Сближаване? Наистина ли?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сближаване? Наистина ли?

Сближаване? Наистина ли?

Политиката на ЕС да дава пари на изоставащите държави е под въпрос. България ще получи повече, но с доста условия

Огнян Георгиев
5150 прочитания

© Shutterstock


Помните ли Европейската комисия? Онази същата, която надзирава България и Румъния за правосъдие и вътрешен ред и която от няколко месеца насам е по-тиха от гръцки финансов министър на среща с колеги в Брюксел. Жозе Мануел Барозу и компания кротко се изнизаха от сцената на европейската криза и оставиха на националните лидери да обменят публично размисли за бъдещето на ЕС. Когато Европа се кара, Брюксел мълчи.

Това обаче не може да продължава дълго и еврокомисарите ще трябва да поемат някои от тежките преговори, които предстоят. А най-тежките безспорно ще бъдат тези за бюджета. Многостранните преговори за новата финансова рамка на ЕС за периода 2014 - 2020 г. започват есента и като имаме предвид какофонията в европейските столици в момента, можем само да си представим какво предстои.

Частта, която най-вече засяга България в тези преговори, ще бъде свързана със структурните и кохезионните фондове, или с други думи, с

Парите, които ще получим

Или които няма да получим. Засега новините са добри: дори при минималния вариант, предложен от комисията, който изчислява средствата в размер на 2.5% от брутния национален доход (за България той е по-малък от БВП), страната трябва да получи 16.5 млрд. евро, което е доста повече от 13 млрд. евро за сегашния период, казва министърът по еврофондовете Томислав Дончев. "Ще се борим за още", категоричен е той. Като най-новата и най-бедна членка в съюза е нормално с всеки следващ период да получаваме повече пари за сближаване и развитие. Тези пари обаче ще идват с все повече условия.

Още миналата година, в разгара на гръцката драма, Европейската комисия и страните членки обсъдиха възможността върху раздаваните пари от фондовете да важи правилото на гилотината: ако бюджетният дефицит надхвърли 3%, фондовете да бъдат спирани. Това е условие, срещу което малцина ще възразят, докато страна след страна се клатят на ръба на фалита заради прекалени дългове.

Освен това новият програмен период ще е първият, в който отделните държави няма да работят "на парче", а ще са обединени от обща рамка: стратегията Европа 2020 г. Това означава например, че България вече няма да определя самостоятелно за какво са й нужни парите, а ще получава насоки от Брюксел за какво да ги ползва. Някои от областите, в които почти със сигурност ще има заложени приоритети, са здравеопазване, водни ресурси и железопътни мрежи, казват запознати с преговорния процес. Ако страната се справи с конкретните реформи, ще получи бонус - до 5% отгоре финансова помощ. Ако се провали обаче, ще има санкции, които тепърва ще се уточняват.

Това е така, защото за пръв път от много време кохезионната политика е под въпрос. И този въпрос е

Има ли смисъл от тези пари

"Идеята на кохезионната политика досега беше "похарчете парите за каквото решите, че имате нужда". Нямаше общ дизайн. Тя беше като сос, който поляхме върху дефектите ни, без да ги решим", коментира пред "Капитал" депутатът от Европейската народна партия Ингеборг Гресле. Тя е от германския Християндемократичен съюз и е член на комисиите по бюджет и бюджетен контрол в Европейския парламент. И е бясна.

"В Европа всички са толкова любезни, че никой не говори открито за проблемите. Никой няма да каже директно, че кохезионната политика е пилеене на пари. Има добри и чудесни проекти, но средното ниво е пилеене на пари. Еврокризата е най-лошата критика на кохезионната политика, която сме имали. Ние виждаме, че парите са похарчени неефективно." Гърция е само върхът на този айсберг, сочи Гресле и коментира, че след десетки години интеграция в страната няма например завършена магистрала между двата най-големи града, Солун и Атина.

Дори ако германският евродепутат е твърде рязка, тя говори онова, което мнозина в Западна Европа мислят. Факт е, че след години на инвестиране в периферните страни на съюза като Ирландия, Португалия, Испания и Гърция сега именно те имат нужда от спасяване и още пари. Не един и двама политици ще изпитат сериозна трудност да обяснят на собствените си граждани защо продължават да отделят милиарди за "сближаване", след като то се разплита при първия сериозен трус. Европейският тинк-танк Брюгел твърди в свой доклад, че ползата от кохезионните и структурни фондове за намаляване на различията е "най-малкото спорна". Целите на политиката на сближаване са безкрайно много ("свързване на регионалните елити с Брюксел" е една от тях например) и са почти неизпълними.

Ето защо ролята на Европейската комисия ще бъде засилена и контролът над парите - увеличен. За Гърция дори се обсъждаше възможността комисията да поеме управлението на фондовете, макар засега този вариант да не стои. На нея и на другите страни, които използваха финансова помощ - Румъния и Латвия, беше поставено условие за бюджетна дисциплина и по-бързо усвояване на евросредствата. Сред санкциите, които се обсъждат от комисаря по финансовите въпроси Оли Рен, са спиране на средства. "Това е мислене като от предприсъединителен период. Като спреш един милиард на Гърция, ще станат ли по-добре", казва източник на "Капитал", който следи диалога сред страните членки.

Според Томислав Дончев България ще плаща за чужди грешки. "Ние нямаме бюджетни проблеми, нито високо ниво на грешки - около 2%, което е под средното. При това сме едва в първия си програмен период", казва той и твърди, че ще иска парите за области, където България изостава, да не бъдат свивани - като например базисна инфраструктура. "Опитваме се да не сме много сурови, защото виждаме откъде идвате, признава Гресле. Но искаме приоритизация и микроразвитие на регионите, искаме подкрепа за малки и средни предприятия. Покажете проекти, които генерират приходи, не дефицит."

Каквито и надежди да хранят новите страни членки в ЕС, кризата със сигурност значи, че богатите ще се опитат да притворят портфейла си. Времето на реформи очевидно идва.

Помните ли Европейската комисия? Онази същата, която надзирава България и Румъния за правосъдие и вътрешен ред и която от няколко месеца насам е по-тиха от гръцки финансов министър на среща с колеги в Брюксел. Жозе Мануел Барозу и компания кротко се изнизаха от сцената на европейската криза и оставиха на националните лидери да обменят публично размисли за бъдещето на ЕС. Когато Европа се кара, Брюксел мълчи.

Това обаче не може да продължава дълго и еврокомисарите ще трябва да поемат някои от тежките преговори, които предстоят. А най-тежките безспорно ще бъдат тези за бюджета. Многостранните преговори за новата финансова рамка на ЕС за периода 2014 - 2020 г. започват есента и като имаме предвид какофонията в европейските столици в момента, можем само да си представим какво предстои.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Нищо лошо няма в исканията на Германия. А общата визия е нещо добро. Примерът за железопътната инфраструктура е идеален.

  • 2
    imigrantka avatar :-|
    Imigrant

    http://ide.li/article4498.html

    ето това е истината

  • 3
    egalitarian avatar :-|
    Дядо Йоцо

    Тази статия много повърхостна ми се вижда. Ето защо:

    1. Не се коментира в дълбочина фактът че Еврокомисията не желае просто да "налива" едни пари в БГ и те да отиват за нови яхти (от "консултантски хонорар") на партокрацията, а за реална и полезна за гражданите инфраструктура.

    2. Не се кометира и капацитетът на администрацията (вкл. и Общинска) да подготвя обосновани проекти за финансиране от Кохезионните фондове

    3. Не се коментира и публично известния факт, че и сегашните малко по обем проекти са "минали" одобрение защото са подготвени и внесени от "правилните консултантски фирми" и това Европа няма как да не го знае!!!!

    А обикновените граждани на БГ си отиват на място в Европейските икономики да си вземат кой каквото успее направо от източника на финансиране - Обединена Европа!.... И май само това ни остана като вариант - поне докато го има "консултантът" Доган и подобните му.....

  • 4
    bonzoo avatar :-|
    Vladimir Todorakov

    Цитат: "Покажете проекти, които генерират приходи, не дефицит."
    Пояснение за тези, които не разбират на 100% посланието:

    В период 2014-2020 голяма част от еврофондовете ще бъдат под формата на т.нар. финансови инструменти или казано по-просто - инвестиционни заеми! Заради изтънелия бюджет на държавите-членки и неефективното разходване на грантовете, в следващия период ще се търсят инвестиции, които следва да се възвърнат чрез съответна норма на възвращаемост. В голяма степен "гарантирането" на възвращаемост ще се прави чрез простото обвързване на публичните средства със съ-финансиране от бизнеса, т.е. печелиш евро проект на стойност 1 млн. и даваш от собствения си джоб още 500 хил. Инвестираш общо 1,5 млн. и ако загубиш - губиш и собствените си пари.

    С други думи, драги "консултанти" и други народни любимци - купонът свърши :)

  • 5
    kkk_20 avatar :-|
    kkk_20

    Крайно време е ЕС да започне да държи сметка за всичките пари, които се изливат в нищото. Жалко, че досега не успяхме да усвоим кой знае колко от еврофондовете. Сега вече кранчето се затяга и нищо няма да остане...

  • 6
    phycon avatar :-|
    phycon

    Наивно е да разчитаме, че е времето на "консултантите" и "всичколозите" ала Е. Дайнов, И. Кръстев, нбуните-крадци и прочие измет е на изтичане. Те са се окопали и паразитират навсякъде. Дончев да не би да не идва от ОО-то? Или Дянков, или Сергей И.? Вижте как бърза Дончев без да му мигне окото да каже, че при нас всичко е ОК и сме щели да "плащаме чужди грешки". Нямало грешки в най-опосканата и опоскваната от всички страна?!

    Нищо по-малко от революция няма да ги измете. И си заслужава, не знам за по голяма напаст от тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK