С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 12 авг 2011, 16:22, 9268 прочитания

Падащите тухли на българската наука

Стратегията за развитие на научните изследвания е стъпка напред. Въпросът е да се приложи ефективно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Приоритетите на стратегията

1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии
2. Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни
3. Нови материали и технологии
4. Културно-историческо наследство
5. Информационни и комуникационни технологии.
"Aко намерите как да споменете, че сградата ни има нужда от боядисване, ще сме ви много признателни." Сградата е Институтът по електроника на Българската академия на науките (БАН) - един от най-успешните български научноизследователски центрове. Въпреки че екипът е привлякъл най-голямото европейско финансиране в България за периода 2001 - 2004 г., в ежедневието си учените между фотоните и квантите трябва да се разминават и с падащи тухли. Примерът е доста болезнено, но вярно олицетворение на състоянието на науката в страната. Има я, но изглежда ожулена и сякаш доизносва старите си дрехи.

Иначе в сряда сутринта в института е тихо. Коридорите са пусти и тъмни, а усещането е по-скоро като в читалнята на някоя библиотека, отколкото в лаборатории, където се изследват физични явления. "Снощи работихме до един през нощта, затова още няма никой", обяснява пустотата доц. д-р Стефка Карталева. Причината за свръхактивността на учените е проста - гледат да отметнат повече работа през лятото, когато е топло и температурата в стаите на института е поносима. Към 11 часа екипът внимателно преминава покрай рушащата се мазилка на сградата и падащите от покрива тухли и се събира в лабораториите. Атмосферата вече е съвсем друга - хората са ентусиазирани, разпалено разказват за работата си, а въодушевлението им е толкова заразно, че започваш да не обръщаш внимание на счупения стол в ъгъла или на липсата на осветление.


Екипът на Стефка Карталева прави изследвания в областта на фотониката и квантова електроника и има зад себе си значителни постижения. В една от лабораториите например виждаме прототипа на високочувствителен оптичен магнитометър, разработен с партньори от Италия и Австрия и със защитен международен патент. Магнитометърът може да се използва в геологията и археологията за измерване на геомагнитното поле. По проект за атомни часовници на Швейцарския национален научен фонд пък екипът на доц. Карталева печели награда за най-добре изработено приложение. Целта им обаче е по-висока - на базата на магнитометъра разработват уред, който може да се използва в магнито-кардиографията за изследване на сърдечната дейност и да улавя проблеми на сърцето в ранен стадий.

Тази разработка най-вероятно би попаднала сред приоритетите на новата Стратегия за развитие на научните изследвания - 2020. Тя беше приета от парламента в последната седмица преди лятната му ваканция и е първият документ, отразяващ националната политика в областта на науката.

Най-дълго чаканият документ



За необходимостта от такава стратегия се говори от години, но никое правителство досега не е имало волята да я наложи. Освен че най-накрая е факт, документът дава конкретни насоки и (учудващо) говори в задачи и мерки за постигането им. Засегнати са важни теми като подкрепа за млади учени, сътрудничеството между БАН и университетите, участието на студенти в научния процес, критерии за оценка на научната дейност. Повечето от приоритетите, които стратегията посочва като най-важни, са тези, на които се обръща най-голямо внимание и в световен мащаб - енергийна ефективност, биотехнологии, информационни технологии (виж карето).

Едно от първите действия по стратегията пък ще бъде да се впишат науката, технологиите и иновациите в оперативните програми на ЕС, за да може в следващия програмен период да има повече възможности за финансиране на научните организации и бизнеса. Министерствата на образованието и на икономиката вече работят по стартирането на проектите за технологични паркове и научен център, като планираните инвестициите са над 100 млн. лв. до 2013 г.

"Положително е, че са добавени доста неща за иновации и се предвижда по-голяма координация на работата между министерствата на образованието и на икономиката", коментира Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за развитие на демокрацията. За него стратегията изглежда "стегната и реалистична", но всичко зависи от това как ще бъде изпълнявана. И точно тук проличават първите пропуски на документа.

Той е напълно анонимен - от авторите му до хората, които ще координират действията по него и ще контролират резултатите. Написалите стратегията останаха забулени в мистерия, така както авторите на наскоро приетите Закон за БАН и Закон за развитие на академичния състав. От пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) отговориха, че стратегията е разработена "с участието на експерти от различни целеви групи – Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката енергетиката и туризма, Министерството на финансите, както и с активното участие и принос на научната общност и на икономическия сектор". Тези експерти обаче така и не застанаха с имената си зад документа, не стана ясно също кои са учените от БАН и университетите, които са участвали. А анонимността винаги остава неприятен привкус на непрозрачност и липса на отговорност. Още по-лошо е, че от стратегията не се разбита и кой точно ще я изпълнява. От МОМН отговарят, че тя ще се координира от тяхното министерство с участието на съвносителите – министерствата на икономиката и на финансите, както и всички секторни министерства. Докато не се посочат конкретни имена обаче, всичко това звучи неконкретно и дори несериозно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми

Таен Не!Messenger чат

22 ное 2019, 123 прочитания

Танцът на Цацаров с корупцията - хронология Танцът на Цацаров с корупцията - хронология

Какво направи бъдещият председател на антикорупционната комисия, докато беше седем години главен прокурор

22 ное 2019, 59 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Десет причини да не се гласува за президент

Защо на всеки пет години изборът за държавен глава е труден за просветения избирател

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

20 въпроса: Виктор Чучков-син

Новият му филм, екранизация по романа "18% сиво", излиза в края на януари

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10