Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 26 авг 2011, 15:45, 5079 прочитания

Сближаване? Наистина ли?

Политиката на ЕС да дава пари на изоставащите държави е под въпрос. България ще получи повече, но с доста условия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Помните ли Европейската комисия? Онази същата, която надзирава България и Румъния за правосъдие и вътрешен ред и която от няколко месеца насам е по-тиха от гръцки финансов министър на среща с колеги в Брюксел. Жозе Мануел Барозу и компания кротко се изнизаха от сцената на европейската криза и оставиха на националните лидери да обменят публично размисли за бъдещето на ЕС. Когато Европа се кара, Брюксел мълчи.

Това обаче не може да продължава дълго и еврокомисарите ще трябва да поемат някои от тежките преговори, които предстоят. А най-тежките безспорно ще бъдат тези за бюджета. Многостранните преговори за новата финансова рамка на ЕС за периода 2014 - 2020 г. започват есента и като имаме предвид какофонията в европейските столици в момента, можем само да си представим какво предстои.


Частта, която най-вече засяга България в тези преговори, ще бъде свързана със структурните и кохезионните фондове, или с други думи, с

Парите, които ще получим

Или които няма да получим. Засега новините са добри: дори при минималния вариант, предложен от комисията, който изчислява средствата в размер на 2.5% от брутния национален доход (за България той е по-малък от БВП), страната трябва да получи 16.5 млрд. евро, което е доста повече от 13 млрд. евро за сегашния период, казва министърът по еврофондовете Томислав Дончев. "Ще се борим за още", категоричен е той. Като най-новата и най-бедна членка в съюза е нормално с всеки следващ период да получаваме повече пари за сближаване и развитие. Тези пари обаче ще идват с все повече условия.



Още миналата година, в разгара на гръцката драма, Европейската комисия и страните членки обсъдиха възможността върху раздаваните пари от фондовете да важи правилото на гилотината: ако бюджетният дефицит надхвърли 3%, фондовете да бъдат спирани. Това е условие, срещу което малцина ще възразят, докато страна след страна се клатят на ръба на фалита заради прекалени дългове.

Освен това новият програмен период ще е първият, в който отделните държави няма да работят "на парче", а ще са обединени от обща рамка: стратегията Европа 2020 г. Това означава например, че България вече няма да определя самостоятелно за какво са й нужни парите, а ще получава насоки от Брюксел за какво да ги ползва. Някои от областите, в които почти със сигурност ще има заложени приоритети, са здравеопазване, водни ресурси и железопътни мрежи, казват запознати с преговорния процес. Ако страната се справи с конкретните реформи, ще получи бонус - до 5% отгоре финансова помощ. Ако се провали обаче, ще има санкции, които тепърва ще се уточняват.

Това е така, защото за пръв път от много време кохезионната политика е под въпрос. И този въпрос е

Има ли смисъл от тези пари

"Идеята на кохезионната политика досега беше "похарчете парите за каквото решите, че имате нужда". Нямаше общ дизайн. Тя беше като сос, който поляхме върху дефектите ни, без да ги решим", коментира пред "Капитал" депутатът от Европейската народна партия Ингеборг Гресле. Тя е от германския Християндемократичен съюз и е член на комисиите по бюджет и бюджетен контрол в Европейския парламент. И е бясна.

"В Европа всички са толкова любезни, че никой не говори открито за проблемите. Никой няма да каже директно, че кохезионната политика е пилеене на пари. Има добри и чудесни проекти, но средното ниво е пилеене на пари. Еврокризата е най-лошата критика на кохезионната политика, която сме имали. Ние виждаме, че парите са похарчени неефективно." Гърция е само върхът на този айсберг, сочи Гресле и коментира, че след десетки години интеграция в страната няма например завършена магистрала между двата най-големи града, Солун и Атина.

Дори ако германският евродепутат е твърде рязка, тя говори онова, което мнозина в Западна Европа мислят. Факт е, че след години на инвестиране в периферните страни на съюза като Ирландия, Португалия, Испания и Гърция сега именно те имат нужда от спасяване и още пари. Не един и двама политици ще изпитат сериозна трудност да обяснят на собствените си граждани защо продължават да отделят милиарди за "сближаване", след като то се разплита при първия сериозен трус. Европейският тинк-танк Брюгел твърди в свой доклад, че ползата от кохезионните и структурни фондове за намаляване на различията е "най-малкото спорна". Целите на политиката на сближаване са безкрайно много ("свързване на регионалните елити с Брюксел" е една от тях например) и са почти неизпълними.

Ето защо ролята на Европейската комисия ще бъде засилена и контролът над парите - увеличен. За Гърция дори се обсъждаше възможността комисията да поеме управлението на фондовете, макар засега този вариант да не стои. На нея и на другите страни, които използваха финансова помощ - Румъния и Латвия, беше поставено условие за бюджетна дисциплина и по-бързо усвояване на евросредствата. Сред санкциите, които се обсъждат от комисаря по финансовите въпроси Оли Рен, са спиране на средства. "Това е мислене като от предприсъединителен период. Като спреш един милиард на Гърция, ще станат ли по-добре", казва източник на "Капитал", който следи диалога сред страните членки.

Според Томислав Дончев България ще плаща за чужди грешки. "Ние нямаме бюджетни проблеми, нито високо ниво на грешки - около 2%, което е под средното. При това сме едва в първия си програмен период", казва той и твърди, че ще иска парите за области, където България изостава, да не бъдат свивани - като например базисна инфраструктура. "Опитваме се да не сме много сурови, защото виждаме откъде идвате, признава Гресле. Но искаме приоритизация и микроразвитие на регионите, искаме подкрепа за малки и средни предприятия. Покажете проекти, които генерират приходи, не дефицит."

Каквито и надежди да хранят новите страни членки в ЕС, кризата със сигурност значи, че богатите ще се опитат да притворят портфейла си. Времето на реформи очевидно идва.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 1670 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 12 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 5095 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фотогалерия: Разходка из COMO, Aiko и Явор

Седмици преди откриването на IKEA разгледахме настроението сред конкурентните вериги

Още от Капитал
Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10