На дъното на очакванията

Цената за "Булгартабак" е ниска, защото липсваше конкуренция

   ©  Капитал
   ©  Капитал

Липсата на състезателен принцип за "Булгартабак" доведе до цена, близка до минимално очакваната - предложението е за 100.1 млн. евро. Финансови анализатори (пожелали да останат анонимни заради политическия риск пред сделката) смятат, че тя сама по себе си е по-скоро справедлива, отколкото ощетяваща държавата.

Според източници от цигарените фабрики парите в брой на холдинга и на дъщерните му дружества, готовата им продукция и тютюните, които са на склад, като стойност надвишават предложената от купувача цена. В същото време обаче групата трябва да покрие задълженията си за дивиденти, заеми и данъци, които донякъде оправдават сумата в брой, която BT Invest е съгласна да плати за "Булгартабак". Парите в брой на холдинга в края на юни тази година са близо 170 млн. лв. От тях 50 млн. лв. вече трябва да са платени под формата на дивидент. Отделно фабриките в София и Плевен имат и банкови заеми за малко над 20 млн. лв., както и овърдрафти за оборотни средства. Това автоматично сваля наличния паричен ресурс под 100 млн. лв. А като от тази сума се извадят и задълженията за акцизи и ДДС по отчет (т.е. задължения, които са дължими, но не са внесени в НАП), в компанията остават сравнително малко парични средства, които да са на разположение на новия собственик. Например на консолидирана основа в края на юни "Булгартабак" има текущи задължения за данъци от 100 млн. лв. Общо за полугодието холдингът и фабриките му са внесли в бюджета близо 350 млн. лв. под формата на данъци - основно акциз и ДДС (тъй като тези върху доходи, имущество и други са с пренебрежим дял).

Така изглежда, че BT Invest ще плати сравнително справедлива цена за основните активи на компанията - тютюни, цигари, машини и сгради. Предложението на купувача е в рамките на очаквания диапазон от консултанта Citigroup между 82.3 и 122.3 млн. евро.

В същото време BT Invest оценява българската цигарена група на общо около 245 млн. лв. при 200 млн. лв. оценка на акциите на фондовата борса в края на август, т.е. купувачът дава приетата във финансовия сектор премия за контрол върху дружеството от около 20-25%.

На този фон изглежда малко изненадващо, че акциите на холдинга не са поскъпнали след обявяването на офертата. Тук роля според финансовите анализатори играе слабостта в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, освобождаващ бъдещия нов собственик на холдинга от оферта за останалите акции извън дела, който приватизират, ако самата продажба е с форма, различна от борсова продажба. В случая "Булгартабак" се приватизира с конкурс и съответно новият собственик няма да е задължен да отправи търгово предложение към останали миноритарни акционери. Отделно част от анализаторите все още виждат значителен политически риск, за да влагат нови средства в акции на холдинга в средносрочен план.

Овен цената за активите на холдинга останалите параметри по обвързващата оферта на BT Invest също изглеждат изключително скромно. Обявените инвестиции от 7 млн. лв. в рамките на следващите две години изглеждат по-скоро неадекватни на фона на средствата, нужни за поддръжката на машините и резервните части във фабриките. Тези разходи годишно са над 3.5 млн. лв. в "София БТ" и около 8 млн. лв. в "Благоевград БТ", коментираха източници от фабриките. "Така че инвестиционната програма на кандидата е крайно минимална", отбелязва специалист от тютюневия бранш.

Освен това през последните две години "Булгартабак" е вложил общо 45 млн. лв., като и в двата завода са купени нови поточни линии за слим цигари заради увеличените поръчки. В същото време според отчета заводите имат тютюн, резервни части и имат договори и отчасти готова продукция поне за една година напред. Данните от консолидирания отчет за полугодието показват, че запасите и готовата продукция се увеличат с темповете, с които растат и приходите му, заради продължаващия двуцифрен ръст на експорта.

Последните три години холдингът преобърна структурата на приходите си и 70-80% от тях вече идват от износ. В същото време обаче експортът е силно зависим от един клиент. От отчета на фабриката в София например става ясно, че 80% от износа й е към един клиент в Близкия изток - Ирак.