Внимание, турбуленция!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Внимание, турбуленция!

Внимание, турбуленция!

Българската икономика се забавя, но още не усеща трусовете в Европа

Вера Денизова
5670 прочитания

© Инна Павлова


Ако очаквате да прочетете, че България навлиза във втора вълна на кризата, този текст не е за вас.

Паниката, обхванала международните пазари, все още не се е пренесла осезателно в реалната икономика. А и това, което се случва на Запад, обикновено се усеща в страната ни с три до шест месеца закъснение. Излезлите през последните дни данни за първата половина на годината обаче показват забавяне в растежа и на европейската, и на българската икономика. Тези новини в комбинация с (очаквано) намаляващ ръст на износа и продължаваща липса на сериозен външен инвестиционен капитал потвърждават опасенията, че възстановяването на България ще е продължително и бавно. Ако има нови осезаеми външни трусове при основните ни търговски партньори обаче - а такива никак не са изключени, това неминуемо ще доведе и до проблеми за България. Още повече че някои инвестиционни банки вече ревизираха надолу очакванията си за ръст на основния ни търговски партньор - еврозоната.

Повечето икономисти и мениджъри, до които се допита "Капитал", засега остават умерени оптимисти за развитието на икономиката до края на годината – без сериозни ръстове, но и без осезателни спадове. Ако няма драматични събития на международните пазари, по-ясна картина какво ни очаква ще има след няколко месеца – когато експортно ориентираните компании влязат в преговори за нови поръчки със своите западни партньори.

Кой как чете БВП

Данните за състоянието на българската икономика през второто тримесечие на годината се оказаха малко по-лоши от очакванията. Ръстът й се забавя до 1.9% на годишна и до едва 0.1% на тримесечна база. Тези показатели обаче са от експресното проучване, което впоследствие се ревизира. Обикновено – леко нагоре.

Но те показват и зависимостта на икономиката ни от еврозоната. Когато там има проблеми като дълговата криза, няма начин те да не се почувстват и от българските фирми, при положение че 60% от износа ни е за страни от ЕС. А последните данни за икономиката на еврозоната се четат като индикатор за започнало забавяне.
Допълнителен фактор е и липсата на увереност – и в бизнеса, и у хората, че българската икономика излиза от кризата (макар че технически това се случи преди доста време) и няма да има втора рецесия. Това ги кара да задържат инвестиции и големи покупки, което допълнително води до анемичен растеж. "Неприятната изненада идва най-вече от сектора на селското стопанство, който показва много по-сериозен спад както на тримесечна, така и на годишна база. Противно на останалите сектори от икономиката, които демонстрират плахо, но стабилно възстановяване от кризата (индустрия, услуги, че дори и до известна степен строителство, където темпът на свиване става все по-малък), аграрният сектор всъщност потъва все по-дълбоко от края на миналата година след кратък и анемичен растеж през деветте месеца на 2010 г.", твърдят икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Да се правят генерални заключения обаче все още е твърде рано – второто тримесечие традиционно не е най-силното за сектора. А и зърнената реколта тази година не е по-лоша от миналогодишната, нито обемите са по-малки. Неизвестни засега са само продажните цени, като очакванията са те да са малко по-ниски от тези през 2010 г. В данните могат да се "прочетат" и няколко положителни новини. Според Георги Стоев от Industry Watch такава е осезаемото увеличение на инвестициите в основен капитал. През второто тримесечие ръстът им на годишна база е 9.5%. За сравнение - през първите три месеца на годината този показател е пораснал с едва 1.6%.
"Може да ви изненадам, но данните за БВП през второто тримесечие ми харесват повече от тези през първото. Ако гледаме сезонно неизгладените данни – в номинално изражение има ръст на потреблението. Износът също продължава да е по-висок от вноса и това се вижда и в данните за платежния баланс", казва икономистът Петър Чобанов. Той допълва, че ръстът в страните, които образуват т.нар. ядро на еврозоната (Германия, Франция и Италия), се забавя, но все още е рано да се говори за приближаване до нула. "Ако стагнацията на международните пазари продължи, това ще доведе и до по-продължително забавяне на икономиките в еврозоната. А това неминуемо ще се отрази и на нашата икономика", допълва обаче Чобанов.

Анализаторите от ИПИ са още по-конкретни. Според тях, ако растежът в Западна Европа остане анемичен през тази година, най-вероятно и местната икономика няма да успее да отбележи ръст повече от 2%, като рисковете са по-скоро надолу, т.е. за ръст от под 2%.

Ефектът на ластика

Най-показателният индикатор за посоката на икономиката е износът. Експортно ориентираните компании първи усетиха кризата още в края на 2008 г., но и първи започнаха да се възстановяват. Така при свито вътрешно потребление и липса на капитали износът се превърна в основен двигател на икономиката. Данните за юни обаче показват, че ръстът му започва да се забавя. Това беше очаквано - в момента се изнасят дори по-големи обеми стоки в сравнение с предкризисните години (виж графиката), а няма двойно по-големи производствени капацитети. Това означава, че или е имало преструктуриране и след кризата сме започнали да изнасяме повече от друг вид, по-тежки стоки (което е малко вероятно), или пък фирмите износителки са запълнили мощностите си.

"Ръстовете, които отчиташе статистиката, бяха заради ниската база. Получи се т.нар. ефект на ластика – когато дълго време си задържал нещо, изведнъж то отскача нависоко и след това отново се връща в нормалното си състояние", обяснява Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил. Според нея август и септември са най-силните месеци за текстилния сектор, тъй като в момента се запълват изпразнените складове отпреди кризата. Дали заради дълговата криза в еврозоната ще има промяна в обема на поръчките според Жекова ще е ясно след няколко месеца, когато започват да се шият колекциите за следващия сезон пролет - лято. Мениджъри на компании от други експортно ориентирани сектори също обясняват, че при тях промяна в поръчките в посока надолу все още няма. Забавяне в икономиките на основните им търговски партньори тук се усеща след няколко месеца. "Тревожи ни Италия, но е рано за песимистични прогнози. Като цяло натоварването на мощностите е по-ниско от 2008 г. , но пък някои от големите фирми в сектора вече не смогват на поръчки", обяснява Илия Келешев, председател на Българската браншова камара по машиностроене. Той дава няколко примера: "Мадара" - Шумен, най-големият производител на части за камионите "Камаз", има два пъти повече поръчки в сравнение с миналата година, а "ЗММ Сливен" е разкрил 50 нови работни места, с което заетите там вече са 350 души.
"Продажбите ни се задържат на нивата от март тази година и не очакваме промяна. Не усещаме промяна и в търсенето от страна на Германия, Италия и Франция", коментира и Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите в производителя на алуминиев прокат "Алкомет". Има и такива компании, които вече очакват затруднения заради сътресенията на борсите. В тази група е производителят на акумулатори "Монбат", Монтана. Големите германски концерни като Siemens и BASF вече предупредиха, че очакват забавяне на световната икономика заради дълговите проблеми на САЩ и еврозоната. "Пазарите са под въздействието на позабавеното индустриално производство в Турция, Гърция, Близкия изток, Далечния изток, Южна и Югоизточна Европа, а също и по-слабия износ от тези пазари за САЩ", обясни и Никола Треан, изпълнителен директор на медодобивната компания "Аурубис". Тя е и най-големият производител и износител на рафинирана мед в страната. "От юни насам се наблюдава известно забавяне в търсенето на рафинирана мед, но това е резултат от по-ниското ниво на поръчките от индустриалните сектори, производители на кабели, електромотори и електрооборудване", пояснява Треан. Според него до края на 2011 г. търсенето на цветния метал  ще се установи отново на нормалното си ниво и дори е възможен подем заради възстановяване на текущи запаси.
Въпреки това ръстът на българската икономика ще продължи да е ленив без осезаем поток на външни капитали към страната. "Данните за платежния баланс към полугодието показват, че има замръзване на притока на капитал – и по линия на чуждестранните активи, и през банките, и по линия на преките чужди инвестиции", коментира Георги Стоев. Според него важен фактор в такъв момент стават емигрантските пари, които не намаляват. Но да се разчита дългосрочно на тях не е устойчиво.

"За да имаме устойчив растеж – около 4%, поне няколко тримесечия, са нужни инвестиции", убеден е Петър Чобанов. Още един срив в западните икономики обаче означава, че в бъдеще притокът на капитали към страната ще е още по-оскъден, кредитът ще е по-скъп, а инвеститорите – по-предпазливи.

С глава в пясъка

"Не се подготвяме с нови антикризисни мерки, понеже нашата икономика си върви нагоре. Донякъде зависим, разбира се, от европейските икономики, затова следим много внимателно процеса", обясни в интервю за "Нова телевизия" финансовият министър Симеон Дянков.

Повечето икономисти подкрепят тезата, че няма нужда от нови антикризисни мерки (не че предишните бяха изпълнени на повече от 10%). Препоръките им обаче са за по-консервативно бюджетиране през следващата година, както и по-добро усвояване на еврофондовете. "Когато се изготвя бюджетът за следващата година, трябва да се предвидят буфери, особено в несигурна ситуация като сегашната. Свиването на разходи обаче не трябва да е за сметка на тези, които са по-производително ориентирани като капиталови разходи и тези за образование", обяснява Петър Чобанов. Според него е по-добре да се разчита повече на по-ефективно средносрочно планиране на фискалната рамка. Това ще гарантира и по-последователни действия на водените политики. "В конвергентната програма например сме написали, че през следващите години ще има фискална консолидация. Но не е посочено как ще се случи тя, т.е. липсват мерките," допълва Чобанов.

Затова, ако отсега не се мисли по-дългосрочно и в няколко сценария за развитието на икономиката, правителството няма да има поле за маневри в избора на мерки, които може да предприеме при бъдещи трусове. Така ще се върнем в 2008 г., но за разлика от тогава сега белите пари за черни дни на държавата са почти наполовина - едва 5 млрд. лв. 

Автор: Капитал
Автор: Инна Павлова

Ако очаквате да прочетете, че България навлиза във втора вълна на кризата, този текст не е за вас.

Паниката, обхванала международните пазари, все още не се е пренесла осезателно в реалната икономика. А и това, което се случва на Запад, обикновено се усеща в страната ни с три до шест месеца закъснение. Излезлите през последните дни данни за първата половина на годината обаче показват забавяне в растежа и на европейската, и на българската икономика. Тези новини в комбинация с (очаквано) намаляващ ръст на износа и продължаваща липса на сериозен външен инвестиционен капитал потвърждават опасенията, че възстановяването на България ще е продължително и бавно.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    dgdimitrov avatar :-P
    Quo Vadis?


    Когато си на дъното трудно могат да те уплашат с потъване, а май БГ икономиката стабилно се е настанила в дъното

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    На нас втора вълна на кризата в Европа не ни е нужна, за да западне още повече българската икономика. Имаме си Дянков и Борисов!

    ------------------------------------------------------
    Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):

    http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sledeneto-na-choveshkite-misli-veche-stana-i-publichno-na-za.224664

    И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.

    http://www.youtube.com/watch?v=CO1oLWzWoeI&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=KnjAXiJ7DzA&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=9FgpUjRNEeo&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=Iqb0t9nY1Ak&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=7RxqnzUqbbc&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=MUL-Lk0FzyQ&feature=related

  • 3
    a_lizzard avatar :-|
    a_lizzard

    До коментар [#1] от "Quo Vadis?": Нали знаеш вица за песимиста и оптимиста :-) Може и по-надолу...

  • 4
    dgdimitrov avatar :-|
    Quo Vadis?

    До коментар [#3] от "a_lizzard":

    за съжаление май си прав.

  • 5
    ariman_info avatar :-P
    Ariman

    Тъкмо щях да напиша, че дъното може да се трансформира в изкоп, дълбок изкоп.

  • 6
    jerry68 avatar :-|
    jerry68

    Всички потъваме заради нещастието наречено ГЕРБ.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Като не искате кризата в ЕС да ви "Кризне", гледайте и търгувайте и с изтока: Русия, Украйна, Казахстан, Китай, Азербайджан, Индия....
    Но и не се впрягайте много, сивият сектор е къде 30-40% ще н измъкне и този път....

  • 8
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    Най-добрата анти-кризисна мярка за обикновения гражданин е да се въздържа от необмислени покупки, да не взема кредити и лизинг-и за ненужни вещи и да си изчисти по-рано кредитите ако има такива.
    Щото в тези времена банките щат не щат ще вдигнат лихвите по съществуващите кредити.

  • 9
    dyanakiev avatar :-P
    dyanakiev

    Дъното е стигнато много отдавна, затова и сътресенето на международните пазари едва ли ще повлияе много на родната икономика.
    Ако продължаваме да копаем на юг, скоро ще стигнем американците.

  • 10
    roumen_galabinov avatar :-(
    Румен Гълъбинов

    Независимо от кризата, банките в България са пълни с пари! Отчитат се рекордни ръстове на депозитите, но просто няма къде да ги инвестират.
    Всички искат да продават активи - имоти, коли и други. В същото време голяма част от населението обеднява, тъй като има висока безработица и ниски заплати.
    Кредитирането скоро няма да се възстанови, защото банките не искат да кредитират цели сектори от икономиката.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK