Внимание, турбуленция!

Внимание, турбуленция!

Българската икономика се забавя, но още не усеща трусовете в Европа

Вера Денизова
6090 прочитания

© Инна Павлова


Ако очаквате да прочетете, че България навлиза във втора вълна на кризата, този текст не е за вас.

Паниката, обхванала международните пазари, все още не се е пренесла осезателно в реалната икономика. А и това, което се случва на Запад, обикновено се усеща в страната ни с три до шест месеца закъснение. Излезлите през последните дни данни за първата половина на годината обаче показват забавяне в растежа и на европейската, и на българската икономика. Тези новини в комбинация с (очаквано) намаляващ ръст на износа и продължаваща липса на сериозен външен инвестиционен капитал потвърждават опасенията, че възстановяването на България ще е продължително и бавно. Ако има нови осезаеми външни трусове при основните ни търговски партньори обаче - а такива никак не са изключени, това неминуемо ще доведе и до проблеми за България. Още повече че някои инвестиционни банки вече ревизираха надолу очакванията си за ръст на основния ни търговски партньор - еврозоната.

Повечето икономисти и мениджъри, до които се допита "Капитал", засега остават умерени оптимисти за развитието на икономиката до края на годината – без сериозни ръстове, но и без осезателни спадове. Ако няма драматични събития на международните пазари, по-ясна картина какво ни очаква ще има след няколко месеца – когато експортно ориентираните компании влязат в преговори за нови поръчки със своите западни партньори.

Кой как чете БВП

Данните за състоянието на българската икономика през второто тримесечие на годината се оказаха малко по-лоши от очакванията. Ръстът й се забавя до 1.9% на годишна и до едва 0.1% на тримесечна база. Тези показатели обаче са от експресното проучване, което впоследствие се ревизира. Обикновено – леко нагоре.

Но те показват и зависимостта на икономиката ни от еврозоната. Когато там има проблеми като дълговата криза, няма начин те да не се почувстват и от българските фирми, при положение че 60% от износа ни е за страни от ЕС. А последните данни за икономиката на еврозоната се четат като индикатор за започнало забавяне.
Допълнителен фактор е и липсата на увереност – и в бизнеса, и у хората, че българската икономика излиза от кризата (макар че технически това се случи преди доста време) и няма да има втора рецесия. Това ги кара да задържат инвестиции и големи покупки, което допълнително води до анемичен растеж. "Неприятната изненада идва най-вече от сектора на селското стопанство, който показва много по-сериозен спад както на тримесечна, така и на годишна база. Противно на останалите сектори от икономиката, които демонстрират плахо, но стабилно възстановяване от кризата (индустрия, услуги, че дори и до известна степен строителство, където темпът на свиване става все по-малък), аграрният сектор всъщност потъва все по-дълбоко от края на миналата година след кратък и анемичен растеж през деветте месеца на 2010 г.", твърдят икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Да се правят генерални заключения обаче все още е твърде рано – второто тримесечие традиционно не е най-силното за сектора. А и зърнената реколта тази година не е по-лоша от миналогодишната, нито обемите са по-малки. Неизвестни засега са само продажните цени, като очакванията са те да са малко по-ниски от тези през 2010 г. В данните могат да се "прочетат" и няколко положителни новини. Според Георги Стоев от Industry Watch такава е осезаемото увеличение на инвестициите в основен капитал. През второто тримесечие ръстът им на годишна база е 9.5%. За сравнение - през първите три месеца на годината този показател е пораснал с едва 1.6%.
"Може да ви изненадам, но данните за БВП през второто тримесечие ми харесват повече от тези през първото. Ако гледаме сезонно неизгладените данни – в номинално изражение има ръст на потреблението. Износът също продължава да е по-висок от вноса и това се вижда и в данните за платежния баланс", казва икономистът Петър Чобанов. Той допълва, че ръстът в страните, които образуват т.нар. ядро на еврозоната (Германия, Франция и Италия), се забавя, но все още е рано да се говори за приближаване до нула. "Ако стагнацията на международните пазари продължи, това ще доведе и до по-продължително забавяне на икономиките в еврозоната. А това неминуемо ще се отрази и на нашата икономика", допълва обаче Чобанов.

Анализаторите от ИПИ са още по-конкретни. Според тях, ако растежът в Западна Европа остане анемичен през тази година, най-вероятно и местната икономика няма да успее да отбележи ръст повече от 2%, като рисковете са по-скоро надолу, т.е. за ръст от под 2%.

Ефектът на ластика

Най-показателният индикатор за посоката на икономиката е износът. Експортно ориентираните компании първи усетиха кризата още в края на 2008 г., но и първи започнаха да се възстановяват. Така при свито вътрешно потребление и липса на капитали износът се превърна в основен двигател на икономиката. Данните за юни обаче показват, че ръстът му започва да се забавя. Това беше очаквано - в момента се изнасят дори по-големи обеми стоки в сравнение с предкризисните години (виж графиката), а няма двойно по-големи производствени капацитети. Това означава, че или е имало преструктуриране и след кризата сме започнали да изнасяме повече от друг вид, по-тежки стоки (което е малко вероятно), или пък фирмите износителки са запълнили мощностите си.

"Ръстовете, които отчиташе статистиката, бяха заради ниската база. Получи се т.нар. ефект на ластика – когато дълго време си задържал нещо, изведнъж то отскача нависоко и след това отново се връща в нормалното си състояние", обяснява Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил. Според нея август и септември са най-силните месеци за текстилния сектор, тъй като в момента се запълват изпразнените складове отпреди кризата. Дали заради дълговата криза в еврозоната ще има промяна в обема на поръчките според Жекова ще е ясно след няколко месеца, когато започват да се шият колекциите за следващия сезон пролет - лято. Мениджъри на компании от други експортно ориентирани сектори също обясняват, че при тях промяна в поръчките в посока надолу все още няма. Забавяне в икономиките на основните им търговски партньори тук се усеща след няколко месеца. "Тревожи ни Италия, но е рано за песимистични прогнози. Като цяло натоварването на мощностите е по-ниско от 2008 г. , но пък някои от големите фирми в сектора вече не смогват на поръчки", обяснява Илия Келешев, председател на Българската браншова камара по машиностроене. Той дава няколко примера: "Мадара" - Шумен, най-големият производител на части за камионите "Камаз", има два пъти повече поръчки в сравнение с миналата година, а "ЗММ Сливен" е разкрил 50 нови работни места, с което заетите там вече са 350 души.
"Продажбите ни се задържат на нивата от март тази година и не очакваме промяна. Не усещаме промяна и в търсенето от страна на Германия, Италия и Франция", коментира и Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите в производителя на алуминиев прокат "Алкомет". Има и такива компании, които вече очакват затруднения заради сътресенията на борсите. В тази група е производителят на акумулатори "Монбат", Монтана. Големите германски концерни като Siemens и BASF вече предупредиха, че очакват забавяне на световната икономика заради дълговите проблеми на САЩ и еврозоната. "Пазарите са под въздействието на позабавеното индустриално производство в Турция, Гърция, Близкия изток, Далечния изток, Южна и Югоизточна Европа, а също и по-слабия износ от тези пазари за САЩ", обясни и Никола Треан, изпълнителен директор на медодобивната компания "Аурубис". Тя е и най-големият производител и износител на рафинирана мед в страната. "От юни насам се наблюдава известно забавяне в търсенето на рафинирана мед, но това е резултат от по-ниското ниво на поръчките от индустриалните сектори, производители на кабели, електромотори и електрооборудване", пояснява Треан. Според него до края на 2011 г. търсенето на цветния метал  ще се установи отново на нормалното си ниво и дори е възможен подем заради възстановяване на текущи запаси.
Въпреки това ръстът на българската икономика ще продължи да е ленив без осезаем поток на външни капитали към страната. "Данните за платежния баланс към полугодието показват, че има замръзване на притока на капитал – и по линия на чуждестранните активи, и през банките, и по линия на преките чужди инвестиции", коментира Георги Стоев. Според него важен фактор в такъв момент стават емигрантските пари, които не намаляват. Но да се разчита дългосрочно на тях не е устойчиво.

"За да имаме устойчив растеж – около 4%, поне няколко тримесечия, са нужни инвестиции", убеден е Петър Чобанов. Още един срив в западните икономики обаче означава, че в бъдеще притокът на капитали към страната ще е още по-оскъден, кредитът ще е по-скъп, а инвеститорите – по-предпазливи.

С глава в пясъка

"Не се подготвяме с нови антикризисни мерки, понеже нашата икономика си върви нагоре. Донякъде зависим, разбира се, от европейските икономики, затова следим много внимателно процеса", обясни в интервю за "Нова телевизия" финансовият министър Симеон Дянков.

Повечето икономисти подкрепят тезата, че няма нужда от нови антикризисни мерки (не че предишните бяха изпълнени на повече от 10%). Препоръките им обаче са за по-консервативно бюджетиране през следващата година, както и по-добро усвояване на еврофондовете. "Когато се изготвя бюджетът за следващата година, трябва да се предвидят буфери, особено в несигурна ситуация като сегашната. Свиването на разходи обаче не трябва да е за сметка на тези, които са по-производително ориентирани като капиталови разходи и тези за образование", обяснява Петър Чобанов. Според него е по-добре да се разчита повече на по-ефективно средносрочно планиране на фискалната рамка. Това ще гарантира и по-последователни действия на водените политики. "В конвергентната програма например сме написали, че през следващите години ще има фискална консолидация. Но не е посочено как ще се случи тя, т.е. липсват мерките," допълва Чобанов.

Затова, ако отсега не се мисли по-дългосрочно и в няколко сценария за развитието на икономиката, правителството няма да има поле за маневри в избора на мерки, които може да предприеме при бъдещи трусове. Така ще се върнем в 2008 г., но за разлика от тогава сега белите пари за черни дни на държавата са почти наполовина - едва 5 млрд. лв. 

Ако очаквате да прочетете, че България навлиза във втора вълна на кризата, този текст не е за вас.

Паниката, обхванала международните пазари, все още не се е пренесла осезателно в реалната икономика. А и това, което се случва на Запад, обикновено се усеща в страната ни с три до шест месеца закъснение. Излезлите през последните дни данни за първата половина на годината обаче показват забавяне в растежа и на европейската, и на българската икономика. Тези новини в комбинация с (очаквано) намаляващ ръст на износа и продължаваща липса на сериозен външен инвестиционен капитал потвърждават опасенията, че възстановяването на България ще е продължително и бавно.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    dgdimitrov avatar :-P
    Quo Vadis?


    Когато си на дъното трудно могат да те уплашат с потъване, а май БГ икономиката стабилно се е настанила в дъното

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    На нас втора вълна на кризата в Европа не ни е нужна, за да западне още повече българската икономика. Имаме си Дянков и Борисов!

    ------------------------------------------------------
    Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):

    http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sledeneto-na-choveshkite-misli-veche-stana-i-publichno-na-za.224664

    И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.

    http://www.youtube.com/watch?v=CO1oLWzWoeI&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=KnjAXiJ7DzA&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=9FgpUjRNEeo&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=Iqb0t9nY1Ak&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=7RxqnzUqbbc&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=MUL-Lk0FzyQ&feature=related

  • 3
    a_lizzard avatar :-|
    a_lizzard

    До коментар [#1] от "Quo Vadis?": Нали знаеш вица за песимиста и оптимиста :-) Може и по-надолу...

  • 4
    dgdimitrov avatar :-|
    Quo Vadis?

    До коментар [#3] от "a_lizzard":

    за съжаление май си прав.

  • 5
    ariman_info avatar :-P
    Ariman

    Тъкмо щях да напиша, че дъното може да се трансформира в изкоп, дълбок изкоп.

  • 6
    jerry68 avatar :-|
    jerry68

    Всички потъваме заради нещастието наречено ГЕРБ.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Като не искате кризата в ЕС да ви "Кризне", гледайте и търгувайте и с изтока: Русия, Украйна, Казахстан, Китай, Азербайджан, Индия....
    Но и не се впрягайте много, сивият сектор е къде 30-40% ще н измъкне и този път....

  • 8
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    Най-добрата анти-кризисна мярка за обикновения гражданин е да се въздържа от необмислени покупки, да не взема кредити и лизинг-и за ненужни вещи и да си изчисти по-рано кредитите ако има такива.
    Щото в тези времена банките щат не щат ще вдигнат лихвите по съществуващите кредити.

  • 9
    dyanakiev avatar :-P
    dyanakiev

    Дъното е стигнато много отдавна, затова и сътресенето на международните пазари едва ли ще повлияе много на родната икономика.
    Ако продължаваме да копаем на юг, скоро ще стигнем американците.

  • 10
    roumen_galabinov avatar :-(
    Румен Гълъбинов

    Независимо от кризата, банките в България са пълни с пари! Отчитат се рекордни ръстове на депозитите, но просто няма къде да ги инвестират.
    Всички искат да продават активи - имоти, коли и други. В същото време голяма част от населението обеднява, тъй като има висока безработица и ниски заплати.
    Кредитирането скоро няма да се възстанови, защото банките не искат да кредитират цели сектори от икономиката.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход