Десет причини да не се гласува за президент

Защо на всеки пет години изборът за държавен глава е труден за просветения избирател

Това заглавие не е апел да не се гласува, а хипотеза за известен дискомфорт в ума на просветения избирател. Този избирател не желае да съдейства за собственото си залъгване в избора на президент. Същевременно е отговорен към политическата общност и разбира ценността на гласуването. Това го поставя в трудна ситуация. От нея той няма да излезе и при тези избори. Макар че са минали 20 години от приемането на една конституция, която осигури на България мирен преход от един тип неразбория в друг.

Първо. Президентът на Република България е дефектна конституционна конструкция със самия факт, че се избира с директния народен вот, без мандатът му да носи сериозни изпълнителни правомощия в сферата на отговорните политики на държавата.

Това е принципно положение: противоестествено е основната демократична процедура "избори" да се прилага за излъчване на представителни фигури, лишени от правомощия и отговорности за общите дела, какъвто е случаят с американския, руския, леко двусмисления френски президент и пр., в чиито ръце е съсредоточено държавно управление. Българският демократичен избор на президент дори не отговаря на думата "демокрация", чиито смисъл е обвързан с "власт", "управление", "сила".

Второ. Изборите за президент са кампания, в която кандидатите критикуват управлението на страната и предлагат дръзки алтернативи, а в действителност от това нищо не следва, тъй като се избира фигура, която не прави политики.

Всички кандидати за президенти разгъват кампаниите си около основни социални проблеми, включително финансови и икономически. Това, разбира се, е институционализирана лъжа. Развитие като "социалния президент" , каквото си избра Първанов, е едно PR остроумно и особено отблъскващо лицемерие.

Трето. Погледнато от страната на избирателя, в кампанията за президент, както и в цялата президентска интрига значително обществено внимание, енергии и пренавити очаквания се източват напълно безсмислено в изпълнение на ритуал, който няма отношение към стратегическите решения за бъдещето на страната.

Интригата около избор на президент е психологически по-силна от общите парламентарни избори, макар от този избор нищо да не следва. В бедна страна с отчаяни хора това има ефект на врачуване. Този ефект е вреден, тъй като подпомага замяната на демократична култура и свързаните с нея индивидуални отговорности с бедняшки илюзии и всякакви масови електорални халюцинации.

Четвърто. На основата на високата легитимност, произтичаща от директния народен вот, като и поради липса на конституционно предвиден контрол върху действията му президентът може да безобразничи както и когато си поиска, по какъвто повод си пожелае, без да носи отговорност.

Брокерската роля на Първанов за сглобяване на тройната коалиция; конфликтите на всички президенти с правителствата и настойническата поза към тях; флиртове с политически формации; произволни и гръмогласни претенции към управлението с висока публична чуваемост и никакво значение в системата на институциите и техните политики.

Пето. Поради двусмислената си дефиниция, част от която гласи "представя България в международните отношения", президентът може да поема сериозни ангажименти напълно произволно, без съгласуване с никой отговорен орган в държавата и така да прави алтернативна външна политика.

Активността на Първанов към Русия и Путин, особено на срещата на президентите на Русия, Гърция и България, в която българският президент пое недопустими за представителна фигура ангажименти за газови инсталации и постави правителството на собствената си партия в нелепо положение.

Шесто

Президентът има една-единствена реална и голяма власт – назначенията на ключови позиции като Конституционния съд, висшия военен състав, сектор сигурност, дипломация и други – за която по никакъв начин не носи отговорност пред никого.

Президентът е универсален кадровик, който в тази си роля стои извън взаимното ограничаване и контрол на властите. Неговите назначения са по принцип, но и на практика са се оказвали плод на интриги, собствена вътрешна политика, политиканстване, търговия на интереси и пр. Ако реши да се разсърди, както е сега случаят с изключване от дипломацията на агенти на бившата Държавна сигурност, може да блокира напълно дипломатическата служба на България.

Седмо. В правомощията на президента е включена експлозивната опция "служебно правителство", в която конституционният ред на България се обръща с главата надолу, парламентарният режим се прекъсва, всякакви безчинства стават възможни, а отговорни няма.

Служебното правителство е временно президентско управление, при това извън системата на контрол и баланс, тъй като в тази ситуация парламентът е разпуснат. Еднолично назначените от президента министър-председател и министри са миг на черна дупка в демократичния режим на страната, нещо крайно противоестествено и рисковано.

Осмо. В схемата на президентската институция е предвиден "вицепрезидент", чието име се забравя на втория ден след изборите, а функцията му е нулева.

Преди всичко тази конструкция е много рядка по света, а където все пак е приета, има специален смисъл за осигуряване на непрекъснатост в страни, в които президентът е действителната екзекутива. Но някой спомня ли си имената на вицепрезидентите на България? Същевременно при трайна невъзможност на президента да изпълнява функциите си вицепрезидентът, тази анонимна персона, поема президентския пост. Което по принцип е нездраво: ако президентът има по-сериозна роля, както е в САЩ, наличието на този резерв е мотивация за всякакви нечисти помисли.

Девето. Предвид напълно едноличното и безконтролно организиране на президентската администрация тя може да работи като PR фирма, като конспиративен щаб, като развъдник на всякакви интриги и т.н. встрани, извън всякакво публично наблюдение.

При Първанов президентската администрация бе недопустимо потулена в тайнственост, за да не може никой от неговите съветници (секретари) да отнеме и искричка от публичния блясък на един от най-скучните и банални български политици и да засенчи пороя от клишета, които той сипе непрекъснато. 

Десето. Нито един от четирите президентски мандата не ни убеди в смисъла на тази институция, напротив, провокираха мислещия гражданин да се пита "абе за какво става дума".

А не е ли така?

Да се обясни защо нелепата конструкция "президент" е възникнала в българската конституционна система не е трудно. Но защо избирателят трябва да се възпалява всеки пет години от тази безполезна играчка е по-трудно за обяснение. С тази схизма в представите си той ще посрещне и изборите наесен.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


35 коментара
  • 1
    1951 avatar :-|
    1951

    Не схващам идеята на статията, освен натрапения извод, че не трябват президентски избори, а президентът трябва да се назначава вероятно от парламента, както става в други държави.
    Явната и нескрита критика към Първанов може и да е оправдана, но реално той използваше до дупка цялата си власт и малко отгоре, което обаче демонстрира каква е идеята зад президентската институция.
    Президентът е нужен за да не се стига до сценарии от преди 89-та - цялата власт в ръцете на един. А вече кой ще бъде президент, зависи от избирателите, но статия като тази показва, че на някои не им изнася вероятното развитие на нещата наесен...

  • 2
    shagg avatar :-|
    shagg

    Много добро обобщение! Съгласен съм с него, освен може би със Седмо, защото има срокове, които предопределят краткото съществуване на служебно правителство.
    Но по-важното е, че наистина президентската институция е безмислена в този си вид. Не искам да критикувам създателите на конституцията, но явно просто са искали да отчетат дейност :-)
    Ако съм на мястото на ББ бих се кандидатирал за президент, като издигна идеята за промяна в конституцията и превръщане на страната в президентска република. Народът има нужда от бащица......

  • 3
    carmello avatar :-|
    carmello

    аз също не разбирам някои от доводите- как така например няма нужда от вице президент??? и да, не съм фен на Първанов, то кой ли е, но твърде 4есто се споменава...
    и статията е написана неграмотно, и по лошото- претенциозно- последният абзац на 1ва страница е безглаголен, хах, а същевременно авторът използва изрази като "в които президентът е действителната екзекутива"?!?!? нали, знаем английски, и все пак...

  • 5
    areta avatar :-|
    areta

    хммм, а да не би депутатите да носят отговорност?!

  • 8
    kableshkov avatar :-|
    kableshkov

    Назначението и имиджът навън да не са малко. Явно е че статията е провокативна атака към Първанов и е показателна за парвенющината на Капитал. Хора без познания пишат празни думи.

  • 9
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Напълно съм съгласен с всичките изводи.
    А кой и защо измисли цялата тая каша с президенската институция е пределно ясно - пак същите генерали от ДС, които командват "прехода" от самото начало, та и до днес.
    В МЪТНА ВОДА РИБА СЕ ЛОВИ НАЙ-ДОБРЕ. ОСОБЕНО, КОГАТО ПОВЕЧЕТО "РИБИ" СА С ПРОМИТИ МОЗЪЦИ.

  • 10
    finland avatar :-|
    Finland

    "...очаквания се източват напълно безсмислено в изпълнение на ритуал, който няма отношение към стратегическите решения за бъдещето на страната." - Хем го написахте това, хем после казвате за непредполагаемо високите възможности на президента, като се вземе предвид какви договори подписваше с Русия?!?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход