Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 26 авг 2011, 14:34, 25553 прочитания

Офшорна любов

Или защо голяма част от играчите в българския корпоративен свят обичат да имат островен адрес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Между най-спряганите напоследък компании "Кремиковци", НУРТС, "Лукойл Нефтохим"  и "Булгартабак" има поне две общи неща. Едното е, че са големи и определящи за пазара, на който оперират. Другото е, че собствеността им, или бъдещата такава, води към офшорни зони или юрисдикции с  преференциални данъчни режими.

Това не е случайно. Офшорките са предпочитани от години от бизнеса, тъй като предлагат конфиденциалност (разбирай, не може да се разбере кой е собственикът им) и имат ниски (или никакви) данъци. Дестинациите, между които може да се избира, са над 50 – с различен имидж, цени и услуги.


За част от компаниите оперирането през "данъчен рай" е легитимен начин за оптимизация на разходите им за правене на бизнес (виж другия текст). Немалко инвестиции, направени от известни международни корпорации в България, също влизат през подобни юрисдикции.

За собствениците на други фирми обаче офшорките са удобно прикритие за капитали с неясен произход. Не са малко и мениджърите, които предпочитат този тип дестинации, когато искат да запазят в тайна цената или реалния източник на финансиране по дадена сделка. Точно типа сделки с "анонимни" купувачи набра критична маса напоследък. Ясно е, че практиката съществува по цял свят. Но в българския случай като че ли прикритието взима връх над оптимизирането на данъци. И това носи своите рискове. Както за държавата, така и за потребителите.

Някои го предпочитат по-скрито
 
Какви интереси прозират зад регистрирани в т.нар. данъчен рай компании често може да се разгадае през избора на дестинация.



Когато се търси анонимност на собствеността, българите обикновено залагат на Кипър (която, въпреки че е в ЕС, предлага редица услуги, типични за офшорките). Предимство е и географската й близост. Това позволява на собственика на регистрираното там дружество да участва в търговския оборот и да се сдобие с нужните му документи бързо. Освен това много български адвокати работят с тази дестинация, а и Кипър има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с България и предлага данъчни облекчения за някои видове сделки -  не се облагат доходи от дивидент и от продажба на дялове или акции.

"Ако придобиеш през България една компания за 100 единици и я продадеш за 200, тук ще платиш 10% данък. Ако направиш придобиването от Малта или Кипър, няма да платиш нищо", дава пример Орлин Хаджийски, мениджър "Данъчни услуги"в PricewaterhouseCoopers.
Кипърската следа може да се открие в много ключови корпоративни сделки от последните месеци. Половината от компанията "Национално управление "Радио- и телевизионни станции" (НУРТС)  например е собственост на регистрирана в Кипър Mancelord Limited, представена в България от "Бромак" (което е собственост на акционера в Корпоративна търговска банка Цветан Василев). Единственият останал кандидат за "Булгартабак" - BT Invest също минава през две "удобни" зони, което затрудняват проследяването на капиталите и улеснява честата смяна на собствеността. Първата зона е Австрия, където е регистрирана самата BT Invest, но втората е Кипър, където е регистриран нейният собственик - VTB Capital PE Investment Holding.

Трите дружества, които купиха активите на "Кремиковци", малко след сделката смениха собствеността си и вместо при български физически лица отидоха на Британските Вирджински острови. Управител обаче отново са кипърски дружества.

Другите "скривалища"

Британските Вирджински острови също са често използвани от българите. Там има сигурност, продуктът е развит и е добро място, ако държиш на анонимност. Ето и един български пример - крайните собственици на "Винпром Пещера" акостират точно на този остров, нищо че в страната е известно кой всъщност стои зад компанията.

Изгряваща звезда със сходни качества е Белиз, казва адвокат  Георги Биволарски, който е специализирал в тази материя. "Когато търсиш по-ниски данъци, се насочваш към юрисдикции, с които България е подписала спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Такива са някои от европейските офшорни зони и финансови центрове като Холандия и Швейцария", обяснява той.  "Когато търсиш предимно анонимност, обикновено се насочваш към островните юрисдикции, тъй като те нямат изисквания за водене на счетоводна отчетност и одиторски контрол", допълва той. Неговите наблюдения обаче са, че българските компании залагат предимно на конфиденциалността. След това изборът е според таксата за регистрация и разходите по поддръжка на офшорната компания.

Европейските дестинаци като Кипър, Малта (които наричаме офшорни условно), Гибралтар и остров Ман са по-скъпи - разходите по поддръжка на фирма могат да надхвърлят 5 хил. евро годишно. Те са и с по-добро обслужване и според данъчните консултанти са с имиджа на зони с по-утвърдени правила. Освен това европейските юрисдикции са задължени да предоставят информация за действителния собственик на дружествата при съмнения за пране на пари или друг тип нарушения на закона на държавите членки. Друг е въпросът, че подобен тип документация се получава трудно и бавно.

"Малта предлага и по-голяма конфиденциалност чрез фидуциарни сделки (при които се прехвърлят имуществени права на трето лице, което е фиктивен официален собственик). При искане за проверка на реалния собственик от страна на някоя държава в ЕС обаче властите в Малта предоставят тази информация", обяснява Орлин Хаджийски.

Карибските и тихоокеански острови и по принцип островните дестинации са по-евтини (до 2 хиляди евро годишно), предлагат по-голяма конфиденциалност, но се ползват и с много по-малко доверие в бизнес средите. Според юристи някои банки също не гледат с добро око на сметки, захранвани през такъв тип дестинации.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 6345 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1638 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дойдох, видях, победих

Навлизането на IKEA в Централна и Източна Европа започва от производството. Следва успех в търговията

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10