Падащите тухли на българската наука
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Падащите тухли на българската наука

В Института по електроника се разработва магнитограф за измерване на сърдечната дейност

Падащите тухли на българската наука

Стратегията за развитие на научните изследвания е стъпка напред. Въпросът е да се приложи ефективно

Люба Йорданова
9670 прочитания

В Института по електроника се разработва магнитограф за измерване на сърдечната дейност

© Надежда Чипева


Приоритетите на стратегията

1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии

2. Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни

3. Нови материали и технологии

4. Културно-историческо наследство

5. Информационни и комуникационни технологии.

"Aко намерите как да споменете, че сградата ни има нужда от боядисване, ще сме ви много признателни." Сградата е Институтът по електроника на Българската академия на науките (БАН) - един от най-успешните български научноизследователски центрове. Въпреки че екипът е привлякъл най-голямото европейско финансиране в България за периода 2001 - 2004 г., в ежедневието си учените между фотоните и квантите трябва да се разминават и с падащи тухли. Примерът е доста болезнено, но вярно олицетворение на състоянието на науката в страната. Има я, но изглежда ожулена и сякаш доизносва старите си дрехи.

Иначе в сряда сутринта в института е тихо. Коридорите са пусти и тъмни, а усещането е по-скоро като в читалнята на някоя библиотека, отколкото в лаборатории, където се изследват физични явления. "Снощи работихме до един през нощта, затова още няма никой", обяснява пустотата доц. д-р Стефка Карталева. Причината за свръхактивността на учените е проста - гледат да отметнат повече работа през лятото, когато е топло и температурата в стаите на института е поносима. Към 11 часа екипът внимателно преминава покрай рушащата се мазилка на сградата и падащите от покрива тухли и се събира в лабораториите. Атмосферата вече е съвсем друга - хората са ентусиазирани, разпалено разказват за работата си, а въодушевлението им е толкова заразно, че започваш да не обръщаш внимание на счупения стол в ъгъла или на липсата на осветление.

Екипът на Стефка Карталева прави изследвания в областта на фотониката и квантова електроника и има зад себе си значителни постижения. В една от лабораториите например виждаме прототипа на високочувствителен оптичен магнитометър, разработен с партньори от Италия и Австрия и със защитен международен патент. Магнитометърът може да се използва в геологията и археологията за измерване на геомагнитното поле. По проект за атомни часовници на Швейцарския национален научен фонд пък екипът на доц. Карталева печели награда за най-добре изработено приложение. Целта им обаче е по-висока - на базата на магнитометъра разработват уред, който може да се използва в магнито-кардиографията за изследване на сърдечната дейност и да улавя проблеми на сърцето в ранен стадий.

Тази разработка най-вероятно би попаднала сред приоритетите на новата Стратегия за развитие на научните изследвания - 2020. Тя беше приета от парламента в последната седмица преди лятната му ваканция и е първият документ, отразяващ националната политика в областта на науката.

Най-дълго чаканият документ

За необходимостта от такава стратегия се говори от години, но никое правителство досега не е имало волята да я наложи. Освен че най-накрая е факт, документът дава конкретни насоки и (учудващо) говори в задачи и мерки за постигането им. Засегнати са важни теми като подкрепа за млади учени, сътрудничеството между БАН и университетите, участието на студенти в научния процес, критерии за оценка на научната дейност. Повечето от приоритетите, които стратегията посочва като най-важни, са тези, на които се обръща най-голямо внимание и в световен мащаб - енергийна ефективност, биотехнологии, информационни технологии (виж карето).

Едно от първите действия по стратегията пък ще бъде да се впишат науката, технологиите и иновациите в оперативните програми на ЕС, за да може в следващия програмен период да има повече възможности за финансиране на научните организации и бизнеса. Министерствата на образованието и на икономиката вече работят по стартирането на проектите за технологични паркове и научен център, като планираните инвестициите са над 100 млн. лв. до 2013 г.

"Положително е, че са добавени доста неща за иновации и се предвижда по-голяма координация на работата между министерствата на образованието и на икономиката", коментира Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за развитие на демокрацията. За него стратегията изглежда "стегната и реалистична", но всичко зависи от това как ще бъде изпълнявана. И точно тук проличават първите пропуски на документа.

Той е напълно анонимен - от авторите му до хората, които ще координират действията по него и ще контролират резултатите. Написалите стратегията останаха забулени в мистерия, така както авторите на наскоро приетите Закон за БАН и Закон за развитие на академичния състав. От пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) отговориха, че стратегията е разработена "с участието на експерти от различни целеви групи – Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката енергетиката и туризма, Министерството на финансите, както и с активното участие и принос на научната общност и на икономическия сектор". Тези експерти обаче така и не застанаха с имената си зад документа, не стана ясно също кои са учените от БАН и университетите, които са участвали. А анонимността винаги остава неприятен привкус на непрозрачност и липса на отговорност. Още по-лошо е, че от стратегията не се разбита и кой точно ще я изпълнява. От МОМН отговарят, че тя ще се координира от тяхното министерство с участието на съвносителите – министерствата на икономиката и на финансите, както и всички секторни министерства. Докато не се посочат конкретни имена обаче, всичко това звучи неконкретно и дори несериозно.

Нови цели, стари инструменти

Тези конкретни експерти са нужни например, за да поемат отговорност, че слабите места в развитието на научния процес няма да се продължат да се повтарят, макар и в нова опаковка. Основният национален финансов инструмент за научни изследвания - фонд "Научни изследвания" например натрупа лоша слава през последните месеци. В началото на година бившият вече директор на фонда Емил Хорозов разпространи доклад, в който се изобличават сериозни нарушения в работата на ведомството през 2008 и 2009 г. Стана ясно, че най-големи злоупотреби са били правени чрез рецензиите за проектите, установено беше и манипулиране на конкурсите. Така от началото на годината фондът не е обявявал конкурси сесии. "В академичната общност има основателни съмнения, че организацията и административният капацитет на двата фонда ("Научни изследвания" и Националния иновационен фонд - бел. ред.) не осигуряват ефективното им функциониране", коментира проф. Пепка Бояджиева, председател на научния съвет на Института за изследване на обществата и знанието. Според нея стратегията би трябвало да включва по-цялостно виждане за ролята и начина на развитие на двата фонда. От МОМН обясняват, че в момента фонд "Научни изследвания" изплаща наследени задължения и финансирането за одобрени проекти в периода от 2006 до 2010 г. На 4 август новият Изпълнителен съвет на фонда е решил да обяви два конкурса - "Млади учени 2011" и "Научна литература и научна периодика 2011".

Докато работата в националния фонд бавно се задвижва, единственият вариант за учените остават европейските програми. "Първите лазери си ги купих от собствената заплата", спомня си Стефка Карталева от Института по електроника. Ситуацията днес не е много по-различна. Основната част от проектното финансиране отива за оборудване. След това се заделят пари за командировки (на каквито не се ходи, ако няма съфинансиране от организаторите на конференциите), 7% отиват към института за режийни разходи и за хонорари на учените в крайна сметка не остава почти нищо. В някои институти учените директно намаляват хонорарите си и плащат от тях сметките за парно и ток (нещо, което европейските програми не включват във финансирането). Доц. Карталева използва всяка възможност да спести пари за изследванията, защото има ясна цел - докторантите й трябва да завършат бързо дисертациите си и да отидат за няколко години да поработят в лаборатории в чужбина.

Докато разказва за финансовата ситуация на академията, в думите на Стефка Карталева се чете не отчаяние, а опит да продължава напред и да намери начин в тази ситуация. Със съвсем сериозен тон споделя например, че сама си плаща телефона в института, а международни разговори провежда само ако колегите й от чужбина са се обадили - "те вече знаят, че трябва да ме търсят", спокойна е доц. Карталева. Леко разочарование проличава единствено когато сравнява заплатите в нейния институт с тези в Института по физика на Белград. Там току-що завършил физик взима минимум 800 евро. За сравнение, заплатата на доц. Карталева е 770 лв., на докторантите й - 400, а на специалистите - 300. "Не се отказвам, иначе как ще образовам внучката", категорична е Карталева и посочва към усмихнатото дете на снимката сред купищата книги.

"Съвременната наука се прави с доста пари", смята Руслан Стефанов и е категоричен, че трябва да се отделя повече ресурс, но и да се върви към по-голяма отчетност на разходите и резултатите и привличане на частни капитали. Според Стефанов има международни инвеститори, които са готови да инвестират, ако държавата осигурява част от финансирането. "Три процента от БВП (колкото е целта на европейската стратегия 2020) в обозримо бъдеще надали ще постигнем, но инвестициите в научноизследователска и развойна дейност трябва да се поставят като приоритет, а в момента не са", коментира Стефанов. Според него качествената промяна изисква политическа визия и организиране на администрацията, която да изработи нещата от тази визия до конкретното приложение.

Стефка Карталева не говори за стратегии, мерки и закони. Сигурна е обаче, че трябва да има адекватни критерии за атестация на работата на учените, защото само така става ясно кой всъщност работи и кой не. В Италия и Сърбия, дава пример доцентът, ако един учен има по-малко от две публикации на година, се взимат административни мерки като намаляване на заплатата. В БАН беше извършена подобна атестация след т.нар. реформа на ръководството на академията, която се изчерпа основно със сливане на някои институти и пенсиониране на учени в неактивна възраст. Ефектът от оценката обаче е само частичен, защото всичко зависи от това какво ще предприемат ръководствата на отделните институти. В някои например учените, които са принудени да взимат неплатен отпуск, са тези, които имат малко точки от атестацията. В други обаче оценяването е останало само на хартия.

А моята наука къде е

Едно от основните възражения на академичната общност срещу стратегията е ограничаването на приоритетите само до природните науки (като изключим любимото на една част от правителството културно-историческо наследство). Природните наука са безспорно двигател на икономиката и България има нужда от засилване на интереса към тях (което дори трябва да започне още от средното образование, за да има в крайна сметка хора, които да работят по приоритетите на стратегията). В нея липсват обаче обществени и социално-икономически цели, както и мерки за развитие на науката като такава. Събитията от последната седмица - например задълбочаването на икономическата криза и безредиците в Англия, нагледно показват важността на научните изследвания на обществото и икономиката.

"И всички библейски персонажи да бъдат намерени в България, това няма да промени връзката между общество и наука", коментира проф. Георги Димитров от катедра "Европеистика" на Софийския университет. Не че тук роля нямат и самите учени - БАН от години се възприема като затворено общество, което прави наука една ли не за себе си. А всъщност произвежда продукти, които биха запалили интереса на голяма част от хората. Кирило-Методиевият център например дигитализира обекти на изкуството и музиката, но най-вероятно само учените на центъра са чували за тях.

"На стратегията й липсва иновативност и вдъхновение", смята и проф. Пепка Бояджиева и е категорична, че това не трябва да е поредният бюрократичен документ, а трябва да дава визия, която да стимулира. Според Бояджиева в стратегията обществената роля на науката е сведена до значението й за развитието на икономиката и пропуска както участието й в цялостното социално развитие, така и функционирането й като културен феномен.

Частта от стратегията, която възмути най-много учените обаче, беше тази, която казва, че "тъй като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция в световната икономика,  публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал във висшите ни училища". Делът на разходите за фундаментални изследвания пък се ограничава до 15% от общите разходи за наука. "Не се разбира въобще значението на фундаменталните изследвания", коментира д-р Олег Йорданов, ръководител на лаборатория в Института по електроника и член на общото събрание на БАН. Той дава пример с това, че ако се направи анализ на големи западни фирми, които финансират научни изследвания, ще се види, че успешни в крайните приложения са тези изследователски лаборатории, където се обръща сериозно внимание на фундаменталните изследвания. Още повече че тези изследвания са основа за приложенията и двете неща няма как да не си взаимодействат.

Стефка Карталева и нейният екип едва ли ще се откажат от своите изследвания въпреки финансовите и административни спънки. Добрата новина е, че има още много хора като тях, които са отдадени на науката и търсят всякакъв начин да се занимават с нея. Именно заради тях е важно стратегията да не последва примера на аналозите си от други сектори - много хубави фрази, никаква отговорност и още по-малко изпълнение. А в случая с науката е важно да се направи нещо сега, каквото и да било, само да е сега. В противен случай тези учени пак ще правят наука... само че не в България.

*За различните възможности за професионално развитие на учените в България можете да прочетете в "Кариери".

Приоритетите на стратегията

1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии

2. Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни

3. Нови материали и технологии

4. Културно-историческо наследство

5. Информационни и комуникационни технологии.

"Aко намерите как да споменете, че сградата ни има нужда от боядисване, ще сме ви много признателни." Сградата е Институтът по електроника на Българската академия на науките (БАН) - един от най-успешните български научноизследователски центрове. Въпреки че екипът е привлякъл най-голямото европейско финансиране в България за периода 2001 - 2004 г., в ежедневието си учените между фотоните и квантите трябва да се разминават и с падащи тухли. Примерът е доста болезнено, но вярно олицетворение на състоянието на науката в страната. Има я, но изглежда ожулена и сякаш доизносва старите си дрехи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    и смях и грях, "... Едно от първите действия по стратегията пък ще бъде да се впишат науката, технологиите и иновациите в оперативните програми на ЕС,.." но се надявам магистралките са вписани че на какво ще режем лентите догодина.....
    А "откритието" на Руслан Стефанов, че "Съвременната наука се прави с доста пари" направо кърти мивки......
    Абе да идва бай Тошо и да повтори "петилетката на електрониката" и на "химията", абе защо не говори за химия......

  • 2
    struto avatar :-|
    Андрей Куртенков

    Налице е очевидно несъответствие между хленча на научната номенклатура, че "няма пари" и стандарта на живот, който водят повечето нейни представители. Нека да информирам тези, които вярват на жални физиономии, че на заемащите административни длъжности цитираните заплати им са само за джобни - те цоцат от десетки места - то са всевъзможни комисии, редколегии, и пр., и пр. и пр... Писнало ми е от мрънкала, които киснат по разни научни звена и основното им занятие е да хленчат колко им е ниска заплатата. И се получава така, че такива типове от само себе си спират развитието на хората, които наистина искат да се занимават с наука.

  • Alexander Lazarov

    До коментар [#2] от "Андрей Куртенков":

    +++++++++++

    А за хората, които наистина вършат нещо остават само огризки и трохи. Ето пример за обява за работа:
    http://nao-rozhen.org/job/fr.htm

    Търси се човек с висше образование (по физика, астрономия или някаква естествена наука), познания в програмирането, обработката на изображения (става дума за някакви доста специализирани приложениея) и изработката на уебсайтове. Освен това става дума за работа в обсерваторията в Рожен, което предполага, че който се хване да работи това, трябва да стои там денонощо със седмици, ако не и с месеци. А я да видим какво възнаграждение се предлага - 364лв. Чиста гавра.

  • 4
    struto avatar :-|
    Андрей Куртенков

    Тази обява се коментира отдавна на най-различни места и според мен е написана очевидно с цел провокация - не казвам, че нямат свободен щат и че не търсят човек - а че ТОЧНО така никой не оформя обяви. Освен това, предявените изисквания са прекалени - та дори не става въпрос за асистент. Не виждам нещо страшно млад специалист да започне с такава заплата - все пак той тепърва ще има да се доказва - а в липсата на перспективи - мога да дам информация на всеки, който се интересува, за това как по новия ЗРАСРБ изведнъж има бум на конкурси за професори, докато конкурсите за доценти се стопират - посланието е ясно - кой еб... уф, извинете, - кой се хабилитирал - хабилитирал се - доцентите ще ги правим професори, но нови доценти - нанай.

  • 5
    agent0range avatar :-|
    Alexander Lazarov

    До коментар [#4] от "Андрей Куртенков":

    Не се бях замислял, че обявата може да е провокация. За все още недоказали се хора наистина има резон да няма някакво сериозно заплащане, но каквото и да си говорим дори и докторанти например имат смешни заплати за разлика от член кореспонденти и разни подобни елементи вършещи доста неясна дейност.

    В момента който и да реши да се занимава с наука ще го прави от любов към предмета (да, така трябва да бъде наистина) но въпреки жалката заплата и мизерните условия и бази. А така наука не се прави...

  • 6
    woodshed avatar :-|
    woodshed

    До коментар [#5] от "agent0range":
    Че е провокативна обява е ясно. Ясно е и защо. За да правиш наука днес се изискват много умения, а заплащането далеч не отговаря на тях. И никак не съм съгласен с другия коментиращ, че изискванията са прекалени. Само с един гол ентусиазъм не се стига далеч и рано или късно се заменя с отчаяние или озлобление.
    Фрапиращото е, че болшинството от академиците и чл. кореспондентите не могат да покрият никога тези изисквания. А получават съвсем различни заплати .

  • 7
    www avatar :-|
    www

    Статията сигурно ще бъде интересна за масовия читател но не и за учените. Въпросната стратегия е само сбор от добри пожелания и известни локуми. В нея дори няма и намек за реформа или каквито и да е било конкретни стъпки за реализиране на на заложените пожелания. Тя много прилича на една подобна стратегия отпреди няколко години от която остана едно нищо.
    Колкото за академичните съдби, там всички са наясно, че трябва коренна реформа и измитане на оборите от лайната. Просто това правителство показа, че няма кураж за това. Къде по-лесно е да се пишат стратегии нали.

    Между другото е хубаво в Капитал да си проверяват източниците на информация. Бройката на научните статии показани по-горе изглежда внушително но е многооо далече от истината.

    http://www.nsf.gov/statistics/seind10/append/c5/at05-25.pdf

  • 8
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Не можах да прочета внимателно пространните хленчове на "учените", но никъде не забелязах в материала и намек за отдавна чаканите промени.
    Не може с несменяемите директори и академици - ченгета и с все същото централно ръководство от "синодални старци" да се очаква каквото и да е, освен мухъл и застой.
    И разбира се, вой до Бога от бастиона на "развития" социализъм, наречн БАН.

  • 9
    struto avatar :-|
    Андрей Куртенков

    Действително, постоянните спорове за пари и как да се дават титлите изтласкват на заден план същностните проблеми. Ако се разровите в българоезичните специализирани интернет-форуми, ще видите, че над 90% от писанията на научните кадри са посветени на тези две теми. Когато, да речем, Премиерът говори за "Началника там горе", за когото е готов всичко да даде - никой юманитарист от БАН не се безпокои от това, че си имаме начело на държавата такъв екземпляр. Когато, обаче, стане дума за това как да се раздават титлите в науката - изведнъж всички титани изпълзяват от дупките си и започват разни яростни битки - тази страст в родната наука да наредиш пред и зад името си разни буквички е наистина нещо невероятно - а каква работа реално си свършил в полза на обществото - тази тема не представлява интерес. Опита се вчера БСК да повдигне въпроса защо държавата харчи толкова много за висше образование на ненужно огромен брой юманитаристи - и веднага им се нахвърлиха - да си били те готвели кадрите и да не знаели много. Ама - ясно е, че няма логика да се поддържат такъв огромен брой звена, готвещи юманитаристи - държавните висши училища ги наоткриха (а и частните се насочиха натам) понеже е по-евтино - трябва само да си напазаруваш неколцина хабилитирани - що никое частно висше училище не готви специалисти по някоя от трите медицини, например? - ами - щото е скъпо.

  • 10
    ceco avatar :-|
    Цецо

    До коментар [#4] от "Андрей Куртенков":

    Не виждаш нищо лошо специалист с висше образование да почне с такава заплата? Това е по-малко от заплатата на продавачка между другото.
    Ама щом го намираш за нормално, просто няма какво да си говорим.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK