Не! В някои държави може би да, но у нас - не."


По принцип работата на политиците е да вдъхват спокойствие, но изказванията на изпълнителната власт какъв остров на сигурността е България в момента изглеждат лековати. А липсата на план Б или поне на дебат за такъв, ако нещата тръгнат зле, е притеснителна.

България си има своите силни страни. Най-голямата от тях е, че публичните финанси на страната са изключително здрави спрямо европейската периферия въпреки понижението на фискалния резерв от 9 на под 5 млрд. лв. за около три години. Освен с фискална стабилност обаче държавата е ограничена във възможностите, които има, за да противодейства на външни трусове, които паниката на капиталовите пазари последните две седмици вещае. Затова не е зле да свалим розовите си очила и да погледнем по-трезво на случващото се около нас. Каналите, по които българската икономика може да бъде засегната от евентуално забавяне на глобалната икономика, са няколко. Двата най-главни са по линия на експорта и банковата система.

Първите сигнали



Едно забавяне на икономическото развитие на основните ни търговски партньори като Гърция, Италия и дори Германия ще има негативен ефект и върху износа на България, който е основен, а в момента и единствен, двигател на икономиката нагоре, коментира Красимир Катев, бивш заместник финансов министър в кабинета "Сакскобургготски".

Сигнали за подобно забавяне вече има, дори и ако се съди по последните данни за външната търговия на страната през юни, допълни и Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Заради това банката би понижила съвсем леко очакванията си икономическия растеж на страната през 2011 г., посочи той.

Износът на България към трети страни през юни отчете спад за първи път от края на 2009 г., затормозява се и ръстът му към основните партньори в Европа. Това директно види до по-тромав растеж на БВП - от 3.4% през първото тримесечие той падна на 1.9% през второто на годишна база. А спрямо първото тримесечие ръстът е от анемичните 0.1% според експресните оценки на НСИ.

В същото време Германия вече отчита по-слаб износ, както и незначителен ръст на вноса заради пониженото потребление на стоките и на Стария континент. Франция пък регистрира нулев икономически растеж през второто тримесечие, което още повече засилва притесненията дали страната ще може да поеме проблемите на еврозоната заедно с Германия. Към това трябва да се прибави естествено и заплахата за понижение на кредитния рейтинг на Париж.

Остава въпросът какво ще се случи с развиващите се пазари като Китай, Индия, Бразилия и др. Биха ли продължили те да консумират агресивно въпреки изнервеното положение на финансовите пазари?

Банковият сектор също по-трудно ще кредитира

Продължителният стрес на капиталовите пазари допълнително ще опъне нервите на банковия сектор, който в България е над 50% собственост на гръцки и италиански кредитни институции. Макар местните банки с централи в двете страни сами по себе да са стабилни, според Катев по-тежката външна ситуация трудно ще ги накара да увеличат кредитирането, което и без това е нищожно в момента.

Отделно от това банковият сектор ще продължава да е под съществен натиск да пази капитала си, да провизира по-малко, т.е. да рискува по-малко с нови кредити и да намери начин да ограничи нови обезценки на старите кредити. И на всико отгоре да генерира поне минимални печалби.  Всичко това означава, че сектора го очаква още един неясно колко дълъг период на кътане на капитала. Ефектът за бизнеса и домакинствата ще бъде по-продължителен период на труден достъп до банково финансиране, съответно по-слаба икономическа активност и потребление и по-висока безработица по-дълго време. Т.е. картина, която още преди близо две години нарисува бившият член на управителния съвет на БНБ  и настоящ кандидат за вицепрезидент Любомир Христов. България я очаква L-образна форма на възстановяване в средносрочен план, защото тя все още не е готова да замести липсата на външен ресурс с вътрешни спестявания, така че да се раздвижи инвестиционната й активност, коментира тогава той.

За момента банките си набавиха ликвидност с депозити от местния пазар, но продължават да изплащат и заеми към централите си. Другият вариант за набиране на свеж ресурс - продажбата на обезпечения, придобити заради ръста на необслужваните кредити в страната, продължава да бъде труден заради мудния съдебен процес.

"България има здрави публични финанси и добре изглеждащ консолидиран баланс на домакинствата, който обаче може да крие наличието на отделни домакинства с проблеми", коментира Павлов. "Задлъжнялост най-много като че ли има в корпоративния сектор, което поставя въпрос как българската икономика ще се справи с това. Тук аз съм леко притеснен, защото инструментът за събиране на задълженията по принудителен начин, който има в България, в момента не работи достатъчно ефективно. Процедурите са тромави, защитават длъжниците и оскъпяват целия процес по събирането на вземанията", допълни той.

Има много примери на компании, от които кредиторите трудно могат да си съберат вземанията, което говори, че просто системата трудно се прочиства от проблемите си. Съответно това би било един аспект, на който правителството може да обърне внимание, за да ускори оздравяването на икономиката.

Какво все пак можем да спечелим от ситуацията

Освен естественото подобряване на режимите за преструктуриране на бизнеса страната може да извлече и позитиви от ситуацията в чужбина. Първите са по линия на цените на енергийните ресурси, които се понижават заради притесненията, че глобалното им търсене ще се понижи, ако икономическата активност се забави. Това вещае и по-ниска инфлация, която да не спъва и без това очаквания анемичен реален растеж.

В същото време страната бавно подобрява усвояването на европейски средства, което при липсата на друг ресурс все пак дава подкрепа на корпоративния сектор. Пример за това са разработените кредитни и капиталови схеми по евроиницативата за малкия и средния бизнес JEREMIE, които трябва тази есен най-сетне да заработят. Очаква се с тях да се предостави ресурс за над половин милиард лева. Ефектът от тях обаче надали ще се усети веднага, тъй като все пак на бизнеса ще му е нужно време да ги оползотвори.

Поддържането на нисък публичен дълг и дисциплинирана фискална политика пък вещае да подкрепи имиджа на страната и през следващите няколко месеца. През юли агенцията за кредитен рейтинг Moody's повиши рейтинга на страната, а сега се очаква присъдата и на Standard and Poor's.

Освен това местните инвеститори все още са склонни да финансират държавата на по-евтини нива вече дори спрямо Италия и Испания (поне преди ЕЦБ да се намеси). Пример за това е последната емисия 10-годишни ДЦК за 50 млн. лв., пласирана на 8 август при средна доходност от 5.31%  и търсене за близо три пъти по-високо количество. Това говори, че засега при нужда от средства страната може да се финансира сравнително добре от международните пазари въпреки случващото се там. Но само за месец застраховката срещу фалит на България скочи с близо 50% от нива около на 200 на близо 300 базисни пункта. Ако този процес продължи, сравненията колко сме по-добре от съседите няма да носят голяма утеха.

Страхът на инвеститори и силното обезценяване на активи както в развитите, така и в развиващите се страни пък ще пречат на България да привлича и чужди инвестиции, ако страната не помисли за иновативни начини, различни от ниски данъци. В политическото говорене за острова на стабилност, който България е, прозира опита на правителството да промотира имиджа на страната, но това не е достатъчно.

А без износ и без нови инвестиции няма как безработицата да започне скоро да се подобрява, а фискалната позиция силно да расте Съответно, ако глобалните финансови и икономически проблеми се ожесточат,  две са основните заключения за България. Първо, страната ще е в значително по-трудна изходна ситуация спрямо 2008 г. и, второ, правителството ще е със значително по-беден арсенал да се справи с положението.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 2034 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 15 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 6389 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Падащите тухли на българската наука

Стратегията за развитие на научните изследвания е стъпка напред. Въпросът е да се приложи ефективно

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10